Вили Цанков
| Вили Цанков | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 21 октомври 2007 г.
София, България |
| Брачни партньори | Мария Цанкова (разведени) |
| Деца | Росен Цанков |
| Значими филми | Игрек 17 Сватбите на Йоан Асен |
| Награди | Аскеер (2001) |
| Уебсайт | |
Вили Христов Цанков е български театрален и кинорежисьор.[1][2] Зад гърба си има 130 театрални постановки, 15 филма (най-известните от които „Сватбите на Йоан Асен“ и „Демонът на империята“), 2 опери, оперети и редица телевизионни екранизации. Създава първия „Домашен театър“ в България.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Баща му Христо Цанков – Дерижан е директор на Народния театър,[3] а майка му учителка. Вили (роден Венелин) Цанков завършва военно училище, след което следва в Икономическия институт. Дипломира се през 1952 г. от Държавното висше театрално училище „Кръстьо Сарафов“ със специалност театрална режисура. Специализира в Московския художествен академичен театър. Работи като режисьор и сценарист в Младежкия театър, Театър „София“, а също така в театрите в Габрово, Ямбол, Бургас, Шумен и други.
Литературно творчество
[редактиране | редактиране на кода]В последните години от живота си се изявява предимно като писател: автор е на романите „Вавилонски кули“, „Еднооките“, „Сбърканият“, „Горящият ангел“, „Вилиси“, „Повест за крадлата и девственицата“ и „Седемте небеса“.
Личен живот
[редактиране | редактиране на кода]Има един син от брака си с Мария, която след това се омъжва за Стефан Данаилов.[4]
Телевизионен театър
[редактиране | редактиране на кода]- „Еленово царство“ (1996) (по Георги Райчев)
- „Далила“ (1995) (по Владимир Мусаков)
- „Историята на един кон (Холстомер)“ (1985) (по Лев Толстой)
- „Змейова сватба“ (1984) (по П. Ю. Тодоров)
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]Режисьор
[редактиране | редактиране на кода]- Вкус на бисер (1984)
- Рали (2-сер. тв, 1978)
- Четвъртото измерение (6-сер. тв, 1977)
- Буна (1975)
- Сватбите на Йоан Асен (1975)
- Игрек 17 (1973)
- Демонът на империята (10-сер. тв, 1971)
- Между релсите (1964)
Признание и награди
[редактиране | редактиране на кода]Награждаван е на български и международни фестивали – „Лъвът на Сан Марко“ във Венеция, „Златната ракла“, „Аскеер“ и „Икар“ на Съюза на артистите в България.
Смърт
[редактиране | редактиране на кода]Вили Цанков умира на 21 октомври 2007 г. на 83 години.[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Цанков, Вили (Венелин) Христов (1924) // Българска енциклопедия „А-Я“. София, Българска академия на науките - „Българска енциклопедия“; Книгоиздателска къща „Труд“, 1999. с. 1177. Посетен на 22 ноември 2025.
- ↑ znam.bg[неработеща препратка]
- ↑ 130 години от рождението на Христо Цанков - Дерижан // archives.bnr.bg. 24 март 2018. Посетен на 24 април 2024.
- ↑ Мила Вачева, Мария към Стефан Данаилов в последните им мигове заедно: Върви, върви на репетиция, да не падне спектакълът, 24chasa.bg, 23 април 2014.
- ↑ Почина режисьорът Вили Цанков, segabg.com, 22 октомври 2007.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Вили Цанков в
Internet Movie Database ((en))
|
| ||||||||||||||