Искър (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Искър.

Искър
Общи данни
Население 3442 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 3206 (НСИ)
Надм. височина 250 m
Пощ. код 5868
Тел. код 06516
МПС код ЕН
ЕКАТТЕ 55782
Администрация
Държава България
Област Плевен
Община
   - кмет
Искър
Валентин Йорданов
(БСП, АБВ, Атака)

Ѝскър е град в Северна България, Плевенска област, административен център на община Искър. Предишните му имена са Махалата и Пелово (1957 – 1998).

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът се намира на 1500 m от река Искър, на 16 km от Кнежа, на 33 km от Плевен, в близост до Долни Дъбник.

В територията на общината са селата Долни Луковит, Писарово, Староселци.

История[редактиране | редактиране на кода]

Територията и околностите на днешната община Искър са обитавани още от дълбока древност заради благоприятното географско положение и близостта на реката. Първите сведения за човешко присъствие в този район датират от IV-III хилядолетие пр.н.е., но по-определени сведения има от епохата на римското владичество. На километър и половина северно от града в местността Калето има следи от старо римско селище, където са намерени късноримски монети от IV-V век, съдове за бита, украшения. Селището е имало връзка с големия римски град Улпия-Ескус, за което свидетелства римският път, водещ до него.

По предания на местни жители може да се предположи, че град Искър възниква в началото на XVII в. Първите заселници идват от съседните села и се заселват в около 20 къщи близо до реката. Поради малкия брой жители селището е наречено Махалата, а по-късно – Горум махала и Писаревска махала.

През 1829 г. в с. Махалата се открива частно училище в дома на Горан Петровски. Това училище просъществува до построяването на черквата през 1837 г., изградена с лични средства от българския родолюбец и закрилник на селото Димитър Конов. Черквата съществува и днес и носи името „Св. Димитрий“. По същото време в югозападната част на черковния двор е построено и килийното училище. Махленци участват активно в националноосвободителното движение. През 1872 г. в черквата е основан таен революционен комитет от Васил Левски. След едно посещение на Левски, участниците в революционния комитет са арестувани и отведени в околийския център Плевен.

Църквата „Св. Димитрий“ е регистрирана в Министерството на културата като паметник на културата II степен.

С помощта на населението и без достатъчно финансови средства през 1897 г. е завършена новата учебна сграда с 6 големи и 2 малки стаи. В края на 1924 г. училищното настоятелство взима решение за надстрояване на втория етаж на централното училище. Първоначалното училище се приобщава към прогимназията и се нарича Махленско основно училище „Отец Паисий“. Новата учебна сграда е открита на 15 септември 1999 г.

Село Махалата с Указ № 291 (обн. 30.07.1957) е преименувано на с. Пелово в чест на починалия партизанин и политик Пело Пеловски – министър и секретар на ЦК на БКП. Пелово с Указ № 546 (обн. 15.09.1964 г.) е признато за селище от градски тип, а с Указ № 1942 (обн. 17.09.1974) – за град. От 1978 г. е общински център. С Указ № 110 (обн. 03.04.1998) е преименувано на Искър.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Полувкопана църква на повече от 150 години
  • Белият брег – местност в близост до река Искър, за която се носят легенди за старото римско селище в Калето

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Сред най-забележителните празненства е съборът – така нареченият „панаир на града“. Провежда се всяка година, като за начало се взема вторият петък от месец юни. Празниците продължават 3 дни.

Друго масово събиране на жителите на града е абитуриентският бал. Провежда се всяка година около 24 май. Абитуриентите дефилират с тоалетите си на централния площад на града. [1]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 30
     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България