Калово

Калово
	Калово
	Калово Калово
Общи данни
Население	15 души (31 декември 2025 г.); 0,389 души/km²
Землище	38,538 km²
Надм. височина	254 m
Пощ. код	8368
Тел. код	05958
МПС код	А
ЕКАТТЕ	35451
Администрация
Държава	България
Област	Бургас
Община; – кмет	Малко Търново; Илиян Янчев ; (ГЕРБ; 2011)

Тази статия е за селото в България. За селото в Сърбия вижте Калово (община Търговище).

Калово е село в Югоизточна България. То се намира в община Малко Търново, област Бургас.

География

Село Калово е разположено на южния склон на рида Босна в Странджа. Калово се намира на 37 km от общинския център Малко Търново и на 59 km от областния център Бургас. То се намира и в границите на Природен парк „Странджа“.^[2]

История

Селото се споменава за пръв път в османски данъчни регистри от XVII век.

При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Калово е силно засегнато от набезите на турците. Всичките 30 къщи са ограбени, а населението е избягало.^[3]

Според „Одрински глас“ в 1907 – 1908 година селото пострадало от властите вследствие на гръцки интриги.^[4]

Присъединено е към България през 1913 година. Към 1926 година населението му е 152 души.^[2]

Население

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[5]

	Численост
Общо	33
Българи	31
Турци	-
Цигани	-
Други	-
Не се самоопределят	-
Неотговорили	2

Личности

Жеко Праматаров (1875 – ?), български революционер от ВМОРО.

Забележителности

Църква „Свети Георги“ (XVIII - XIX век)^[2]
Защитена местност Парория^[2]
Долмени в местностите Змеюви къщи и Похлупен камък^[2]
Тракийски могили в местностите Тумбата, Яновото ниве, Кориите и Гьола^[2]

Източници

Статии в сп. Архив за поселищни проучвания, 2006, № 1 – 2:
Петър Маринов. Особености на методиката на православно-краеведската експедиция
Десислава Михалева. Връщане към корените. История на с. Калово.
Поля Жекова. Население – заселване и миграция
Станка Куюмджиева. Духовното родство в традициите и обичаите на каловци.
Елена Донева. Значение на кръвното родство за нравствения облик на православното семейство
Дани Котев. Православната вяра в светогледа на каловци.
Винсент Бармуков. Църковното благочестие на православните християни в с. Калово
Илия Поповски. Вътрешна уредба и благоукраса в храм „Св. Георги“ в с. Калово.
Иглика Грозева. Играта – път към детската душевност и светото православие.

Бележки

↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
1 2 3 4 5 6 Селища в Природен парк „Странджа“. Малко Търново, Дирекция на Природен парк „Странджа“.
↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 – 1944. Т. I. 1878 – 1912. Част II: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 451.
↑ Одрински глас, брой 4, 3 февруари 1908, стр. 3.
↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Архивиран от оригинала на 27 юни 2015. Посетен на 9 юни 2019.

[wikidata-3d222641a20dfde90b58931764ceed3d57c4b135-v6-1] www.nsi.bg // Национален статистически институт.

[spps-2] 1 2 3 4 5 6 Селища в Природен парк „Странджа“. Малко Търново, Дирекция на Природен парк „Странджа“.

[3] Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 – 1944. Т. I. 1878 – 1912. Част II: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 451.

[4] Одрински глас, брой 4, 3 февруари 1908, стр. 3.

[pop-stat.mashke.org,_2009_census-5] Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Архивиран от оригинала на 27 юни 2015. Посетен на 9 юни 2019.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]