Община Малко Търново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Малко Търново
Map of Malko Tarnovo municipality (Burgas Province).png
Общи данни
Област Област Бургас
Площ 783.67 km²
Население 3 814 души
Адм. център Малко Търново
Брой селища 13
Управление
Кмет Илиян Янчев
(ГЕРБ)
Общ. съвет 11 съветници
   ГЕРБ (7)
   БСП (2)
   СЕК (2)

Община Малко Търново се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на Област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината заема най-южната част на Област Бургас. С площта си от 783,672 km2 заема 4-то място[1] сред 13-те общини на областта, което съставлява 10,11% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф, води[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е преобладаващо ниско- и средно планински. Заема части от северните разклонения на планината Странджа. Между долината на река Велека на север и граничната Резовска река на юг се простира от запад на изток Граничния рид на планината с най-висока точка връх Градище (710 m). Северно от долината на Велека в пределите на общината попадат голяма част от южните и малка част от северните склонове на северния странджански рид Босна, като надморската височина тук-таме надхвърля 400 m. В най-източната точка на общината, в коритото на Резовска река, на границата с Турция се намира най-ниската кота на общината – 30 m н.в.

Цялата територия на общината попада в Черноморския водосборен басейн. Главната река е Велека, която с част от горното и цялото си средно течение протича през средата на общината от запад на изток и я разделя на две половини. Тук тя получава два основни притока Младежка река (ляв) и Айдере (десен) и множество по-малки. В най-южната и югоизточна част, по границата с Турция преминава средното течение на Резовска река. Най-североизточната част на общината, част от землището на село Визица се отводнява от горното течение на Китенска река (Караагач, Орляшка река).

Население[редактиране | редактиране на кода]

Население на община Малко Търново през годините, според данни на НСИ:[2]

Година Население
2010 3 718
2011 3 840
2012 3 771
2013 3 699

Раждаемост, смъртност и естествен прираст[редактиране | редактиране на кода]

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:[2]

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014
Раждаемост 28 39 28 29 23 32 29
Смъртност 90 111 98 79 95 98 89
Естествен прираст -62 -72 -70 -50 -72 -66 -60

Коефициент на раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ (средно на 1000 души, в ‰):[2]

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014
Раждаемост 7.1 10.1 7.5 7.6 6.1 8.7
Смъртност 22.7 28.8 26.3 20.1 25.2 26.5
Естествен прираст -15.7 -18.7 -18.8 -13.0 -19.1 -17.8

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 3 793 100.00
Българи 2 902 76.50
Цигани 429 11.31
Турци 23 0.60
Други 16 0.42
Не се самоопределят 20 0.52
Не отговорили 403 10.62

Населени места в община Малко Търново[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 13 населени места с общо население 3 793 души (1 февруари 2011). Общината е един от най-рядко населените райони на България[1].

Списък на населените места в Община Малко Търново, население и площ на землищата им[4].
Населено място Население (2011 г.) Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население (2011 г.) Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Близнак 41 36,414 Кара еврен (до 1934 г.) Звездец 486 91,489 Гьок тепе (до 1934 г.)
Бръшлян 44 57,496 Сармашик (до 1934 г.) Калово 33 38,538
Бяла вода 38 39,014 Конак (до 1951 г.) Малко Търново 2447 137,687
Визица 66 47,734 Младежко 30 28,796 Карамлък (до 1934 г.), Тъмна река (1934-1950 г.)
Граматиково 382 85,835 Сливарово 11 83,490 Кладара (до 1951 г.)
Евренозово 46 42,564 Евренезово (до 1934 г.) Стоилово 66 48,656
Заберново 103 35,959 ОБЩО 3793 783,672 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Кара еврен на с. Близнак;
– преименува с. Сармашик на с. Бръшлян;
– преименува с. Евренезово на с. Евренозово;
– преименува с. Гьок тепе на с. Звездец;
– преименува с. Дингизово на с. Моряне;
– преименува с. Карамлък на с. Тъмна река;
  • МЗ № 1695/обн. 27.09.1937 г. – заличава с. Бакаджик поради изселване след 1920 г.
  • Указ № 3/обн. 11.01.1950 г. – преименува с. Тъмна река на с. Младежко;
  • Указ № 107/обн. 13.03.1951 г. – преименува с. Конак на с. Бяла вода;
– преименува с. Кладара на с. Сливарово;
  • Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава с. Моряне.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Приоритет на общината са културният, селският и ловният туризъм. В общината няма работещи предприятия. [1]

Природни и културни и исторически забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Община Малко Търново е изцяло се включва в природен парк „Странджа“. Горите представляват 80% от нея[1].

Природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В чертите на природния парк попадат следните природни забележителности:

резерват Витаново – на север и северозапад от ГКПП Малко Търново, по границата с Турция;
резерват Средока – по долното течение на река Айдере (десен приток на Велека);
защитена местност Велека – обхваща част от средното течение на река Велека, нагоре от устието на Младежка река;
защитена местност Рудиново – в долината на Резовска река, източно от село Сливарово;
защитена местност Докузак – в землището на село Стоилово;
защитена местност Парория – в планинския рид Босна, между селата Калово и Заберново;
защитена местност Кривинизово – в долината на река Велека, югоизточно от село Звездец;
защитена местност Босна – на билото на планинския рид Босна, западно от Републикански път I-9 и южно от Републикански път III-908;
Братанова пещера – в резервата Витаново, в землището на село Бръшлян;
природна забележителност Градището – в землището на село Граматиково;
пещери и извори по долината на Младежка река (ляв приток на Велека);
местността Качул – в долината на река Велека, на 3-4 km южно от село Граматиково;
местността Ковач – в долината на река Велека, нюжно от село Звездец.

Археологически забележителности[редактиране | редактиране на кода]

тракийска куполна гробница от V-III в.пр.Хр. в местността Пропада – на около 3 km западно от град Малко Търново. Включва некропол и две гробници с правоъгълен план от римския период;
тракийска култова гробница от V-III в.пр.Хр. в местността Мишкова нива – на около 3 km югозападно от град Малко Търново. Освен светилището комплексът включва римска вила, некропол и останки от крепост;
тракийско скално светилище Камъка, посветено на бога на Слънцето (2500 госини пр.Хр.) – на около 10 km североизточно от град Малко Търново, в непосредствена близост до Републикански път II-99;
римска гробница от III-IV в., на 1,5 Km югоизточно от село Евренозово;
множество останки от римски пътища, крепости и рудници.

Архитектурни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

село Бръшлян – архитектурен резерват;
град Малко Търново – странджански възрожденски къщи от края на 19 век;
село Стоилово – типични странджански къщи и бари за пране на черги;
селата Заберново, Сливарово, Визица, Бяла вода, Калово и Звездец – странджански селски къщи от края на 19 и началото на 20 век.

Исторически забележителности[редактиране | редактиране на кода]

На територията на общината се намира местността Петрова нива, където е свикан исторически конгрес, който изработва план за действията и избира главен щаб на Илинденско-Пребраженското въстание в Одринска Тракия.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават частично или изцяло 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 118.6 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г "Нощ... гора... Страх ли те е?", или как община Малко Търново обнови паркове и улици. // 8 ноември 2011.
  2. а б в ((bg))  Население на Област Бургас. // rzi-burgas.com. Посетен на 30 юни 2015.
  3. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  4. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]