Пано Ангелов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пано Ангелов
български революционер

Роден
Починал
16 март 1903 г. (24 г.)

Пано Ангелов Апостолов, известен и като Карабаджаков, с псевдоним Пиер, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Изложените в Малко Търново мъртви тела на Пано Ангелов (вляво) и Никола Равашола

Пано Ангелов е роден на 2 февруари 1879 година в софлийското село Башклисе, тогава в Османската империя. Произхожда от рода Карите, изселници от Чирпанско и основатели на Башкьой (Башклисе). Прадядо му Ангел е прочут пехливанин, а неговият син Апостол е четник в четата на Ангел войвода и загива край Софлу.

След Освобождението на България Пано Ангелов и семейството му се преместват в хасковското село Брод. След завършване на основното си образование в Брод учи и завършва Казанлъшкото педагогическо училище.

Паметник на лобното място на Пано Ангелов и Никола Равашола в с. Бръшлян, община Малко Търново

През 1902 година Пано Ангелов спира да преподава и в Бургас се свързва с Михаил Герджиков, Лазар Маджаров, Георги Кондолов, Левтер Мечев, Никола Равашола, Киро Узунов и други дейци на ВМОРО. През 1902 година е изпратен в Малкотърновския революционен район с чета, която посещава селата Кладара, Граматиково и Камилите.

В началото на 1903 година е избран за участъков войвода на Сърмашик, Гьоктепе, Стоилово, Калово, Заберново, Моряне, Чеглаик и Конак. Обикаля селата на Странджа, сформира смъртни дружини, прави съзаклятие, събира средства, набавя оръжие. Проявява забележителни организационни качества, смелост, хладнокръвие, честност, в резултат на което четата спечелва доверието на населението и във всички села на поверения му участък се изграждат смъртни дружини, мрежа от куриери и се набавят оръжие и боеприпаси. Набират се допълнително и въстаници от селата.

На 20 март четата на Пано Ангелов и четниците му Никола Равашола, Георги Мутафов, Атанас Вълканов и Петко Пухов се намира в Сърмашик, където четата е предадена и в започналото сражение загиват войводата и Никола Равашола. Смъртта им е възпята от Яни Попов в странджанската марсилезаЯсен месец”.

През 1997 година по повод 100 годишнината на тракийската организация и 94 години от подвига на героите от сърмашишката афера, в местността Диманова поляна (Бръшлянско землище), там където е смъртоносно прострелян войводата Пано Ангелов, е издигната паметна плоча[2][3][4][5].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедичен справочник Малко Търново - Странджа. София, Община Малко Търново. Държавна агенция „Архиви“, 2009. ISBN 978-954-9800-74-6. с. 11.
  2. Сайт на Тракийски дружество "Антим I", гр. Бургас
  3. Маджаров, Панайот. Свято съзаклятие, Издателство "П&П Славейкови", София, 1998, стр. 125-133
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 8
  5. Енциклопедичен справочник Малко Търново - Странджа, Община Малко Търново, Главна дирекция „Архиви“, София, 2009, стр. 11