Направо към съдържанието

Созопол (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Созопол)
Вижте пояснителната страница за други значения на Созопол.

Созопол (община)
      
Общи данни
ОбластБургас
Площ480.07 km²
Население12 628 души (31 декември 2024)
26,3 души/km²
Адм. центърСозопол
Брой селища12
Сайтsozopol.bg
Управление
КметТихомир Янакиев
(БСП – ОЛ; 2019)
Общ. съвет17 съветници
Созопол (община) в Общомедия
Топографска карта на община Созопол.

Община Созопол се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Бургас.

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Общината се намира в източната част на област Бургас. С площта си от 480,067 km2 заема 8-о място сред общини на областта, което съставлява 6,2% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф, води, природни и исторически забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е преобладаващо хълмист и ниско планински. Цялата община попада в най-северните разклонения на планината Странджа. Цялата югозападна част от територията ѝ се заема от северните склонове на странджански рид Босна с най-висока точка връх Босна (454 m), разположен в най-южната част на общината. На североизток се простират северните разклонения на Медни рид с връх Бакарлъка (376 m) и югоизточните склонове на ниския рид Росен баир с връх Голия баир (267 m). По долините на реките Факийска и Изворска има малки долинни разширения, най-големи от които са около селата Зидарово и Крушевец. Между Медни рид на югозапад и черноморското крайбрежие също има обширни равнинни участъци, удобни за селскостопанска дейност.

Цялата територия на общината попада в пределите на Черноморския водосборен басейн. Основните реки са: Факийска (долното течение) с десния си приток Даръдере и Изворска (горното течение), вливащи се в язовир Мандра, които отводняват цялата югозападна половина на общината. В южната ѝ част попада цялото горно течение на река Ропотамо и горното течение на левия ѝ приток Росенска река.

Природни и исторически забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

Община Созопол е изключително богата на природни и исторически забележителности:

  • в град Созопол и землището му – архитектурно-исторически резерват Стария град Созопол (обявен през 1965 г.); археологически музей (от 1978 г.); архитектурно-исторически комплекс „Южна крепостна стена и кула“; некрополи на античната Аполония Понтика; средновековен християнски комплекс; природен и археологически резерват остров Свети Иван (от 1993 г.); резерват „Пясъчна лилия“ (от 1962 г., на юг от града, в местността Каваците); защитена местност „Колокита“ (Коренята, от 1970 г., на 2 km югоизточно от града); природна забележителност „Пясъчни дюни Каваците“ (на около 3 km южно от града).
  • в землището на село Вършило – останки от тракийска, римска и антична крепост „Калето“ (на запад от селото); защитена местност „Тясна река“ (120 ха, югоизточно от селото, по долината на река Даръдере).
  • в землището на село Габър – защитена местност „Раков дол“ (от 1995 г., югозападно от селото, по долината на Факийска река); защитена местност „Старият соват“ (от 1994 г., на около 4 km северно от селото).
  • в землището на село Зидарово – останки от средновековна крепост „Калето“; природна забележителност „Водениците“ (от 1995 г., на север от селото).
  • в землището на село Индже войвода – архитектурен ансамбъл от 62 стари къщи, обявени за паметници на културата; пещерата „Липата“ (с дълбочина 41 m); защитена местност „Казаков вир“ (от 2003 г.).
  • в землището на село Крушевец – останки от средновековна крепост „Калето“ (на около 2 km северозападно от селото);
  • в землището на село Равадиново – останки от тракийска и антична крепост „Калето“ (на 5 km южно от селото); природна забележителност „Пясъчни дюни в местността Алепу“ (12 ха, от 1984 г.); защитена местност „Бакарлъка“ (на запад от селото); природна забележителност „Блато Алепу“ (от 1986 г.).
  • в землището на село Росен – останки от късноантична и средновековна крепост „Кримна“ (на връх Бакърлъка, най-високата точка на Медни рид).
  • в землището на град Черноморец – останки от крепост на нос Акра (на около 2 km северозападно от града); останки от крепост „Таласкара“ (на п-ов Червенка, на около 2 km югоизточно от града); природна забележителност „нос Червенка“ (2 ха, от 1973 г.); праисторическо селище в къмпинг „Градина“.
Изглед към село Атия от Черно море през 2007 г.
Изглед към град Созопол през 2015 г.
Изглед към град Черноморец през 2013 г.

Общината се състои от 12 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено мястоПребр. на
населението
през 2021 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име)Населено мястоПребр. на
населението
през 2021 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име)
Атия766-Росен (от 1957 г. до 1997 г.), в з-щето на гр. ЧерноморецПрисад10517,180Ахлатлии (до 1934 г.)
Вършило10046,493Кърхарман (до 1934 г.), Харман (от 1934 г. до 1951 г.)Равадиново69427,250
Габър25245,407Джемерен (до 1934 г.), Чемерен (от 1934 г. до 1951 г.)Равна гора63728,430
Зидарово92560,290Дюргерлии (до 1934 г.), Дюлгери (от 1934 г. до 1951 г.)Росен152338,386Мехмеч кьой (до 1934 г.)
Индже войвода16691,301Урум кьой (до 1934 г.)Созопол402241,829
Крушевец74752,940Кайряк кьой (до 1934 г.)Черноморец204730,561Свети Никола (до 1951 г.)

Административно-териториални промени

[редактиране | редактиране на кода]
  • Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – признава н.м. Равадиново за с. Равадиново;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Дюргерлии на с. Дюлгери;
– преименува с. Урум кьой на с. Индже войвода;
– преименува с. Кайряк кьой на с. Крушевец;
– преименува с. Янъч дере на с. Раков дол;
– преименува с. Мехмеч кьой на с. Росен;
– преименува с. Кър харман на с. Харман;
– преименува с. Джемерен на с. Чемерен;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Ахлатлии на с. Присад;
  • МЗ № 1380/обн. 01.06.1939 г. – признава м. Равна гора за с. Равна гора;
  • указ № 107/обн. 13.03.1951 г. – преименува с. Харман на с. Вършило;
– преименува с. Чемерен на с. Габър;
– преименува с. Дюлгери на с. Зидарово;
– преименува с. Свети Никола на с. Черноморец;
  • Указ № 292/обн. 30.07.1957 г. – признава н.м. Атия за мин.с. Росен;
  • Указ № 1521/обн. 24.10.1975 г. – заличава с. Раков дол и присъединява землището му към с. Габър;
  • Указ № 258/обн. ДВ бр.57/11.07.1997 г. – отделя селата Ново Паничарево и Ясна поляна и техните землища от община Созопол и ги присъединява към община Приморско;
  • Указ № 402/обн. ДВ бр. 86/23.09.1997 г. – преименува и признава мин.с. Росен за с. Атия;
  • Указ № 127/обн. 24.04.2002 г. – отделя с. Веселие и неговото землище от община Созопол и го присъединява към община Приморско;
  • Реш. МС № 926/обн. ДВ бр.98/11.12.2009 г. – признава с. Черноморец за гр. Черноморец;
  • Указ № 121/обн. ДВ бр.38/21.05.2010 г. – отделя с. Извор и землището му от община Созопол и го присъединява към община Бургас.

Население на община Созопол през годините, според данни на НСИ:[2]

ГодинаНаселение
2010 15 311
2011 12 657
2012 12 603
2013 12 634
2014 12 678
2015 12 804
2016 12 738
2017 12 937
2018 13 005
2019 12 979
2020 13 859
2021 13 982
2022 11 969
2023 12 560
2024 12 628

Раждаемост, смъртност и естествен прираст

[редактиране | редактиране на кода]

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на Националният статистически институт:[2]

ГодинаЧисленостГодинаСредно на 1000 души (в ‰)
ЖивородениПочиналиПрирастРаждаемостСмъртностЕстествен прираст
2008162249-87200810.415.9-5.6
2009157246-89200910.015.8-5.7
2010145214-6920109.514.0-4.5
2011128213-85201110.116.8-6.7
2012120211-9120129.516.7-7.2
2013116205-8920139.216.2-7.0
2014107245-13820148.419.3-10.9
2015119233-11420159.318.2-8.9
2016118207-8920169.316.3-7.0
2017133230-97201710.317.8-7.5
2018121221-10020189.317.0-7.7
2019111241-13020198.618.6-10.0
2020106253-14720207.718.3-10.6
2021108302-19420217.721.6-13.9
202290280-19020227.523.4-15.9
2023103203-10020238.216.2-8.0
202485200-11520246.715.8-9.1
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]

Населено
място
ЧисленостНаселено
място
Дял (в %)
ОбщоБългариТурциЦиганиДругиНе се
самоопределят
Не
отговорили
БългариТурциЦиганиДругиНе се
самоопределят
Не
отговорили
Общо12 6108889523167888241408100.0070.494.1413.300.690.1911.16
Созопол431735661844680Созопол82.600.411.0115.75
Черноморец205918511916285140Черноморец89.890.920.771.350.246.79
Росен1424927344933Росен65.090.2131.532.31
Зидарово1122749164203051Зидарово66.7514.6118.090.000.440.08
Атия8565045341Атия58.870.5839.83
Крушевец8403911393071Крушевец46.5416.5436.540.11
Равна гора6621451743070036Равна гора21.9026.2846.370.000.005.43
Равадиново6443830250407Равадиново59.470.0038.810.620.001.08
Габър2751340140001Габър48.720.0050.900.000.000.36
Индже войвода185180165Индже войвода9.720.0089.18
Присад1141111Присад97.360.87
Вършило11211000002Вършило98.210.000.000.000.001.78
Сградата на общинския съвет през 2009 г.

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[4][5][6][7]

Партия или сдружение2003200720112015
Избирателна активност по време на изборите55,94 %75,87 %71,16 %75,08 %
Общ брой места17171717
ГЕРБ21111
Българска социалистическа партия4234
Земеделски съюз „Александър Стамболийски“31
Национален фронт за спасение на България1
Коалиция „ФАР“ (Съюз на свободните демократи,
Български демократичен съюз „Радикали“, Движение „Нашият град“)
5
Коалиция „Бъдеще за община Созопол“ (ВМРО – Българско национално движение,
Земеделски народен съюз, Българска социалдемокрация,
Национално движение „Симеон Втори“, Демократи за силна България)
3
Коалиция „Селото“ (Либерален алианс, Обединение „Достойна България“)2
Атака1
Коалиция „Промяна“ (Съюз на демократичните сили, Демократическа партия, Родина)1
Зелена партия1
Съюз на свободните демократи7
Съюз на демократичните сили2
Партия на зелените1
Българска социалдемокрация1
Коалиция „Напред Созопол“1
Коалиция „ВМРО – Българско национално движение и
политическо движение „Социалдемократи““
1

Награди за Община Созопол

[редактиране | редактиране на кода]
  • Победител в категория „Туризъм, култура, фестивали и традиции“, раздел „малки общини“, в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“. Приз за кмета Панайот Рейзи за развитието на общината като атрактивна туристическа дестинация с множество инициативи в различни посоки.

През общината преминават частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 102.1 km: