Направо към съдържанието

Връв (село)

Връв
България
44.1933° с. ш. 22.7352° и. д.
Връв
Област Видин
44.1933° с. ш. 22.7352° и. д.
Връв
Общи данни
Население264 души[1] (15 март 2024 г.)
11,6 души/km²
Землище22,823 km²
Надм. височина42 m
Пощ. код3779
Тел. код09344
МПС кодВН
ЕКАТТЕ12317
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВидин
Община
   кмет
Брегово
Илиян Бърсанов
(ГЕРБ; 2019)

Връ̀в е село в Северозападна България, община Брегово, област Видин.

Село Връв се намира на около 25 km север-северозападно от областния център град Видин и 9 km североизточно от общинския център град Брегово. Разположено е в най-северната част на Дунавската хълмиста равнина, край десния бряг на река Дунав, по която минава държавната граница с Румъния. Село Връв е най-северното селище в България. На около 5 km запад-северозападно от селото се влива в Дунав река Тимок, по която минава държавната граница с Република Сърбия. Село Връв е разположено върху терен със слаб наклон на север, към реката. Надморската височина в центъра на селото при църквата е около 50 m.

В участъка си край село Връв река Дунав е най-дълбока в близост до българския бряг, където е и фарватерът ѝ.[2] До 1955 г. в селото има пристанище, предимно за стопански стоки към Австрия и Федерална република Германия.[3]

През село Връв минава третокласният републикански път III-122, който започва от град Брегово и през селата Балей, Куделин, Връв, Ново село, Флорентин и други води до град Видин.

Етническият състав на населението на село Връв по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:[4] 9

Етнически групи Численост Дял (в %)
Общо 349 100
Българи 340 97,42
Турци 0 0
Цигани ... ...
Други 6 1,72
Не се самоопределят ... ...
Не отговорили 2 0,57

Към 15 март 1924 г. в село Връв има регистрирани: 208 души по постоянен адрес; 264 души по настоящ адрес; 171 души по постоянен и настоящ адрес в същото населено място.[5]

Числеността на населението на село Връв по данните от преброяванията от 1934 г. насам се променя както следва:[6]

Година на
преброяване
Численост
19342152
19462064
19561766
19651502
19751222
1985905
1992777
2001586
2011349
2021224

Селото – до 1878 г. в Османската империя, след края на Руско-турската война 1877 – 1878 г. е в Княжество България под името Връв[7].

Училище в село Връв е основано през 1854 г. като начално училище – видно от летописната му книга (1897 – 1965). Преминало е в основно поради развитието на просветното дело в страната и увеличаването на броя на децата. Основната дейност на училището е да ограмотява и образова децата в селото и да просвещава местното население. Построено е със средства на жителите на селото. През учебната 1912 – 1913 г. се закрива IV отделение (клас).[8] През периода 1970 – 1983 г. то е Народно начално училище „Христо Ботев“. През 2007 г. Основно училище „Христо Ботев“ в село Връв е закрито.[9]

ЦъркватаСвети Николай Чудотворец“, която е паметник на културата, е построена през 1867 г. и осветена през 1880 г. Изписана е от няколко зографи, включително дебърският зограф Кръсто Янков.[10] Според Иванка Гергова неподписаните стенописи в храма са дело на Евгений Попкузманов.[11]

Читалище „Съзнание“ в село Връв е създадено през 1927 г.[12] През 2009 г. на законово основание[13] към наименованието му е добавена годината на неговото първоначално създаване и то става „Съзнание - 1927“.

Потребителна кооперация „Единство“ е създадена в село Връв през 1924 г. като Кредитно кооперативно сдружение „Единство“. Основана е от 21 членове сред който Флоро Труев, Христо Петров и други. До края на годината се набират още 65 члена, като капитала достига 70 хиляди лева. Предмета на дейност на кооперацията е да доставя стоки за населението, да го кредитира и подпомага и да урежда някои стопански спорове. През 1959 г., във връзка с новото административно деление кооперацията се слива с кооперацията на Ново село.[14][15]

Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Република“ в село Връв е учредено през 1949 г.; от 1958 г. то е филиал към ОТКЗС (Обединено ТКЗС) „Б. Попърданов“ – Брегово, а след няколко организационни преобразувания през 1991 г. е Колективно земеделско стопанство (КЗС) „Република“ – село Връв (1991 – 1992). Съгласно Закона за собствеността и ползването на земеделските земи[16] (ЗСПЗЗ) и съгласно съдебно решение, от 1992 КЗС „Република“ в село Връв е обявено в ликвидация и е избран Ликвидационен съвет, чиято дейност е прекратена през май 1995 г.[17]

Древност и Античност

[редактиране | редактиране на кода]

В землището на с. Връв е регистрирано селище от средната и късна бронзова епохи, около III век пр.н.е. Обектът се намира на брега на река Дунав, под изоставения стадион на селото на площ от около 4 дка. Реката ежегодно унищожава части от обекта.[18]

Около I век, когато територията на днешна България е била част от Римската империя, в района на днешните село Връв и град Брегово е бил разположен римски легион, защитаващ северозападната граница на империята от набезите на племената на север от река Дунав.[19] За целта е била построена малка крепост (кастел) и селище (викус), известни като Дортикум, и местното тракийско население било романизирано.[20] Дортикум, който изпълнявал функцията и на важен митнически център за хора и стоки, минаващи по Дунава, а впоследствие и център за производство и търговия с керамични съдове, е бил многократно нападан и опустошаван от различни племена – даки, готи, хуни, славяни и авари, бил е и многократно възстановяван и укрепван от римляните, но със западането на Западната Римска империя престава да съществува. През VIII – X век се появяват сведения за малко славяно-българско селище.[20]

Дортикум на Карта на Гърция от Абрахам Ортелий (1542 – 1598), Rijksmuseum

Дортикум е отбелязан на западноевропейски географски карти от края на XVI век. Селището се споменава в описанията на граф Луиджи Фердинандо Марсили (1658 – 1730) от пътуванията му по дунавските древни станции през XVII век. Въпреки че графът скицира и описва подробно мястото, мястото на античния кастел не е определено съвсем правилно. Малко след него френският географ Жан Баптист Д’Анвий (1697 – 1782) поставя правилно Дортикум при село Връв.[20]

През 1879 г. свидетелства за селото оставя и Феликс Каниц.[21]

През 1978 г. Връв е отделено от община Ново село и е присъединено към община Брегово.[22]

През 1950 – 1952 г., по време на колективизацията, 6 семейства (30 души) от селото са принудително изселени от комунистическия режим.[23]

Родом от селото е човек, останал известен с псевдонима му в Държавна сигурност – Юда, който ръководи една от най-активните горянски групи в Северозападна България. Той многократно извършва дръзки нападения, при които пребива на обществени места местни комунистически функционери, и подпомага преминаването на бежанци през границата. Групата му действа дълго време и придобива легендарна слава, като при различни престрелки няколко нейни членове са убити, както и двама войници и двама подофицери от Гранични войски. Членовете на семейството на Юда са подложени на насилия, но той така и не е заловен и по-късно се установява в Западна Германия.[24]

Кметски наместник към 2022 г. е Валентина Иванова.

Между 2000 г. (?), както и през 2007 г. за кмет е избран (при преки избори) Софрони Ников. По професия ветеринарен лекар, с владеене на руски и френски език, по време на мандатите му са осъществени редица проекти, включително детски кът и беседка („Рибарско селище“) край река Дунав.

Мандатът между 2004 г. и 2007 г. печели Симеон Мицов, който е един от създателите на курорта Слънчев бряг[25]. По негова инициатива, с. Връв е посетено през 2004 г. от тогавашния премиер, Симеон Сакскобургготски. Мицов е автор на няколко книги и стихосбирки[26], както и един от организаторите на антологията със стихотворения на поети от с. Връв („Брегът на моите деди“).

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]

Село Връв към 2025 г. е център на кметство Връв.[27][28]

В село Връв към 2025 г. има:

  • действащо читалище „Съзнание - 1927“;[29][30]
  • действаща само на големи религиозни празници православна църква „Свети Николай“;[31]
  • пощенска станция.[32]

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

В близост до селото (западно) се намира римската историческа местност Дортикум. Местността е разкопана от иманяри и не е подходяща за посещения. Източно от селото се намира друга римска твърдина „Четате“, която също не се съхранява и е заличена.

Река Дунав в района на селото предлага отлични условия за риболов и диво къмпингуване. През юли 2022 г. МОСВ обяви местността „Остров Тимок“ от над 6 декара (в землището на с. Връв) за защитена местност. Целта е опазване местообитания на застрашени, редки и уязвими водолюбиви и водоплаващи птици, които гнездят по Дунавските острови, като голям корморан (Phalacrocorax carbo), малък корморан (Microcarbo pygmeus), сива чапла (Ardea cinerea), малка бяла чапла (Egretta garzetta) и лопатарка (Platalea leucorodia). Територията е с характерен речен ландшафт, вкл. заливни гори, които са подходящо място за почивка на консервационно значими видове птици и потенциално място за тяхно гнездене[33].

Традиционен събор, който се провежда в края на третата седмица на месец юни.

  • доц. д-р Страхил Попов – преподавател във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ (1969 – 2010)
  • Векил Ванов – министър на труда и социалните грижи (1991 – 1992)
  • Зорница Еленкова – логопед и юрист
  • Ангел Катринов – бивш музикант в симфоничния оркестър на Българското национално радио
  • Симеон Георгиев Мицов (1938 – 2008) – роден на 31 януари 1938 г. в село Връв. Средното си образование завършва във Видинската гимназия, а висше – в Лесотехническия институт в София. След дипломирането си през 1961 г. е разпределен на работа в горското стопанство в град Поморие като отговорник за землището на Несебър. Това го прави един от създателите на курорта „Слънчев бряг“, където работи до пенсионирането си, а и след това до 2001 г. Той е създател и на Българското движение „Син флаг“ (1993 г.)[34], което е член на Световната фондация за екологично образование[35]. През 2003 – 2007 г. е избран за кмет на родното си село Връв, където по негова покана гостува Симеон Сакскобургготски като министър председател на Република България (2001 – 2005). Симеон Мицов е автор на книгите „За една гора един живот не стига“ (2001 г.) и „Нощен влак за цял живот“ (2005 г.). Умира през 2008 г. в село Връв, където е погребан.[36]
  • Милен Радуканов – футболист от ПФК ЦСКА (София) и ПФК „Левски“ (София).

В землището на Връв има 12 местности:

  • Връвски Отар
  • Край Дунава
  • Валя турку
  • Валя дънка
  • Гламия
  • Черниците
  • Край селото
  • Перлакови салкъми
  • Уния Барне
  • Отара
  • Селище
  • Ливадите

През горещите дни на лятото по средата на река Дунав се появяват островчета.

  1. www.grao.bg
  2. Община Брегово. С. Връв. Справка към 29.06.1025.
  3. Българска академия на науките. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“, том 4, стр. 1447, Връв. Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2011 г.
  4. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 29 юни 2025. (на английски)
  5. Таблица на адресно регистрираните по постоянен и по настоящ адрес лица, област Видин, община Брегово. Село Връв. Справка към 29.06.2025.
  6. Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Връв, общ. Брегово, обл. Видин. Справка към 29.06.2025.
  7. Национален регистър на населените места. Информация с. Връв, общ. Брегово, обл. Видин - 03/03/1878. Събитие: наблюдавано за първи път. Наименование: Връв.
  8. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Видин – 18, фонд 139К „Народно основно училище „Христо Ботев“ – с. Връв, Видинско (1854-1944)“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя.
  9. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Видин – 18, фонд 610 „Народно основно училище (НОУ) „Христо Ботев“ – с. Връв, Видинско (1944-2007)“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя.
  10. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 232.
  11. Иванка, Гергова, Елена Генова, Иван Ванев, Майя Захариева. Дебърски майстори във Видинска епархия, том I. София, Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2017. ISBN 978-954-8594-66-0. с. 16.
  12. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Видин – 18, фонд 731 „Народно читалище „Съзнание“ – с. Връв, Видинско (1927 - )“. История на фондообразувателя.
  13. Закон за народните читалища, член 9, алинея 5 (нова, 2009 г.)
  14. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Видин – 18, фонд 364К „Кредитна кооперация „Единство“ – с. Връв, Видинско (1924-1944)“. История на фондообразувателя.
  15. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Видин – 18, фонд 365 „Селска потребителна кооперация "Единство" - с. Връв, Видинско (1944-1954)“. История на фондообразувателя.
  16. Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  17. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Видин – 18, фонд 316 „Трудово-кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) "Република" - с. Връв, Видинско (1949-1958; 1987-1989; 1991-1995)“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя.
  18. Стефан Александров, Фионера Филипова, Николай Казашки. ИЗДИРВАНЕ НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОБЕКТИ ПО БРЕГА НА Р. ДУНАВ ОТ УСТИЕТО НА Р. ТИМОК ДО УСТИЕТО НА Р. СКОМЛЯ В ОБЩИНИ БРЕГОВО, НОВО СЕЛО, ВИДИН И ДИМОВО, НАИМ–БАН – АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОТКРИТИЯ И РАЗКОПКИ ПРЕЗ 2015 г. Изд. LV Национална археологическа конференция, стр.807
  19. http://www.bnr.bg/RadioBulgaria/Emission_English/Theme_History_And_Religion/Material/Danubius.htm
  20. а б в archaeology.travelguide.bg[неработеща препратка]
  21. Donau-Bulgarien und der Balkan : Historisch-geographisch-etnographische Reisestudien aus den Jahren 1860-1879 : Bd. 1-3 / F. Kanitz., стр. X, Централна библиотека на БАН, Посетен на 26 юни 2022 г.
  22. Указ № 45 от 16 януари 1978 г. Обн. ДВ бр. 6 от 20 януари 1978 г.
  23. Груев 2009, с. 206.
  24. Груев 2009, с. 230 – 232.
  25. Видински алманах
  26. Национална Академична Библиотечно-Информационна Система
  27. Национален статистически институт. Национален регистър на населените места. Справка за събитията за кметство Връв.
  28. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Видин, кметство Връв.
  29. Детайлна информация за читалище „Съзнание - 1927“, село Връв, община Брегово, област Видин.
  30. Информационна карта за 2023 г., читалище „Съзнание - 1927“, село Връв, община Брегово, област Видин.
  31. Национален регистър на храмовете в Република България, село Връв, област Видин.
  32. Български пощи, пощенски станции, 3779 Връв // Посетен на 2025-06-30.
  33. МОСВ обяви 5 нови защитени територии
  34. Българско движение „Син флаг“. Справка към 11.07.2025.
  35. ((en)) Foundation for Environmental Education
  36. Видински АЛМАНАХ. Симеон Георгиев Мицов (1938 – 2008). Справка към 11.07.2025.

Цитирани източници

[редактиране | редактиране на кода]
  • Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5.