Христо Цанков-Дерижан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Христо Цанков-Дерижан
Роден 24 март 1888 г.
Починал 23 май 1950 г. (62 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр поезия, драматургия

Христо Цанков-Дерижан е български белетрист, поет, литературен критик, драматург, публицист и театрален деец.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 24 март (6 април) 1888 г. в Габрово. Учи в Левски и Ямбол, а след това получава гимназиално образование в Стара Загора, Пловдив и София. Учи философия и педагогика в Софийския университет. Редактор е на вестниците „Училищен труд“ в Пловдив, 1906 г. и „Порой“ в София, 1908 г. През 1920 г. работи като артистичен секретар, а от 1920 до 1923 г. е директор на Народния театър. През 1932 – 1934 г. е началник на отделение на труда при Министерство на търговията, промишлеността и труда на България. Главен редактор е на списание „Семейство“ и вестник „Земя“. Редактор е на списание „Театър и опера“. Сътрудничи на списанията „Българска сбирка“, „Просвета“, „Нова балканска трибуна“, „Знание“, „Литературен живот“ и вестниците „Литературен глас“ и „Нива“. Член е на Съюза на българските писатели.[2] Почива на 23 май 1950 г. в София.[1]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на стихове, повести, разкази, романи, критика.[2] Превежда стихове от японски поети. Издава юбилейни сборници за Иван Вазов и Кирил Христов.[1]

  • „Смях и любов“ (1907)
  • „Самодивско изворче“ (детска оперета в 3 картини, либрето, 1912)
  • „С кръв и огън. 1912 – 1916“ (стихове, 1917)
  • „Мои познайници. Маски и профили“ (критически етюди, 1920)
  • „Някъде далече“ (стихове, 1926)
  • „Път през планината“ (разкази, 1926)
  • „Дяволска броеница“ (разкази, 1935)
  • „Предтеча“ (повест, 1935)
  • „Малки разкази“ (1937)
  • „Светът в сонети“ (стихове, 1938)
  • „Аз бягам от една жена“ (роман, 1940)
  • „Карнавал. Притчи, параболи, мисли и фрагменти“ (1943)
  • „Певецът на селото Цанко Церковски“ (1946)
  • „Цирк-театър „Нубийски лъв“ (хумористичен роман за юноши, 1947)[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в ((bg))  Енциклопедия на българския театър. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 9545287713. с. 501.
  2. а б в г ((bg))  Христо Цанков-Дерижан. // Литературен свят. Посетен на 31.01.2016.
  • Колева Елена, "Христо Цанков – Дерижан участва в Балканската война: описва българския героизъм в прочувствени стихове и развива активна благотворителност", поредица "100 г. от Първата световна война: Спомен за габровските интелектуалци - герои от войните 1912-1918", в. "100 вести"/4 ноември 2014 г., стр. 5