Община Созопол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Созопол
Map of Sozopol municipality (Burgas Province).png
Общи данни
Област Област Бургас
Площ 480.07 km²
Население 14 826 души
Адм. център Созопол
Брой селища 12
Управление
Кмет Панайот Рейзи
(ГЕРБ)
Общ. съвет 17 съветници
   ГЕРБ (11)
   БСП (4)
   ЗС „АЛ. СТАМБОЛИЙСКИ“ (1)
   НФСБ (1)

Община Созопол се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на Област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината се намира в източната част на Област Бургас. С площта си от 480,067 km2 заема 8-мо място сред общини на областта, което съставлява 6,2% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф, води, природни и исторически забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е преобладаващо хълмист и ниско планински. Цялата община попада в най-северните разклонения на планината Странджа. Цялата югозападна част от територията ѝ се заема от северните склонове на странджански рид Босна с най-висока точка връх Босна (454 m), разположен в най-южната част на общината. На североизток се простират северните разклонения на Медни рид с връх Бакарлъка (376 m) и югоизточните склонове на ниския рид Росен баир с връх Голия баир (267 m). По долините на реките Факийска и Изворска има малки долинни разширения, най-големи от които са около селата Зидарово и Крушевец. Между Медни рид на югозапад и черноморското крайбрежие също има обширни равнинни участъци, удобни за селскостопанска дейност.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Цялата територия на общината попада в пределите на Черноморския водосборен басейн. Основните реки са: Факийска (долното течение) с десния си приток Даръдере и Изворска (горното течение), вливащи се в язовир Мандра, които отводняват цялата югозападна половина на общината. В южната ѝ част попада цялото горно течение на река Ропотамо и горното течение на левият ѝ приток Росенска река.

Природни и исторически забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Община Созопол е изключително богата на природни и исторически забележителности:

  • в град Созопол и землището му – архитектурно-исторически резерват Стария град Созопол (обявен през 1965 г.); археологически музей (от 1978 г.); архитектурно-исторически комплекс „Южна крепостна стена и кула“; некрополи на античната Аполония Понтика; средновековен християнски комплекс; природен и археологически резерват остров Свети Иван (от 1993 г.); резерват „Пясъчна лилия“ (от 1962 г., на юг от града, в местността Каваците); защитена местност „Колокита“ (Коренята, от 1970 г., на 2 km югоизточно от града); природна забележителност „Пясъчни дюни Каваците“ (на около 3 km южно от града).
  • в землището на село Вършило – останки от тракийска, римска и антична крепост „Калето“ (на запад от селото); защитена местност „Тясна река“ (120 ха, югоизточно от селото, по долината на река Даръдере).
  • в землището на село Габър – защитена местност „Раков дол“ (от 1995 г., югозападно от селото, по долината на Факийска река); защитена местност „Старият соват“ (от 1994 г., на около 4 km северно от селото).
  • в землището на село Зидарово – останки от средновековна крепост „Калето“; природна забележителност „Водениците“ (от 1995 г., на север от селото).
  • в землището на село Индже войвода – архитектурен ансамбъл от 62 стари къщи, обявени за паметници на културата; пещерата „Липата“ (с дълбочина 41 m); защитена местност „Казаков вир“ (от 2003 г.).
  • в землището на село Крушевец – останки от средновековна крепост „Калето“ (на около 2 km северозападно от селото);
  • в землището на село Равадиново – останки от тракийска и антична крепост „Калето“ (на 5 km южно от селото); природна забележителност „Пясъчни дюни в местността Алепу“ (12 ха, от 1984 г.); защитена местност „Бакарлъка“ (на запад от селото); природна забележителност „Блато Алепу“ (от 1986 г.).
  • в землището на село Росен – останки от късноантична и средновековна крепост „Кримна“ (на връх Бакърлъка, най-високата точка на Медни рид).
  • в землището на град Черноморец – останки от крепост на нос Акра (на около 2 km северозападно от града); останки от крепост „Таласкара“ (на п-ов Червенка, на около 2 km югоизточно от града); природна забележителност „нос Червенка“ (2 ха, от 1973 г.); праисторическо селище в къмпинг „Градина“.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Население на община Созопол през годините, според данни на НСИ:[1]

Година Население
2010 15 311
2011 12 657
2012 12 603
2013 12 634

Раждаемост, смъртност и естествен прираст[редактиране | редактиране на кода]

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:[1]

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014
Раждаемост 162 157 145 128 120 116 107
Смъртност 249 246 214 213 211 205 245
Естествен прираст -87 -89 -69 -85 -91 -89 -138

Коефициент на раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ (средно на 1000 души, в ‰):[1]

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014
Раждаемост 10.4 10.0 9.5 10.1 9.5 9.2
Смъртност 15.9 15.8 14.0 16.8 16.7 16.2
Естествен прираст -5.6 -5.7 -4.5 -6.7 -7.2 -7.0

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост Дял (в %)
Общо 12 610 100.00
Българи 8 889 70.49
Цигани 1 678 13.30
Турци 523 4.14
Други 88 0.69
Не се самоопределят 24 0.19
Не отговорили 1 408 11.16

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Има 12 населени места с общо население от 12 610 жители (01.02.2011)[3].

Списък на населените места в Община Созопол, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Атия 856 - Росен (от 1957 г. до 1997 г.), в з-щето на гр. Черноморец Присад 114 17,180 Ахлатлии (до 1934 г.)
Вършило 112 46,493 Кърхарман (до 1934 г.), Харман (от 1934 г. до 1951 г.) Равадиново 644 27,250
Габър 275 45,407 Джемерен (до 1934 г.), Чемерен (от 1934 г. до 1951 г.) Равна гора 662 28,430
Зидарово 1122 60,290 Дюргерлии (до 1934 г.), Дюлгери (от 1934 г. до 1951 г.) Росен 1424 38,386 Мехмеч кьой (до 1934 г.)
Индже войвода 185 91,301 Урум кьой (до 1934 г.) Созопол 4317 41,829
Крушевец 840 52,940 Кайряк кьой (до 1934 г.) Черноморец 2059 30,561 Свети Никола (до 1951 г.)
ОБЩО 12610 480,067 1 населено място без землище

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – признава н.м. Равадиново за с. Равадиново;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Дюргерлии на с. Дюлгери;
– преименува с. Урум кьой на с. Индже войвода;
– преименува с. Кайряк кьой на с. Крушевец;
– преименува с. Янъч дере на с. Раков дол;
– преименува с. Мехмеч кьой на с. Росен;
– преименува с. Кър харман на с. Харман;
– преименува с. Джемерен на с. Чемерен;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Ахлатлии на с. Присад;
  • МЗ № 1380/обн. 01.06.1939 г. – признава м. Равна гора за с. Равна гора;
  • указ № 107/обн. 13.03.1951 г. – преименува с. Харман на с. Вършило;
– преименува с. Чемерен на с. Габър;
– преименува с. Дюлгери на с. Зидарово;
– преименува с. Свети Никола на с. Черноморец;
  • Указ № 292/обн. 30.07.1957 г. – признава н.м. Атия за мин.с. Росен;
  • Указ № 1521/обн. 24.10.1975 г. – заличава с. Раков дол и присъединява землището му към с. Габър;
  • Указ № 258/обн. ДВ бр.57/11.07.1997 г. – отделя селата Ново Паничарево и Ясна поляна и техните землища от община Созопол и ги присъединява към община Приморско;
  • Указ № 402/обн. ДВ бр. 86/23.09.1997 г. – преименува и признава мин.с. Росен за с. Атия;
  • Указ № 127/обн. 24.04.2002 г. – отделя с. Веселие и неговото землище от община Созопол и го присъединява към община Приморско;
  • Реш. МС № 926/обн. ДВ бр.98/11.12.2009 г. – признава с. Черноморец за гр. Черноморец;
  • Указ № 121/обн. ДВ бр.38/21.05.2010 г. – отделя с. Извор и землището му от община Созопол и го присъединява към община Бургас.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 102.1 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в ((bg))  Население на Област Бургас. // rzi-burgas.com. Посетен на 29 юни 2015.
  2. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 29 юни 2015.
  3. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]