Босна (рид)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Босна.

Босна
Поглед към Странджа от връх Папия
Поглед към Странджа от връх Папия
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.112° с. ш. 27.847° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България (Област Бургас)
Част от Странджа
Най-висок връх Папия 501,4 m

Босна е най-северният планински рид на Странджа, разположен изцяло на територията на България в Област Бургас.

Ридът се простира от запад на изток на около 65 км, а ширината му достига до 25 км. Разположен е между долините на реките Велека на юг и Факийска река на запад. На север склоновете му плавно се спускат към Бургаската низина, а на изток достигат до черноморското крайбрежие. Като части от рида се смятат и северните му разклонения – рида Росен баир и Медни рид и изолираното възвишение Китка.

Билото му е плоско и слабо нахълмено с надморска височина 350 – 450 м, над което се издигат ниски заоблени върхове. Най-високата му точка връх Папия (501,4 м) се издига в най-източната му част, на 2,3 км северно от село Бродилово. Други по-изразителни върхове са: Енихчиите (491,6 м, на 2 км югоизточно от село Варовник), Свети Илия (461,3 м, в централната му част), Босна (453,9 м, на 2 км северно от село Бяла вода) и др. Изграден е предимно от варовици, пясъчници и пирокластични материали. В северна си част (в Медни рид) се разработват находища на медни руди. Климатът е преходносредиземноморски. От рида водят началото си десните притоци на Факийска река – Даръдере и др., реки вливащи се директно в Черно море – Изворска река (влива се в Мандренското езеро), Ропотамо, Дяволска река, Китенска река (Караагач) и др. и малки леви притоци на река Велека. Почвите са канелени горски, жълтоземни подзолисти, лесивирани и планосоли. Покрит е с гъсти широколистни гори, като преобладават: дъб, източен бук, лавровишна и странджанска зеленика, а от животинските видове са разпространени дива свиня, благороден елен, чакал.

Във вътрешността на рида и по неговите склонове са разположени 27 села: Близнак, Богданово, Бродилово, Българи, Бяла вода, Варовник, Велика, Визица, Вършило, Габър, Граматиково, Евренозово, Заберново, Звездец, Зидарово, Изгрев, Индже войвода, Калово, Кондолово, Кости, Крушевец, Младежко, Ново Паничарево, Писменово, Тракийци, Фазаново и Ясна поляна.

През рида Босна преминават участъци от 4 пътя от Държавната пътна мрежа:

  • От север на юг, между село Крушевец и мостът на река Велека, на протежение от 29,2 км ридът се пресича от участък от първокласен път № 9 ГКПП „Дуранкулак“ – Варна – Бургас – ГКПП „Малко Търново“;
  • В източната му част, от североизток на югозапад, от град Царево до моста на река Велека, на протежение от 39,2 км ридът се пресича от участък от второкласен път № 99 Бургас – Приморско – Царево – Малко Търново;
  • По билото на рида, в централната му част, на протежение от 25,5 км преминава целият участък от третокласен път № 907;
  • По билото на рида, в западната му част, на протежение от 29 км преминава участък от третокласен път № 908.

По билото на Босна е минавала част от границата между Източна Румелия и Османската империя от 1878 до 1908 и между България и Османската империя от 1908 до 1913 година.

Голяма част от рида (основно южната) попада в природния парк „Странджа“. В него са разположени и няколко биосферни резервата и защитени местности: „Силкосия“ (северно от село Кости), „Тисовица“ (в североизточните му склонове), „Парория“ (между селата Заберново и Калово), „Тясна река“ (южно от село Вършило) и „Раков дол“ (по долината на Факийска река).

В най-западната му част, на около 4 км източно от село Голямо Буково е разположен Голямобуковският манастир.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]