Бръшлян (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Disambig.svg Тази статия е за селото в Странджа. За селото в Русенско вижте Бръшлен (село).

Бръшлян
Brashlyan kashta.JPG
Общи данни
Население59 души[1] (15 септември 2022 година)
1,03 души/km²
Землище57,496 km²
Надм. височина240 m
Пощ. код8163
Тел. код05952
МПС кодА
ЕКАТТЕ6687
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБургас
Община
   кмет
Малко Търново
Илиян Янчев
(ГЕРБ)
Бръшлян в Общомедия
Жители на Бръшлян, 1937 г.

Бръшля̀н е село в Югоизточна България, община Малко Търново, област Бургас. Името на селото до 1934 г. е Сармашик (Сърмашик)[2] и е увековечено в химна на Странджа планина – песента „Ясен месец веч изгрява“.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Бръшлян се намира на около 50 km южно от центъра на областния град Бургас и около 11 km северозападно от общинския център Малко Търново. Разположено е по полегатия североизточен склон в северната част на странджанския Граничен рид (срещан и с наименованието Гранично било). Течащите източно и западно от селото малки местни реки събират след него водите си като десен приток на течащата на около 3 – 4 km северно река Велека. Надморската височина в центъра на селото при църквата е около 318 m.

Общински път свързва Бръшлян с минаващия на около километър североизточно първокласен републикански път I-9 (Европейски път Е87), водещ на север през село Звездец към Бургас, а на юг – през Малко Търново до границата с Република Турция при ГКПП Малко Търново.

Землището на село Бръшлян граничи със землищата на: село Звездец на запад и север; село Стоилово на изток; град Малко Търново на югоизток. На юг и югозапад землището на село Бръшлян граничи с Република Турция.

Населението на село Бръшлян, наброявало 503 души при преброяването към 1934 г. и 494 към 1946 г., намалява до 117 към 1975 г. и 52 (по текущата демографска статистика за населението) към 2021 г.[3]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 44 лица, за 42 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група.[4]

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Сърмашик възниква през 17 век, когато жителите на трите махали Юртет, Селище и Живак (тракийското му име е Кикон (Кикос), от трак. език Кик – Живак. Според древна легенда в него е роден певецът Орфей) се заселват в Долната махала, най-старата част на селото. То се споменава в османски данъчни регистри от втората половина на 17 век, а през 19 век е голям животновъден център. Жители на селото участват в Хетерията от 1821. През селото е преминавал и Васил Левски, като къщата, в която е нощувал, е запазена и днес.

В Сърмашик се развива Сърмашишката афера, предшествала Преображенското въстание. На 2 април 1903 г. част от чета на Вътрешната македоно-одринска революционна организация е обградена от османски военни части в Балювата къща (днес архитектурен и исторически паметник), като загиват войводата на четата Пано Ангелов и четникът Никола Равашола. Жителите на селото участват активно и в самото въстание. В периода 1901 – 1903 г. осъдени за революционна дейност са Стойчо Пеев, Градю А. Кобарелов, Купен Димитров, Атанас Анигностов, Балю Тодоров, Никола П. Василев, Дико Дапчев, поп Ангел Панайотов, Желязко Стойчев, Стоян Тончев, Тодор Стоянов, Русин Цветков, Вълчо Русинов, Киро Тодоров, Иван Ангелов и Димитър Ст. Зъмбов.

При потушаването на въстанието Сърмашик силно пострадва. Всичките 150 къщи са ограбени, а населението е избягало.[5]

Село Сърмашик е присъединено към България през 1913 г. след Балканската война. От средата на 20 век голяма част от жителите на селото се изселват към Малко Търново, а по-късно и към Бургас. От 650 души през 1926 г., към 2022 г. населението е намаляло на около 50 души. Много от жителите на Малко Търново са от Бръшлян – наричат ги „сърмашичани“ по старото име на селото.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Писмо на вдовици от Сърмашик до българския министър-председател, с молба той да се намеси пред османските власти за освобождаване на синовете им и роднините им от затвора, 24 октомври 1904 г.

Изпълнителната власт в село Бръшлян към 2022 г. се упражнява от кметски наместник.[6]

В село Бръшлян към 2022 г. има:

  • православна църква „Свети Димитър“;[7]
  • Тракийско дружество;
  • Дружество за защита на природното и историческо наследство „Бръшлян“.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

От 1982 г. цялото село Бръшлян е архитектурен и исторически резерват[8], като в него са запазени автентични къщи, характерни за странджанската архитектура от 18-19 век. 76 къщи са архитектурни паметници на културата, 9 от тях – с национално значение[9]. Смята се, че най-старата къща в селото е строена през 17 век.

С усилията на местното Дружество за защита на природното и историческо наследство „Бръшлян“ и кметството са реставрирани килийното училище (функционирало през 1871 – 1877 г.), параклисите „Св. Пантелеймон“, „Св. Петка“ и „Св. Лефтера“, камбанарията на църквата „Св. Димитър“ (края на 17 век) и е организирана етнографска сбирка и музей на открито на традиционното земеделие. На няколко километра от селото има следи от долмени и тракийски светилища.

Село Бръшлян се намира в границите на Природен парк „Странджа“[10], а част от землището на селото е в резервата Витаново[11] и долината на река Велека[12]. В землището е и пъстървовия рибарник на река Катун.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година в началото на август, обикновено около 8-и, се провежда селският събор, който продължава два дни. Идват гости от цялата страна, играят се хора, организират се борби.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Бръшлян
Починали в Бръшлян

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Залив Бръшлян на остров Смит в Антарктика е наименуван на селото.[13][14]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Справки в Националния регистър на населените места. Списъци на населените места. Списък на населените места в Царството. Преброяване на 31 декември 1934. София, Държавна печатница, 1939. Стр. 4 (23). Област Бургас, околия Малко Търново, община Звездец, село Бръшлян (Сармашѝк)
  3. Справка за населението на с. Бръшлян, общ. Малко Търново, обл. Бургас
  4. Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Бръшлян, община Малко Търново, област Бургас
  5. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 451.
  6. Справка за кметство Бръшлян, общ. Малко Търново към 05.11.1999 г. Събитие: закриване Справката е генерирана на 27.12.2022
  7. Българска православна църква, Структура, Епархии, Сливенска епархия, Храмове, Малко Търновска духовна околия, с. Бръшлян – храм „Св. Димитър“ – 1854 г.
  8. Национален институт за паметниците на културата. Списък на резервати – паметници на културата по смисъла на чл. 12 от Закона за паметниците на културата и музеите. Село Бръшлян Справка на 26.12.2022 г.
  9. Недвижими културни ценности с категория „Национално значение“. Област Бургас. Списък на паметниците на културата с категория „национално значение“ на територията на област Бургас Справка на 26.12.2022 г.
  10. Регистър на защитените територии и защитените зони в България. Защитени територии. Природен парк „Странджа“. Местоположение: област Бургас; общини Малко Търново и Царево Справка на 26.12.2022 г.
  11. Регистър на защитените територии и защитените зони в България. Защитени територии. Резерват Витаново. Местоположение: област Бургас, община Малко Търново, населено място: гр. Малко Търново, с. Бръшлян Справка на 26.12.2022 г.
  12. Регистър на защитените територии и защитените зони в България. Защитени територии. Защитена местност Велека. Местоположение: област Бургас, община Малко Търново, населено място: с. Бръшлян, с. Звездец, с. Стоилово Справка на 26.12.2022 г.
  13. Справочник на българските географски имена в Антарктика. Комисия по антарктическите наименования. София, 2015.
  14. Brashlyan Cove. SCAR Composite Antarctic Gazetteer.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]