Крикор Азарян

Крикор Азарян
	български режисьор от арменски произход
Роден	15 март 1934 г. Пловдив, Царство България
Починал	14 декември 2009 г. (75 г.) София, Република България
Националност	България
Учил в	Национална академия за театрално и филмово изкуство
Награди	Аскеер (награда)
Семейство
Съпруга	Аршалуйс Азарян; Валентина Радинска
Деца	Степан, Хермина
Уебсайт	Страница в IMDb

Крикор Степан Азарян е български режисьор от арменски произход. Режисьорската му кариера най-трайно е свързана с театър „Българска армия“. Той е и дългогодишен преподавател по „Актьорско майсторство и режисура“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, професор.^[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 март 1934 г. в Пловдив. Завършил е ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, „Актьорско майсторство и режисура“ през 1966 г., след което продължава обучението си в Москва и Ленинград.^[1]

Работил е най-дълго във Военния театър, а също – в Народния, Сатиричния, Театър „София“, Пловдив, в театри в Москва, Битоля, Варшава и др.^[1]

От 29 юни 2001 г. е председател на Българската асоциация на режисьорите в театъра.^[1]

Прочути са постановките му по Чехов, но освен тях е поставял пиесите „Януари“ и „Опит за летене“ от Йордан Радичков, „Дванайсета нощ“ и „Крал Лир“ от Уилям Шекспир, „Дневникът на един луд“ от Николай Гогол, „Уестсайдска история“ от Лоуръндс и Леман, „Петрол“, „Автостоп“ и „Кълбовидна мълния“ от Иван Радоев, „От земята до небето“ от Никола Русев, „Дело“ от Сухово-Кобилин, „Последен запис“ от Самюъл Бекет, „Самоубиецът“ от Николай Ердман, „Хенрих IV“ от Луиджи Пирандело, „Буре барут“ от Деян Дуковски, „Белградска трилогия“ от Б. Среблянович, „Бая си на бълхите“ и „Продавате ли демони?“ от Боян Папазов, „Трамвай Желание“ от Тенеси Уилямс, „Пътеки“ от Николай Хайтов и мн. други.^[1]