Бяла вода (област Бургас)
Тази статия е за селото в Бургаско. За селото в Плевенско вижте Бяла вода (Област Плевен).
| Бяла вода | |
|---|---|
 | |
  Бяла вода  Бяла вода | |
| Общи данни | |
| Население | 36 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 39,014 km² |
| Надм. височина | 293 m |
| Пощ. код | 8361 |
| Тел. код | 05959 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 7627 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
| Община - кмет |
Малко Търново Илиян Янчев (ГЕРБ) |
| Бяла вода (Област Бургас) в Общомедия | |
Бяла вода е село в Югоизточна България. То се намира в община Малко Търново, област Бургас. До 1951 година името на селото е Конак.[1]
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Бяла вода се намира в Странджа планина, на южния склон на рида Босна в подножието на връх Босна.
История[редактиране | редактиране на кода]
Селото е било пътна станция на стар път, свързващ Малко Търново с Бургас. То се споменава в османски данъчни регистри от втората половина на 17 век. През втората половина на 19 век в Конак развиват дейност двама възрожденци - свещеникът Петър от Гьок тепе (днес Звездец) и учителят Ставри от Лозенград.
След Освобождението Бяла вода остава извън границите на Източна Румелия и много от жителите му се изселват, страхувайки се от отмъщение за сблъсъците си с турски и черкезки бежанци по време на Руско-турската война. Впоследсвие повечето от тях се завръщат. По време на Преображенското въстание през 1903 в района на селото се води сражение. При потушаването на въстанието Конак силно пострадва. Всичките 83 къщи са ограбени, а населението е избягало[2].
Според „Одрински глас“ в 1907 – 1908 година селото пострадва от властите вследствие на гръцки интриги.[3]
След Балканските войни в селото се заселват и бежанци от Източна Тракия. През 1926 то има 306 жители, но след масовите миграции към градовете през втората половина на 20 век към 2007 те са само 36.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Бяла вода
Георги Иванов Нанкин, деец на ВМОРО, член на конашкия революционен комитет и задграничен куриер, войвода на селската смъртна дружина, през Илинденско-Преображенското въстание е в четите на Киро Узунов и Йордан Мешков.[4]
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Останки от антично селище в местността Градището
- Тракийски могили южно от селото
- Тракийска и късноантична крепост в местността Кунгьов гроб
- Църква „Свети пророк Илия“ (18 век)
- Пещери Осморката, Пропадналото, Вълчата яма, Дупката, Чепра
Залив Чепра на Антарктическия полуостров е наименуван на пещерата Чепра.[5][6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 451.
- ↑ Одрински глас, брой 4, 3 февруари 1908, стр. 3.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 113.
- ↑ Справочник на българските географски имена в Антарктика. Комисия по антарктическите наименования. София, 2015.
- ↑ Chepra Cove. SCAR Composite Antarctic Gazetteer.
| ||||||||
