Бяла вода (област Бургас)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Бяла вода (Област Бургас))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Бургаско. За селото в Плевенско вижте Бяла вода (Област Плевен).

Бяла вода
Biala-voda-Burgas-district.jpg
Общи данни
Население 36 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 39,014 km²
Надм. височина 293 m
Пощ. код 8361
Тел. код 05959
МПС код А
ЕКАТТЕ 7627
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Малко Търново
Илиян Янчев
(ГЕРБ)
Бяла вода в Общомедия

Бяла вода е село в Югоизточна България. То се намира в община Малко Търново, област Бургас. До 1951 година името на селото е Конак.[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Бяла вода се намира в Странджа планина, на южния склон на рида Босна в подножието на връх Босна.

История[редактиране | редактиране на кода]

село Бяла вода

Селото е било пътна станция на стар път, свързващ Малко Търново с Бургас. То се споменава в османски данъчни регистри от втората половина на 17 век. През втората половина на 19 век в Конак развиват дейност двама възрожденци - свещеникът Петър от Гьок тепе (днес Звездец) и учителят Ставри от Лозенград.

В 1878 година Бяла вода остава в Османската империя и много от жителите му се изселват в Източна Румелия, страхувайки се от отмъщение за сблъсъците си с турски и черкезки бежанци по време на Руско-турската война. Впоследсвие повечето от тях се завръщат.

В началото на януари 1903 година, нелегалният Георги Костадиев основава комитет на ВМОРО в Конак, а през март Киро Узунов, Дико Джелебов, Иван Делибозов и Иван Тамахкяров събрат и заклеват мъжете от цялото село. В избрания революционен комитет влизат Петър Станчев, Станко Георгиев, Жеко Недялков, Георги Нанкин и Вълкан Стамов.[2]

По време на Преображенското въстание през 1903 в района на селото се води сражение. При потушаването на въстанието Конак силно пострадва. Всичките 83 къщи са ограбени, а населението бяга в България.[3]

Според „Одрински глас“ в 1907 – 1908 година селото пострадва от властите вследствие на гръцки интриги.[4]

След Балканските войни в селото се заселват и бежанци от Източна Тракия. През 1926 то има 306 жители, но след масовите миграции към градовете през втората половина на 20 век към 2007 те са само 36.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Бяла вода

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Останки от антично селище в местността Градището
  • Тракийски могили южно от селото
  • Тракийска и късноантична крепост в местността Кунгьов гроб
  • Църква „Свети пророк Илия“ (18 век)
  • Пещери Осморката, Пропадналото, Вълчата яма, Дупката, Чепра

Залив Чепра на Антарктическия полуостров е наименуван на пещерата Чепра.[5][6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  2. Маджаров, Панайот. Свято съзаклятие. София, Издателство „П&П Славейкови“, 1998. ISBN 9549730042. с. 135.
  3. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 451.
  4. Одрински глас, брой 4, 3 февруари 1908, стр. 3.
  5. Справочник на българските географски имена в Антарктика. Комисия по антарктическите наименования. София, 2015.
  6. Chepra Cove. SCAR Composite Antarctic Gazetteer.