Киро Узунов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Киро Узунов
български революционер
Коста Стоянов, четникът Богдан Стоянов Гавазов и Киро Узунов

Роден
Починал

Киро Димитров Узунов е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Узунов е роден на 7 февруари 1864 г. в град Малък Самоков, днес в Турция, тогава в Османска империя. От 1880 година живее в Бургас. От 1901 година е четник при Георги Кондолов.[1]

В началото на януари 1903 година Георги Костадиев поставя началото на революционната организация в село Конак. През март организаторите Киро Узунов, Дико Джелебов, Иван Делибозов и Иван Тамахкяров събират и заклеват мъжете от цялото село. Избран от конгреса на Петрова нива за войвода на Гьоктепенски участък,[2] негов подвойвода е Иван Делибозов, отстъпил впоследствие на поручик Коста Стоянов след като е ранен в сражение с турска войска. Заместен е като войвода от Йордан Мешков.[3] Лекува се и продължава да живее в Бургас.[1]

При избухването на Балканската война в 1912 година Киро Узунов е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи във Втора рота на Лозенградската партизанска дружина.[4]

Умира на 15[1] или 28 септември 1938 година в Бургас.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934), София, 2001, стр. 173.
  2. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 416.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 102.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 220.
  5. Маджаров, Панайот. Свято съзаклятие. София, Издателство „П&П Славейкови“, 1998. с. 48.
     Портал „Македония“         Портал „Македония