Николай Урумов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Николай Урумов
български актьор
Nikolay Urumov.jpg
Роден Николай Георгиев Урумов
6 юни 1963 г. (54 г.)
Страница в IMDb

Николай Георгиев Урумов е български актьор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 юни 1963 г. в Каварна. Израства в Българево, възпитаник е на Гимназията в Балчик.

През 1990 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“, в класа на проф. Николай Люцканов, с асистенти Маргарита Младенова и Здравко Митков.

Специализира Режисура за Драматичен театър при проф.Здр.Митков в НАТФИЗ.

Актьор е от трупата на Народен театър „Иван Вазов“.

Бил е на щат и в Драматичен театър „София“, Сатиричен театър „Ал.Константинов“ и Младежки театър „Н.Бинев".

През настоящия Театрален сезон 2017/18 играе в спектакли на Народен театър „Иван Вазов“, Сатиричен театър „Ал.Константинов“, Младежки театър „Н.Бинев“, а също така и в спектакли на Драматичен театър „Сава Огнянов“ Русе , Драматичен театър „Рачо Стоянов" Габрово и Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ Плевен.

В театъра е работил с режисьорите: проф. Николай Люцканов, Вили Цанков, проф. Крикор Азарян, Александър Морфов, Стоян Камбарев, Елена Цикова, Галин Стоев, Лилия Абаджиева,Явор Гърдев, Здравко Митков, Юрий Бутусов (рус.), Римас Тересас (лит.), Николай Ламбрев, Асен Шопов, Красимир Спасов, Маргарита Тихинова, Йосиф Венков, Пламен Марков, Бойко Богданов, Петър Будевски, Димитър Еленов, Банко Банков, Димитър Стоянов-Нов, Рада Абрашева, Петър Кауков, Димитър Шарков, Невена Митева, Андрей Аврамов, Гаро Ашикян, Владимир Петков, Николай Гундеров, Владимир Люцканов, Борислав Чакринов, Павел Павлов, Юрий Дачев, Бина Харалампиева, Георги Радулов, Димо Димов, Пламен Панев, Бойко Илиев, Владлен Александров, Григор Антонов, Войчех Кобжински (пол.) , Костадин Бандутов,Орлин Дяков и Борис Радев.

Като режисьор е поставял Спектакли на сцените на Театрите в Габрово,Стара Загора,Плевен и Русе.

Роли в театъра[редактиране | редактиране на кода]

Повече от 70 са театралните му роли. Просперо в „Бурята“ на Шекспир, Малволио в „Дванайсета нощ“ на Шекспир, Галгю в „Училище за шутове“ на Мишел де Гелдерод, Хлестаков в „Ревизор“ на Гогол, Кулигин в „Три сестри“ на Чехов (в постановката на Стоян Камбарев), Чебутикин в „Три сестри“ на Чехов (в постановката на проф. Крикор Азарян), Санчо Панса в „Дон Кихот“ на Сервантес, Бай Ганьо в „Бай Ганьо“ по Алеко Константинов, Маргариди в „Криворазбраната цивилизация“ на Добри Войников, Арпагон в „Съперника“ на Молиер, Велико в „Януари“ на Йордан Радичков, Змея в „Змей“ по П. Ю. Тодоров, Клов в „Краят на играта“ на Бекет, Подкальосин в „Женитба“ на Гогол, Волпоне във „Волпоне“ на Бен Джонсън, Фалстаф във „Фалстаф и Веселите Уиндзорки“ по Шекспир, Мъжът в „Прах в очите“ на Дьорд Шпиро, Попришчин в „Дневникът на един луд“ на Гогол , Исаак в „Петокнижие Исааково“ по А. Вагенщайн, Енрик в „Методът Грьонхолм“ от Ж.Галсеран, Пиер в „Името“ от Делапорт/Дьо Ла Пателиер, Гобъл в „Лъжци по неволя“ от А. Нийлсън,Арган в "Мнимият болен" на Молиер, Антоан Роае в "Прощална вечеря" от Делапорт/Дьо Ла Пателиер,са само част от ролите му в театъра.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

  • С пет номинации за „Аскеер" (1993, 1995, 2000, 2002, 2009 г.).
  • Носител на Наградата „Аскеер“ за „Поддържаща мъжка роля“ - ролята на (Каракалпаков) в пиесата „Двубой“ на Иван Вазов в Народен театър „Иван Вазов“ (2000).
  • Носител на Наградата „Аскеер“ за „Главна мъжка роля“ - за ролята на (Клов) в пиесата „Краят на играта“ от Самюъл Бекет в Театър 199 „Валентин Стойчев“ (2009).
  • С две номинации за „Икар“ (2002, 2004)
  • Носител на „Икар“ за „Главна мъжка роля“ - за ролята на (Маргариди) в постановката „Криворазбраната цивилизация“ от Добри Войников в Драматичен театър „Васил Друмев“ Шумен (2004).
  • Носител на Първа награда за „Най-добра главна мъжка роля“ на фестивалите в Благоевград (2002), Шумен (2002) и (2011) ,Габрово (2006) и (2017) и Враца (2014).
  • Получава и 12 престижни награди от Международни фестивали на Монодрамата за изпълнението си в моноспектакъла „Живот в кашони“ от Иван Кулеков, реж. Невена Митева в Драматичен театър „Рачо Стоянов“ Габрово.
  • Наградата „Актьор на годината за 2013“ на Българското национално радио, за радиопостановката „Дневникът на един луд“ от Н. В. Гогол, реж. Лилия Абаджиева (2013).
  • Носител на „Наградата на НЕТА“ за „Най-добро актьорско превъплъщение“ за Поприщин в „Дневникът на един луд“ от Н. В. Гогол, реж. Л. Абаджиева в Драматичен театър „Иван Димов“ Хасково на Фестивала на камерните театри (Струмица, Република Македония, 2014).
  • Носител на наградите за "Най-добър комедиен актьор" и за "Най-добър комедиен спектакъл" за "Мнимият болен" от Молиер,реж.Николай Урумов в Драматичен театър "Рачо Стоянов" Габрово,на Фестивала на Комедийния спектакъл-Габрово,2017.

Ролята, с която е най-известен и я играе цели 12 години, с над 150 представления, е на Бай Ганьо в „Бай Ганьо“ от Г. Данаилов, по Алеко Константинов, реж. Петър Кауков, в Пловдивския театър, за която получава много номинации и награди.

Играе вече повече от 160 пъти Моноспектакъла „Лалугер“ по Ал. Урумов, реж. Юрий Дачев, копродукция на Театър „Българска армия“ – София и Драматичен театър „Йордан Йовков“ – Добрич. С тази роля през 2011 г. печели наградата „The Best Actor“ на Международния фестивал на монодрамата в Битоля, Македония[1], наградата за „Най-добра мъжка роля“ на Друмевите празници в Шумен (2011) и наградата „Чудомир“ в Казанлък (2012) за „Комедийния хит на годината“.

Участия в международни театрални форуми[редактиране | редактиране на кода]

С различни спектакли е гостувал на международни театрални форуми и фестивали в:

  • Германия – Берлин, Хановер, Кьолн, Карлсруе, Манхайм,Мюнстер и Хамбург;
  • Русия – Москва, Санкт Петербург, Орел, Подолск и Нижневартовск;
  • Полша – Варшава, Вроцлав, Торун и Валбжих;
  • Австрия – Виена, Грац и Кремс;
  • Франция – Париж,Гренобъл и Алес;
  • Италия – Рим и Киери–Торино;
  • Белгия – Брюксел и Антверпен;
  • ОАЕ – Дубай и Диба-Фуджейра;
  • Словакия – Братислава и Нитра;
  • Литва – Каунас и Висагинас;
  • Македония – Скопие, Битоля, Куманово и Струмица;
  • Сърбия – Ниш и Цариброд;
  • Румъния – Браила ,Ръмнику Вълчае и Гюргево;
  • Австралия – Сидни;
  • Швеция – Стокхолм;
  • Люксембург –Люксембург и Вианден;
  • Украйна – Киев;
  • Гърция – Атина;
  • Албания – Корча;
  • Узбекистан – Ташкент.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Играе в повече от 80 български и чуждестранни филмови продукции. Играл е във филми на режисьорите Рангел Вълчанов, Неделчо Чернев, Едуард Захариев, Иван Андонов, Пламен Масларов, Илиян Симеонов, Иван Ничев, Дочо Боджаков, Светослав Овчаров, Станимир Трифонов, Красимир Крумов-Грец, Иван Черкелов, Киран Коларов, Стефан Командарев, Николай Акимов, Александър Морфов, Андрей Слабаков, Евгений Михайлов, Радослав Спасов, Константин Божанов, Емил Христов, Ивайло Драганов, Стефан Тасев, Иво Сиромахов, Християн Ночев, Димитър Шарков, Николай Босилков, Григор Лефтеров, Мария Арангелова, Виктор Божинов, Петър Одаджиев, Димитър Недков, Ивайло Пенчев, Ясен Григоров,Борис Радев,Камен Донев, както и във филми на Вентура Понс (исп.), Луиджи Перели (ит.), Фелипе Отони (ит.), Жан-Луи Бертучели (фр.), Пиер Бешо (фр.), Йоси Вайн (амер.), Марк Ропър (амер.), Джон Айърс (амер.), Синан Четин (тур.), Роберт Дорнхелм (англ.), Мишел Фавар (фр.), Фабрицио Коста (ит.), Кристиан Форе (фр.), Паоло Поети (ит.), Марк Ривиер (кан.), Алфредо Пайрети (ит.), Ирина Попофф (гер.), Ален Наум (фр.), Егон Гюнтер (гер.), Джойс Бунюел (фр.), Joel Kalmettes (фр.), Olivier Langlois (fr.), Андре Шандел (фр.), Сергей Борчуков (рус.) и Кристиан Твенте (гер.)

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
2008 Войната
 ? „Ловци на звуци“ Ректора Шумов
2017 Посоки Генади
2017 Лили Рибката Директора
2016 Летовници Натрапника
2015 Рим на Рейн Германия Император Максимус
2015-2016 Връзки 20 Директора на затвора
2014 На границата 6 Рангелов
2014 Знакът на българина 6 Премиера
2013 Вангелия-носител на добрата вест Русия Батрак
2012 Цветът на хамелеона България / Словения педагог
2011 Английският съсед 4 Кмета
2011 Авé Полковника
2010-2011 Секънд хенд  ? Жорж, собственик на магазина
2010 Бях в Нюрнберг - („J'étais à Nüremberg“) Франция Д-р Алфред Зайдл
2010 Януари Велико
2010 Ако някой те обича Гелето
2009 Раци Илия Матанов
2009 Хъшове 4 Крецулеску
2009 Къде е батко? 3 Чичо Дончо
2009 Стъклената река Бизнесмена
2009 Светото семейство Социалния работник
2008-2011 Забранена любов 299 Ники Урумов
2008 Анна П. Франция Сергей
2008 Светът е голям и спасение дебне отвсякъде България / Германия / Словения / Унгария Агента от ДС
2010 Доставете ни Гринзпан - („Livrez-nous Grynszpan“) Франция Волфганг Диверге
2007 Магна Аура — изгубеният град 13 България / Германия / Полша Гернот Горски
2007 „Помпей, вчера, днес, утре“ - („Pompei, ieri, oggi, domani“) 2 Италия Томас, първи магистрат
2007 Патриархат 7 Гено Кабаков
2007 Моето мъничко нищо Костадин „Коста” Кинкенов
2007 Приключенията на един Арлекин 4 Костас-приятеля на Фелисиано от Фонотеката
2007 А днес накъде?
2007 „Романтика“ - („Romantik“) Турция Братовчедът от България
2006 Нощ и ден Мехмед
2006 „Заекът на Ватанен“ - („Le lièvre de Vatanen“) Белгия / България / Франция Гаровия служител
2006 Пазачът на мъртвите Директорът на гробището
2006 „Джо Петросино“ - („Joe Petrosino“) Италия / България Омето
2006 Малка нощна приказка 4 Кольо Колев
2005 Сако и Ванцети - („Sacco & Vanzetti“) Италия Майкъл Леванж
2005 „Меучи“ - („Meucci“) Италия Акуза
2005 Новата кола на татко Бащата
2007 Премълчана любов - („Un amour à taire“) Франция / България Контролиращ полицай
2005 Далида - („Dalida“) Франция / Италия Пиетро Джилиоти
2005 Последният господар на Балканите - („Le Dernier seigneur des Balkans“)
Последният бей на Балканите - (2 заглавие)
6 Франция / Гърция / Полша / Испания / Белгия / България Орхан бей
2005 Смисълът на живота Бащата
2004 Изпепеляване Началникът на лагера
2004 Големанов
2004 Спартак - („Spartacus“) 2 САЩ / България Търговецът на роби
2004 Откраднати очи България / Турция Доктора
2004 Ганьо Балкански се завърна от Европа 4 Ганьо Балкански
2003 Пътуване към Йерусалим България / Германия / Франция Родолюбеца
2003-2013 По съвест - („Un caso di coscienza“)
Подозрения- (2 заглавие)
30 Италия / България Бащата на Тино
2003 Под едно небе Беглецът, баща на Исмет
2003 Тайната вечеря на Дякона Левски Димитър Общи
2002 Камера ! Завеса ! 6 Режисьора
2002 „Мари Мармей“ - („Marie Marmaille“) Франция Аколит
2002 Гост от морето Том
2001 Хълмът на боровинките кмета Васко Парушев
2001 „Пратеник на кралицата“ - („Queen's Messenger“) България / Великобритания / Канада
2000 Хайка за вълци 6 Калчо Статев
2000 Разбойници - коледари 6
2000 Краят на ХХ век Охранителя
2000 „Октоподи“ - („Octopus “) САЩ Хелмсман
2000 Американски тюлени - („U.S. Seals“) САЩ Raliegh Officer
1999-2010 Клиника на третия етаж 35 Професор Урумов, психиатър
1999 Дунав мост 7 Луко Луков
1999 Операция Делта Форс 4: Смъртна опасност - („Operation Delta Force 4: Deep Fault“) САЩ Сръбския офицер
1999 Елзе - Историята на една страстна жена“ - („Else - Geschichte einer leidenschaftlichen Frau“) 2 Германия Керл
1998 След края на света България / Германия / Гърция другарят Тасев
1998 Вагнер Жоро / бомбе I / просяк с часовник и перископ / човек с корниз I
1997 „Тайни спътници“ - („Compagnons secrets“) Франция Пиеро
1996 Горски дух Кмета
1996 Закъсняло пълнолуние България / Унгария синът - Иван Георгиев Доков
1995 „Убиецът с жълтите обувки“ - („L'assassino è quello con le scarpe gialle“) Италия Младия критик
1995 Вълкадин говори с Бога Танас
1994 Граница Стойнешки
1994 Коледни апаши полицай
1993 Росита, моля - („Rosita, please!“) Испания Продуцента Саймън
1993 Ч.А.Д.О.- ООД 3 Зетя
1993 Сезонът на канарчетата Георги Сотиров - „Чико“
1993 Сирна неделя Командирът на бригадата
1993 Бандитска приказка Зъбльото
1992 Вампири, таласъми... Ташков
1991 Индиански игри Лука Мидолаш
1989 Юдино желязо Македончето
1988-1996 Новите приключения на Арсен Люпен - („Le retour d'Arsène Lupin“) 20 Франция / Канада / Италия / Швейцария / Белгия / Полша / България / Куба / Португалия / Югославия Владо (в 18-та серия: „Herlock Sholmes s'en mêle“ - 1995)
1988 Вечери в Антимовския хан 2
1988 А сега накъде Малин
1987 Време за път 5 Виктор

Кариера на озвучаващ актьор[редактиране | редактиране на кода]

Николай Урумов озвучава и анимационни филми. Изпълнява ролите на Арти и Сър Торнбери в „Гумените мечета“, Сламения човек в „Сламения човек“, Хотеп в „Принцът на Египет“, Диего в „Ледена епоха“, Диего в „Ледена епоха 2: Разтопяването“, Диего в „Ледена епоха 3: Зората на динозаврите“, Диего в „Ледена епоха 4: Континентален дрейф“, Диего в „Ледена епоха: Мамутска Коледа“, Скар в „Цар лъв“, Чъм в „Търсенето на Немо“, Гологлавия във „Ваканцията: Строго забранена“, Додо в „Алиса в Страната на чудесата“, Мелвин в „Чикън Литъл“, Казар в „Див живот“, Талон в „Рататуй“, Едгар в „Аристокотките“, Тай Лунг в „Кунг-фу панда“, Генерал Гроул в „Планета 51“, Гърмящият Джейк в „Ранго“, Франкенщайн в „Хотел „Трансилвания“, Морало Ивал в сериала „Star Wars: Войната на клонингите“, Зъбчо в „Кумба“, Старият елен Тобиас в „Нико-2“, Сръдльо в „Крадци на ядки“, Франкенщайн в „Хотел „Трансилвания-2", Мал в „Робинзон Крузо“, Балу в „Книга за джунглата“, Могъщият Орел в „Angry birds“, Диего в „Ледена епоха 5:Големият сблъсък“, Соу Герера в „Rogue One:История от Междузвездни войни“,Сръдльо в „Крадци на ядки-2" и др.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Интервюта