Бяла вода (област Бургас)
Тази статия е за селото в Бургаско. За селото в Плевенско вижте Бяла вода (Област Плевен).
| Бяла вода | |
|---|---|
 |
|
  Бяла вода  Бяла вода |
|
| Общи данни | |
| Население |
42 души[1] (15 март 2022 г.) 1,08 души/km² |
| Землище | 39,014 km² |
| Надм. височина | 293 m |
| Пощ. код | 8361 |
| Тел. код | 05959 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 7627 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
|
Община – кмет |
Малко Търново Илиян Янчев (ГЕРБ) |
| Бяла вода в Общомедия | |
Бяла вода е село в Югоизточна България. То се намира в община Малко Търново, област Бургас. До 1951 година името на селото е Конак.[2]
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Бяла вода се намира в Странджа планина, на южния склон на рида Босна в подножието на връх Босна. Селото се намира на 36 km от общинския център Малко Търново и на 47 km от областния център Бургас.
История[редактиране | редактиране на кода]
Селото е било пътна станция на стар път, свързващ Малко Търново с Бургас. То се споменава в османски данъчни регистри от втората половина на 17 век. През втората половина на 19 век в Конак развиват дейност двама възрожденци - свещеникът Петър от Гьок тепе (днес Звездец) и учителят Ставри от Лозенград.
В 1878 година Бяла вода остава в Османската империя и много от жителите му се изселват в Източна Румелия, страхувайки се от отмъщение за сблъсъците си с турски и черкезки бежанци по време на Руско-турската война. Впоследсвие повечето от тях се завръщат.
В началото на януари 1903 година, нелегалният Георги Костадиев основава комитет на ВМОРО в Конак, а през март Киро Узунов, Дико Джелебов, Иван Делибозов и Иван Тамахкяров събрат и заклеват мъжете от цялото село. В избрания революционен комитет влизат Петър Станчев, Станко Георгиев, Жеко Недялков, Георги Нанкин и Вълкан Стамов.[3]
По време на Преображенското въстание през 1903 в района на селото се води сражение. При потушаването на въстанието Конак силно пострадва. Всичките 83 къщи са ограбени, а населението бяга в България.[4]
Според „Одрински глас“ в 1907 – 1908 година селото пострадва от властите вследствие на гръцки интриги.[5]
След Балканските войни в селото се заселват и бежанци от Източна Тракия. През 1926 то има 306 жители, но след масовите миграции към градовете през втората половина на 20 век към 2007 те са само 36.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Бяла вода
Георги Нанкин (1876 - 1957), деец на ВМОРО
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Останки от антично селище в местността Градището
- Тракийски могили южно от селото
- Тракийска и късноантична крепост в местността Кунгьов гроб
- Църква „Свети пророк Илия“ (18 век)
- Пещери Осморката, Пропадналото, Вълчата яма, Дупката, Чепра
Залив Чепра на Антарктическия полуостров е наименуван на пещерата Чепра.[6][7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
- ↑ Маджаров, Панайот. Свято съзаклятие. София, Издателство „П&П Славейкови“, 1998. ISBN 9549730042. с. 135.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 451.
- ↑ Одрински глас, брой 4, 3 февруари 1908, стр. 3.
- ↑ Справочник на българските географски имена в Антарктика. Комисия по антарктическите наименования. София, 2015.
- ↑ Chepra Cove. SCAR Composite Antarctic Gazetteer.
| ||||||||