Ропотамо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Ропотамо.

Ропотамо
Река Ропотамо
Река Ропотамо
Bulgaria Burgas Province relief location map.jpg
42.1861° с. ш. 27.4467° и. д.
42.3278° с. ш. 27.7556° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg – начало, Blue pog.svg – устие
Общи сведения
Местоположение България
Област Бургас
Община Созопол
Община Приморско
Дължина 48,5 km
Водосб. басейн 249 km²
Отток 1,128 m³/s
Начало
Място рида Босна,
на 500 m ЮЗ
от връх Босна
Координати 42°11′09.96″ с. ш. 27°26′48.12″ и. д. / 42.1861° с. ш. 27.4467° и. д.
Надм. височина 400 m
Устие
Място залив Ропотамо, Черно море
Координати 42°19′40.08″ с. ш. 27°45′20.16″ и. д. / 42.3278° с. ш. 27.7556° и. д.
Надм. височина 0 m
Ропотамо в Общомедия

Ропотамо (на гръцки: Ροπόταμος, Ропотамос) е река в Югоизточна България, област Бургас – общини Созопол и Приморско, вливаща се в залива Ропотамо на Черно море. Дължината ѝ е 48,5 km.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Ропотамо се образува от сливането на двете съставящи я реки Росенска река (лява съставяща) и Церовска река (дясна съставяща) на 42°18′41″ с. ш. 27°37′21″ и. д. / 42.311389° с. ш. 27.6225° и. д., на 23 m н.в., на 1,4 km южно от село Веселие, Община Приморско. За начало на Ропотамо официално се приема Церовска река (наречена така на село Церово или Старо Паничарево, преселено през 1878 година в Ново Паничарево), която извира от странджанския рид Босна, на 400 m н.в., на 500 m югозападно от връх Босна (454 m). До село Ново Паничарево тече в дълбока, тясна и гориста долина в североизточна посока. След селото реката напуска Странджа и започва да тече в източна посока в плитка и широка долина. Тук реката в миналото е известна като Крива круша. След това навлиза в тесен пролом между Бакърлъка (Медни рид) и Узунджа баир и излиза в широка заблатена долина до устието си в залива Ропотамо на Черно море на запад от нос Свети Димитър (Скомболиорош, Скомболи Орос).

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Площта на водосборния басейн на Ропотамо е 249 km2. Границите на водосборния ѝ басейн са следните:

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • ← Варановско дол
  • ← Гергьовски дол
  • ← Катунешки дол
  • ← Староселска река
  • → Росенска река (Мехмеченската река или Цера), извираща от Медни рид над село Росен (бившето Мехмеч кьой)
  • → Тиклите

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Реката е със среден годишен отток от 1,128 m3/s при село Веселие, като максимумът е през януари и февруари, а минимумът – август.

Селища[редактиране | редактиране на кода]

По течението на реката е разположено единствено село Ново Паничарево, община Приморско.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Смята се, че Ропотамо е съкратена форма на Калогеропотамос (Καλογεροπόταμος), на гръцки Калугерска река.

Друга версия за името на реката е, че е кръстена на гръцката богиня Ро, което означава „тичам" (а „потамо" означава река). Легендата разказва, че богинята била толкова очарователна и пеела толкова красиво, че успяла да убеди пирати да напуснат района в мир.

Стопанско значение, природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Водите на реката се използват главно за напояване, като по течението ѝ, преди село Ново Паничарево е изграден големият язовир „Ново Паничарево". Част от водите на Ропотамо

По-голямата част от долината на реката е лонгоз с гори от дъб, ясен, бряст, габър и други. В реката живеят много рибни видове – шарани, речен кефал и други.

Около устието на Ропотамо се е образувал дълъг и широк лиман, ограден от Черно море с пясъчни коси. Лиманът е плавателен за малки съдове и по него плуват екскурзионни корабчета.

Река Ропотамо е особено известна с нежните си водни лилии. Плаването с лодка в нея и разходката по брега са незабравимо преживяване. В долната част на реката може да се наемат туристически лодки. Природата тук е спираща дъха с изобилието на растителни видове и фауна, впечатляващи скални образувания (като т.нар. Лъвската глава, лежаща на десния бряг на реката и малки пещери. Района на река Ропотамо е дом на над 100 екземпляра от Червената книга за застрашени видове, поради което е обявен за природен резерват Ропотамо през 1940 г. Със своята площ от около 1000 хектара, това е и една от най-големите защитени местности в България. Тук се намира най-високата пясъчна дюна на Балканския полуостров.[1]

Сред най-атрактивните представители на местната фауна са големия белоопашат орел с размах на крилата над два метра, както и бухалите, част от които вият гнезда в споменатата скала Лъвската глава. Освен за природолюбители, района е атрактивен и за ловци. Основните видове дивеч са благородни елени, лопатари, глигани, сърни, вълци, лисици и чакали. Пътят на прелетните птици „Виа Понтика" също преминава над територията на резерват Ропотамо, което обяснява наличието и на различни видове патици, гъски и бекаси. Последните са предпочитана мишена за чуждестранните ловци, посещаващи района през есенните и зимните месеци.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]