Шабла

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Шабла.

Шабла
Знаме
      
Герб
Shabla lighthouse (2006).jpg
Общи данни
Население3115 души[1] (15 септември 2022 г.)
44,4 души/km²
Землище70,087 km²
Надм. височина47 m
Пощ. код9680
Тел. код05743
МПС кодТХ
ЕКАТТЕ83017
Администрация
ДържаваБългария
ОбластДобрич
Община
   кмет
Шабла
Мариян Жечев
(ГЕРБ)
Адрес на общината
ул. „Равно поле“ 35
п.к. 9680
тел.: 05743/258
Шабла в Общомедия

Ша̀бла е град в Североизточна България. Той се намира в Област Добрич между Балчик и границата с Румъния, близо до град Каварна. Градът е административен център на община Шабла.

География[редактиране | редактиране на кода]

Град Шабла е разположен на 72 km на изток от Добрич, на 25 km на североизток от град Каварна и на 7 km на запад от нос Шабла. Самият нос е варовикова скала, покрита с льос с височина до 10 м над морското равнище.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Gnome-weather-few-clouds.svg  Климатични данни за Шабла WPTC Meteo task force.svg
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Средни температури (°C) 2,6 4,0 6,4 11,8 17,6 22,0 24,5 24,1 20,1 15,2 10,1 5,2 13,6
Средни месечни валежи (mm) 42 36 29 35 40 42 34 30 36 47 60 49 480
Източник: Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0546-6. с. 227.

История[редактиране | редактиране на кода]

Късен неолит и халколит[редактиране | редактиране на кода]

В некропола при Дуранкулак е открито най-старото технологично обработено злато в света. То предхождащо с около петстотин години известните находки от Варненския халколитен некропол.[2] Праисторически селища, условно наречени Шабла I и Шабла II, синхронни със селищната могила Големия остров при Дуранкулак, са открити и проучени в 1974 г. от проф. Хенриета Тодорова в местността „Новите лозя“ – източно от сегашния град между местностите Шабленска тузла и Шабленско езеро.[3] Техните обитатели са поддържали връзки с населението, живеещо на юг, по брега на Черно море.

Античната Кария[редактиране | редактиране на кода]

В античността тракийското племе гети обитава тези места, районът е част от Одриското царство. Множество тракийски надгробни могили се извисяват в околността и свидетелстват за тази епоха. Античното тракийско поселение от VI-V в. пр. Хр., прераснало в края на II в. пр. Хр. в пристанищен град, е открито при днешното рибарско селище „Кария“ на нос Шабла. Пристанищния град Кария в залива на юг от нос Шабла се идентифицира с древния „Portus Karia (портус Кариа) /Καρών Λιμένα (Карон лимен)“ – „Пристанище на карите“ и е бил най-важното транзитно пристанище в района от VI-V век пр. Хр. до VI век сл. Хр. – древната тракийска Карея[4] 1100 години осигуряваща пътя през Тракийския херсонес (Босфора) към устието на Дунав и Пантикапей (Крим) превърната в крепост от римляните, реконструирана за последно в IV в. през ранновезянтийската епоха. За него свидетелстват Ариан, Анонимния периплус на Черно море и римският географ Помпоний Мела в своят труд „География“ в средата на I в. сл. Хр., като посочва, че е разположен между Калатис (дн. Мангалия) и Тиристис (Калиакра) при нос Шабла. Още оттогава носът е важен навигационен ориентир по западния бряг на Евксинския Понт. Тук е поддържана „огнева стража“, а в римско време кула с постоянен огън. Това потвърждават откритите на морското дъно от водолази на североизток от сегашния фар колони и стилизирана глава на кукумявка изработени от мрамор. Находките от разкопките се съхраняват в музея в Добрич и в Дома на културата в града. Предвид смисълът на думата „Портус/Лимен“ може да се предполога, че античното пристанище при нос Шабла е изкуствен създадено. Според Карел Шкорпил, то е представлявало успореден на брега правоъгълен басейн с дължина 280 м и ширина 120 крачки, ограден от север, изток и юг от три каменни насипа–вълноломи, по средите на който е имало по един вход. Съвременните подводни проучвания уточниха плана на древното пристанище – то се е състояло от две части: първа – сравнително плитък басейн с приблизителни размери 400/150 м, оградена от север и изток от рифове, които и в сегашния си вид успешно изпълняват ролята на естествен вълнолом, който е почти идентичен с описаното от Карел Шкорпил древно пристанище и втора част – по-дълбок залив, разположен непосредствено южно от басейна. Стари описания на района на нос Шабла споменават, че някога рифовете са били надзидани с изкуствен градеж, което отнася изграденото от траките съоръжение именно към категорията „Лимен“, съществуването на който се потвърждава в самия топоним Caron Limen. Според Ариан, ”земята около Карийското пристанище се нарича Кария”. Като визира обширната и сравнително ниска крайбрежна тераса разположена западно от античното пристанище, голяма част от която заета с останките на споменатото обширно селище и неговите некрополи. Това изяснява, че Кария (Caria) не е абстрактно географско понятие, а конкретен топоним, представящ древното име на тракийското крайбрежно селище, а Caron Limen е названието на неговото пристанище. Цялата площ на носа от около 25 хектара е осеяна с археологически паметници. Макар днес бреговата линия да е различна в сравнение с античността, случайните находки, теренните обхождания, проведените през 1976 – 1979 г. спасителни разкопки и подводните проучвания през 1962, 1979 и 1980 г. безспорно потвърдиха съществуването на това място на описаното от хронистите значително антично селище. Добре проучено е късно античното укрепление, разположено на самия нос, непосредствено южно от Шабленския фар. Запазената част от укреплението е с размери 12 х 60 м. Западната част от северната крепостна стена е проучена откъм външното и лице през 1978 – 79 г. Дебелината и е почти 2 м; запазената височина 1.80 м. Чрез проведените през 1995 – 96 г. сондажни археологически проучвания бе установено трасето на западната крепостна стена и проучена отчасти югозападната кула. Обектът е деклариран като паметник на културата с писмо № 4267 / 23.12.1985 година от НИПК. Под вода срещу Шабленската тузла са фиксирани залято селище от бронзовата епоха, античен некропол, древни останки от лодки, направени само с дървени сглобки и няколко потънали късно средновековни кораби.

Връх Кария на Антарктическия полуостров е наименуван на античната Кария.[5][6]

Средновековие и съвременност[редактиране | редактиране на кода]

През ранното средновековие опустошеният от варварските нашествия район е заселен от прабългари и славяни и от основаването на Българската държава е част от нея. След неуспеха на кръстоносния поход на Владислав Варненчик срещу турците в 1444 г. османското господство там е напълно установено. През средновековието край брега на Шабла минавали превозващи слонова кост кораби. Много от тях са погълнати от вълните и до днес се случва най-големите късметлии да намерят изхвърлени от водата слонски бивни.[7] Легендата разказва за потъналия при Шабла през Кримската война британски кораб „Черният принц“, натоварен със златото за войската.

Произходът на днешното име на селището, според версия е свързан с прабългарската дума „шабъла“ (черпак). В средата на 19 в. Шабла е най-голямото българско село в района, а кметът му е българин. Жителите активно участват в борбите за самостоятелна българска църква, просвета и национална свобода. В личното тефтерче на Христо Ботев при сформиране на четата му е записан Никола Алексов от Шабла.

След освобождението от османска власт Шабла е център на община. Гордост за нея е спечеленият на Първото българско земеделско – промишлено изложение в Пловдив в 1892 г. златен медал от шабленеца Димитър Анастасов. През 1900 г. в общината срещу въвеждането на новите данъци (десятък) избухва Селски бунт в Дуранкулак и Шабла. От август 1913 до септември 1916 г. и от ноември 1919 до септември 1940 г. районът е окупиран от Румъния. След освобождението на 7 септември 1940 г. тук се заселват стотици депортирани от румънската власт семейства от коренното българско население на Северна Добруджа.

Около фара на Шабла е било единственото нефтено находище в България, от останалите множество сондажи днес тече топла минерална вода с високо съдържание на сяра.

До 1964 година Шабла е село, до 1969 г. селище от градски тип, а на 27 август 1969 г. е обявен за град.

Шабленският фар[редактиране | редактиране на кода]

Фарът през 2006 г.
Плажът на Шабла

Фарът на нос Шабла е разположен на най-източната точка на България. Той е най-високият в България и най-старият автентичен действащ фар в Черноморско-средиземноморския басейн. Разположен е на 43° 32' с.ш. и 28°36' и.д., сигналът му е бяла светлина просветваща 3 пъти на всеки 25 секунди.

Тук, при античната Кария, навигационно съоръжение е функционирало още през античната и римската епохи. Бялата светлина на фара се вижда от 17 морски мили. Той ориентира и предпазва морските съдове от сблъсък с близо едномилния подводен риф срещу днешния къмпинг „Добруджа“, плитчините между нос Шабла и село Тюленово. В далечното минало се е знаело, че видят ли светлините на фара, моряците са преполовили разстоянието между устието на Дунав и Босфора. Съвременният фар е построен в 1768 г. във връзка с руско-турската война 1768 – 1774 г., за това свидетелства описанието на Ксавие Омер дьо ла Ел, който в 1852 г. съобщава за зазидан в сградата каменен надпис с дата 1182 г. от хиджра отговоряща на 1768 г. сл. Хр. Това допълнително се потвърждава и от факта, че фар тук не е споменат в 1756 г. в описанието на „приморска България“ на френския дипломат и географ Шарл де Пейсонел, а в 1786 г. в навигационно описание на крайбрежието на австрийския офицер Венцел фон Броняр се посочва, че фарът се е издига на днешното си място, като висока фарова кула наречена Шабла фенер или Пясъчния фенер, такъв го срещаме и в лоции от 1844 г. На рисунка от 1844 г. фаровата кула е изобразена без караулката, долепена по-късно към южната страна на фара. Кулата по ориенталски е била изоставяна, после поправяна и реконструирана, основно по време на Кримската война, когато по проект на френски инженери каменното съоръжение е ремонтирано от български майстори, пристоена е новата караулка и е снабдено с модерна оптика от основаната от френския морски офицер Мишел Колб „Compagnie des Phares de l’Empire Ottomane“ и в 1856 г. фарът отново светва. За този ремонт са изразходвани само 14 370 златни лева, според преичислените от лири в левове отчети. За сравнение построяването на много по-скромните фарове на Галата и Калиакра е коствало по 15 100 златни лева за всеки един. В западната стена на пристроената тогава караулка е вграден султански монограм на Абдул Меджид. Това показва, че Шабленския фар е считан от Oсманското правителство за изключително важна държавна постройка щом е наредило в нея да бъде вградена султанската тугра, което е правено много рядко и само след личното одобрение на падишаха. Официално обновения фар е открит на 15 юли 1857 година. Участието на българите напомня изправеният на задните си крака лъв, висок около 30 см. изобразен на северозападния ръб на основата на фара на височина 9 м. Макар едва забележим това е доста смел образ върху едно турско държавно съоръжение имащо и военени функции.

Основата на съоръжението е квадратна четиристенна база с ширина 8.80 метра и височина 10 метра. Над която се издига кула с форма на 8 стенна пресечена пирамида. Дебелината на стените е 1.50 м, а в сечението на пиластрите, поддържащи свода, достига 3 метра. Централният купол е поддържан от четири по-малки купола. Общата височена над терена е 32 м и 36 м над морето, каменната конструкция до фаровата площадка е 28.23 м, а стъпалата са 132. Върхът на гръмоотвода му е позлатен. След земетресението от 7,2 степен по Рихтер от 31.III.1901 г. фарът е ремонтиран, а в 1935 г. конструкцията е укрепена със стоманени елементи и дотогавашният изцяло бял фар е боядисан както го познаваме днес. В 1957 г. маслено-газовата светлина е демонтирана и фарът е електрифициран. В 1987 г. отново се прави ремонт и се монтира нова съветска оптика, с мощност на светлинния източник 1 кW. В морето фарът се вижда на 31 км, а в ясно време и много по-далеч. Измервания на местните хора показват, че брегът пред фара от 29 м през 1948 г. е намалял на 13 м в 1996 г. С тържествен ритуал на Военноморските сили в август 2006 година за откриване и освещаване на обновения фар е отбелязана 150-годишнината от официалното откриване на Шабленския фар. Тогава в западната му стена е вградена капсула с послание за бъдните поколения.

На фара работят четирима души, които дежурят по 8 часа. Началник е Атанас Атанасов, който е потомствен фараджия. Неговите родители са пристигнали на това място през 1949 година. Навремето майка му е била единствената жена-фараджийка по Северното Черноморие. За съоръжението той се грижи от 1992 година, когато наследява работата на родителите си.

Нашият фар е уникат. Той е копие на Александрийския фар, но е по-малък. В стените има само камък и хоросан, нищо друго. Конструкцията му е нестандартна“ – разказа дежурният пазач Нанчо Нанев. Той работи на фара от 1992 година. Преживял е много тежки ситуации, но никога няма да забрави една зима, когато в продължение само на 1 час е трябвало да се изкачи и да слезе по стълбите 10 пъти, за да отстранява аварии. Зимата край Шабла идва късно и предизвиква бури и аномалии, обяснява Нанчо Нанев.

В Шабленския фар днес се крие послание, което трябва да се отвори през 2056 година. Преди десетина години дежурните са написали писмо до бъдещето поколение и са го поставили в стените на съоръжението, които са дебели метър и 20 см. В него те описали, че дължината от Фара до брега през 1948 година е била 29 метра, а през 1996 година е била 13 метра.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на
преброяване
Численост
19342623
19462825
19563788
19654536
19754477
19854725
19924401
20014008
20113401

Етническият състав включва 2945 българи и 103 цигани.[8]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Храм „Св. Харалампий“ (детайл)
Църквата през 1944 г.

В града почти всички изповядват източноправославното християнство. Храмът „Св. Харалампий“ е единственият с това име във Варненско-Великопреславската епархия. Първата църква е построена в 1853 г., заедно с първото килийно училище. След освобождението започва мащабно обновяване на храма, но разрушителното земетресение в 1900 г., срива започнатото, а големите поражения преустановяват временно работата. Особено показателни са списъците с имената на пожертвователите, които съдържат и най-дребната лепта, постъпила за боголюбивото дело. Строежът е завършен в 1908 – 1909 г. и е осветен от Варненско-Преславския митрополит Симеон. Патронният празник е на 10 февруари, когато множество свещеници и боголюбив народ, воглаве с митрополит Кирил, отслужват св. Божествена литургия. От няколко години миряните се радват на своя свещеник – Павел Максимов, който с много усърдие и вяра се грижи за духовното добруване на шабленци.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Училища[редактиране | редактиране на кода]

Начално училище „Асен Златаров“, ок. 1946 г.
  • СОУ „Асен Златаров“
  • ОУ „Климент Охридски“ – село Дуранкулак

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

В града функционира Народно читалище „Зора“.

Танцовият състав „Българка“ към читалището е създаден през 2003 година. Започва с 18 танцьори и танцьорки. Редовен участник в прегледи и фестивали от регионален, национален и международен характер, съставът наброява 20 танцьорки и 10 танцьори.[9] Носител е на много награди и дипломи от редица прегледи, събори и фестивали: първа, втора и трета награди от Международния фолклорен фестивал „Фолклор без граници“ в Албена (2006), почетен знак и 5 дипломи от Международния фолклорен фестивал „Балканфолк“ във Велико Търново (2007), грамота от фолклорен събор в Дебрере (2007). През 2008 година взема участие в международния фолклорен фестивал „Дни на Бурфатлар“ в гр. Басараб, област Констанца, Румъния. Носител е на грамота от прегледа на ЦИОФФ, проведен в Добрич (2009). Съставът печели и голямата награда на международния фолклорен фестивал „Песни и танци без граници“ в Свиленград. Гост-хореограф е Стоян Господинов – главен художествен ръководител на ансамбъл „Добруджа“, Добрич.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Седмица на морето, която обикновено се провежда през първата седмица на месец август. На 2 юни се провежда Шабленския панаир. Той се простира от центъра на Шабла до околовръстния път към Румъния.

В организираната от Община Шабла за втора поредна година трудова бригада „С добра воля за природата на Шабла 2011“ участваха над 85 души от страната и чужбина. По време на дейностите са почистени „Черноморският археологически парк Дуранкулак“ и плажовете на къмпингите в Шабла, с. Крапец и с. Дуранкулак, откъдето са събрани 354 чувала с отпадъци. Направени са и 40 къщички за птици от стар дървен материал. Участниците възстановиха и двете платформи за наблюдение на Шабленската тузла. Изградени са и 2 нови острова за гнездене на птици в нейните води.

Проведоха се вечерни презентации, посветени на природни забележителности и природозащитни дейности, както и на Българско дружество за защита на птиците и на проекти и инициативи на БДЗП – проекта за опазване на зимуващата популация на световнозастрашената червеногуша гъска, както и инициативата МОВП (Мониторинг на обикновените видове птици).

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Георги Давидов (1955-1993) – поет, известен с прозвищата си Пазачът на фара и Поетът на Шабла, на чието име от 2005 година Община Шабла организира национален младежки поетичен конкурс на морска тематика.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Футболният отбор на града се казва ФК Шабла. През 2010 бе създаден и втори клуб Нефтяник 2010, в който играят само местни кадри.

От Шабла произлизат изявени спортисти в силовите спортове.

Андрей Стоянов, роден на 2 януари 1990 г., бронзов медалист на републиканско първенство по класическа борба.

Мариян Момчев, роден на 01.10.1986 г., изявен боксьор.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]