Брегово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Брегово.

Брегово
Централната част на града и сградата на общината в Брегово
Централната част на града и сградата на общината в Брегово
Общи данни
Население 2 546 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 2 527 (НСИ)
Землище 39,676 km²
Надм. височина 52 m
Пощ. код 3790
Тел. код 09312
МПС код ВН
ЕКАТТЕ 6224
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   - кмет
Брегово
Милчо Въков
(БСП)
Адрес на общината
пл. „Централен“ 1
тел.641, 627, факс: 2433
Брегово в Общомедия

Брѐгово е град, разположен в най-северозападната част на България. Той е административен център на община Брегово, област Видин. Намира се на 29 километра северозападно от град Видин.

География[редактиране | редактиране на кода]

Брегово е малък град, намиращ се на границата с Република Сърбия. Той е разположен на 6 километра от устието на река Тимок, която се влива в река Дунав.

Градът е известен и с това, че през него преминава най-краткият път от Северна България за Централна Европа благодарение на пуснатото в експлоатация ГКПП Брегово (1978 г.).

Местности[редактиране | редактиране на кода]

В землището на град Брегово са разположени 17 местности:

  • Царина
  • Падина
  • Ливез
  • Шегарча
  • Масларица
  • Валя маре
  • Потяка
  • Фънтъна Паркалабещи
  • Варкан
  • Чунов бунар
  • Туфа
  • Каста Барчи
  • Широка
  • Фънтъна Налта
  • Зелена
  • Муара алудинте
  • Елещеф

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението се състои от т.нар. власи, за произхода на които все още се спори. В миналото селото се е състояло от 2 български и една влашка махала, като после българските махали са били претопени. Населението говори български и влашки език. Влашкият е разпространен и на другия бряг на Тимок – в Сърбия, където ползват и двата – влашки и сръбски езици, в ежедневното общуване. Близостта на обичаите, лекотата на общуването и винопроизводството на двата бряга на Тимок при устието му благоприятстват за развитието на съседски взаимоотношения. Градът, както и общината, на която е център, са с отрицателен прираст на населението. Делът на ромското население в града наближава 15% с трайна тенденция за увеличаване.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първото упоменаване на града е от 1560 година, когато фигурира в османски регистър. Името идва от „брег“.

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Брегово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]

В първите години на комунистическия режим в повечето влашки села във Видинско голямо влияние има Българският земеделски народен съюз - Никола Петков. През 1947 година в се стига до насилствена саморазправа с комунистически агитатори, събиращи т.нар. наряди. В същото време комунистите също се стремят да спечелят подкрепата на влашката общност. С времето тази политика постига известен успех и някои власи се издигат до важни постове в местната партийна номенклатура. Повечето от тях са от Брегово, като селото започва да бъде наричано в района „Сталинград“, а през 1974 година получава статут на град, превръщайки се в опора на комунистическото влияние в района.[2]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Православие. Църквата е построена на мястото на старата църква и е завършена през 1853 година.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Заместник-кмет е Николина Ванчева.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Безработицата, предизвикана от унищожаването на Консервения комбинат, Филиала за помпи на „ВИПОМ“ Видин, ТПК "6 Септември", ТКЗС "Тимок" в града е големият проблем, който не може да бъде решен вече от няколко кметски управи след 1989 г. Слабо е застъпена частната инициатива и то най-вече в сектор Търговия на дребно с оглед откриването на работни места.

Основен поминък на населението е личното стопанство посредством нископродуктивно земеделие и замиращо животновъдство. Работни места има главно в общинската администрация, образованието (все още съществува средно общообразователно училище "Св, св. Кирил и Методий"), социалния патронаж. Всички те са ползватели на средства от държавния бюджет. В търговските обекти за хранителни стоки, железария, питейните заведения също осигуряват минимална заетост.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Поречието на река Тимок десетилетия е било забранено за пребиваване заради съществуващата гранична зона. Поради това се е превърнало в оазис на дивата природа.

Театри[редактиране | редактиране на кода]

Градът разполага с читалище и кинотеатър с 600 места. Във всички населени места на общината е запазена читалищната дейност. В гр. Брегово има самодеен фолклорен ансамбъл с ръководител Чавдар Гънгов, детски фолклорен състав с ръководител Татяна Стойкова, ученически духов оркестър и мажоретен състав с ръководител Иван Георгиев.

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на бившия градски музей е реституирана.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година през месец май в община Брегово се провеждат Тимошки културни празници „Тимошка пролет“ с участието на самодейни състави от общината и от съседна Сърбия – празници, наситени с културни, просветни и общозначими мероприятия.

Ежегоден събор, провеждан в празничните дни около 15 август – „Успение на Пресвета Богородица“.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

  • сарми от лозови листа с накълцано месо е един от специалитетите в местната кухня, нито един по-голям празник не се провежда без това ястие.
  • качествените червени вина от старите директни сортове все още се намират в този край.
  • баница

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.
  2. Груев 2009, с. 114 – 116.
     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България