Вили Цанков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вили Цанков
Роден
Починал
21 октомври 2007 г. (83 г.)
Брачни партньори Мария Цанкова (разведени)
Деца Росен Цанков
Значими филми Игрек 17
Сватбите на Йоан Асен
Награди Аскеер (2001)
Страница в IMDb

Вили Цанков е български театрален и кинорежисьор.[1] Зад гърба си има 130 театрални постановки, 15 филма (най-известните от които „Сватбите на Йоан Асен“ и „Демонът на империята“), 2 опери, оперети и редица телевизионни екранизации. Създава първия „Домашен театър“ в България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Баща му е директор на Народния театър, а майка му учителка. Вили (роден Венелин) Цанков завършва военно училище, след което следва в Икономическия институт. Дипломира се през 1952 г. от Държавното висше театрално училище „Кръстьо Сарафов“ със специалност театрална режисура. Специализира в Московския художествен академичен театър. Работи като режисьор и сценарист в Младежкия театър, Театър „София“, а също така в театрите в Габрово, Ямбол, Бургас, Шумен и други.

Литературно творчество[редактиране | редактиране на кода]

В последните години от живота си се изявява предимно като писател: автор е на романите „Вавилонски кули“, „Еднооките“, „Сбърканият“, „Горящият ангел“, „Вилиси“, „Повест за крадлата и девственицата“ и „Седемте небеса“.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Има един син от брака си с Мария, която след това се омъжва за Стефан Данаилов.[2]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Режисьор[редактиране | редактиране на кода]

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Награждаван е на български и международни фестивали - „Лъвът на Сан Марко“ във Венеция, „Златната ракла“, „Аскеер“ и „Икар“ на Съюза на артистите в България.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Вили Цанков умира на 21 октомври 2007 г. на 83 години.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]