Петър Попйорданов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Петър Попйорданов
Други имена Чочо Попйорданов
Роден Петър Иванов Попйорданов
Починал
5 май 2013 г. (48 г.)
Активни години 1989 – 2013
Родители Иван Попйорданов
Катя Попйорданова
Близки Елена и Петър Кошничарски (племенници)
Брачни партньори Хилда Казасян (1993 – 2000)
Йоана Буковска (2001 – 2004)
Страница в IMDb

Петър Иванов Попйорданов (р. 11 юни 1964 – п. 5 май 2013[1]), известен като Чочо Попйорданов, е български театрален и киноактьор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в София на 11 юни 1964 г. Син е на Иван Попйорданов (р. 1938) – дългогодишен директор на Киноцентър „Бояна“ и генерален директор на БНТ през 1998 г., и лекарката Катя[2]. Родът по бащина линия произхожда от Велес, Вардарска Македония[2]. Прадядото на Чочо е първи братовчед на македонските революционери – войводата Миле и по-малкия му брат Йордан Попйорданов - Орце, водача на солунските атентатори[2].

През 1989 г. Попйорданов завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство“ в класа на Крикор Азарян и Тодор Колев. Учи в Чехия 1 година.

Играе в трупите на театър „София“ (1988), Малък градски театър „Зад канала“ (до 1994), а от 1994 г. – и в Народния театър. Най-известните му театрални роли са в постановките „Хъшове“, „Сън в лятна нощ“, „В полите на Витоша“, „Бурята“, „Човекът, който прави дъжд“, „Кимоно“, „Декамерон“, „Призраци в Неапол“, „Хеда Габлер“.

Освен в театрални постановки, Чочо Попйорданов участва и във филмови продукции, сред които „Вчера“ (1988), „Адио Рио“ (1989), „Любовното лято на един льохман“ (1990), „Вампири, таласъми“ (1992), „Сезонът на канарчетата“ (1993), „Граница“ (1994) „Испанска муха“ (1998), „След края на света“ (1998), „Дунав мост“ (1999), „Сомбреро блус“ (1999), „Хайка за вълци“ (2000).

Попйорданов е носител на множество номинации и награди, сред които номинация за „Аскеер“ през 1996 и 1997 г. и награда „Златен Баяр“ в Белгия за най-добра мъжка роля във филма „Граница“.

Известен е и с присъствието си на малкия екран, с участието си в телевизионното шоу „Клуб НЛО“ по „Канал 1“.

През 2007 г. започва участието си в сериала „Хъшове“ за „Канал 1“ на БНТ.

Той има племенници Елена и Петър Кошничарски.

Макар и посмъртно Чочо Попйорданов става баща на осиновената от него месеци по-рано дъщеричка Екатерина Петрова Попйорданова.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Петър Попйорданов умира в „Пирогов“, около 6 часа сутринта на Великден, 5 май 2013 година, вследствие на черепно-мозъчна травма с недостатъчност на мозъчния ствол, причинена при падане от 2 метра височина в гробищния парк „Бояна“.[3] Поклонението му се състои в Народен театър „Иван Вазов“. Попйорданов е погребан близо до неговата починала майка в Боянските гробища.

През 2016 година е удостоен посмъртно с награда „Икар“ от Съюза на българските артисти за чест и достойнство. Същата година, чрез съдействието на Столична община, архивите на театрите и близките приятели, колеги и роднини на Чочо, е открита временна изложба в памет на Попйорданов.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Попйорданов, Иван. Кадър по кадър. София, изд. „Д-р Иван Богоров“, 2008, 236 с. ISBN 978-954-316-061-7

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

  • „Питър Пан“
  • „В полите на Витоша“
  • „Сън в лятна нощ“
  • „Хеда Габлер“
  • „Чайка“
  • „Хъшове“
  • „Бурята“
  • „Човекът, който прави дъжд“
  • „Кимоно“
  • „Декамерон“
  • „Призраци в Неапол“

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
2011 Островът - („The Island“) България / Швеция / Полша
2011-2016 Под прикритие 60 Момчил Нешев (в 11 серии - 2012)
2010 Цахес
2009 Хъшове 4 Македонски
2009 Глисти - („Tapeworms“) САЩ / България Иван
2007 А днес накъде?
2006 Врабците през октомври
2005 Последният господар на Балканите - („Le Dernier seigneur des Balkans“)
Последният бей на Балканите - (2 заглавие)
6 Франция / Гърция / Полша / Испания / Белгия / България Енвер Ходжа
2005 Патриархат 7 собственик на селска къща
2004 Без семейна прилика
2001 Ярост черния
2000 Разбойници-коледари 6
2000 Хайка за вълци 6
1999 Дунав мост 7 Джими
1999 Сомбреро блус Тодор
1998 След края на света България / Германия / Гърция адвокатът Николай Караламбов
1998 Испанска муха сержант Милев
1996 Приятелите на Емилия Христо
1996 „Августовски Орфей“ - („Me ton Orfea ton Avgousto“) Кипър / България / Гърция
1994 Козият рог ахрянинът Халил
1994 Граница България / Франция Попа
1993 Нещо във въздуха
1993 Сезонът на канарчетата Иван, бащата на Малин
1992 Вампири, таласъми... Горчо
1991 Кладенецът синът
1991 Мълчанието
1991 Тишина Павката
1991 Онова нещо Шейно
1990 Бързо Акуратно Окончателно човекът с дините
1990 Любовното лято на един льохман „свежия“
1989 Без драскотина Пантата
1989 Аз, Графинята Бойко
1989 Адио, Рио Чочо, стажантът-следовател
1989 Екзитус Лаки
1988 А сега накъде Димо
1988 Вчера Костов
1987 Цветовете на изгрева 3

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

21.03.2010, Посетен на 26.03.2010 <

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Рано тази сутрин почина актьорът Петър Попйорданов
  2. а б в Благов, 2010
  3. Почина актьорът Чочо Попйорданов. // Дневник.БГ. „Икономедиа“ АД, 5 май 2013. Посетен на 5 май 2013.