Камчия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Камчия (река))
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Камчия.

Камчия
The kamchia river galleryfull-world66.jpg
Долното течение на река Камчия
Bulgaria Varna Province relief location map.jpg
43.0442° с. ш. 27.4428° и. д.
43.0225° с. ш. 27.8894° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Област Варна
Община Дългопол
Община Долни чифлик
Община Аврен
Дължина 46 km
Водосборен басейн 5357,6 km²
Отток 27,7 m³/s
Начало
Място сливането на реките
Голяма Камчия (лява съставяща) и
Луда Камчия (дясна съставяща)
Координати 43°02′39.11″ с. ш. 27°26′34.08″ и. д. / 43.0442° с. ш. 27.4428° и. д.
Надм. височина 26 m
Устие
Място Черно море
Координати 43°01′21″ с. ш. 27°53′21.84″ и. д. / 43.0225° с. ш. 27.8894° и. д.
Надм. височина 0 m
Камчия в Общомедия
Карта на водосборния басейн на река Камчия
Video 2008

Ка̀мчияантичността на латински: Panisus, Панисус, старо име Тича) е река в Североизточна България, област Варна – общини Дългопол, Долни чифлик и Аврен, вливаща се в Черно море. Дължината ѝ е 46 km, а заедно с лявата съставяща я река Голяма Камчия, която е приета за нейно начало – 244,5 km[1] (8-мо място по дължина в България). Камчия се явява най-голямата българска река, вливаща се в Черно море, като отводнява почти цялата Източна Стара планина и малка част от Дунавската равнина.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Камчия се образува от сливането на реките Голяма Камчия (лява съставяща) и Луда Камчия (дясна съставяща) на 26 m н.в., до югозападния ъгъл на село Величково, община Дългопол. Протича в източна посока в широка долина между Авренското (Момино) плато на север и Камчийска планина на юг. По долината ѝ се прокарва границата между Дунавската равнина и Предбалкана. Приустиевите части на долината са блатисти и обрасли с лонгозни гори. Влива се в Черно море при курортния комплекс „Камчия“.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Площта на водосборния басейн на реката е 5357,6 km2, като на северозапад и север граничи с водосборните басейни на реките Русенски Лом и Провадийска река, на запад – с водосборния басейн на река Янтра, а на юг – с водосборните басейни на река Тунджа и реките Айтоска, Хаджийска, Двойница и Фъндъклийска, вливащи се директно в Черно море. Водосборният басейн на Камчия обхваща части на 6 области в България – южните части на Варненска и Шуменска области, най-северните части на Бургаска област, източната част на Търговищка област, североизточната част на Сливенска област и най-южните окрайнини на Разградска област.

Основни притоци – → ляв приток, ← десен приток:

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Река Камчия е с дъждовно-снежно подхранване, като максималният отток е през месеците февруари и март, а минималният – октомври. Средният годишен отток при село Гроздьово е 27,7 m3/s. В миналото при по-големи прииждания реката се е разливала и е заблатявала обширни площи по долината си. Сега цялото корито на Камчия (46 km) е коригирано с водозащитни диги, а заблатените участъци са отводнени. Поради малката денивелация от образуването до устието си, едва 26 m течението ѝ е бавно и мудно (среден наклон от 5,7 sm/km), а най-долното ѝ течение е „удавено“ от морските води.

Селища[редактиране | редактиране на кода]

По течението на реката са разположени 5 села:

Стопанско значение, природни забележителности, фауна[редактиране | редактиране на кода]

Устието на реката

По самата река Камчия няма хидротехнически съоръжения, с изключение на водозащитните диги, но по нейните две съставящи я реки и притоците ѝ са изградени едни от най-големите язовири в България – „Тича“, „Камчия“ и „Цонево“ и няколко десетки микроязовира, водите на които се използват за битово и промишлено водоснабдяване и за напояване на обширни територии обработваеми площи.

В устието на реката се намира резерватът „Камчия“, с най-обширните лонгозни гори в България. Южно от устието на реката е и защитената местност „Камчийски пясъци“. „Удавеното“ устие на реката предлага идеални условия за пътуване с лодки и малки корабчета сред красивите и непроходими по суша лонгозни гори и чудесно място за риболов.

В реката обитават следните видове риби: бабушка, бяла мряна, змиорка, канален сом, каракуди, костур, кротушка, морунаш, платика, речен кефал, скобар, слънчева риба, сом, уклей, уклейка, червеноперка, черна мряна, шаран, щипок, щука и др.[2].

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0546-6. с. 263.
  2. http://www.hvanah.com/?page=locations&id=17
  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 238 – 239.
  • Реки в България. http://reki.start.bg/

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]