Малко Търново (община)

Малко Търново (община) Координати: 41°58′58.79″ с. ш. 27°31′58.8″ и. д. / 41.983° с. ш. 27.533° и. д.
Общи данни
Област	Област Бургас
Площ	783.67 km²
Население	3 814 души
Адм. център	Малко Търново
Брой селища	13
Сайт	www.malkotarnovo.org
Управление
Кмет	Илиян Янчев ; (ГЕРБ; 2011)
Общ. съвет	11 съветници ГЕРБ (8); БСП (2); СЕК (1);
	Малко Търново (община) в Общомедия

Община Малко Търново се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на Област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината заема най-южната част на Област Бургас. С площта си от 783,672 km² заема 4-то място^[1] сред 13-те общини на областта, което съставлява 10,11% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

на северозапад – община Средец;
на север – община Созопол и община Приморско;
на изток – община Царево;
на юг и югозапад – Република Турция.

Релеф, води[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е преобладаващо ниско- и средно планински. Заема части от северните разклонения на планината Странджа. Между долината на река Велека на север и граничната Резовска река на юг се простира от запад на изток Граничния рид на планината с най-висока точка връх Голямо Градище (709 m). Северно от долината на Велека в пределите на общината попадат голяма част от южните и малка част от северните склонове на северния странджански рид Босна, като надморската височина тук-таме надхвърля 400 m. В най-източната точка на общината, в коритото на Резовска река, на границата с Турция се намира най-ниската кота на общината – 30 m н.в.

Цялата територия на общината попада в Черноморския водосборен басейн. Главната река е Велека, която с част от горното и цялото си средно течение протича през средата на общината от запад на изток и я разделя на две половини. Тук тя получава два основни притока Младежка река (ляв) и Айдере (десен) и множество по-малки. В най-южната и югоизточна част, по границата с Турция преминава средното течение на Резовска река. Най-североизточната част на общината, част от землището на село Визица се отводнява от горното течение на Китенска река (Караагач, Орляшка река).

Население[редактиране | редактиране на кода]

Население на община Малко Търново през годините, според данни на НСИ:^[2]

Година	Население
2010	3718
2011	3840
2012	3771
2013	3699
2014	3621
2015	3586
2016	3460
2017	3375
2018	3208
2019	3097
2020	3075
2021	2993

Раждаемост, смъртност и естествен прираст[редактиране | редактиране на кода]

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:^[2]

	2008	2009	2010	2011	2012	2013	2014	2015	2016	2017	2018	2019	2020	2021
Раждаемост	28	39	28	29	23	32	29	23	19	32	17	10	15	16
Смъртност	90	111	98	79	95	98	89	86	85	86	94	99	71	110
Естествен прираст	-62	-72	-70	-50	-72	-66	-60	-63	-66	-54	-77	-89	-56	-94

Коефициент на раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ (средно на 1000 души, в ‰):^[2]

	2008	2009	2010	2011	2012	2013	2014	2015	2016	2017	2018	2019	2020	2021
Раждаемост	7.1	10.1	7.5	7.6	6.1	8.7	8.0	6.4	5.5	9.5	5.3	3.2	4.9	5.4
Смъртност	22.7	28.8	26.3	20.1	25.2	26.5	24.6	24.0	24.6	25.5	29.3	32.0	23.1	36.8
Естествен прираст	-15.7	-18.7	-18.8	-13.0	-19.1	-17.8	-16.6	-17.6	-19.1	-16.0	-24.0	-28.8	-18.2	-31.4

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[3]

	Численост	Дял (в %)
Общо	3793	100.00
Българи	2902	76.50
Цигани	429	11.31
Турци	23	0.60
Други	16	0.42
Не се самоопределят	20	0.52
Не отговорили	403	10.62

Населени места в община Малко Търново[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 13 населени места с общо население 2628 души към 7 септември 2021. Общината е един от най-рядко населените райони на България^[1].

**Списък на населените места в община Малко Търново, население и площ на землищата им**.^[4]
Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km²	Забележка (старо име)	Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km²	Забележка (старо име)
Близнак	31	36,414	Кара еврен (до 1934 г.)	Звездец	409	91,489	Гьок тепе (до 1934 г.)
Бръшлян	52	57,496	Сармашик (до 1934 г.)	Калово	16	38,538
Бяла вода	37	39,014	Конак (до 1951 г.)	Малко Търново	1658	137,687
Визица	23	47,734		Младежко	20	28,796	Карамлък (до 1934 г.), Тъмна река (1934 – 1950 г.)
Граматиково	208	85,835		Сливарово	4	83,490	Кладара (до 1951 г.)
Евренозово	31	42,564	Евренезово (до 1934 г.)	Стоилово	64	48,656
Заберново	75	35,959		ОБЩО	2628	783,672	няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Кара еврен на с. Близнак;

– преименува с. Сармашик на с. Бръшлян;

– преименува с. Евренезово на с. Евренозово;

– преименува с. Гьок тепе на с. Звездец;

– преименува с. Дингизово на с. Моряне;

– преименува с. Карамлък на с. Тъмна река;

МЗ № 1695/обн. 27 септември 1937 г. – заличава с. Бакаджик поради изселване след 1920 г.
Указ № 3/обн. 11 януари 1950 г. – преименува с. Тъмна река на с. Младежко;
Указ № 107/обн. 13 март 1951 г. – преименува с. Конак на с. Бяла вода;

– преименува с. Кладара на с. Сливарово;

Указ № 582/обн. 29 декември 1959 г. – заличава с. Моряне.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Приоритет на общината са културният, селският и ловният туризъм. В общината няма работещи предприятия. ^[1]

Природни и културни и исторически забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Община Малко Търново е изцяло се включва в природен парк „Странджа“. Горите представляват 80% от нея^[1].

Природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В чертите на природния парк попадат следните природни забележителности:

резерват Витаново – на север и северозапад от ГКПП Малко Търново, по границата с Турция;

резерват Средока – по долното течение на река Айдере (десен приток на Велека);

защитена местност Велека – обхваща част от средното течение на река Велека, нагоре от устието на Младежка река;

защитена местност Рудиново – в долината на Резовска река, източно от село Сливарово;

защитена местност Докузак – в землището на село Стоилово;

защитена местност Парория – в планинския рид Босна, между селата Калово и Заберново;

защитена местност Кривинизово – в долината на река Велека, югоизточно от село Звездец;

защитена местност Босна – на билото на планинския рид Босна, западно от Републикански път I-9 и южно от Републикански път III-908;

Братанова пещера – в резервата Витаново, в землището на село Бръшлян;

природна забележителност Градището – в землището на село Граматиково;

пещери и извори по долината на Младежка река (ляв приток на Велека);

местността Качул – в долината на река Велека, на 3 – 4 km южно от село Граматиково;

местността Ковач – в долината на река Велека, нюжно от село Звездец.

Археологически забележителности[редактиране | редактиране на кода]

тракийска куполна гробница от V-III век пр. Хр. в местността Пропада – на около 3 km западно от град Малко Търново. Включва некропол и две гробници с правоъгълен план от римския период;

тракийска култова гробница от V-III век пр. Хр. в местността Мишкова нива – на около 3 km югозападно от град Малко Търново. Освен светилището комплексът включва римска вила, некропол и останки от крепост;

тракийско скално светилище Камъка, посветено на бога на Слънцето (2500 госини пр. Хр.) – на около 10 km североизточно от град Малко Търново, в непосредствена близост до Републикански път II-99;

римска гробница от III-IV в., на 1,5 Km югоизточно от село Евренозово;

множество останки от римски пътища, крепости и рудници.

Архитектурни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

село Бръшлян – архитектурен резерват;

град Малко Търново – странджански възрожденски къщи от края на 19 век;

село Стоилово – типични странджански къщи и бари за пране на черги;

селата Заберново, Сливарово, Визица, Бяла вода, Калово и Звездец – странджански селски къщи от края на 19 и началото на 20 век.

Исторически забележителности[редактиране | редактиране на кода]

На територията на общината се намира местността Петрова нива, където е свикан исторически конгрес, който изработва план за действията и избира главен щаб на Илинденско-Пребраженското въстание в Одринска Тракия.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават частично или изцяло 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 118.6 km:

последният участък от 43.7 km от Републикански път I-9 (от km 281,9 до km 325,6);
последният участък от 30,3 km от Републикански път II-99 (от km 78,8 до km 109,1);
целият участък от 25,5 km от Републикански път III-907;
началният участък от 19,1 km от Републикански път III-908 (от km 0 до km 19,1).