Света Анастасия (остров)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Света Анастасия.

Света Анастасия
Sv Anastasia (49).JPG
Поглед от водата, 2015 г.
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Адм. единица Бургаска област
Акватория Черно море
Площ 0,01 km²
Най-висока точка 12 m н.в.
Света Анастасия в Общомедия
Karte Sweta Anastasia.png

Света Анастасия е остров на България в Бургаския залив в Черно море с едноименен манастир. Предишното име на острова е Болшевик от 1945 до 1991 г.[1]

Макар и малък, островът има много интересна и драматична история. Няколко пъти сменя името и основното си предназначение.

През Средновековието там е построен манастир, нападан и опожаряван няколко пъти. В средата на острова е манастирската църква „Св. Климент Охридски“,[2] чиято реставрация и консервация продължава.[3]

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се на 6,5 км югоизточно от Бургас, между носовете Света Анастасия и Атия. Изграден е от вулканични скали[4][5]. На него се намира манастирът „Света Анастасия“, посветен на света Анастасия Фармаколитрия (Лечителка).[3]

Има площ около 9 декара. Островът е 3-ят по големина след островите Свети Иван и Свети Кирик сред българските острови в Черно море.

Климатичните условия и морската вода са оформили интересни скални образувания, чиито наименования са резултат от формата, на която се оприличават – Дракон, Вкаменен кораб, Порта на слънцето, Гъба.

Специални проучвания на птичия свят на Острова до Бургас не са правени, но местоположението му предоставя възможност за наблюдение на мигриращите птици по прелетния път Виа Понтика. Всяка пролет и есен над острова преминават огромни ята от бели и черни щъркели, обикновени мишелови, осояди, малки кресливи орли. От Света Анастасия могат да се наблюдават в полет средиземноморска жълтокрака чайка, скален гълъб, чавка, бял ангъч, голям корморан. Мигриращите пойни птици използват острова за почивка.

В морската вода често се срещат черноморски сафрид и лефер. През есента в мрежите на рибарите попадат илария, паламуд, попчета. Морската фауна във водите около острова включва също и медузи, рапани, черни миди, планктон.

История[редактиране | редактиране на кода]

Най-ранното човешко присъствие на острова датира от IV – VI век. Доказателство за него е намерено през 1973 г. При подводни проучвания е открит богат керамичен материал, сред който е и цяла антична амфора от Константинопол.

През XVII век островът за пръв път бива картографиран на карта на Черно море от холандския учен Николаос Витсен.

Най-ранното писмено свидетелство за съществуването на манастира е грамота на вселенския патриарх Йеремия II, публикувана от гръцкия историк Ламброс Камперидис.[6] Грамотата е с дата юни 1575 г. и документира укрепването на манастира, в който са служили двама монаси. В грамотата е споменат и анхиалецът Михаил Кантакузин Шейтаноглу, който има влияние над патриарха, също родом от Анхиало (днес Поморие).[7]

Няколко години по-късно манастирът „Света Анастасия“ преминава под управлението на созополския ставропигиален манастирСвети Йоан Кръстител“ на едноименния остров. Това подчинение продължава до 1623 г., когато созополският манастир е окупиран от казаци и след това разрушен от турците. Част от созополските монаси се заселват след това на о-в Св. Анастасия. През 1656 г. османският пътеписец Евлия Челеби посещава острова и споменава за богат манастир с голям празник.[8]

Текст за имотното състояние на манастира „Света Анастасия“ от 1766 г. на най-стария документ в ТД „Държавни архиви“ в Бургас

През 1784 г. манастирът е посетен от френския офицер Лафит-Клаве, който заварва на острова турски войски дислоцирани там срещу евентуални нападения на руския флот.[7] Островът е превърнат в стратегическа база на турската артилерия, за коетосвидетелстват железните топове, открити в акваторията му.

След Освобождението на България на острова е имало малка риболовна и транспортна флотилия и малка корабостроителница, където се строели и ремонтирали лодките. Била изградена и вятърна мелница. Всичко това е било собственост на манастира и служело за неговата издръжка. Благодарение на дарители от Бургаския край манастирът е възстановяван няколко пъти след тежките пожари и пиратски набези през вековете. През 1802 г. е ремонтирана и изографисана манастирската църква „Св. Климент Охридски“ със средства от котленеца хаджи Матей, родоначалник на известния бургаски род Хаджипетрови. Така бил съхранен последният оцелял средновековен островен манастир по Западното Черноморие.[9]

След създаването на Българската екзархия манастирът остава на подчинение на Константинополската патриаршия. През 1905 г. след дълги протести манастирът „Света Анастасия“ е предаден от Константинополската на Българската патриаршия. Преди предаването игуменът на манастира прави опит да продаде манастирското съкровище, което предизвиква брожение в Бургас.

При управлението на Стефан Стамболов на острова е открит 7-ят и последен морски фар по българското черноморско крайбрежие на 15 август 1888 г.

След Деветоюнския преврат от 1923 г. занемареният островен манастир се превръща в удобно място за изолация на политически опоненти на правителството на Александър Цанков. Така през втората половина на 1923 г. на острова са интернирани 132 комунисти и земеделци. Трудната поддръжка на островния затвор принуждава правителството да прехвърли лагерниците в бургаския полицейски участък, част от тях са освободени. След атентата в църква „Света Неделя“ в София през април 1925 г. островът отново е превърнат в рагер, като само в 4 от килиите са затворени 90 арестанти.

На 29 юли 1925 г. 43-ма политически затворници организират бягство, само няколко дни преди процес срещу тях с очаквани смъртни присди. Успяват да преплават с 2 гребни лодки на групи до нос Чукаля в Странджа, а оттам достигат до Истанбул. На 17 август 1925 г. отплават на борда на съветския кораб „Илич“ към СССР. Голяма част от избягалите комунисти, сред тях и секретарят на бургаския окръжен комитет на БКП Теохар Бакърджиев, стават жертва на сталинистките репресии през 1940-те години.[10] Много от тях впоследствие биват интернирани в Сибир, където намират смъртта си.

На 18 април 1935 г. група политици, критикували правителството, сред които и бившите премиери Кимон Георгиев и Александър Цанков, са интернирани за кратко на остров Света Анастасия. Задържането им предизвиква правителствена криза, ръководството на Военния съюз е отстранено от управлението и е съставен нов кабинет начело с Андрей Тошев.[11]

От лятото на 1940 г. до средата на следващата година на острова отново действа лагер за политически затворници.[12]

Бягството на комунистическите затворници през 1925 г. става причина островът да бъде преименуван след Втората световна война на Болшевик. Ообявен е за „историческо място на революционната борба“ през 1967 г.[13] Старото име на острова е върнато през 1991 г.

Плаж и пристан, Бургас е на хоризонта
Фарът на острова, 2014 г.

През 1960-те години там е уредена музейна експозиция, отразяваща събитията от 1925 г., а голямата южна сграда бива използвана като хотел. В този период островът се превръща в убежище на бургаската интелигенция. Много творчески личности черпят там вдъхновение. Сред тях е поетът Христо Фотев, който дори получава прозвището „губернатор на острова“. На острова прекарват летните си почивки също известният театрален режисьор проф. Николай Люцканов, актьорът Александър Притуп, бургаският актьор Тодор Тодоров, актрисата Полина Доростолска.

През ХХ век манастирският комплекс на остров Света Анастасия е реставриран няколко пъти. През 1960-те години строителните работи засягат преди всичко манастирските сгради и съвсем малко църквата. Част от оцелелите стенописи са свалени и съхранени от екипа на художника Дамян Заберски. 

През 1975 г. островът е електрифициран и водоснабден. Открита е голяма музейна експозиция, част от която е посветена на старата история на острова, а в друга се прославят героите от 1925 г.

На острова са снимани:

Днес сградите на острова се стопанисват отново от Българската православна църква. На него има фар, няколко сгради за нощувки, ресторант и църква, както и малък кей.

В началото на XXI век интересът към острова отново се съживява. Община Бургас поема инициативата да организира проектирането и издигането на внушителен метален кръст, посветен на свети Андрей Първозвани. В днешни дни „Света Анастасия“ е единственият оцелял островен манастир в България. През летния сезон до острова пътува корабче, което тръгва от Морска гара Бургас.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 185.
  2. Остров Св. Анастасия посреща първите си гости, bnr.bg, 27.05.2014 г.
  3. а б в „ОСТРОВ СВЕТА АНАСТАСИЯ - ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА“, проф. дин Иван КАРАЙОТОВ, Морски вестник (morskivestnik.com)
  4. Димитров, Д. 2019. Инженерногеоложки изследвания в акваторията на остров Света Анастасия. Инженерна геология и хидрогеология, 33, 67–75
  5. Dimitrov D., B. Banushev. 2021. Geological-geomorphological characteristics and petrographical composition of the St. Anastasia Island. Acta Scientifica Naturalis. 8. 118–125. Bibcode:2021AcSN....8a.118D. doi:10.2478/asn-2021-0010.
  6. виж Lambros Kamperidis: The Greek monasteries of Sozopolis: XIV – XVII centuries, Institute for Balkan Studies, Thessaloniki, 1993
  7. а б Карайотов: Единственият островен манастир в България
  8. Карайотов/Райчевски/Иванов, стр. 297
  9. www.spiritofburgas.web244.com
  10. Карайотов/Райчевски/Иванов, стр. 235 – 236
  11. Недев 2007, с. 369 – 375.
  12. Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том I. Комунизирането на България. София, „Сиела“, 2009 г.. ISBN 978-954-28-0543-4. с. 394 – 395.
  13. Държавен вестник, бр. 73/1967

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]