Света Анастасия (остров)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Света Анастасия.

Света Анастасия
Страна България България
Адм. единица Бургаска област
Акватория Черно море
Площ 0,01 km²
Най-висока точка 12 m
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.4678° с. ш. 27.5531° и. д.
Местоположение в България

Света Анастасия е български остров в Бургаския залив в Черно море. Между 1945 и 1996 г. неофициално островът носи името Болшевик.[1] Намира се на 6,5 км югоизточно от Бургас, между нос Света Анастасия и нос Атия. Островът е изграден от вулканични скали, висок е 12 метра, площта му е 0,01 кв.км. На него се намира манастирът „Света Анастасия“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Най-ранното писмено свидетелство за съществуването на манастира е грамота на вселенския патриарх Йеремия II, публикувана от гръцкия историк Ламброс Камперидис[2] Грамотата е с дата юни 1575 години и документира укрепването на манастира в който са служили двама монаси. В грамотата е споменат и анхиалецът Михаил Кантакузин, който има влияние над патриарха, също родом от Анхиало (днес Поморие).[3]

Няколко години по-късно манастирът „Света Анастасия“ преминава под управлението на созополския ставропигиален манастир Св. Йоан Предтеча (на о-в Св. Иван). Това подчинение продължава до 1623 година, когато созополския манастир е окупиран от казаци и след това разрушен от турците. Част от созополските монаси се заселват след това на о-в Св. Анастасия. През 1656 година Евлия Челеби посещава острова и споменава за богат манастир с голям празник.[4] През 1784 година манастирът е посетен от френския офицер Лафит-Клаве, който заварва на острова турски войски дислоцирани там срещу евентуални нападения на руския флот.[3]

Най-старият архивен документ във фонда на Териториална дирекция Държавни архиви гр. Бургас, 1766 г. Отнася се за имотното състояние на манастира „Света Анастасия“
Karte Sweta Anastasia.png

Благодарение на дарители от Бургаския край, манастира „Света Анастасия“ е възстановяван няколко пъти след тежките пожари и пиратски набези през вековете. През 1802 година е ремонтирана и изографисана манастирската църква св. Климент Охридски със средства от котленеца хаджи Матей, родоначалник на известния бургаски род Хаджипетрови. Така бил съхранен последният оцелял средновековен островен манастир по Западното Черноморие.[5] След създаването на Българската екзархия, манастирът остава на подчинение на константинополската патриаршия. През 1905 година след дълги протести, манастирът „Света Анастасия“ е предаден от константинополската на българската патриаршия. Преди предаването игумена на манастира прави опит да продаде манастирското съкровище, което предизвиква брожение в Бургас.

След Деветоюнския преврат от 1923 година, занемареният островен манастир се превръща в удобно място за изолация на политически опоненти на правителството на Александър Цанков. Така през втората половина на 1923 година на острова са затворени 132 комунисти и земеделци. Трудната поддръжка на островния затвор принуждава правителството да прехвърли затворниците в бургаския полицейски участък, а една част от тях са освободени. След атентата в софийската църква Света Неделя през април 1925 година, островът отново е превърнат в затвор, като само в четири от килиите са затворени 90 арестанта.

На 18 април 1935 година група политици, критикували правителството, сред които и бившите премиери Кимон Георгиев и Александър Цанков, са интернирани за кратко на остров Света Анастасия. Задържането им предизвиква правителствена криза, ръководството на Военния съюз е отстранено от управлението и е съставен нов кабинет начело с Андрей Тошев.[6]

На 29 юли 1943 от затворниците успяват да избягат с две гребни лодки до нос Чукаля, откъдето се скрили в Странджа планина. Със съветска помощ избягалите успяват през Истанбул да стигнат Одеса. Голяма част от избягалите комунисти, сред тях и секретарят на бургаския окръжен комитет на БКП Теохар Бакърджиев, стават жертва на сталинистките репресии през 40-те години.[7]

Съвременно състояние[редактиране | редактиране на кода]

Поглед от водата, 2015 г.
Фарът на острова през 2014 г.

Днес сградите на острова се стопанисват отново от Българската православна църква. На него има фар, няколко сгради за нощувки, ресторант и църква, както и малък кей. От 15 май 2014 всеки ден има корабче, чрез което може да се отиде до острова.

Кино[редактиране | редактиране на кода]

През 1958 г. режисьорът Рангел Вълчанов снима тук филма „На малкия остров“, а през 2010 година Камен Калев филма „Островът“.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Иван Карайотов: Стоян Райчевски, Митко Иванов: История на Бургас. От древността до средата на ХХ век, стр. 235 – 236
  • Иван Карайотов: Остров Света Анастасия, Изд. Либра-Скорп, ISBN 954-9306-18-6
  • Иван Карайотов: Единственият островен манастир в България, в Черноморски фар, брой 27 – 30 декември 2012, стр. 18
  • Венцислав Каравълчев: "Островният манастир „Св. Йоан Предтеча“ – една непрочетена страница от църковната ни история", Християнство и култура, бр. 3 (90), 2014, с. 93 – 103.[1]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 185.
  2. виж Lambros Kamperidis: The Greek monasteries of Sozopolis: XIV – XVII centuries, Institute for Balkan Studies, Thessaloniki, 1993
  3. а б Карайотов: Единственият островен манастир в България
  4. Карайотов/Райчевски/Иванов, стр. 297
  5. http://www.spiritofburgas.web244.com/history.html
  6. Недев 2007, с. 369 – 375.
  7. Карайотов/Райчевски/Иванов, стр. 235 – 236