Башклисе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Башклисе
Πρωτοκκλήσι
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Софлу
Географска област Западна Тракия
Надм. височина 11 m
Население (2001) 669 души
Пощенски код 68005
Телефонен код 25540

Башклисе (на гръцки: Πρωτοκκλήσι, Протоклиси, катаревуса: Πρωτοκκλήσιον, Протоклисион, името на селото идва от турското: Başkilise, в превод и двете имена означават главна църква) е село в Западна Тракия, Гърция, част от демова секция Малък Дервент, в дем Софлу, област Източна Македония и Тракия. По данни от 2001 г. има 669 жители.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според предания село Башклисе е основано от българи, от рода на Карите, преселници от Чирпанско във втората половина на 18 век. От рода на Карите е и най-известната личност на селото революционерът Пано Ангелов. В 19 век Башклисе заедно с Караклисе и Крушево е едно от трите български села в Димотишка каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Башкилисе (Bachkilissé) е посочено като село със 105 домакинства и 510 жители българи.[1]

През 80-те години на XIX век в селото функционира българско начално училище. През учебната 1886 – 1887 година в него се обучават 28 ученика[2].

В подготовката на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) в Башклисе е създаден революционен комитет.

Преди Балканските войни село Башклисе е изцяло българско християнско село в района на Софлу. В 1830 година то има 100 български къщи, в 1878 и 1912 – 105, а в 1920 – 55[3]. В демографската статистиката на професор Любомир Милетич от 1912 година е посочено, че селото има 100 екзархийски български семейства.[4]

През юли и август 1913 година Башклисе е неколкоратно разграбвано от турска войска и башибозук. 36 негови жители са избити. Селото е изселено принудително от турските власти в територията на България от преди 1912 година, но през 1914 година възстановената българска администрация връща в Западна Тракия част от жителите на Башклисе и им предоставя за заселване напуснатите турски села Чомлекчи и Окуф,[5] откъдето те окончателно се изселват след 1920 година.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Башклисе
Починали в Башклисе

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 54 – 55.
  2. Статистика на българските училища в Турция, изготвена от Петър Драганов – Arhiva naţională a Republicii Moldova, fond Nr 1262, inv. Nr 1, U.p. 8, f. 8r
  3. Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 308
  4. Любомиръ Милетичъ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.296.
  5. пак там, с.159 – 161