Черноморец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Черноморец.

Черноморец
Общи данни
Население 2 221 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 30,561 km²
Надм. височина 0 m
Пощ. код 8142
Тел. код 0550
МПС код А
ЕКАТТЕ 81178
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Созопол
Панайот Рейзи
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Черноморец
Добри Добрев
(ГЕРБ)
Черноморец в Общомедия

Черноморец е град в Югоизточна България. Той се намира в община Созопол, област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Черноморец се намира на 24 км на югоизток от гр. Бургас на южния бряг на големия Бургаски залив .еи с превъзходно разположение в своеобразна падина край брега, на малък залив до самото море. Малкият залив, който още от стари времена гърците наричали „Агиос Николас“ (Свети Никола), има формата на морска подкова, обърната с отвора на север. Той именно дал и името на селището, Черноморец до 1951 година се нарича Свети Никола. На изток се намират остров Свети Иван и Созопол.Градът е разположен на красиви брегове, като в близост се намира залива Вромос.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Черноморец се отличава с мек и влажен климат, мека зима, късна пролет и приятно топло лято. Слънчевото греене в годината е 2100 – 2200 часа, летните температури на водата са 20- 26 C , а на въздуха достигат до 32 C .

Флора и Фауна[редактиране | редактиране на кода]

Характерната за Южното Черноморско Крайбрежие растителност опасва района на Черноморец . За близко разположените странджански гори са характерни предимно дъб и габър, сравнително по – рядко се срещат ясен, бряст и клен. Сребристата липа по североизточната част на Бакърлъка е едно от най – привлекателните дървета в района . В района растат и множество храсти – дрян, глог, трънка, шипка и много видове декоративни растения, които допълват красотата и хармонията на местната флора. Растат и многогодишни увивни растения, лековити билки : бял и жълт равнец, мащерка и т.н . През пролетта по дворовете на Черноморските къщи може да се почувства ароматът на люляк, рози, нарциси, а през лятото всеки може да си открадне от плодовете на натежалите смокинови дръвчета, да си закупи домашно приготвено смокиново сладко или домашно приготвена ракия. До края на миналия век в непристъпните гори са се развъждали вълци, чакали и лисици. Значително намалели, могат да се видят днес в Бакърлъка и другите съседно разположени хълмове – сърни, сръндаци, диви свине и зайци. Голямо е разнообразието от птици, представени от няколко десетки вида – орел лешояд, египетски орел, който почти е изчезнал от високите скалисти брегове, сокол, ястреб и още някои по – дребни грабливи птици . В низината има яребици, бекаси, полски чучулиги, а от пойните птици – кос, славей, синигер. През района на Черноморец минава “ Via Pontica “, известен още като пътят на птиците. Във водата ловуват гларуси и чайки – спътници на моряците и рибарите от незапомнени времена .

Защитени територии[редактиране | редактиране на кода]

В района на Черноморец има една защитена местност – „ Нос Червенка „ ( 2 ха ) – обявена през 1973 г. с цел запазване скални образувания и опазване естествените местообитания на защитени и редки видове .[1]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Пристанище " Свети Никола "[1]

Разположението на град Черноморец на 25 км южно от областният град Бургас и на 9 км от Созопол го прави леснодостъпен, градове както от вътрешността на страната, така и от чужбина. Основната крайбрежна артерия, обслужваща главно туристическият поток в общината и селата от източната ѝ част е второкласният II – 99 ( Бургас – Черноморец – Созопол – Приморско – Царево – Малко Търново ) . В града е развит автобусният, таксиметровият и морският транспорт. Транспортното обслужване до съседните Созопол и Бургас се осъществява целогодишно от бургаските фирми : „ Бургас – бус „и „ Минибус експрес „ . [2]За развитието на морският транспорт и морските туристически културно – познавателни пътувания ще допринесе реконструкцията и модернизацията на пристанище „ Свети Никола „ , която се реализира по проект „ Инвестиции в съществуващо рибарско пристанище гр. Черноморец „ , на община Созопол, финансиран по ОП „ Развитие на сектор Рибарство „ за 2013 – 2016 г. Пристанището е разположено на Централният градски плаж . [3]

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Кораб " Есмералда "[2]
Градски парк

Туризмът е ключов фактор за икономическото развитие и ефективност на града. Град Черноморец е една от основните в община Созопол дестинации по Южното Черноморие за летен „ рекреативен „ и културен туризъм . В последните години града се характеризира с бързо и интензивно строителство като според последните статистически проучвания легловата база надхвърля 15 000 . За[3] приятният и ползотворен отдих на туристите града предлага много ресторанти, два нощни бара, детски парк, градски парк с открит фитнес. Любителите на културно – познавателният туризъм могат да се запознаят с хилядолетната история и традиции на града като посетят новият местен музей, храм „ Свети Никола „ , прилежащите параклиси и реставрираната ранновизантийска крепост „ Акра „ . Градът предлага и морски познавателни пътувания до островите „ Света Анастасия „ и „ Свети Иван „ . В непосредствена близост до града са двата къмпинга : къмпинг „ Градина „ и къмпинг „ Черноморец „ .[4]

Водоснабдяване, канализация и управление на отпадъците[редактиране | редактиране на кода]

За водоснабдяването на град Черноморец се използват местни източници като основен водоизточник е водоснабдителна система Ясна поляна, включваща и едноименният язовир. Водоснабдяването на града се извършва от фирма „ Водоснабдяване и канализация ЕООД – Созопол .[5] През 2015 г. окончателно е завършена и въведена в експлоатация пречиствателна станция, която обхваща и изграждането на канализационната система „ Созопол – Черноморец – Равадиново „ , която включва освен Созопол, Черноморец, Равадиново и морските курорти „ Аркутино „ , къмпинг „ Златна рибка „ , къмпинг „ Каваци „ , къмпинг „ Смокиня „ , „ Веселие „ и местността „ Буджака „ . [6]

Здравеопазване[редактиране | редактиране на кода]

Здравеопазването в град Черноморец и цялата община се осъществява само от лечебни заведения за извънболнична помощ, като болничната помощ се поема от болниците в областният център Бургас . В Черноморец има изградена двуетажна поликлиника. На вторият етаж на сградата се помещава Център за социална рехабилитация и интеграция – гр. Черноморец . В града функционират и две постоянно действащи аптеки . [7]

Спорт и спортни съоръжения[редактиране | редактиране на кода]

В град Черноморец функционират клуб по карате „ Буши – до „ , две фитнес зали. Реконструирана и модернизирана е спортната площадка в училището на град Черноморец . [8]

История[редактиране | редактиране на кода]

Предистория и античност[редактиране | редактиране на кода]

Археологическите проучвания на територията на съвременният град Черноморец доказват, че най – ранните заселвания в района на Южното Черноморие датират от епохата на късният неолит ( 5400 – 5200 г. пр. Хр ) . Свидетелство за това дават локализираните в района праисторически селища в местностите „ Аклади Чеири „ и „ Гармица „ . През 2008 – 2009 г. са проведени мащабни теренни археологически проучвания в м. „ Аклади „ , разположена на западният бряг на Созополският залив на 1.5 км югоизточно от град Черноморец до къмпинг „ Градина „ . От селището е проучен голям култов център с общо разкрити над 70 ритуални ями и шахти, свидетелстващи за живота на населението в проучваната зона от епохата на неолита ( края на VI хил.пр.Хр. ), халколита ( V – IV хил.пр.Хр ) и раннобронзовата епоха ( края на III – нач на II хил.пр .Хр ) . В ями с ритуален характер от епохата на неолита са открити множество керамични съдове, каменни и костени оръдия на труда, статуетки на „ Богинята майка „ и глинена култова пластика. За това, че в района на съвременният град Черноморец е съществувал един от най – ранните и най- богатите металургични центрове в Югоизточна Европа, свидетелстват откритите в епохата на халколита парчета от полиметални руди, каменни оръдия на труда и глинени предмети и съоръжения за първична обработка, както и медни шила, свидетелстващи за един начален етап на развитие на рудодобива и обработката на метал през този период, което през следващите периоди на бронзовата и желязната епоха и насетне в историята на Западното Черноморско крайбрежие ще се превърне в един от водещите стопански отрасли, който ще разшири търговските контакти с други презморски страни. Подробни данни за развитието на древната металургия се откриват по възвишенията на Меден рид, където има изследвани около 40 меднорудни жили, част от които са образували крупни находища. За интензивната експлоатация на рудниците от тракийският период свидетелстват откритите пещи за топене на руда и шлака в Аполония и металодобивен център западно от нос Атия . Според сведенията на древногръцкият историк Херодот през ранножелязната епоха ( края на II хил.пр .Хр нач. на I хил.пр.Хр ) Созополският залив е населяван от тракийското племе скирмиади, които били известни като много опитни рудари, заемащи полетата на Медни рид, обграждащ залива от н.Атия на север до Маслен нос на юг. От този период са разкрити следи от неукрепено селище, разположено в северозападната част на м. „ Аклади „ . Друго селище от което са запазени четири ритуални ями, от което са открити фрагменти от битова керамика, разлати каменни съдове, купи, тежести за стан и т.н е разположено на нос „ Акра „ , югозападно от землището на самият град. Селище от късно – желязната епоха има локализирано в местността „ Димитриюрт „ , разположена южно от полуостров „ Свети Никола „ в подножието на връх „ Бакърлъка „ на Странджанското планинско възвишение на Меден рид, който през този период е бил осеян с множество крепости. Останки от тракийски крепости – „ калета „ са разкрити на полуостров Атия, на връх Бакърлъка . За най- малка крепост, изградена на връх южно от Бакърлъка е „ Лободово кале „ . Друга крепост, наречена „ Малкото кале „ е локализирана на 3 – 4 км от Лободово кале. Други крепости са „ Вълчаново кале „ , разположена в южната част на р.Ропотамо и крепост „ Херсонес, разположена на Маслен нос. За живота на траките скирмияни и активната Презморска търговия свидетелстват откритите каменни котви и оловни щокове, принадлежащи на редица Средиземноморски народи –финикийци, критяни и микенци. След създаването на древногръцкият полис „ Аполония Понтика в края на VII в.пр.Хр. елинските колонисти, оценявайки стратегическото значение на нос „ Хрисосотира „ ( дн.местност „ Червенка „ ), за да защитават дълбокият и удобен за пристанищна дейност залив създават през втората половина на VI в. пр. Хр. сателитно на Аполония селище. Друго антично залято селище, което е част от хората на Аполония Понтика е открито в резултат на подводни археологически проучвания в залива „ Вромос „ , разположен в северозападната част на полуостров „ Свети Никола „ , върху който е разположен и съвременният град Черноморец . Животът в селищата е без прекъсване до I в. пр. Хр. , когато целият район е завлядан от легионите, предвождани от римският пълководец Марк Лукул . Бурното развитие в региона продължава и през III в.сл.Хр. В околностите на днешният град Черноморец са изградени укрепени селища отново свързани с контролиране на крайбрежното корабоплаване и търговия. На нос „ Акра „ в края на III-V в. сл. Хр по времето на император Анастасий е изградена крепост за охрана на прохода към залива „ Вромос . Животът в селището просъществува до края на VI в. , когато е опожарено вследствие на аваро – славянските нашествия. Друга късноантична крепост е изградена на нос „ Хрисосотира „ с цел защита на Созополският залив, осигурявала сигурността на пристанището. Селището просъществувало до първата половина на VII в. , когато вследствие на варварски нашествия е опожарено.

Средновековие и Османски период[редактиране | редактиране на кода]

За историята на град Черноморец през Средновековието липсват все още достатъчно ясни данни. Според мнението на някои изследователи средновековното селище „ Свети Никола „ е основано през XII в. на полуостров „ Хрисосотира „ ( в превод „ Христос Златен Спасител „ ) около манастира „ Свети Николай Чудотворец „ известен като помощник на бедните „ който се смята, че е бил метох на съседният манастир „ Свети Йоан Предтеча „ . Сведения за селището и манастира се съдържат в златопечатната грамота на Йоан VIII Палеолог от август 1437 г . , в която се споменава, че императорът дарява на манастира „ Свети Йоан Кръстител „ земите на манастира „ Свети Николай Чудотворец „ . През 1626 г. селището и разположеният близо до него манастир са опожарени от върлуващите през този период по целият Бургаски залив запорожки казаци ( пирати ) . Като голямо селище с пристанище село Свети Никола е отбелязано в план на Бургаският залив от 1830 г. , изготвен от холандският морски офицер на руска служба Едуард Тетбу дьо Марини . Там полуостров „ Хрисосотира „ е маркиран с червен цвят, знак за съществуването на голямо селище, с който са отбелязани и другите съседни селища на Бургаският залив – Месембрия, Анхиало, Бургас и Созопол . Доказателства за съществуването на поселение за периода XVII в. – XVIII в. са разкритите на полуострова останки от късносредновековни сгради, голямо количество глазирана „ сграфито „ керамика и турски монети. Според древни предания и разкази късносредновековното селище „ Свети Никола „ е възникнало в местността „ Димитриюрт „ , разположено на 4 – 5 км югозападно от сегашното му разположение. Свидетелство за това са откриваните във времето парчета от тухли, от керемиди, от глинени съдове и т.н, както и следи от по – солидна постройка, за която се смята, че са останки от църква. На югозапад от мястото на селището са били открити следи от гробищата на селището в подножието на т.нар местност „ Стамов баир „ при обработката на земята, на който са открити златни, сребърни, бронзови монети, накити и др. С разрастването на селището недостигът на вода от двата кладенеца и честите набези на османските завоеватели принудили жителите му да се преместят на нос Атия в югоизточната страна на Буджака в м.” Хуння „ , където в югозападната страна на селото има останки от стените на църква. Тази църква привличала морските пирати ( лази, гимиджии и др. ) и населението напуснало това място като се заселило в м. „ Отманлий „ около чифлика на Кара Исмаил Ага . Според изследванията на първият учител в селото първите заселници били двадесетина семейства, дошли през осемдесетте години на XVII в. от околните селища на Атия, Отманлий и Ченгене скеле, които се заселили около чифлика на созополската фамилия Пападокоолу, чиито чифлишки сгради били разположени на 200 – 250 м. на юг от манастирската църква ( Св .” Николай Чудотворец „ ) в местността известна по- късно като Метоха, Метофито, където през 1860 г. е построена селската камбанария, която е запазена и до днес . В своето пътуване из района писателят Антон Страшимиров пише : „ Село Свети Никола е чисто българско село докато Созопол е една от крепостите на гърцизма по нашето крайбрежие, която е погълнала до днес не по – малко българи отколкото биха били взети в купом всички гръцки поколения живяли тук преди идването на българите на полуострова „ . „ По нашия бряг само селото Галата срещу Варна може да се сравнява по месторазположението си със село Св. Никола „ . За първи път село Свети Никола се споменава в турски документ за периода 1731 – 1732 г. , в който се споменава, че в село Ай Никола е събран данък за 888 овце по едно акче на овца за издръжка на джамията „ Султан Баязид „ в Одрин . До Освобождението с.Свети Никола принадлежало към Созополската кааза и е част от владенията на Сюлейман бей .

След Освобождението[редактиране | редактиране на кода]

След Освобождението на България от с. „ Свети Никола „ се числяло към село Мехмечкьой ( дн. с.Росен ) до 1892 , а от 1892 г. до 1896 г – към Созополската община. През 1896 г. селото се обособило като самостоятелна община. От 1936 г. До 1939 г. отново било като самостоятелна община, а от 1939 г. наново било отделено като самостоятелна община . В същата година била пусната първата пътническа лодка, която поддържала редовен рейс Бургас – Созопол и се смятала за най – луксозното превозно средство и носела името „ Галата „ , което се превръща в нарицателно име. По – късно рейсовата линия Бургас – Созопол се поддържала от други по-големи и по –удобни лодки, които които светиниколци наричали „ Галата „ . След административното деление на страната през 1957 г. Черноморец става централна община, която включва съседните села Росен, Равна гора и Равадиново . В същата година бил направен малък пристан в селото до малкият залив „ Свети Никола „ . През 1930 г. било окончателно завършено шосето Бургас – Созопол . През 1931 г. малък рейс започнал да поддържа редовен рейс Бургас – Созопол . През 1967 г. започва строежът на нов международен панорамен път, минаващ покрай западната покрайнина на селото, през Созопол, Царево, Малко Търново за Истанбул . На 03.02. 1935 г. в село „ Свети Никола „ била образувана търговско – потребителна кооперация „ Изгрев „ с първи председател Михал Киряков . През 1937 г. в с. Свети Никола била създадена първата Риболовна група „ Съзнание „ , а през 1943 г. Риболовна група „ Съзнание „ е учредена като кооперация, която през 1946 г. се обединила с кооперация „ Изгрев „ .

От Балканската до Втората Световна Война[редактиране | редактиране на кода]

При избухването на Балканската война на 17 септември 1912 г. са мобилизирани около 120 запасни войници и подофицери от с. „ Свети Никола „ . По – голямата част от мобилизираните се числяла към личният състав на 24 – ти пехотен Черноморски полк в Бургас, една малка част – към младия български черноморски флот, а останалите към различни войскови части. По време на Първата Световна война и след нея жителите на с. „ Свети Никола „ ставали свидетели на много минни експлозии. Изхвърлянето на мини около селото било много често явление за периодите 1918 г., 1919 г. и 1920 г. След Първата Световна война в селото навлязъл нов тип жилищна архитектура – „ гевгирени къщи „ , представляващи масивни постройки на един или два етажа с чупка и външно каменно стълбище. След като България се включва във Втората Световна война по бургаското крайбрежие започва усиленото изграждане на артилерийски батареи. Една от тези артилерийски батареи е разположена в тогавашното село „ Свети Никола „ на нос „ Акин „ . Батареята е снабдена с брегови оръдия „ Круп „ , а целите и са да прикрива работата на действащите на територията на Бургаският залив миноносци и торпедоносци и осигурява кръгова защита от десант по море и по суша. През 1943 г. батареята да край Черноморец е включена в 500 – метровата строго забранена ивица край военните обекти по цялата дължина на българския бряг, чиято цел е да ограничи присъствието на случайни лица около позициите на бреговата отбрана. През септември същата година немското морско командване докладва за засилен интерес от страна на английското разузнаване към защитните съоръжения по Южното Черноморие . В резултат на това като ответни мерки, в основите на батареята на нос „ Акин „ са поставени взривни вещества, за да бъде унищожена в случай, че попадне в неприятелски ръце. На 19 май през същата година се случва и едно от най – трагичните събития на полуостров „ Акра „ от това време, в резултат на влошената метеорологична обстановка, торпедоносецът „ Смели „ се разбива в скалите известни като „ Биволите „ и загива, в резултат на което загиват 15 човека. През 1998 г. срещу намиращите се на метри от носа подводни скали „ Биволите „ е изграден паметника на загиналите моряци от торпедоносеца „ Смели „ , който може да се види и днес . [9]

Религия[редактиране | редактиране на кода]

[10] Икона " Свети Николай Чудотворец " , в храм " Свети Никола " , гр.Черноморец

Християнството прониква в земите на Южното Черноморие още в самото си зараждане . Едни от първите християнски общини са създадени  в Деултум ( дн. с . Дебелт )  и Аполония ( дн . Созопол ) в средата на II в. сл.Хр . Оскъдни данни за съществуването на християнството за периода II – IV в. дават многобройните светилища на християнски мъченици – „ мартириуми „ , които се използват за поклонение пред светите мощи . След приемането на християнството за официална и единстевна  религия в Източната Римска империя със столица Константинопол започва изграждането на самостоятелни епископски центрове в големите градове по Южното Черноморие . Созополската епископия и митрополия се смятат за най – старите и най- дълго просъществували институции , както в България , така и в Европа . Созополската епископия е включена в Адрианополската архиепископия , в провинция Хемимонт , диоцез Тракия . Територията на Созополската митрополия обхващала земите и селищата от западната половина на Бургаският залив до централното било на Странджа , в която влиза и районът на съвременният град Черноморец . Свидетелство за съществуването на раннохристиянска базилика от V – VI в. при нос „ Акра „ са откритите при проведените археологически разкопки детайл от мраморна олтарна преграда , фрагмент от епиграфски паметник , бронзов канделабър , бронзово кандило и капител от киворий на църква , без разкрити архитектурни детайли . За развитието на християнският живот в района  през Средните векове свидетелстват многобройните богослужебни книги и приписки , в които е упоменато съществуването на множеството манастири и църкви в землището на съвременният град Черноморец . В хрисовул на византийският император Йоан VIII         Палеолог от 1437 г. се споменава за манастирската църква „ Свети Николай Чудотворец – помощник на бедните „ , който е бил метох на разположеният на остров „ Свети Иван „ Созополски манастир „ Свети Йоан Продром „ . Според мнението на някои изследователи манастирът е бил разположен около брега до сегашното пристанище , на мястото на днешната църква „ Свети Никола „ , над преддверието на камбанарията , в която е вграден железен процесиен кръст , датиран за X в. – XII в.  Друг средновековен манастир се смята , че е съществувал при полуостров „ Хрисосотира „ ( в превод „ Христос Златен Спасител „ ) . Свидетелство за съществуването на манастир е откритият при археологически разкопки в югозападната част на полуострова манастирски кладенец . Сведения за предполагаемия манастир се съдържат в препис на гръцки документ , открит  в личният архив на созополският гражданин Яни Хрисополус , в който се споменава , че „ Големият манастир св. Йоан Предтеча и някои други негови поделения ( бел . „ метоси „ )  / в това число и манастира „ Хрисосотира „ б.м . през 1626 г. бил запален и изгорен до основи . Останки от църкви и параклиси на територията на съвременния град за периода XVI – XIX в . са намирани в м. „ Димитриюрт „ , м. „ Вънкашната чешма „ , м.” Хуння „ , с.” Ченгене скеле „ и с. „ Отманлий „ . Единственият запазен и действащ храм днес - свидетелство за силната вяра , дух , култура и история на местната общност и града е малката църква „ Свети Никола „ строена през 1858 г. и възстановена през 1995 г. вследствие на избухнал пожар  , чийто настоящ облик е запазен днес . 

Археология[редактиране | редактиране на кода]

Първите археологически проучвания в района на град Черноморец са проведени в м . „ Аклади Чеири „ през 2008 – 2010 г. от екип на НАИМ с институт към БАН с ръководител ас.д-р Петър Лещаков . При археологическите проучвания е разкрито енеолитно праисторическо селище , което е било разположено на площ от 10 дка земя с голям култов център с дълъг период на съществуване от края на неолита / 5400 -5200 г.пр.хр / до халколита , култови ями и гробове от раннобронзовата епоха / началото на III хил.пр.Хр / . Резултатите от археологическите проучвания са публикувани в списание „ Българска археология 2009 г. и Каталог към изложба , София 2010 г.[4] През 2012 г. в рамките на правителствена програма  „ Виа Понтика „ са проведени спасителни археологически проучвания на ранновизантийска крепост при нос „ Акра „ , разположена северозападно от гр.Черноморец. Археологическите разкопки са осъществени от екип на НИМ  под ръководството на доц. д-р Иван Христов с консултант доц.д-р Людмил Вагалински ( НАИМ при БАН ) . Същата година през септември месец са проведени и подводни археологически проучвания в западната акватория на нос „ Акра „  , в залива „ Вромос „ , където е локализирано антично тържище ( емпорион ) с пристанище , част от територията на древногръцкия  полис Аполония Понтика . Обобщаващите резултати от  вторите археологически проучвания са поместени в първите фундаментални научни публикации , свързани с историята на град Черноморец – „ Проучване на ранновизантийска крепост на полуостров Свети Никола при град Черноморец „ , том 1 ,  „ Акра между Анхиало и Созопол „ и Подводни археологически проучвания в залива „ Вромос „ , акваторията на град Черноморец – Емпорион в хората на Аполония Понтика , том 1 . През 2014 - 2015 г. разкопките в землището на град Черноморец продължават при полуостров „ Хрисосотира „ , където се разкрити археологически структури и находки от късноантична крепост. Настоящите резултати са поместени в поредната книга със заглавие „ Ранновизантийска крепост на полуостров „ Хрисосотира „ при град Черноморец . През 2014 - 2015 г. при преустрояването и модернизирането на пристанището на Централния плаж в града са проведени подводни археологически проучвания , проведени от екип на Центъра по подводна археология със седалище в град Созопол с ръководител д – р Драгомир Гърбов . При проведените археологически проучвания е локализиран корабокруширал италиански тежкотоварен дървен кораб тип „ бриг „ , построен през втората четвърт на XIX в. в италианската фабрика „ Stabilimento Tecnico Triestino , създадена през 1837 г. в гр.Триест , Италия . Според мнението на археолозите корабът е разбит в скалите , вследствие на щорм по време на Руско – турската война през 1877 -1878 г.  [11]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Музей " Свети Никола "[редактиране | редактиране на кода]

Храм „ Свети Никола „

Музей „ Свети Никола „ е най – новата институция в град Черноморец . Музеят е създаден по оперативна програма „ Регионално развитие 2007 – 2013 г. с цел представяне , съхраняване и популяризиране на богатата и древна история и култура на град Черноморец . Музеят се помещава в самостоятелна двуетажна сграда , наподобяваща архитектурата на Черноморският тип Странджанска къща като е разположен в близост до центъра на града . Състои се от две експозиционни зали , структурирани в две направления – археология и етнография . На първият етаж на музея е поместена археологическа експозиция „ Черноморец – хилядолетното начало „ , която е резултат от последователно проведените за периода 2008 – 2015 г. теренни и подводни археологически проучвания в землището на град Черноморец . Представени са уникални артефакти – керамични съдове , култова пластика , древни металургични съоръжения , каменни , костени оръдия на труда и рибарски приспособления , открити от праисторическо селище в м. „ Аклади „ ( VI - III хил.пр.Хр ) , свидетелстващи за живота , поминъка и вярванията на най –ранните поселения в землището на самият град . Разнообразните бронзови монети , битова керамика , стъкло , амфори и риболовни принадлежности , архитектурни детайли и утвар от раннохристиянски храмове   открити при късноантичните крепости на нос „ Акра „ ( III в.сл.Хр - V в.сл.Хр  ) и полуостров „ Хрисосотира „ ( VI в. - XIV в. )   свидетелстват за живота в района през периодите на късната Античност и   Средновековието . Интерес представлява богатата колекция от каменни котви , оловни щокове , дървени макети на кораби от Античността и Средновековието , свидетелстващи за крайбрежното корабоплаване и активната презморска търговия . На вторият етаж е поместена етнографска експозиция „ Бит и култура на населението от Крайбрежна Странджа „ , в която са изложени женски накити , тъкани , традиционно мъжко , женско и детско облекло на представителите от трите основни етнически групи – рупци , тронки и загорци , оформящи пъстрият етнографски облик на района . Представа за основния поминък на населението – земеделие , животновъдство , риболов , както и старинните местни занаяти дават изложените оръдия на труда и занаятчийски инструменти . Богато илюстрираните фотоси и табла дават визуална представа за архитектурният облик на с. „ Свети Никола „ ( дн.Черноморец ) , начина на живот , традициите и обичаите – част от духовната култура на местното население .

[12]Музей " Свети Никола "

Адрес : гр.Черноморец , ул . " Байкал № 6 "

Църкви и манастири[редактиране | редактиране на кода]

Храм „ Свети Никола „

Храм " Свети Никола "

 Храм „ Свети Никола „ е създаден през 1858 г. на мястото на най- старият параклис в село „ Свети Никола „ . Изграждането на храма е свързано с местно предание , в което се разказва за група гръцки моряци , които претърпяват корабокрушение в Созополският залив , но се спасяват благодарение на иконата на „  Свети Никола „ , която носели със себе си и която изплувала от гемията . Преди да си тръгнат моряците оставят иконата на местните жители да я съхраняват , като по- късно изграждат и храма , посветен на светеца . Според спомените на местните жители иконата е била открита от жител на града , заровена при аязмото с лековита вода в двора на храма , където е изграден параклиса „ Свети Пантелеймон Лечител „ . Днес иконата , закриляща града и неговите жители и продължаваща да извършва своите чудеса пред вярващите може да бъде видяна в храма . Храмът е изграден на мястото на древно култово светилище . Според мнението на специалисти , преди строежа на настоящата църква в село „ Свети Никола „ е съществувал манастир в местността „ Червенка „ , посветен на „ Константин и Елена „ , който е бил български в противовест на гръцкото влияние . По време на Руско – турската война голяма част от църковната утвар е унощожена , но монаси успяват да скрият в подземията на манастира част от църковната утвар – икони и кръстове , съхранени по – късно в църквата . Църквата представлява еднокорабна базилика , паметник на културата с местно значение . През 1995 г. църквата е унищожена вследствие на пожар и единственото , което оцелява са резбован дървен кръст с обков , свещници , напрестолно евангелие , подарък от руските войски и чудотворната икона на Свети Никола . Днес църквата привлича с дървения си иконостас , резбован от Смолянски майстори , райската градина . В църквата могат да се видят и част от мощите на Свети Николай Чудотворец.[13]

 Адрес : ул . „ Църковна № 12 "

Камбанария / Старата звънарница / [редактиране | редактиране на кода]

Камбанарията е построена през 1860 г. , две години след построяването на настоящата църква „ Свети Никола „ в м. „ Метофито „ ( Метоха ) около чифлика на созополската гръцка фамилия Пападокоолу .

Параклис „ Свети Пантелеймон Лечител „ [редактиране | редактиране на кода]

Параклисът е разположен в двора на църквата . Изграден е на 9 май 2009 г. с      финансовата подкрепа на клуб „ Ротари „ .

[14]Параклис " Свети Пантелеймон Лечител "

Параклис " Света Богородица "[редактиране | редактиране на кода]

Параклисът е разположен на брега на морето , в близост до пристанището на централният плаж . Построен е през 2013 г. 

Исторически паметници[редактиране | редактиране на кода]

В района на днешният град Черноморец са локализирани три могили : първата е разположена на 2 км югозападно от града в м . „ Пахатурю „ , втората е разположена на 3 км югозападно от нея , така наречената „ Гармишката тумба „ , на 3 км югоизточно от нея е разположена третата могила . В района , в м. „ Куручешма „ са били разположени топилните и монетарницата на античната Аполония Понтийска ( дн. Созопол ) . [15] 

Антично тържище / емпорион / при залив „ Вромос „[редактиране | редактиране на кода]

При проведени археологически проучвания западно от нос Акра е локализирано   антично тържище ( емпорион ) в хората на древногръцкият полис Аполония Понтийска , в което е живеело смесено население от траки и елини .Тържището е поддържало интензивни търговски отношения с останалите градове и селища по Западното Черноморско Крайбрежие и полисите в Средиземно и Егейско море . Свидетелство за това дава откритата фрагментирана керамика и амфори на дъното на залива , произхождаща от Хиос , Родос , Книд , Милет и Тасос . Тържището е просъществувало до началото на IV в. след което поради зачестилите варварски нашествия селището е изоставено като според хипотезите на някои изследователи част от населението е преселено на близко разположеният нос Акра . За възможна причина за краят на селището се счита покачването на надморското ниво на Черно море и периодичните земетресения , вследствие на което селището е залято и изоставено .  

Ранновизантийска крепост " Акра "[редактиране | редактиране на кода]

Крепостта  „ Акра „ е разположена на 2 км северозападно от града . Крепостта е била изградена в края на V началото на VI в.при управлението на император Анастасий , в най – тясната част на носа . Крепостта е служела за контролиране на крайбрежното  корабоплаване и залива източно от пристанище „ Атия „ . Според мнението на археолози крепостта е била разрушена вследствие на земетръс . От крепостта е разкрита нейната източна стена и нейните отбранителни елементи – правоъгълната кула , пиластър и двата бастиона , разположени в централната част на стената . Крепостта е служела като укрепление на селище , заемащо площ от 18 дка . Във вътрешността са открити каменни основи от жилищни и стопански сгради . По време на аварските нашествия крепостта е опожарена , а селището разграбено . Крепостта е паметник на културата с национално значение . [16] 

[17] Ранновизантийска крепост " Акра "

Ранновизантийска крепост при полуостров " Хрисосотира "[редактиране | редактиране на кода]

Крепостта е изградена в западната част на Созополският залив при нос „ Хрисосотира „ ( дн. (  м. „ Червенка „ ) през V в . вследствие на интензивните готски нашествия от север върху основите на антично , сателитно на Аполония Понтийска селище . При проведените археологически разкопки са проучени три кули , детайли от крепостната стена , двураменна стълба и 5 сгради от ранновизантийският период . Изцяло е проучена западната крепостна стена , двураменна стълба , 5 сгради от ранновизантийския период , както  Крепостта функционира до първата половина на VII в . , когато е разрушена и изоставена , вследствие на нашествията на авари и славяни . Крепостта е най – голямата и запазена  крайбрежна крепост за периода на късната античност в целият Бургаски залив .  Крепостта е паметник на културата с национално значение . През Средновековието  тук е съществувал според мнението на някои специалисти средновековният манастир „ Свети Николай – покровител на бедните „ , около който се основава и развива и село „ Свети Никола ( дн.Черноморец ) .  

Късноантична крепост при полуостров " Хрисосотира "[18]

Бункери от Втора Световна война 

[19] Артилерийски бункер от Втора Световна война

Бункерите са разположени при нос „ Акра „ , на полуостров „ Свети Никола „ . Представляват военни отбранителни съоръжения , създадени на 1 май 1941 г. , които са построени над земята от типа „ блокспотове „ . [20]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Кукеровден - един от най – очакваните и най- желаните празници в село Свети Никола   ( дн. Черноморец ) , чиято традиция е жива и днес . Празникът  се провежда всяка година на Местни Заговезни , в центъра на града ,  във вид

на младежки маскарадни игри .

Никулден  –  празник на град Черноморец , провежда се на 6 декември . Ежегодно на тази дата се организира литийно шествие с чудотворната икона на Свети Николай до пристанището , където се извършва  ритуалът по” заключване „  на морето .

[21]Честване на празника " Летен Никулден " в град Черноморец

Летен Никулден – ежегодно се чества на 9 май . На тази дата се извършва ритуалът по „ отключване „ на морето . [22]

Местен събор / панаир / - в миналото се е провеждал  два дни на 3 и 4 юни . За сбора идвали от всички съседни села : Карабунар / гр.Грудово / , от Джемерен / Габър / , от Дюлгерлий / Зидарово / , от Кайнарджа / Извор / , Созопол и т.н .  През първият ден се устройвали специални панаирски хора и се пеели панаирски песни  , а на вторият се провеждали така наречените  „ пехливански „ борби . Днес се организира през година , през май –юни с провеждане на пехливански борби .

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Ресторант[23] " Кондрос "

В миналото село „ Свети Никола „ ( дн. Черноморец ) се е славело в околните селища  с отглеждането на  най - сладките и сочни дини под диалектното название „ карпузи ‘’ . Посетителите  днес могат да се насладят на вкусните рибни специалитети , които предлагат летните и зимни ресторанти . 

Образование и просветно дело[редактиране | редактиране на кода]

Първите учебни занимания в село „ Свети Никола „ започват да се провеждат през 1873 г. , под специално пригоден навес , разположен до построената през 1858 г. църква „ Свети Никола „ . За първи учител на селото бил нает Костадин Попов от с.Дюлгерлий ( дн. Зидарово )  син на гръцки свещеник , завършил в Созопол.  През 1881 г. била построена първата училищна сграда в село „ Свети Никола „ по подобие на Созополското училище , което просъществувало до тридесетте години на века . На 12 април 1941 г е открито последното основно училище в селото , получило името „ Княз Симеон „ , което след 1944 г. е преименувано на „ Христо Ботев „ . Училището продължава да функционира до днес . В града има изградена Целодневна детска градина . „ Делфинче „ . [24] Активната културно – просветна дейност на града се осъществява от читалище „ Димо Николов „ . Читалището е основано през 1926 г. и наименувано „ Самообразование „ по инициатива на учителя в селото Минчо Иванов Вълев . По – късно е преименувано на „ Димо Николов „ .Към читалището функционира и библиотека . Читалището притежава голяма открита сцена , където през летният сезон се представят културните изяви и събития , включени в културният календар на града . 

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Георги Ник. Герджиков : И го наименували село Свети Никола , София , изд . „ Ex – M “ , 1992 г. 

Ив. Христов , Ст. Иванов , Я. Мутафчиева , И.Киров , П.Девлова , Л.Нинов , С.Узунова : Акра – Проучване на ранновизантийска крепост на полуостров „ Свети Никола „ при град Черноморец , том 1 , изд . „ UNICART „ , 2013 г.

Иван Христов : Ранновизантийска крепост на полуостров „ Хрисосотира „ при град Черноморец V – VII в. , том 1, изд . „ UNICART „ , 2015 г. , стр. 10 -19 , стр. 14 – 15 

Г .Рибаров : Подводни археологически проучвания в залива „ Вромос „ , акватория на град Черноморец – Емпорион в хората на Аполония Понтика , том 1 , 2014 г.

Б . Димитров : Християнският Созопол и мощите на Св. „ Йоан Предтеча „ , община Созопол , стр. 11 – 12

Кметство Черноморец , читалище „ Димо Николов -1908 г. „ , община Созопол , Д. Недев , П.Лещаков – Черноморец – възроденият град , изд . „ Инфомакс ЕООД „ , гр.Бургас .

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. [5]
  2. file:///D:/Users/US/Downloads/Sozopol_OPR%20(3).pdf
  3. www.strategy.bg/FileHandler.ashx?fileId=192 
  4. www.strategy.bg/FileHandler.ashx?fileId=192 – стратегия на община Созопол , стр.21 -28 , 
  5. www.strategy.bg/FileHandler.ashx?fileId=192 – стратегия на община Созопол , стр.21 -28 , 
  6. www.strategy.bg/FileHandler.ashx?fileId=192 – стратегия на община Созопол
  7. www.strategy.bg/FileHandler.ashx?fileId=192 – стратегия на община Созопол
  8. www.strategy.bg/FileHandler.ashx?fileId=192
  9. http://www.webcafe.bg/lifecafe/istoriya/id_297021512_Iz_tamnite_podzemiya_na_Vtorata_svetovna_voyna - Из тъмните подземия на Втората Световна война , автор : Христо Узунов , 10.07. 2015 г. , 15 : 13 ( обновена 15.10 . 2015 г. , 14 : 21 ) , посетена на 13.05 . 2016 г. 
  10. http://photolist.pro/?p=134 – Райската градина на отец Стилиян от Татяна Байкушева , посетена на 13.05.2016 г. , 15 : 33 , снимка икона
  11. http://faragency.bg/bg/dragomir-garbov-morski-arheologkorabokrushenieto-ot-chernomorets-vliza-v-muzeyna-sbirka/  в статия „ Драгомир Гърбов – морски археолог : корабокрушението от Черноморец влиза в музейна сбирка , посетена на 13 .05.2016 г. , 16 : 12 
  12. https://web.facebook.com/%D0%9A%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8-%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4-%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%86-1374818362843620/?ref=bookmarks
  13. http://photolist.pro/?p=134%E2%80%93%D0%A0%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%86%D0%A1%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%A2%D0%B0%D1%82%D1%8F%D0%BD%D0%B0%D0%91%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D1%83%D1%88%D0%B5%D0%B2%D0%B0,%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B013.05.2016%D0%B3.,15:33,%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%BA%D0%B0%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B0
  14. http://wikimapia.org/28121587/bg/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D1%81-%D0%90%D1%8F%D0%B7%D0%BC%D0%BE-%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8-%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B9%D0%BC%D0%BE%D0%BD , посетен на 17.05 .2016 г.
  15. http://www.sozopol.bg/
  16. http://sozopol-foundation.com/?p=2060- Крепост „ Акра „ , град Черноморец – животът и хората , посетен на 13.05. 2016 г.
  17. http://sozopol-foundation.com/?p=2060-  Крепост „ Акра „ , град Черноморец – животът и хората , посетен на 13.05. 2016 г. , 11 : 37 и снимки
  18. http://www.bgchudesa.com/%D0%B7%D0%B0-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%97%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB-%D0%BF%D0%B0%D0%B7%D0%B8-%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-27-%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%B0-.html , посетена на 17.05.2016 г.
  19. http://www.webcafe.bg/lifecafe/istoriya/id_297021512_Iz_tamnite_podzemiya_na_Vtorata_svetovna_voyna
  20. http://www.webcafe.bg/lifecafe/istoriya/id_297021512_Iz_tamnite_podzemiya_na_Vtorata_svetovna_voyna - Из тъмните подземия на Втората Световна война , автор : Христо Узунов , 10.07. 2015 г. , 15 : 13 ( обновена 15.10 . 2015 г. , 14 : 21 ) , посетена на 13.05 . 2016 г.  , 15 : 57 и снимка
  21. http://www.navy.mod.bg/?page_id=1802 – Военните моряци „ отключиха „ морето посетен на 13.05.2016 г.
  22. http://www.sabori.bg/ob-burgas/view.html?oid=20733- Храмов празник „ Свети Никола „  , в град Черноморец „ , посетен на 13.05.2016 г. , 11 : 48
  23. http://bulgariatravel.org/bg/object/426/chernomorec - панорамна снимка  р-т  „ Кондрос „
  24. www.strategy.bg/FileHandler.ashx?fileId=192