Заберново
| Заберново | |
  Заберново  Заберново | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 44 души[1] (31 декември 2024 г.) 1,22 души/km² |
| Землище | 35,959 km² |
| Надм. височина | 262 m |
| Пощ. код | 8367 |
| Тел. код | 05958 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 30020 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
| Община – кмет | Малко Търново Илиян Янчев (ГЕРБ; 2011) |
| Заберново в Общомедия | |
Заберново е село в Югоизточна България. То се намира в община Малко Търново, област Бургас.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Заберново се намира в Странджа планина на открит южен склон, спускащ се от Босненското било към долината на река Велека. Разстоянието до областния център Бургас е 64 km, а до общинския център Малко Търново – 41 km през село Граматиково. Селото влиза в територията на Природен парк Странджа.
История
[редактиране | редактиране на кода]Старото име на селото е Заборна. При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Заберново силно пострадва. Всичките 85 къщи са ограбени, а населението бяга.[2] Към 1926 година то има 333 жители.[3]
| Смъртна дружина в Заберново | ||
|---|---|---|
| Номер | Име | Длъжност |
| 1. | Петър Г. Ников | войвода |
| 2. | Костадин Мавроганов | подвойвода |
| 3. | Киряк Балиев | |
| 4. | Янчо С. Стойков | |
| 5. | Тодор Т. Тодоров | |
| 6. | Стати Р. Статев | |
| 7. | Михаил П. Василев | |
| 8. | Тома Р. Томов | |
| 9. | Стоян Пейолов | |
| 10. | Тодор Димитров | |
| 11. | Георги М. Георгиев | |
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | |
| Общо | 103 |
| Българи | 88 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 12 |
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Църква „Свети Лука“ (17-18 век), най-старият храм във вътрешността на Странджа[3]
- Калето, развалини на крепост[5]
- Долмени от 10 век пр.н.е.[3]
- Параклис „Свети. Георги“, построен през 1912 – 1913 г. от местни жители, в едната стена на параклиса има зазидан каменен блок, на който е изобразен тракийски конник. Местните хора вярват, че това е св. Георги Победоносец.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Малкото останали местни жители всяка година почитат 15 август – Голяма Богородица. До параклис на 3 km от селото те приготвят курбани в нейна чест и за да се помолят за здраве и спокоен живот.
Всяка година в последната седмица от август се провежда местния събор, на който по традиция идват всички родени, израснали или свързани по някакъв начин със селото. Техният брой намалява с всяка година.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Заберново
- Горо Горов (1905 – 1999), етнограф и фолклорист
- Дядо Благо (1864 – 1938), псевдоним на Стоян Русев, детски писател
- Киряк Балиев, деец на ВМОРО, секретар на Заберновския революционен комитет[6]
- Константин Мавроганов, деец на ВМОРО, ръководител на заберновския революционен комитет[7]
- Петър Горов (1872 – 1956), революционер, деец на ВМОРО
- Ангел Заберски, български композитор
- Стоян Георгиев – Батето, деец на ВМОРО[8]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 – 1944. Т. I. 1878 – 1912. Част II: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 451.
- ↑ а б в Селища в Природен парк „Странджа“. Малко Търново, Дирекция на Природен парк „Странджа“.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ www.clubextreme.org // Архивиран от оригинала на 29 септември 2007. Посетен на 2 октомври 2007.
- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 396.
- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 406.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 14, 114.
| ||||||||