Малко Търново (община)
|
Малко Търново (община) |
|
|---|---|
.png) |
|
 |
|
| Общи данни | |
| Област | Област Бургас |
| Площ | 783.67 km² |
| Население | 3 814 души |
| Адм. център | Малко Търново |
| Брой селища | 13 |
| Сайт | www.malkotarnovo.org |
| Управление | |
| Кмет |
Илиян Янчев (ГЕРБ) |
| Общ. съвет |
11 съветници • ГЕРБ (8) • БСП (2) • СЕК (1) |
 |
|
| Малко Търново (община) в Общомедия | |
Община Малко Търново се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на Област Бургас.
География[редактиране | редактиране на кода]
Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]
Общината заема най-южната част на Област Бургас. С площта си от 783,672 km2 заема 4-то място[1] сред 13-те общини на областта, което съставлява 10,11% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на северозапад – община Средец;
- на север – община Созопол и община Приморско;
- на изток – община Царево;
- на юг и югозапад – Република Турция.
Релеф, води[редактиране | редактиране на кода]
Релефът на общината е преобладаващо ниско- и средно планински. Заема части от северните разклонения на планината Странджа. Между долината на река Велека на север и граничната Резовска река на юг се простира от запад на изток Граничния рид на планината с най-висока точка връх Голямо Градище (709 m). Северно от долината на Велека в пределите на общината попадат голяма част от южните и малка част от северните склонове на северния странджански рид Босна, като надморската височина тук-таме надхвърля 400 m. В най-източната точка на общината, в коритото на Резовска река, на границата с Турция се намира най-ниската кота на общината – 30 m н.в.
Цялата територия на общината попада в Черноморския водосборен басейн. Главната река е Велека, която с част от горното и цялото си средно течение протича през средата на общината от запад на изток и я разделя на две половини. Тук тя получава два основни притока Младежка река (ляв) и Айдере (десен) и множество по-малки. В най-южната и югоизточна част, по границата с Турция преминава средното течение на Резовска река. Най-североизточната част на общината, част от землището на село Визица се отводнява от горното течение на Китенска река (Караагач, Орляшка река).
Население[редактиране | редактиране на кода]
Население на община Малко Търново през годините, според данни на НСИ:[2]
| Година | Население |
| 2010 | 3718 |
| 2011 | 3840 |
| 2012 | 3771 |
| 2013 | 3699 |
Раждаемост, смъртност и естествен прираст[редактиране | редактиране на кода]
Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:[2]
| 2008 | 2009 | 2010 | 2011 | 2012 | 2013 | 2014 | |
| Раждаемост | 28 | 39 | 28 | 29 | 23 | 32 | 29 |
| Смъртност | 90 | 111 | 98 | 79 | 95 | 98 | 89 |
| Естествен прираст | -62 | -72 | -70 | -50 | -72 | -66 | -60 |
Коефициент на раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ (средно на 1000 души, в ‰):[2]
| 2008 | 2009 | 2010 | 2011 | 2012 | 2013 | 2014 | |
| Раждаемост | 7.1 | 10.1 | 7.5 | 7.6 | 6.1 | 8.7 | |
| Смъртност | 22.7 | 28.8 | 26.3 | 20.1 | 25.2 | 26.5 | |
| Естествен прираст | -15.7 | -18.7 | -18.8 | -13.0 | -19.1 | -17.8 |
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 3793 | 100.00 |
| Българи | 2902 | 76.50 |
| Цигани | 429 | 11.31 |
| Турци | 23 | 0.60 |
| Други | 16 | 0.42 |
| Не се самоопределят | 20 | 0.52 |
| Не отговорили | 403 | 10.62 |
Населени места в община Малко Търново[редактиране | редактиране на кода]
Общината има 13 населени места с общо население 3793 души (1 февруари 2011). Общината е един от най-рядко населените райони на България[1].
| Населено място | Население (2011 г.) | Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2011 г.) | Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Близнак | 41 | 36,414 | Кара еврен (до 1934 г.) | Звездец | 486 | 91,489 | Гьок тепе (до 1934 г.) |
| Бръшлян | 44 | 57,496 | Сармашик (до 1934 г.) | Калово | 33 | 38,538 | |
| Бяла вода | 38 | 39,014 | Конак (до 1951 г.) | Малко Търново | 2447 | 137,687 | |
| Визица | 66 | 47,734 | Младежко | 30 | 28,796 | Карамлък (до 1934 г.), Тъмна река (1934 – 1950 г.) | |
| Граматиково | 382 | 85,835 | Сливарово | 11 | 83,490 | Кладара (до 1951 г.) | |
| Евренозово | 46 | 42,564 | Евренезово (до 1934 г.) | Стоилово | 66 | 48,656 | |
| Заберново | 103 | 35,959 | ОБЩО | 3793 | 783,672 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]
- МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Кара еврен на с. Близнак;
- – преименува с. Сармашик на с. Бръшлян;
- – преименува с. Евренезово на с. Евренозово;
- – преименува с. Гьок тепе на с. Звездец;
- – преименува с. Дингизово на с. Моряне;
- – преименува с. Карамлък на с. Тъмна река;
- МЗ № 1695/обн. 27 септември 1937 г. – заличава с. Бакаджик поради изселване след 1920 г.
- Указ № 3/обн. 11 януари 1950 г. – преименува с. Тъмна река на с. Младежко;
- Указ № 107/обн. 13 март 1951 г. – преименува с. Конак на с. Бяла вода;
- – преименува с. Кладара на с. Сливарово;
- Указ № 582/обн. 29 декември 1959 г. – заличава с. Моряне.
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
Приоритет на общината са културният, селският и ловният туризъм. В общината няма работещи предприятия. [1]
Природни и културни и исторически забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Община Малко Търново е изцяло се включва в природен парк „Странджа“. Горите представляват 80% от нея[1].
Природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
В чертите на природния парк попадат следните природни забележителности:
- резерват Витаново – на север и северозапад от ГКПП Малко Търново, по границата с Турция;
- резерват Средока – по долното течение на река Айдере (десен приток на Велека);
- защитена местност Велека – обхваща част от средното течение на река Велека, нагоре от устието на Младежка река;
- защитена местност Рудиново – в долината на Резовска река, източно от село Сливарово;
- защитена местност Докузак – в землището на село Стоилово;
- защитена местност Парория – в планинския рид Босна, между селата Калово и Заберново;
- защитена местност Кривинизово – в долината на река Велека, югоизточно от село Звездец;
- защитена местност Босна – на билото на планинския рид Босна, западно от Републикански път I-9 и южно от Републикански път III-908;
- Братанова пещера – в резервата Витаново, в землището на село Бръшлян;
- природна забележителност Градището – в землището на село Граматиково;
- пещери и извори по долината на Младежка река (ляв приток на Велека);
- местността Качул – в долината на река Велека, на 3 – 4 km южно от село Граматиково;
- местността Ковач – в долината на река Велека, нюжно от село Звездец.
Археологически забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- тракийска куполна гробница от V-III век пр. Хр. в местността Пропада – на около 3 km западно от град Малко Търново. Включва некропол и две гробници с правоъгълен план от римския период;
- тракийска култова гробница от V-III век пр. Хр. в местността Мишкова нива – на около 3 km югозападно от град Малко Търново. Освен светилището комплексът включва римска вила, некропол и останки от крепост;
- тракийско скално светилище Камъка, посветено на бога на Слънцето (2500 госини пр. Хр.) – на около 10 km североизточно от град Малко Търново, в непосредствена близост до Републикански път II-99;
- римска гробница от III-IV в., на 1,5 Km югоизточно от село Евренозово;
- множество останки от римски пътища, крепости и рудници.
Архитектурни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- село Бръшлян – архитектурен резерват;
- град Малко Търново – странджански възрожденски къщи от края на 19 век;
- село Стоилово – типични странджански къщи и бари за пране на черги;
- селата Заберново, Сливарово, Визица, Бяла вода, Калово и Звездец – странджански селски къщи от края на 19 и началото на 20 век.
Исторически забележителности[редактиране | редактиране на кода]
На територията на общината се намира местността Петрова нива, където е свикан исторически конгрес, който изработва план за действията и избира главен щаб на Илинденско-Пребраженското въстание в Одринска Тракия.
Транспорт[редактиране | редактиране на кода]
През общината преминават частично или изцяло 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 118.6 km:
- последният участък от 43.7 km от Републикански път I-9 (от km 281,9 до km 325,6);
- последният участък от 30,3 km от Републикански път II-99 (от km 78,8 до km 109,1);
- целият участък от 25,5 km от Републикански път III-907;
- началният участък от 19,1 km от Републикански път III-908 (от km 0 до km 19,1).
Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]
- Лист от карта K-35-67. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-68. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-79. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-80. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г "Нощ... гора... Страх ли те е?", или как община Малко Търново обнови паркове и улици. // 8 ноември 2011.
- ↑ а б в Население на Област Бургас. // rzi-burgas.com. Посетен на 30 юни 2015.
- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ Преброяване на населението, 1 февруари 2011, НСИ, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен 13 юни 2018
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Малко Търново (община)- Официален сайт на община Малко Търново
- Народно читалище „Просвета 1914“ – Малко Търново
| ||||||||