Делейна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото. За едноименния язовир вижте Делейна (язовир).

Делейна
„Св. вмчк. Георги“, Делейна.jpg
Общи данни
Население 329 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 19,718 km²
Надм. височина 157 m
Пощ. код 3795
Тел. код 09355
МПС код ВН
ЕКАТТЕ 20568
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   - кмет
Брегово
Милчо Въков
(БСП)

Делѐйна е село в Северозападна България. То се намира в община Брегово, област Видин.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Делейна се намира на 25 км западно от град Видин и на 1,5 – 2 км от границата с Република Сърбия. Разположено е в хълмиста местност, на 148 м надморска височина. Селото се води към община Брегово, област Видин.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото води началото си още от римско време, както и повечето села в област Видин.Споменава се за първи път под името Даляйна в турски данъчен регистър от 1560 г. По време на турското владичество селото се е намирало на 2 км на изток от сегашното си местонахождение. Било е опожарено от черкезите през 1876 г. Още преди Освобождението на България хората от Делейна се преместват 2 км на запад, за да са по-близо до минаващата оттам едноименна река. Според различни източници селото е кръстено на турчин с името Далий (на старотурски – конник).

В първите години на комунистическия режим в Делейна, както в повечето влашки села във Видинско, голямо влияние има Българският земеделски народен съюз – Никола Петков и на изборите през 1946 година опозицията печели убедително.[1]

По време на Кулските събития през март 1951 година създаденото малко по-рано от комунистическия режим Трудово кооперативно земеделско стопанство е разтурено. Това става на 22 март, Младенци, когато в селото се провежда събор. Вълненията протичат както и в другите села в района – хората си връщат конфискуваните по-рано животни и инвентар от ТКЗС-то, след това те са отново иззети от властите, следват демонстрации и освирквания на комунистически функционери, последвани от арести и показни съдебни процеси. По това време 7 семейства (32 души) от селото са принудително изселени от комунистическия режим.[2]

При последното преброяване на населението през 2010 г. се оказва, че жителите на селото са малко повече от 370 души. В селото освен български се говори и влашки език (предимно от по-възрастното население).

Религия[редактиране | редактиране на кода]

В селото главната религия е християнството. Засега там няма хора, изповядващи друга религия.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

В с. Делейна има една църква, построена през 1869 г., основно училище „Кирил и Методий“+детска градина. (През 2002 г., поради недостиг на деца, училището и детската градина са закрити), читалище „Светлина“, основано през 1927 г.(в което има възможност за прожектиране на филми), кметство и фелдшерски кабинет.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

На 1 км от селото се намира язовир Делейна – място за отмора, риболов и плаж. През селото минава и Делейнска река, която прогресивно пресъхва.

На 4 км от селото се намира Алботинския скален манастир (запазен още от древността) и прочутата „Хайдук чешма“. Районът на манастира и чешмата са обвити в легенди за заровени съкровища. В началото на 90-те години една от легендите се потвърждава, когато е намерено гърне със злато под една от плочите на чешмата.

В Делейна има 5 чешми с изворна вода, наименувани на местността, в която се намират – Новата чешма, Крина, чешмата на Мелницата, чешмата на Губи, чешмата на Бугарите.

На 6 май 2012 г. по инициатива на местния учител Здравко Дамянов/основател и първи директор на Математическата гимназия в гр. Видин от 1972 г. до 1984 г./ и активното съдействие на кметския наместник Людмил Якимов, в центъра на селото е издигнат внушителен паметник на 32-ма жители от селото, загинали през войните от 1912 до 1945 г.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Ежегодно през месец юни се провежда традиционния събор на селото. Първоначално това става на християнския празник Възнесение Господне, но в края на 40-те години комунистическият режим го фиксира на 18 юни, рождения ден на диктатора Георги Димитров.[3] Главното тържество е на площада на селото под съпровод на духова музика, а след това купонът се пренася в едно от двете заведения в селото.

На всеки голям празник в салона на читалище „Светлина-1927 г.“ се изнасят развлекателни, танцови програми. Танцовият състав е от мъже, жени и деца от селото, носител е на много награди, присъдени в околността и в България. Най-голямо постижение е участието му на италианска сцена.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Георги Станков Станков (Даскала), роден през 1836 г. Народен представител в Четвъртото велико народно събрание през 1893 г., основал първото частно килийно училище в селото още през 1862 г. Неговият барелеф се постави в читалището през 2016 г.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Ястията са традиционно български.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Груев 2009, с. 114.
  2. Груев 2009, с. 197 – 199, 206.
  3. Груев 2009, с. 322.
Цитирани източници
  • Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5.