Света Анастасия (остров)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Света Анастасия.

Света Анастасия
Страна България България
Адм. единица Бургаска област
Акватория Черно море
Площ 0,01 km²
Най-висока точка 12 m
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.4678° с. ш. 27.5531° и. д.
Местоположение в България

Света Анастасия е български остров в Бургаския залив в Черно море. Между 1945 и 1996 г. неофициално островът носи името Болшевик.[1] Намира се на 6,5 км югоизточно от Бургас, между нос Света Анастасия и нос Атия. Островът е изграден от вулканични скали, висок е 12 метра, площта му е 0,01 кв.км. На него се намира манастирът „Света Анастасия“. Остров Света Анастасия е един от седемте български острова в Черно море и третият по големина след островите Свети Иван и Свети Кирик. Макар и площта му да е само 22 дка (може да бъде обходен целия за 10 минути пешеходно вървене), остров Света Анастасия има много интересна и драматична история.

Той няколко пъти сменя името и предназначението си. През средновековието на него е построен манастир, нападан и опожаряван няколко пъти. В средата на острова е изградена църква „Възнесение Господне“, останала непокътната и до днес, въпреки вековете на османско робство.[2] 

История[редактиране | редактиране на кода]

Най-ранното човешко присъствие на острова датира от IV – VI век. Доказателство за него е намерено през 1973 г. По време на подводни проучвания е открит богат керамичен материал, сред който е и една цяла антична амфора от Константинопол.

През XVII век островът за пръв път бива картографиран на територията на Черно море от холандския учен Николаос Витсен.

Най-ранното писмено свидетелство за съществуването на манастира е грамота на вселенския патриарх Йеремия II, публикувана от гръцкия историк Ламброс Камперидис[3] Грамотата е с дата юни 1575 години и документира укрепването на манастира в който са служили двама монаси. В грамотата е споменат и анхиалецът Михаил Кантакузин, който има влияние над патриарха, също родом от Анхиало (днес Поморие).[4]

Няколко години по-късно манастирът „Света Анастасия“ преминава под управлението на созополския ставропигиален манастир Св. Йоан Предтеча (на о-в Св. Иван). Това подчинение продължава до 1623 година, когато созополския манастир е окупиран от казаци и след това разрушен от турците. Част от созополските монаси се заселват след това на о-в Св. Анастасия. През 1656 година Евлия Челеби посещава острова и споменава за богат манастир с голям празник.[5]

По време на руско-турската освободителна война островът е превърнат в стратегическа база на турската артилерия. За това свидетелстват железните топове, открити в акваторията му. През 1784 година манастирът е посетен от френския офицер Лафит-Клаве, който заварва на острова турски войски дислоцирани там срещу евентуални нападения на руския флот.[4]

След Освобождението на България на острова е имало малка риболовна и транспортна флотилия и малка корабостроителница, където се строяли и ремонтирали лодките. Била изградена и вятърна мелница. Всико това е било собственост на манастира и служело за неговата издръжка. Благодарение на дарители от Бургаския край, манастира „Света Анастасия“ е възстановяван няколко пъти след тежките пожари и пиратски набези през вековете. През 1802 година е ремонтирана и изографисана манастирската църква св. Климент Охридски със средства от котленеца хаджи Матей, родоначалник на известния бургаски род Хаджипетрови. Така бил съхранен последният оцелял средновековен островен манастир по Западното Черноморие.[6] След създаването на Българската екзархия, манастирът остава на подчинение на константинополската патриаршия. През 1905 година след дълги протести, манастирът „Света Анастасия“ е предаден от константинополската на българската патриаршия. Преди предаването игумена на манастира прави опит да продаде манастирското съкровище, което предизвиква брожение в Бургас.

При управлението на Стефан Стамболов на 15 август 1888 г. на острова е открит седмият и последен морски фар по нашето Черномосрко крайбрежие.

След Деветоюнския преврат от 1923 година, занемареният островен манастир се превръща в удобно място за изолация на политически опоненти на правителството на Александър Цанков. Така през втората половина на 1923 година на острова са затворени 132 комунисти и земеделци. Трудната поддръжка на островния затвор принуждава правителството да прехвърли затворниците в бургаския полицейски участък, а една част от тях са освободени. След атентата в софийската църква Света Неделя през април 1925 година, островът отново е превърнат в затвор, като само в четири от килиите са затворени 90 арестанта.

На 29 юли 1925 г. 43-ма политически затворници организират бягство, само няколко дни преди фаталния процес срещу тях. Те успяват да преплават с две гребни лодки на групи до нос Чукаля, в Странджа планина, а оттам достигат до Истанбул. На 17 август 1925 г. те отплават на борда на съветския кораб „Илич“ към тогавашен СССР. Голяма част от избягалите комунисти, сред тях и секретарят на бургаския окръжен комитет на БКП Теохар Бакърджиев, стават жертва на сталинистките репресии през 40-те години.[7] Много от тях в последствие биват интернирани в Сибир, където намират смъртта си.

На 18 април 1935 година група политици, критикували правителството, сред които и бившите премиери Кимон Георгиев и Александър Цанков, са интернирани за кратко на остров Света Анастасия. Задържането им предизвиква правителствена криза, ръководството на Военния съюз е отстранено от управлението и е съставен нов кабинет начело с Андрей Тошев.[8]

Бягството на комунистическите затворници през 1925 г. става причина той да бъде преименуван след Втората световна война на остров Болшевик.

През 1967 г. той е обявен за „историческо място на революционната борба” (Държавен вестник, бр. 73/1967).

През 1991 г. островът отново възвръща старото си име.

През 60-те години на миналия век там е уредена музейна експозиция, отразяваща събитията от 1925 г., а голямата южна сграда бива използвана като хотел. В този период островът се превръща в убежище на бургаската интелигенция. Много творчески личности са черпят тук вдъхновение. Сред тях е поетът Христо Фотев, който заради дори получава прозвището „губернатор на острова“ На острова прекарват летните си почивки също известният театрален режисьор проф. Николай Люцканов, актьорът Александър Притуп, бургаският актьор Тодор Тодоров, актрисата Полина Доростолска.

През ХХ век манастирският комплекс на остров Света Анастасия е реставриран няколко пъти. През 60-те години строителните работи засягат преди всичко манастирските сгради и съвсем малко църквата. Част от оцелелите стенописи са свалени и съхранени от екипа на художника Дамян Заберски. 

През 1975 г. островът е електрифициран и водоснабден. Открита е голяма музейна експозиция – част от нея е посветена на старата история на острова, а в друга се прославят героите от 1925 г.

Тук са снимани филмите „На малкия остров“ с режисьор Рангел Вълчанов и „Островът“ на Камен Калеч в участието на Летсия Каста.

В началото на XXI век интересът към острова отново се съживява. Община Бургас поема инициативата да организира проектирането и издигането на внушителен метален кръст, посветен на Свети Андрей Първозвани. В днешни дни „Света Анастасия” е единственият оцелял островен манастир в България. През летния сезон до острова редовно се осъществяват разходки с корабче, което тръгва от Морска гара Бургас.[9]

Най-старият архивен документ във фонда на Териториална дирекция Държавни архиви гр. Бургас, 1766 г. Отнася се за имотното състояние на манастира „Света Анастасия“
Karte Sweta Anastasia.png

Съвременно състояние[редактиране | редактиране на кода]

Поглед от водата, 2015 г.
Фарът на острова през 2014 г.

Днес сградите на острова се стопанисват отново от Българската православна църква. На него има фар, няколко сгради за нощувки, ресторант и църква, както и малък кей. От 15 май 2014 всеки ден има корабче, чрез което може да се отиде до острова.

Кино[редактиране | редактиране на кода]

През 1958 г. режисьорът Рангел Вълчанов снима тук филма „На малкия остров“, а през 2010 година Камен Калев филма „Островът“.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Иван Карайотов: Стоян Райчевски, Митко Иванов: История на Бургас. От древността до средата на ХХ век, стр. 235 – 236
  • Иван Карайотов: Остров Света Анастасия, Изд. Либра-Скорп, ISBN 954-9306-18-6
  • Иван Карайотов: Единственият островен манастир в България, в Черноморски фар, брой 27 – 30 декември 2012, стр. 18
  • Венцислав Каравълчев: "Островният манастир „Св. Йоан Предтеча“ – една непрочетена страница от църковната ни история", Християнство и култура, бр. 3 (90), 2014, с. 93 – 103.[1]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 185.
  2. Морски вестник
  3. виж Lambros Kamperidis: The Greek monasteries of Sozopolis: XIV – XVII centuries, Institute for Balkan Studies, Thessaloniki, 1993
  4. а б Карайотов: Единственият островен манастир в България
  5. Карайотов/Райчевски/Иванов, стр. 297
  6. http://www.spiritofburgas.web244.com/history.html
  7. Карайотов/Райчевски/Иванов, стр. 235 – 236
  8. Недев 2007, с. 369 – 375.
  9. Морски вестник