Връв (село)
| Връв | |
|---|---|
 |
|
  Връв  Връв |
|
| Общи данни | |
| Население | 385 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 22,823 km² |
| Надм. височина | 42±1 m |
| Пощ. код | 3779 |
| Тел. код | 09344 |
| МПС код | ВН |
| ЕКАТТЕ | 12317 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Видин |
|
Община - кмет |
Брегово Милчо Въков (БСП) |
Връ̀в е село в Северозападна България. То се намира в община Брегово, област Видин.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е първото българско пристанище по течението на река Дунав. То е и най-северното селище в България.
Реката е най-дълбока в непосредствена близост до българския бряг и корабоплаването, извършвано на фарвартера, е най-близо до българския бряг. Това прави перспективно бъдещо възстановяване на пристанището, на което в миналото са акостирали гръцки и други търговски кораби, товарили зърнени култури от наличния склад до брега, както и пътнически параходи по линията Връв – Видин.
Селото отстои на 30 км от областния град Видин и на 12 км от общинския център гр. Брегово, като пътищата са от републиканска пътна мрежа и са асфалтирани.
История[редактиране | редактиране на кода]
Най-старите сведения за заселване около Връв датират от началото на Бронзовата ера, около 3 век пр.н.е. Около 1 век, когато територията на днешна България е била част от Римската империя, в района на с. Връв и гр. Брегово е бил разположен римски легион, защитаващ северозападната граница на империята от набезите на племената на север от р. Дунав.[1]. За целта е била построена малка крепост (кастел) и селище (викус), известни като „Дортикум“, и местното тракийско население било романизирано.[2]. Дортикум, който изпълнявал функцията и на важен митнически център за хора и стоки, минаващи по Дунава, а впоследствие и център за производство и търговия с керамични съдове, е бил многократно нападан и опустошаван от различни племена – даки, готи, хуни, славяни и авари. Съответно е бил и многократно възстановяван и укрепван от римляните, но със западането на Западната Римска империя, престава да съществува. През VIII – X век се появяват сведения за малко славяно-българско селище[3]. В по-ново време Дортикум се споменава в описанията на граф Луиджи Фердинандо Марсили (1658 – 1730) от пътуванията му по дунавските древни станции през XVII век. Въпреки че графът скицира и описва подробно мястото, мястото на античниякастел не е определено съвсем правилно. Малко след него, френският географ Жан Баптист Д’Анвий (1697 – 1782) поставя правилно Дортикум при село Връв.[4] През 1978 г. Връв е отделено от община Ново село и е присъединено към община Брегово.[5]
Във Връв живеят т.нар. власи – население, което говори стар румънски диалект с редица български думи и изрази, но което е с православно вероизповедание.
През 1950 – 1952 година, по време на колективизацията, 6 семейства (30 души) от селото са принудително изселени от комунистическия режим.[6]
Родом от селото е човек, останал известен с псевдонима му в Държавна сигурност – Юда, който ръководи една от най-активните горянски групи в Северозападна България. Той многократно извършва дръзки нападения, при които пребива на обществени места местни комунистически функционери, и подпомага преминаването на бежанци през границата. Групата му действа дълго време и придобива легендарна слава, като при различни престрелки няколко нейни членове са убити, както и двама войници и двама подофицери от Гранични войски. Членовете на семейството на Юда са подложени на насилия, но той така и не е заловен и по-късно се установява в Западна Германия.[7]
Политика[редактиране | редактиране на кода]
Кмет на селото е Софрони Ников. Това е трети негов мандат, подкрепен от 52% от населението на село Връв. По професия ветеринарен лекар, владее руски и френски език. По време на мандатите му са осъществени редица проекти; построени са детски кът и беседки край река Дунав, прокарване на интернет.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
В близост до селото (западно) се намира римската историческа местност Дортикум. Местността е разкопана от иманяри. Източно от селото се намира друга римска твърдина „Четате“, която също не се съхранява и е заличена.
Река Дунав в района на селото предлага отлични условия за риболов.
В църквата „Свети Никола“ рисува дебърският зограф Кръсто Янков.[8] Според Иванка Гергова неподписаните стенописи в храма са дело на Евгений Попкузманов.[9]
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Традиционен събор, който се провежда в края на третата седмица на месец юни.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
Родени:
- Векил Ванов – министър на труда и социалните грижи (1991 – 1992)
- Зорница Еленкова – логопед и юрист,
- Ангел Катринов – бивш музикант в симфоничният оркестър на Българското национално радио,
- Милен Радуканов – футболист на ЦСКА и Левски.
Местности[редактиране | редактиране на кода]
В землището на Връв има 12 местности:
- Връвски Отар
- Край Дунава
- Валя турку
- Валя дънка
- Гламия
- Черниците
- Край селото
- Перлакови салкъми
- Уния Барне
- Отара
- Селище
- Ливадите
Други[редактиране | редактиране на кода]
През горещите дни на лятото по средата на река Дунав се появяват островчета.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.bnr.bg/RadioBulgaria/Emission_English/Theme_History_And_Religion/Material/Danubius.htm
- ↑ archaeology.travelguide.bg
- ↑ archaeology.travelguide.bg
- ↑ archaeology.travelguide.bg
- ↑ Указ № 45 от 16 януари 1978 г. Обн. ДВ.бр. 6 от 20 януари 1978 г.
- ↑ Груев 2009, с. 206.
- ↑ Груев 2009, с. 230 – 232.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 232.
- ↑ Иванка, Гергова, Елена Генова, Иван Ванев, Майя Захариева. Дебърски майстори във Видинска епархия, том I. София, Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2017. ISBN 978-954-8594-66-0. с. 16.
- Цитирани източници
- Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
