Драматичен театър „Рачо Стоянов“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Драматичен театър
„Рачо Стоянов“
Театри в България
Racho Stoyanov Dramatic Theatre Gabrovo TB.jpg
Читалище „Априлов-Палаузов“ (Габрово),
в което се помещава театърът
Информация
Населено място Габрово
Тематика драматичен
Основаване 1945 г.
Допълнителна информация
Директор Петко Койчев
Адрес 5300 Габрово
ул. „Тимок“ №2
Телефон 066/806 722
Сайт dramagabrovo.com
Map of Gabrovo.png
42.8725° с. ш. 25.3167° и. д.
Местоположение в Габрово
Драматичен театър
„Рачо Стоянов“
в Общомедия

История[редактиране | редактиране на кода]

До 1945 г. – учреждаване на театрално дружество[редактиране | редактиране на кода]

В Габрово няколко помещения са приспособени за театрални салони в частни къщи и училища. Организатори и инициатори на театралното дело в града са бележити българи, сред които Райчо Каролев, учител, министър на народното просвещение в кабинета на Петко Каравелов, книжовник; Иван Гюзелев, учител, заема поста министър на народното просвещение в първото либерално министерство през 1880 г.; Христо Дюстабанов, баща на Цанко Дюстабанов.

Първото представление в Габрово се състои на 7 януари 1870 г., по коледните празници, на „Многострадалната Геновева“, която се изнася на много места в страната. По спомени, издирени от Илия Габровски, то е изпълнено някъде към Гунин кладенец, т.е. в Попнеофитовото училище. Според д-р Петър Цончев за театрален салон се използва една от стаите на Даскал-Цвятковото школо (първото новобългарско училище, наричано така от габровци). Успехът е голям и пиесата се играе няколко пъти през зимата. Появява се идеята за основаване на театрално дружество.

Първите изпълнители и режисьори на т.нар. „театро“ са любители, без подготовка за сценично общуване. Главен актьор и същевременно режисьор на „Многострадалната Геновева“ е габровецът Илия Христович, който учил в Киев и Москва духовна академия. Там гледал театрални представления и ги пренася в родния град.

Сцената е примитивна, без декори. За кулиси служат черги. Завесата е от платно. Костюмите на актьорите не винаги са съобразени с епохата.

Следващата пиеса е „Михаил Мишкоед“ от Сава Допроплодни. Следват историческите пиеси на Добри Войников, някои от които се изнасят в новопостроеното Умниково училище.

Първите актьори и режисьори са интелигенти – предимно учители, проводници на театралното дело в Русия през време на учението си. По инициатива на руските възпитаници – учителите Райчо Каролев, Иван Гюзелев и Петър Генчев през 1872 г. е представена драмата „Райна Княгиня“ в пет действия от Добри Войников. Представлението се изнася в къщата на Христо Дюстабанов (улица Радецка); играно е седем пъти. За него идват посетители от Трявна, Дряново, Севлиево, Ловеч, Шипка. Пиесата е забранена от каймакамина, но оставя трайни впечатления. Ролите се изпълняват от Георги Тотев (в ролята на Райна Княгиня), „че още нямал брада и мустаци“[1]; Райчо Каролев (цар Петър), „че е личен, гласовит и му отива“[1]; Христо Конкилев (баба Тула), „че на баба прилича“[1]. Саби за актьорите отпускат самите турски офицери, които са редовни посетители на представленията. Приходът от представлението е в полза на училището.

Женските роли се играят от младежи без мустаци, тъй като в епохата на патриархален бит е изключено жена да участва в представление и да прави сантиментални излияния, които могат да оскърбят патриархалното чувство на зрителите. През 1879 г. зимните представления започват отново. Тогава за първи път в представление участва жена – сестрата на Цанко Дюстабанов – госпожица Гана Христова Дюстабанова – в пиесата „Невянка и Светослав“. От 1873 г. театрото се играе в читалището в къщата на Христо Дюстабанов, на втория етаж, където се намира читалнята, пригодена за театрален салон. Читалищните членове представят там „Криворазбрана цивилизация“, „Велизарий“, „Крума Страшни“, „Велислава“, „Зла жена“ и др. През 1871 г. се играе комедията „Килия“ от Илия Христович не само в Габрово, но и в Свищов, Русчук, Търново, Севлиево, Етрополе, Плевен, Цариград, Шипка и Варна.

От 1876 до 1878 година поради въстанието и войната театралното движение прекъсва. След Освобождението театралните представления се играят в зданието на Априловската гимназия и в Даскал-Цвятковото училище. Актьорите са основно представители на интелигенцията и учителството.

През зимата на 1882 г. се играе първото представление на пиесата „Иванко“ от Васил Друмев. Ролята на Асена се изпълнява от директора на гимназията г. Райчо М. Каролев, а ролята на Иванко – от учителя Васил Христо Дюстабанов. Женските роли се играят от учителките Елена Фингова (Мария) и Радка Ст. Проданова (Тодорка).

Една от театралните зали е малкият двор на къщата на Христо и Петър поп Иванови, а сцената – малкият навес пред конюшнята. През 1883 г. входът от петак и рупче достига до два гроша.

Обстановката се подобрява – главният режисьор и артист Христо п. Иванов създава специална завеса и чергата се изхвърля. Започват да дават освен дневни и вечерни представления и театърът на габровци придобива слава. Училищните власти забраняват по-нататъшните представления, поради отклонения на учители и ученици от преките им задължения – уроците. Не е без значение и страхът от нещастен случай и пожар при използването на пушки и пищови по време на представленията.

След Сръбско-българската война театралното дело преживява упадък. Едва през учебните 1886/87 и 1887/88 г. учениците от горните класове започват да играят представления под ръководството на гимназиалните учители. Изгубеният интерес на габровското гражданство се проявява отново през 1888 г., когато читалището възобновява дейността си.

До 1922 г., когато се обновява зданието на библиотеката „Априлов-Палаузов“ с нов голям салон, театралните представления се играят в частния салон на казино „Бузлуджа“ и в „Народния дом“ на широките социалисти.

Началото на работническия театър е поставено преди основаването на БСДП през 1891 г., с дейността на първите социалистически дружинки. Габрово е център на социалистическото движение. Тук се издава първият социалистически вестник „Росица“.

Със засилване на работническото движение и поради опита на реакционните сили да ограничат творческата дейност на създалите се театрални движещи се групи, театралната самодейност се пренася в работническите клубове. В Габрово също е изграден колектив от театрални любители, първите опити на който е изнесената през 1901 г. комедия „Кандидат Ходжов“, издадена същата година и печатана в печатница „Заря“ в Габрово. Участващи лица в пиесата са Пенчо Гутев, Нено Михов, Пенчо Ахчиев.

В репертоара на габровския театър освен творби, които отразяват борбата на работническата класа, често са включвани и пиеси от руската и западната класика, като „Еснафи“ от Горки, „Призраци“ от Ибсен и пр.

След 1945 г. – основаване на габровския театър[редактиране | редактиране на кода]

След 9 септември 1944 г. основната драматическа дейност се поема от създадения към 1 август 1945 г. професионален „Народен театър“, широко подкрепян от общината и държавата. Народната власт се заема да изгради в редица градове постоянни театри.

Основателите на Габровския театър идват тук с ясното съзнание, че театърът е мощно средство за поддържане и извисяване на борческия дух на народа с любов към зрителите, която много скоро става взаимна. В словото си по повод 20-годишнината на театъра тогавашният негов директор Христо Кръчмаров характеризира тази взаимна любов така: „… само който не е стъпвал на сцена, той не знае какво е да угаснат лампите, да светнат прожекторите и в тебе да се вперят чакащите очи на публиката, която още нищо не знае, която е дошла в театъра, за да види, което не е виждала, за да чуе, което не е чувала. Впрочем българският актьор винаги може да разчита на предварителната симпатия и съчувствие, защото едва ли има българин, който поне веднъж в живота си да не е бил актьор …“[1]

През 1945 г. театърът има по щат само 26 души. Първи директор е Мишо Георгиев (за пет сезона до 1950 г.), а режисьор е Стефан Гъдуларов.

На 10 октомври 1945 г. за първи път на габровска сцена се състои представление на актьори професионалисти – на първата в Габрово постоянна актьорска трупа. С премиерата на пиесата „Хъшове“ от Иван Вазов се отбелязва създаването на Габровския общински народен театър.

Два сезона до 1947 г. театърът няма щатен режисьор и художник, а използва гастрольори: Николай Фол, Йордан Сейков, Хрисан Цанков.

Характерни за първите години са крайно лошите условия за работа. Дълго време в същата сграда има кино и театралният колектив започва репетициите си вечер след 22 часа. Няма никакви ателиета и всичко се работи на сцената след репетициите по цели нощи от сценичните работници без машините, с които сега разполага театърът. При тези условия обаче се поставят два пъти повече пиеси. Не се отпускат кредити за основно поддържане на театралния салон, тъй като той не е собственост на театъра. Липсват складове за декори.

Едва през 1961 г. започва основно преустройство на театралната сграда и сцената. От 1 август 1964 г. театърът се преименува в Драматичен театър – Габрово. Докато продължава ремонтът, представленията се изнасят на сцената в читалището в квартал Палаузово. Сезон 1963/64 г. се открива с пиесата на Андрей Гуляшки „Спящата красавица“ на 12 октомври 1963 г., с което фактически се открива преустроената сграда на театъра – удобна, механизирана сцена, хубав салон и фоайета, парно отопление.

В репертоара на първите сезони влизат високоидейни, воюващи в името на революцията пиеси и на тази традиция Габровският театър е верен и до днес. На габровска сцена се играят: „Тартюф“ на Молиер с гастрол през 1946 г. на Кръстьо Сарафов, „Пигмалион“ от Бърнард Шоу, „12-та нощ“ на Шекспир, „Царска милост“ от Камен Зидаров, „Свекърва“ на Антон Страшимиров, „Ревизор“ от Гогол, „Боряна“ на Йордан Йовков, „Греховната любов на зографа Захари“ и мн. др. пиеси, които до края на 1974 г. достигат цифрата 225.

Културно събитие през 1958 г. е гастролът на н.а. Константин Кисимов в ролята на Езоп в едноименната пиеса. Много от артистите и режисьорите са работили и работят на софийска сцена и в други провинциални театри, след като са тръгнали от Габровския театър.

Значителен е приносът на художниците Константин Константинов, Тодор Чобанов и Ардаш Тавукчиян.

Театърът днес[редактиране | редактиране на кода]

Към 2018 г. Драматичен театър „Рачо Стоянов“ заема важна позиция в културното развитие на град Габрово.

Предлага разнообразен репертоар и играе както на местна територия, така и в множество градове – в България и други европейски страни. Основното стремление на театъра е да предизвика любопитство у младата публика, да продължи просветната дейност и да възроди любовта към театралното изкуство.

Драматичен театър „Рачо Стоянов“ има реализирани проекти съвместно с АЕК „Етър“ – осъществени са представления на открито, в автентичната обстановка, която архитектурният комплекс предлага.

През октомври 2013 г. е създадена Театрална школа към Драматичен театър „Рачо Стоянов“, която през 2017 г. е преименувана на Театрална школа „Котешката къща“.

Сграда на театъра[редактиране | редактиране на кода]

Театърът преди 1943 година, източник ДА „Архиви“

Драматичен театър „Рачо Стоянов“ се помещава в сградата на читалище „Априлов-Палаузов“. Габровското народно читалище е създадено на 26 декември 1861 г. по инициатива на няколко младежи. Неговото създаване е отговор на нуждите на един израснал занаятчийски и търговски град, от център, който да обединява интелектуалните сили и да ръководи неговия културен живот.

През 1861 г. и 1862 г. читалището се намира в килията при църквата „Света Троица“. Броят на книгите, с които разполага читалището, е значителен. Личната библиотека на Васил Е. Априлов, след създаването на читалището е преместена от Даскал-Цвятковото школо в килията на църквата „Света Троица“ и става достояние на гражданството.

Ръководството на читалището се състои предимно от млади хора, развълнувани от призива на Раковски за създаване на Българската легия в Белград. През 1862 г. оживената дейност на читалището спира.

След девет години на 20 юли 1871 г. при големи тържества и стичане на голямо мнозинство, габровци откриват наново читалището в къщата на Цанко Дюстабанов. През 1872 г. читалището започва да носи името „Априлов-Палаузов“. Поради успешното развитие на читалищното дело се появява нуждата от построяване на „достойна“ сграда. Фонд за построяването на такова здание се създава през 1898 г., а на 30 март следващата година се полага основният камък на сегашната читалищна сграда. След известен застой през периода на войните зданието е довършено и тържествено открито на 31 декември 1922 г.

Директори в историята на габровския театър[редактиране | редактиране на кода]

  • Мишо Георгиев (1945)
  • Димитър Стратев (1950)
  • Радич Радиев (1952)
  • Любен Калинов (1954)
  • Стефка Попиванова (1957)
  • Ангел Алексиев (1960)
  • Николай Ангелов (1962)
  • Христо Кръчмаров (1964)
  • Христо Попов (1968)
  • Кольо Мичев (1971)
  • Катя Зехирева (1973)
  • Васил Червенков (1976)
  • Цветан Иванов (1980)
  • Георги Григоров (1981)
  • Петър Александров (1985)
  • Минчо Минков (1989)
  • Иванка Димитрова (1990)
  • Ана Иванова (1991)
  • Добри Добрев (1993)
  • Невена Митева (1995)
  • Петко Койчев (2018)

Първи театрален сезон – 1945/46 г.[редактиране | редактиране на кода]

Екип[редактиране | редактиране на кода]

Директор – Мишо Георгиев, Режисьори: р. Цанков, Ст. Гъдуларов, М. Георгиев

Репертоар[редактиране | редактиране на кода]

  • „Хъшове“
  • „Лудетината“
  • „Д. Р. Ванер“
  • „Любовта побеждава“
  • „Таня“
  • „Чуждото дете“
  • „Кражба“
  • „Моралът на Дулска“
  • „Черното петно“
  • „Тартюф“
  • „Луди млади“

Фестивали[редактиране | редактиране на кода]

Международен фестивал на комедийния спектакъл (МФКС)[редактиране | редактиране на кода]

Фестивалът стартира през 1998 г. по идея на тогавашния директор на Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Невена Митева. Концепцията е вдъхновена от популярността на града като „световна столица на хумора“. Пилотното издание, в което участват едни от най-изтъкнатите представители на комедията – Павел Поппандов, Нина и Зуека – постига неочакван успех. Година по-късно фестивалът е организиран повторно, този път с участието на международни театрални трупи. Фестивалът се провежда през година.

Международен фестивал на спектаклите за един актьор BGMOT Габрово[редактиране | редактиране на кода]

Фестивалът възниква като необходимо събитие в годините, в които МФКС не се провежда. Първото издание се провежда през 2006 г. Фестивалът е част от мрежата на ЮНЕСКО. Журито се състои от двама чуждестранни и един български театрален критик.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

I Национален преглед на българската драма и театър

Отличие за спектакъла „По московско време“ – А. Вегнщайн, реж. Д. Стратев

  • 1964 г.

III Национален преглед на българската драма и театър

Тодор Чобанов – награда за сценографско решение на спектакъла „Голямото завръщане“ – Иван Радоев

  • 1965 г.

Ямболски театрални дни

Ардаш Тавукчиян – награда за сценографско решение за „Училище за сплетни“ – Р. Ширидан

  • 1968 г.

Друмеви тържества – Шумен

Кирил Златков – награда за актьорско майсторство за ролята на Боцмана в „Оптимистична трагедия“ – Вс. Вишневски

  • 1969 г.

IV Национален преглед на българската драма и театър

Заключителен етап – София

Владо Найденов – награда за режисура за постановката „Човекът от досието“ – Лозан Стрелков

Ардаш Тавукчиян – награда за сценографско решение на спектакъла „Човекът от досието“ – Лозан Стрелков

Георги Стоянов – награда за актьорско майсторство за ролята на Полковника от пиесата „Човекът от досието“ – Лозан Стрелков

Стоян Костов – награда за актьорско майсторство за ролята на Бай Васил от пиесата „Човекът от досието“ – Лозан Стрелков

На районния преглед в град Плевен

Стоян Костов – награда за актьорско майсторство за ролята на Барутчията от пиесата „Инженерът, момичето и другите“ – Вл. Голев

Надя Тодорова – награда за актьорско майсторство за ролята на Жената на Барутчията от пиесата „Инженерът, момичето и другите“ – Вл. Голев

Кирил Златков – награда за актьорско майсторство за ролята на Апостолов от пиесата „Инженерът, момичето и другите“ – Вл. Голев

  • 1970 г.

Шуменски театрални дни

Ардаш Тавукчиян – награда за сценографско решение на спектакъла „Неспокойна старост“ – А. Рахманов

  • 1984 г.

VII Национален преглед на българската драма и театър

Ардаш Тавукчиян – награда за сценографско решение за пиесата „Големият род“ – М. Минков

Петър Стойчев – награда за режисура на спектакъла „Големият род“ – М. Минков

Христо Христов – награда за актьорско майсторство за ролята на Станчо от пиесата „Големият род“ – М. Минков

Стоян Костов – награда за актьорско майсторство за ролята на Йорго

Ружа Николова – награда за актьорско майсторство за ролята на Дена

  • 2006 г.

Димо Димов – награда Стоби за представлението „Златоното руно“

  • 2014 г.

Аскеер за Най-добро представление – „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, постановка Петринел Гочев, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово

  • 2015 г.

Невена Митева – награда за режисура за спектакъла „Село, село, пусто село“

Ружа Николова – награда „Любимец 13“, присъдена посмъртно за изключителен принос в областта на актьорското майсторство

  • 2016 г.

Невена Митева – награда „Чудомир“ за постановката „Чешити“ по Чудомир

  • 2018 г.

Надежда Петкова – награда за най-добра актриса от Международния фестивал на спектаклите за един актьор BGMOT за моноспектакъла „Комедиантката“

Номинации и участия[редактиране | редактиране на кода]

  • 2014 г.
    • Петринел Гочев – номиниран в две от категориите на наградите ИКАР с представлението „Ромео и Жулиета“
    • Гергана Змийчарова – номинирана в категория „ДЕБЮТ“ за представлението „Ромео и Жулиета“
    • Надежда Петкова – номинирана в категория „ПОДДЪРЖАЩА ЖЕНСКА РОЛЯ“ в представлението „Ромео и Жулиета“

Аскеер (номинации)

Режисура – Петринел Гочев за „Ромео и Жулиета“ на Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово

Сценография – Юлияна Войкова-Найман за „Ромео и Жулиета“ на Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово

Костюмография – Юлияна Войкова-Найман за „Ромео и Жулиета“ на Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово

„Аполония“ – селектиран за участие с представлението „Ромео и Жулиета“

  • 2015 г.

„Охридско лято“ – селектиран за участие с представлението „Жана Д'Арк“

„Шекспиров фестивал“, част от програмата на Бит Фест – селектиран за участие с представлението „Ромео и Жулиета“

„Варненско лято“ – селектиран участие с представлението „Жана Д'Арк“

Паметни личности[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г „Габрово 130 години град“, 1994 г., Цоньо ПЕТРОВ
  • в-к „Борба“ – В. Търново 1948 г.
  • „Габрово 130 години град“, 1994 г., Цоньо ПЕТРОВ

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]