Връв (село)
Връв | |
![]() | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 264 души[1] (15 март 2024 г.) 11,6 души/km² |
Землище | 22,823 km² |
Надм. височина | 42 m |
Пощ. код | 3779 |
Тел. код | 09344 |
МПС код | ВН |
ЕКАТТЕ | 12317 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Видин |
Община – кмет | Брегово Илиян Бърсанов (ГЕРБ; 2019) |
Връ̀в е село в Северозападна България, община Брегово, област Видин.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Връв се намира на около 25 km север-северозападно от областния център град Видин и 9 km североизточно от общинския център град Брегово. Разположено е в най-северната част на Дунавската хълмиста равнина, край десния бряг на река Дунав, по която минава държавната граница с Румъния. Село Връв е най-северното селище в България. На около 5 km запад-северозападно от селото се влива в Дунав река Тимок, по която минава държавната граница с Република Сърбия. Село Връв е разположено върху терен със слаб наклон на север, към реката. Надморската височина в центъра на селото при църквата е около 50 m.
В участъка си край село Връв река Дунав е най-дълбока в близост до българския бряг, където е и фарватерът ѝ.[2] До 1955 г. в селото има пристанище, предимно за стопански стоки към Австрия и Федерална република Германия.[3]
През село Връв минава третокласният републикански път III-122, който започва от град Брегово и през селата Балей, Куделин, Връв, Ново село, Флорентин и други води до град Видин.
Етническият състав на населението на село Връв по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:[4] 9
Етнически групи | Численост | Дял (в %) |
Общо | 349 | 100 |
Българи | 340 | 97,42 |
Турци | 0 | 0 |
Цигани | ... | ... |
Други | 6 | 1,72 |
Не се самоопределят | ... | ... |
Не отговорили | 2 | 0,57 |
Към 15 март 1924 г. в село Връв има регистрирани: 208 души по постоянен адрес; 264 души по настоящ адрес; 171 души по постоянен и настоящ адрес в същото населено място.[5]
Числеността на населението на село Връв по данните от преброяванията от 1934 г. насам се променя както следва:[6]
| ![]() |
История
[редактиране | редактиране на кода]Селото – до 1878 г. в Османската империя, след края на Руско-турската война 1877 – 1878 г. е в Княжество България под името Връв[7].
Училище в село Връв е основано през 1854 г. като начално училище – видно от летописната му книга (1897 – 1965). Преминало е в основно поради развитието на просветното дело в страната и увеличаването на броя на децата. Основната дейност на училището е да ограмотява и образова децата в селото и да просвещава местното население. Построено е със средства на жителите на селото. През учебната 1912 – 1913 г. се закрива IV отделение (клас).[8] През периода 1970 – 1983 г. то е Народно начално училище „Христо Ботев“. През 2007 г. Основно училище „Христо Ботев“ в село Връв е закрито.[9]
Църквата „Свети Николай Чудотворец“, която е паметник на културата, е построена през 1867 г. и осветена през 1880 г. Изписана е от няколко зографи, включително дебърският зограф Кръсто Янков.[10] Според Иванка Гергова неподписаните стенописи в храма са дело на Евгений Попкузманов.[11]
Читалище „Съзнание“ в село Връв е създадено през 1927 г.[12] През 2009 г. на законово основание[13] към наименованието му е добавена годината на неговото първоначално създаване и то става „Съзнание - 1927“.
Потребителна кооперация „Единство“ е създадена в село Връв през 1924 г. като Кредитно кооперативно сдружение „Единство“. Основана е от 21 членове сред който Флоро Труев, Христо Петров и други. До края на годината се набират още 65 члена, като капитала достига 70 хиляди лева. Предмета на дейност на кооперацията е да доставя стоки за населението, да го кредитира и подпомага и да урежда някои стопански спорове. През 1959 г., във връзка с новото административно деление кооперацията се слива с кооперацията на Ново село.[14][15]
Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Република“ в село Връв е учредено през 1949 г.; от 1958 г. то е филиал към ОТКЗС (Обединено ТКЗС) „Б. Попърданов“ – Брегово, а след няколко организационни преобразувания през 1991 г. е Колективно земеделско стопанство (КЗС) „Република“ – село Връв (1991 – 1992). Съгласно Закона за собствеността и ползването на земеделските земи[16] (ЗСПЗЗ) и съгласно съдебно решение, от 1992 КЗС „Република“ в село Връв е обявено в ликвидация и е избран Ликвидационен съвет, чиято дейност е прекратена през май 1995 г.[17]
Древност и Античност
[редактиране | редактиране на кода]В землището на с. Връв е регистрирано селище от средната и късна бронзова епохи, около III век пр.н.е. Обектът се намира на брега на река Дунав, под изоставения стадион на селото на площ от около 4 дка. Реката ежегодно унищожава части от обекта.[18]
Около I век, когато територията на днешна България е била част от Римската империя, в района на днешните село Връв и град Брегово е бил разположен римски легион, защитаващ северозападната граница на империята от набезите на племената на север от река Дунав.[19] За целта е била построена малка крепост (кастел) и селище (викус), известни като Дортикум, и местното тракийско население било романизирано.[20] Дортикум, който изпълнявал функцията и на важен митнически център за хора и стоки, минаващи по Дунава, а впоследствие и център за производство и търговия с керамични съдове, е бил многократно нападан и опустошаван от различни племена – даки, готи, хуни, славяни и авари, бил е и многократно възстановяван и укрепван от римляните, но със западането на Западната Римска империя престава да съществува. През VIII – X век се появяват сведения за малко славяно-българско селище.[20]

Ново време
[редактиране | редактиране на кода]Дортикум е отбелязан на западноевропейски географски карти от края на XVI век. Селището се споменава в описанията на граф Луиджи Фердинандо Марсили (1658 – 1730) от пътуванията му по дунавските древни станции през XVII век. Въпреки че графът скицира и описва подробно мястото, мястото на античния кастел не е определено съвсем правилно. Малко след него френският географ Жан Баптист Д’Анвий (1697 – 1782) поставя правилно Дортикум при село Връв.[20]
През 1879 г. свидетелства за селото оставя и Феликс Каниц.[21]
През 1978 г. Връв е отделено от община Ново село и е присъединено към община Брегово.[22]
През 1950 – 1952 г., по време на колективизацията, 6 семейства (30 души) от селото са принудително изселени от комунистическия режим.[23]
Родом от селото е човек, останал известен с псевдонима му в Държавна сигурност – Юда, който ръководи една от най-активните горянски групи в Северозападна България. Той многократно извършва дръзки нападения, при които пребива на обществени места местни комунистически функционери, и подпомага преминаването на бежанци през границата. Групата му действа дълго време и придобива легендарна слава, като при различни престрелки няколко нейни членове са убити, както и двама войници и двама подофицери от Гранични войски. Членовете на семейството на Юда са подложени на насилия, но той така и не е заловен и по-късно се установява в Западна Германия.[24]
Политика
[редактиране | редактиране на кода]Кметски наместник към 2022 г. е Валентина Иванова.
Между 2000 г. (?), както и през 2007 г. за кмет е избран (при преки избори) Софрони Ников. По професия ветеринарен лекар, с владеене на руски и френски език, по време на мандатите му са осъществени редица проекти, включително детски кът и беседка („Рибарско селище“) край река Дунав.
Мандатът между 2004 г. и 2007 г. печели Симеон Мицов, който е един от създателите на курорта Слънчев бряг[25]. По негова инициатива, с. Връв е посетено през 2004 г. от тогавашния премиер, Симеон Сакскобургготски. Мицов е автор на няколко книги и стихосбирки[26], както и един от организаторите на антологията със стихотворения на поети от с. Връв („Брегът на моите деди“).
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Село Връв към 2025 г. е център на кметство Връв.[27][28]
В село Връв към 2025 г. има:
- действащо читалище „Съзнание - 1927“;[29][30]
- действаща само на големи религиозни празници православна църква „Свети Николай“;[31]
- пощенска станция.[32]
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]В близост до селото (западно) се намира римската историческа местност Дортикум. Местността е разкопана от иманяри и не е подходяща за посещения. Източно от селото се намира друга римска твърдина „Четате“, която също не се съхранява и е заличена.
Река Дунав в района на селото предлага отлични условия за риболов и диво къмпингуване. През юли 2022 г. МОСВ обяви местността „Остров Тимок“ от над 6 декара (в землището на с. Връв) за защитена местност. Целта е опазване местообитания на застрашени, редки и уязвими водолюбиви и водоплаващи птици, които гнездят по Дунавските острови, като голям корморан (Phalacrocorax carbo), малък корморан (Microcarbo pygmeus), сива чапла (Ardea cinerea), малка бяла чапла (Egretta garzetta) и лопатарка (Platalea leucorodia). Територията е с характерен речен ландшафт, вкл. заливни гори, които са подходящо място за почивка на консервационно значими видове птици и потенциално място за тяхно гнездене[33].
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Традиционен събор, който се провежда в края на третата седмица на месец юни.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]Родени в село Връв
[редактиране | редактиране на кода]- доц. д-р Страхил Попов – преподавател във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ (1969 – 2010)
- Векил Ванов – министър на труда и социалните грижи (1991 – 1992)
- Зорница Еленкова – логопед и юрист
- Ангел Катринов – бивш музикант в симфоничния оркестър на Българското национално радио
- Симеон Георгиев Мицов (1938 – 2008) – роден на 31 януари 1938 г. в село Връв. Средното си образование завършва във Видинската гимназия, а висше – в Лесотехническия институт в София. След дипломирането си през 1961 г. е разпределен на работа в горското стопанство в град Поморие като отговорник за землището на Несебър. Това го прави един от създателите на курорта „Слънчев бряг“, където работи до пенсионирането си, а и след това до 2001 г. Той е създател и на Българското движение „Син флаг“ (1993 г.)[34], което е член на Световната фондация за екологично образование[35]. През 2003 – 2007 г. е избран за кмет на родното си село Връв, където по негова покана гостува Симеон Сакскобургготски като министър председател на Република България (2001 – 2005). Симеон Мицов е автор на книгите „За една гора един живот не стига“ (2001 г.) и „Нощен влак за цял живот“ (2005 г.). Умира през 2008 г. в село Връв, където е погребан.[36]
- Милен Радуканов – футболист от ПФК ЦСКА (София) и ПФК „Левски“ (София).
Местности
[редактиране | редактиране на кода]В землището на Връв има 12 местности:
- Връвски Отар
- Край Дунава
- Валя турку
- Валя дънка
- Гламия
- Черниците
- Край селото
- Перлакови салкъми
- Уния Барне
- Отара
- Селище
- Ливадите
Други
[редактиране | редактиране на кода]През горещите дни на лятото по средата на река Дунав се появяват островчета.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Община Брегово. С. Връв. Справка към 29.06.1025.
- ↑ Българска академия на науките. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“, том 4, стр. 1447, Връв. Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2011 г.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 29 юни 2025. (на английски)
- ↑ Таблица на адресно регистрираните по постоянен и по настоящ адрес лица, област Видин, община Брегово. Село Връв. Справка към 29.06.2025.
- ↑ Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Връв, общ. Брегово, обл. Видин. Справка към 29.06.2025.
- ↑ Национален регистър на населените места. Информация с. Връв, общ. Брегово, обл. Видин - 03/03/1878. Събитие: наблюдавано за първи път. Наименование: Връв.
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Видин – 18, фонд 139К „Народно основно училище „Христо Ботев“ – с. Връв, Видинско (1854-1944)“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя.
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Видин – 18, фонд 610 „Народно основно училище (НОУ) „Христо Ботев“ – с. Връв, Видинско (1944-2007)“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 232.
- ↑ Иванка, Гергова, Елена Генова, Иван Ванев, Майя Захариева. Дебърски майстори във Видинска епархия, том I. София, Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2017. ISBN 978-954-8594-66-0. с. 16.
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Видин – 18, фонд 731 „Народно читалище „Съзнание“ – с. Връв, Видинско (1927 - )“. История на фондообразувателя.
- ↑ Закон за народните читалища, член 9, алинея 5 (нова, 2009 г.)
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Видин – 18, фонд 364К „Кредитна кооперация „Единство“ – с. Връв, Видинско (1924-1944)“. История на фондообразувателя.
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Видин – 18, фонд 365 „Селска потребителна кооперация "Единство" - с. Връв, Видинско (1944-1954)“. История на фондообразувателя.
- ↑ Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Видин – 18, фонд 316 „Трудово-кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) "Република" - с. Връв, Видинско (1949-1958; 1987-1989; 1991-1995)“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя.
- ↑ Стефан Александров, Фионера Филипова, Николай Казашки. ИЗДИРВАНЕ НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОБЕКТИ ПО БРЕГА НА Р. ДУНАВ ОТ УСТИЕТО НА Р. ТИМОК ДО УСТИЕТО НА Р. СКОМЛЯ В ОБЩИНИ БРЕГОВО, НОВО СЕЛО, ВИДИН И ДИМОВО, НАИМ–БАН – АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОТКРИТИЯ И РАЗКОПКИ ПРЕЗ 2015 г. Изд. LV Национална археологическа конференция, стр.807
- ↑ http://www.bnr.bg/RadioBulgaria/Emission_English/Theme_History_And_Religion/Material/Danubius.htm
- ↑ а б в archaeology.travelguide.bg[неработеща препратка]
- ↑ Donau-Bulgarien und der Balkan : Historisch-geographisch-etnographische Reisestudien aus den Jahren 1860-1879 : Bd. 1-3 / F. Kanitz., стр. X, Централна библиотека на БАН, Посетен на 26 юни 2022 г.
- ↑ Указ № 45 от 16 януари 1978 г. Обн. ДВ бр. 6 от 20 януари 1978 г.
- ↑ Груев 2009, с. 206.
- ↑ Груев 2009, с. 230 – 232.
- ↑ Видински алманах
- ↑ Национална Академична Библиотечно-Информационна Система
- ↑ Национален статистически институт. Национален регистър на населените места. Справка за събитията за кметство Връв.
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Видин, кметство Връв.
- ↑ Детайлна информация за читалище „Съзнание - 1927“, село Връв, община Брегово, област Видин.
- ↑ Информационна карта за 2023 г., читалище „Съзнание - 1927“, село Връв, община Брегово, област Видин.
- ↑ Национален регистър на храмовете в Република България, село Връв, област Видин.
- ↑ Български пощи, пощенски станции, 3779 Връв // Посетен на 2025-06-30.
- ↑ МОСВ обяви 5 нови защитени територии
- ↑ Българско движение „Син флаг“. Справка към 11.07.2025.
- ↑ ((en)) Foundation for Environmental Education
- ↑ Видински АЛМАНАХ. Симеон Георгиев Мицов (1938 – 2008). Справка към 11.07.2025.
Цитирани източници
[редактиране | редактиране на кода]- Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- razmisli.wordpress.com
- Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: l-34-142.jpg. (Вероятна актуалност към 1970-те години.)
- Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: l-34-142-1.jpg. Актуалност 1980 г. Издание 1984 г.
|