Близнак (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Близнак (село)
Общи данни
Население 64 (ГРАО, 2015-03-15)*
Надм. височина 347 m
Пощ. код 8365
Тел. код 05959
МПС код А
ЕКАТТЕ 4412
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Малко Търново
Илиян Янчев
(ГЕРБ)

Близнак е село в Югоизточна България. То се намира в община Малко Търново, област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Близнак се намира в планински район, на територията на Природен парк „Странджа“. Характерни за околностите му са старите гори от благун, цер, източен бук и източен горун. Край реките и доловете се срещат отделни странджански дъбове.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава за пръв път в османски данъчни регистри от 17 век. По това време то се нарича Каравиран или Караеврен (в превод от турски означава „черен змей“).

През есента на 1803 година Каравиран е голямо турско село и е нападнато от кърджалийския отряд на бившия аян на Фере Али Молла, който отстъпва от Източна Тракия, преследван от правителствени войски и части на гюмюрджинския аян Сюлейман Токатджикли. Жителите на селото са изградили укрепления, побиращи цялото население с добитъка, и удържат на тридневна обсада, след което Али Молла подпалва укрепленията и 600 – 700 души изгарят живи. Вестта за клането предизвиква паника в цяла Странджа, като хората масово изоставят селата си и бягат към Анхиало, молейки властите за защита.[1]

Каравиранското клане е основа на легенда сред българите в Странджа, в която някои историци, като комунистическия функционер Щерю Атанасов, търсят реални елементи. Според нея към 1802 година в Странджа е създаден български заговор за бунт, начело с Вълко Шейтан от Факия. През 1810 година по някакъв начин заговорниците провокират клането, подклаждайки конфликт между каравиранския бей Омер Драза и кърджалийския главатар Кара Фейзи с цел да привлекат на своя страна друг кърджалия, българина Индже Стоян.[1]

В 1900 година Караеврен брои 80 мюсюлмански къщи[2].

Присъединено е към България след Балканската война от 1913, след което жителите му се изселват в Османската империя, а на тяхно място идват български бежанци от Източна Тракия – от село Кулата (36 семейства), Ереклер (19 семейства), Алмаджик (11 семейства), Кадиево (9 семейства), Пирок (9 семейства) и други[3]. През 1926 година населението на селото е 608 души, през 1985 г. – 92 души, а през 2007 г. – 52 души.


Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В близост до селото се намират изворите на река Младежка (Карамлък) и няколко долмена.В близост до селото има гора


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Мутафчиева, Вера. Кърджалийско време. Пловдив, Издателска къща „Жанет 45“, 2008. ISBN 978-954-491-452-3. с. 310 – 311.
  2. Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, С. 2002, с. 172
  3. пак там, с. 248 – 249