Караклисе
| Караклисе Μαυροκκλήσι | |
|---|---|
| — село — | |
  Караклисе  Караклисе  Караклисе | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Софлу |
| Географска област | Западна Тракия |
| Надм. височина | 229 m |
| Население | 185 души (2001) |
| Телефонен код | +30 |
Караклисе (на гръцки: Μαυροκκλήσι, Мавроклиси, на катаревуса: Μαυροκκλήσιον, Мавроклисион) е село в дем Софлу, Североизточна Гърция. Караклисе е демова секция (кметство), към което принадлежи и съседното село Крушево (Коримвос).
География[редактиране | редактиране на кода]
Караклисе е разположено в югоизточните склонове на Родопите, на около 40 км от десния бряг на река Марица и на 30 км от град Димотика (днес Дидимотихо).
История[редактиране | редактиране на кода]
Нямаме данни защо, кога и как са се заселили българите по тези места. Името Караклисе е с турски произход и означава Черна черква, също значение има и новото гръцко име Мавроклиси. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Сърт Кара клисе (Syrt-Kara-Klissé) е село със 150 домакинства и 698 жители българи.[1] Според академик Любомир Милетич, посетил с фотоапарат тези места на три пъти през 1913-1914 година, „в Димотишката кааза (околия) по това време имало българи, освен споменатите, в самия град Димотика, само още в селата Башклисе (до 100 семейства), в Караклисе (до 130 семейства) и в Крушево (до 60 семейства), смесени с турци”).[2]
По данни от 2001 г. селото има 185 жители главно потомци на албанци гръкомани от село Мандрица и гръцки преселници от село Белополяне и двете села днес отвъд българо-гръцката граница в община Ивайловград, област Хасково. Тези две села след Балканската война остават на българска територия, като почти цялото им население ги напуска, в резултат на междудържавна спогодба между България и Гърция за размяна на население. Основният поминък на жителите на Мавроклиси днес е отглеждане на тютюн, а преди години бубарството е било основен източник на доходи.
Към май 2009 г. селото наброява около 100 къщи, много от тях необитаеми, а няколко дори почти разрушени.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
Петко Вълчев Джамбазов – Ибрям Чауш, български революционер от ВМОРО, ръкодовител на местния комитет[3]- Петър Ангелов (1918 – 1944)[4][5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 58 - 59.
- ↑ Любомиръ Милетичъ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.29?.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 43.
- ↑ Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 75 – 76.
- ↑ За свободата 1923 – 1945. Загинали антифашисти от София. София, Партиздат, 1977. с. 526.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Малко история Архив на оригинала от 2009-02-15 в Wayback Machine.
- Тази статия се основава на материал от sotirof.dir.bg[неработеща препратка], използван с разрешение.