Башклисе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Башклисе
Πρωτοκκλήσι
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Софлу
Географска област Западна Тракия
Надм. височина 11 m
Население 669 души (2001)
Пощенски код 68005
Телефонен код 25540

Башклисе (на гръцки: Πρωτοκκλήσι, Протоклиси, катаревуса: Πρωτοκκλήσιον, Протоклисион, името на селото идва от турското: Başkilise, в превод и двете имена означават главна църква) е село в Западна Тракия, Гърция, част от демова секция Малък Дервент, в дем Софлу, област Източна Македония и Тракия. По данни от 2001 г. има 669 жители.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според предания село Башклисе е основано от българи, от рода на Карите, преселници от Чирпанско във втората половина на 18 век. От рода на Карите е и най-известната личност на селото революционерът Пано Ангелов. В 19 век Башклисе заедно с Караклисе и Крушево е едно от трите български села в Димотишка каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Башкилисе (Bachkilissé) е посочено като село със 105 домакинства и 510 жители българи.[1]

През 80-те години на XIX век в селото функционира българско начално училище. През учебната 1886 – 1887 година в него се обучават 28 ученика[2].

В подготовката на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) в Башклисе е създаден революционен комитет.

Преди Балканските войни село Башклисе е изцяло българско християнско село в района на Софлу. В 1830 година то има 100 български къщи, в 1878 и 1912 – 105, а в 1920 – 55[3]. В демографската статистиката на професор Любомир Милетич от 1912 година е посочено, че селото има 100 екзархийски български семейства.[4]

През юли и август 1913 година Башклисе е неколкоратно разграбвано от турска войска и башибозук. 36 негови жители са избити. Селото е изселено принудително от турските власти в територията на България от преди 1912 година, но през 1914 година възстановената българска администрация връща в Западна Тракия част от жителите на Башклисе и им предоставя за заселване напуснатите турски села Чомлекчи и Окуф,[5] откъдето те окончателно се изселват след 1920 година.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Башклисе
Починали в Башклисе

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 54 – 55.
  2. Статистика на българските училища в Турция, изготвена от Петър Драганов – Arhiva naţională a Republicii Moldova, fond Nr 1262, inv. Nr 1, U.p. 8, f. 8r
  3. Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 308
  4. Любомиръ Милетичъ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 296.
  5. Любомиръ Милетичъ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, с. 159 – 161