Крикор Азарян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Крикор Азарян
Други имена Коко
Роден
Починал
Брачни партньори Валентина Радинска
Деца син Степан
Страница в IMDb

Проф. Крикор Степан Азарян е български режисьор от арменски произход. Режисьорската му кариера най-трайно е свързана с театър „Българска армия“. Той е и дългогодишен преподавател по „Актьорско майсторство и режисура“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 март 1934 година в Пловдив. Завършил е НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, „Актьорско майсторство и режисура“ през 1966 г., след което продължава обучението си в Москва и Ленинград.[1]

Работил е най-дълго във Военния театър, а също - в Народния, Сатиричния, Театър „София“, Пловдив, в театри в Москва, Битоля, Варшава и др.[1]

От 29 юни 2001 г. е председател на Българска асоциация на режисьорите в театъра.[1]

Прочути са постановките му по Чехов, но освен тях е поставял пиесите „Януари“ и „Опит за летене“ от Йордан Радичков, „Дванайсета нощ“ и „Крал Лир“ от Уилям Шекспир, „Дневникът на един луд“ от Николай Гогол, „Уестсайдска история“ от Лоуръндс и Леман, „Петрол“, „Автостоп“ и „Кълбовидна мълния“ от Иван Радоев, „От земята до небето“ от Никола Русев, „Дело“ от Сухово-Кобилин, „Последен запис“ от Самюъл Бекет, „Самоубиецът“ от Н. Ердман, „Хенрих IV“ от Луиджи Пирандело, „Буре барут“ от Деян Дуковски, „„Белградска трилогия“ от Б. Среблянович, „Бая си на бълхите“ и „Продавате ли демони?“ от Боян Папазов, „Трамвай Желание“ от Тенеси Уилямс, „Пътеки“ от Николай Хайтов и мн. други.[1]

Ученици на проф. Азарян са звезди на театъра като Владимир Люцканов, Мариус Куркински, Петър (Чочо) Попйорданов, Валентин Танев, Камен Донев, Стефан Вълдобрев, Рени Врангова, Галин Стоев, Койна Русева, Стефка Янорова, Лилия Абаджиева, Анастасия Ингилизова.[1]

Негови асистенти в НАТФИЗ са били Тодор Колев и Иван Добчев.[1]

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Получавал е всички български театрални награди. Удостоен е с почетен „Аскеер“ (2004).

Получава наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България в категорията „Режисура“, за спектакъла "Чайка" на Театъра на Българската Армия (2008).

Почетен професор на Нов български университет от 2006 г.[2]

Посмъртно признание[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носи театър „Крикор Азарян“ в НДК.[3]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Като режисьор
Като актьор

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Стайков, Д. Човешкият цирк и Крикор Азарян. Intense. С. 2008.
  • Радинска, В. Ние с Коко. Крикор Азарян отблизо. Ентусиаст. С. 2011.
  • Радинска, В. Крикор Азарян – алхимия на играта. Захарий Стоянов. С. 2014.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]