Свети Кирик (остров)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Свети Кирик
Страна България България
Адм. единица Бургаска област
Община Созопол
Акватория Черно море
Площ 0.08 km²
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.42° с. ш. 27.7° и. д.
Местоположение в България
Свети Кирик в Общомедия
Остров Св. Кирик, ограничаващ Созополски залив. Отдясно на острова е вълноломът, зад който са о. Св. Иван (големият) и о. Св. Петър (малкият)
Изглед по изгрев от Бакърлъка. Отляво надясно: о. Св. Иван,
о. Св. Петър, о. Св. Кирик

Остров Свети Кирик, известен също и като остров Св. Кирик и Юлита, е разположен на 250 м северозападно от Созопол.

География[редактиране | редактиране на кода]

Площта на острова e около 80 дка. Свети Кирик е единственият остров по Българското Черноморие, който е свързан с континента посредством вълнолом (изкуствен провлак), изграден през 1927 г. Съоръжението оформя Созополския залив като подкова, в която водата е спокойна дори и при най-лошо време. Свети Кирик заедно с полуостров Столец (Скамний) са най-старата заселена част на Созопол. Предполага се, че на острова се е намирало известното в древността светилище на Аполон със статуята на Каламид.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1924 г. на острова започва строителство на рибарско училище за подготовка на професионални кадри и осъвременяване на риболова в Черно море. Същинската идея обаче е малко по-друга. По силата на Ньойския договор България няма право на военноморско училище и затова кадрите от Варна се местят в Созопол, за да бъдат обучавани за “рибари”. До 2005 година на острова има военно-морска база на българския военно-морски флот. Това е и причината доскоро островът да бъде забранена военна територия. На нея са изградени 38 масивни сгради с обща застроена площ над 10 хил. кв. м, три подземни склада и хидротехнически съоръжения, използвани от Министерството на отбраната като военно пристанище. През 2007 година правителството прехвърля стопанисването на острова на МРРБ с намерението той да се превърне в туристическа атракция, което обаче застрашава архитектурно-археологическата, както и биологичната му уникалност.

Още през 1965 година островът е обявен за паметник на културата и е включен в границите на резерват „Созопол“.

От 2009 година се извършват разкопки под ръководството на Кръстина Панайотова.