Визица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Визица
Общи данни
Население 73 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 47,734 km²
Надм. височина 275 м н.в. m
Пощ. код 8369
Тел. код 05958
МПС код А
ЕКАТТЕ 11051
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Малко Търново
Илиян Янчев
(ГЕРБ)
Визица в Общомедия

Визица е село в Югоизточна България. То се намира в община Малко Търново, област Бургас.

Визица

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Визица се намира в планината Странджа, на билото на рида Босна. То е разположено на пътя, свързващ местностите Босна на пътя Бургас-Малко Търново и Папазова нива на пътя Царево-Малко Търново.

Разстоянието до Бургас е 65 км, а до общинския център Малко Търново — 35 км през Граматиково и 57 км през Босна. Най-удобният път до Визица минава през Бургас - Босна - Визица - Папазова нива и е в добро състояние. От Малко Търново — през Граматиково или през Босна. От Царево — по пътя за Малко Търново - Папазова нива - Визица. През селото в определени дни от седмицата минават микробуси, поддържащи линиите за Бургас и Малко Търново. От селото тръгва най-краткия път от вътрешна Странджа към Черноморското крайбрежие - през с. Писменово за Приморско и Китен. Някои участъци от пътя са без асфалт, поради което е подходящ за велосипедни турове и джип-сафари.

Съседните селища са кантон Босна (на 21 км); Папазова нива (5 км); Заберново (9 км); Граматиково (10 км); Царево (31 км); Писменово (20 км, черен път); Калово (11 км).

С разположението си върху доминиращо обширно било, Визица е удобен начален пункт за пешеходни туристически преходи към Заберново — 1,5 часа; р. Велека — 1,5 ч.; Граматиково — 2 ч.; Петрова нива — 4 ч.; Писменово — 4 ч.; Ясна поляна — 5 ч.; Калово — 2 ч.; Кондолово — 2 ч.; Стоилово — 4 ч.

Североизточно от селото има голям масив странджански гори от източен горун и благун. В района могат да се наблюдават обикновен мишелов, ястреби, малък креслив орел, черен щъркел и др.

История[редактиране | редактиране на кода]

Предполага се, че името на селото е от тракийски произходод, като то е основано от преселници от Урдовиза (днес Китен). То се споменава в османски данъчни регистри от 1731/32. След Съединението българското население на селото, което се намира на няколко километра южно от границата на Източна Румелия с Османската империя, изцяло се изселва в България.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Визица е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1]

След Балканските войни Визица е заселена с български бежанци от Източна Тракия.

През 1926 населението му е 388 души.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В околностите на селото има параклиси, частично проучени тракийски могилни некрополи и останки от крепости. Църквата „Света Троица“ (19 век) е най-старата постройка в селото. Построен е в подножието на най-голямата тракийска могила в района. Изграждането му става през 1877 година на мястото на друга по-стара постройка. Наоколо е пръсната средновековна строителна керамика, тухли от която са вградени и в стените на параклиса.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Празникът на Визица е в деня на Св. Илия.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Във Визица е роден големият странджански певец Георги Павлов (р. 1926).

  • Николай Дюлгеров (1934-2010) - политик от БКП
  • Петко Хулев Ангелов, македоно-одрински опълченец, 33-годишен, жител на Батаджик, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, носител на бронзов медал „За заслуга“[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.834.
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 32.