Свети Кирик (остров)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Свети Кирик
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Адм. единица Бургаска област
Община Созопол
Акватория Черно море
Площ 0.08 km²
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.42° с. ш. 27.7° и. д.
Местоположение в България
Свети Кирик в Общомедия
Остров Св. Кирик, ограничаващ Созополски залив. Отдясно на острова е вълноломът, зад който са о. Св. Иван (големият) и о. Св. Петър (малкият)
Изглед по изгрев от Бакърлъка. Отляво надясно: о. Св. Иван,
о. Св. Петър, о. Св. Кирик

Остров Свети Кирик, известен също и като остров Св. Кирик и Юлита, е разположен на 250 м северозападно от Созопол.

География[редактиране | редактиране на кода]

Площта на острова e около 80 дка. Свети Кирик е единственият остров по Българското Черноморие, който е свързан с континента посредством вълнолом (изкуствен провлак), изграден през 1927 г. Съоръжението оформя Созополския залив като подкова, в която водата е спокойна дори и при най-лошо време. Свети Кирик заедно с полуостров Столец (Скамний) са най-старата заселена част на Созопол. Предполага се, че на острова се е намирало известното в древността светилище на Аполон със статуята на Каламид.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1924 г. на острова започва строителство на рибарско училище за подготовка на професионални кадри и осъвременяване на риболова в Черно море. Същинската идея обаче е малко по-друга. По силата на Ньойския договор България няма право на военноморско училище и затова кадрите от Варна се местят в Созопол, за да бъдат обучавани за “рибари”. До 2005 година на острова има военноморска база на българския военноморски флот. Това е и причината доскоро островът да бъде забранена военна територия. На нея са изградени 38 масивни сгради с обща застроена площ над 10 хил. кв. м, три подземни склада и хидротехнически съоръжения, използвани от Министерството на отбраната като военно пристанище. През 2007 година правителството прехвърля стопанисването на острова на МРРБ с намерението той да се превърне в туристическа атракция, което обаче застрашава архитектурно-археологическата, както и биологичната му уникалност.

Още през 1965 година островът е обявен за паметник на културата и е включен в границите на резерват „Созопол“.

От 2009 година се извършват разкопки под ръководството на Кръстина Панайотова.