Караклисе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Караклисе
Μαυροκκλήσι
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Софлу
Географска област Западна Тракия
Надм. височина 229 m
Население (2001) 185 души
Телефонен код +30

Караклисе (на гръцки: Μαυροκκλήσι, Мавроклиси, на катаревуса: Μαυροκκλήσιον, Мавроклисион) е село в дем Софлу, Североизточна Гърция. Караклисе е демова секция (кметство), към което принадлежи и съседното село Крушево (Коримвос).

География[редактиране | редактиране на кода]

Караклисе е разположено в югоизточните склонове на Родопите, на около 40 км от десния бряг на река Марица и на 30 км от град Димотика (днес Дидимотихо).

История[редактиране | редактиране на кода]

Нямаме данни защо, кога и как са се заселили българите по тези места. Името Караклисе е с турски произход и означава Черна черква, също значение има и новото гръцко име Мавроклиси. Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Сърт Кара клисе (Syrt-Kara-Klissé) е село със 150 домакинства и 698 жители българи.[1] Според академик Любомир Милетич, посетил с фотоапарат тези места на три пъти през 1913-1914 година, „в Димотишката кааза (околия) по това време имало българи, освен споменатите, в самия град Димотика, само още в селата Башклисе (до 100 семейства), в Караклисе (до 130 семейства) и в Крушево (до 60 семейства), смесени с турци” ).[2]

По данни от 2001 г. селото има 185 жители главно потомци на албанци гръкомани от село Мандрица и гръцки преселници от село Белополяне и двете села днес отвъд българо-гръцката граница в община Ивайловград, област Хасково. Тези две села след Балканската война остават на българска територия, като почти цялото им население ги напуска, в резултат на междудържавна спогодба между България и Гърция за размяна на население. Основният поминък на жителите на Мавроклиси днес е отглеждане на тютюн, а преди години бубарството е било основен източник на доходи.

Към май 2009 г. селото наброява около 100 къщи, много от тях необитаеми, а няколко дори почти разрушени.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • България Петко Вълчев Джамбазов - Ибрям Чауш, български революционер от ВМОРО, ръкодовител на местния комитет[3]
  • България Петър Ангелов (1918 - 1944)[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 58 - 59.
  2. Любомиръ Милетичъ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.29?.
  3. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.43
  4. Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 75 - 76.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал от sotirof.dir.bg, използван с разрешение.