Ивайловград (община)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Ивайловград.

---

Ивайловград (община) 41.533, 26.133
Герб
Общи данни
Област	Област Хасково
Площ	814.14 km²
Население	6 414 души
Адм. център	Ивайловград
Брой селища	50
Сайт	www.ivaylovgrad.bg
Управление
Кмет	Диана Овчарова (ГЕРБ; 2011)
Общ. съвет	13 съветници ГЕРБ (9) БСП ЗА БЪЛГАРИЯ (2) ДПС (2)

Община Ивайловград се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Хасково.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в южната част на област Хасково. С площта си от 814,137 km² е най-голямата сред 11-те общини на областта, което съставлява 14,71% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на север – община Маджарово и община Любимец;
• на изток и юг – Република Гърция;
• на запад – община Крумовград, област Кърджали.

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е хълмист и ниско планински, като територията ѝ изцяло попада в най-източните и най-ниски части на Източните Родопи.

В централните части на община Ивайловград от северозапад на югоизток с почти цялата си площ се простира ридът Сърта. Билото му е широко, заравнено и заето от денудационна равнина, като на запад достига до 800 m и тук, на 2 km югозападно от село Попско се издига най-високата му точка връх Сърта 812,3 м. На изток билото постепенно се понижава до 300 – 350 m, като най-източните му части едва достигат 200 m на гръцка територия. Северните му склонове са по-къси, по-стръмни и дълбоко разчленени от десните притоци на Арда, а южните са по-дълги, широки и полегати, нарязани от плитките долини на левите притоци на Бяла река. Източната му ниска част се разделя на две части – северна и южна от долината на Атеренска река (Армира, десен приток на Арда). Изграден е от гнайси, амфиболити, шисти, мрамори, гранити, андезити, пясъчници и варовици.

Западно от рида Сърта в пределите на общината попадат най-източните части на друг източнородопски рид Ирантепе (Ирански рид). На 1 km северно от село Белополци се намира връх Батаклъка 732,9 m – най-високата точка на рида на територията на община Ивайловград.

В най-южната част на община Ивайловград, по границата с Република Гърция се простират крайните източни ниски части на рида Мъгленик. В него при гранична пирамида № 160 се издига най-високата точка на цялата община – 924,5 m н.в.

В крайната югозападна част на общината, в землищата на селата Горско и Казак, между Бяла река на запад и север и десният ѝ приток река Зърненица на изток са разположени най-северните части на рида Черна планина (Карадаг), северно разклонение на рида Мъгленик. Най-високата му точка в пределите на общината от 608,1 m се намира на 2 km южно от село Горско, на границата с община Крумовград.

Най-ниската точка на община Ивайловград от 52 m н.в. се намира в коритото на Луда река, на границата с Република Гърция.

Води

В северната част на общината протича част от долното течение на река Арда. При село Ламбух на нея е изградена преградната стена на големия язовир Ивайловград, като в пределите на общината попада негова „долна“, тясна част заемаща цялото протежение на „удавения“ от водите на язовира Камилдолски пролом на река Арда.

През източната част на общината протича Атеренска река (35 km, на българска територия 20 km, десен приток на Арда) с горното и част от средното си течение. Тя извира на 569 m н.в. от извор-чешма в бившия стопански двор на село Черни рид, в рида Сърта. Тече в източна посока в тясна и плитка долина. След пресичането на шосето Ивайловград – Мандрица долината ѝ се разширява, източно от село Драбишна напуска пределите на България и навлиза в Гърция.

В най-югоизточната част на общината на протежение от 20,2 km, от които 14,7 km по границата с Република Гърция протича част от средното течение на Луда река (десен приток на Марица в Гърция). Нейният най-голям приток е Бяла река (69,6 km). Тя извира под името Коджадере на 660 m н.в. от рида Мъгленик, на 2,2 km южно от село Черничево, община Крумовград. Първите около 15 km тече в северна посока в дълбока и гъсто залесена долина между ридовете Ирантепе на запад и Черна планина на изток. На 3,6 km североизточно от село Тинтява, община Крумовград прави остър завой на югоизток и долината ѝ става асиметрична – със стръмни десни склонове и полегати леви. В района на село Гугутка има малко долинно разширение, след което долината ѝ отново се стеснява и започват красивите меандри на Бяла река със стръмни скалисти брегове. Те са част от едноименната защитена територия с площ от 1532 ха. След село Долно Луково реката завива на североизток, като меандрите ѝ стават по редки и с по-голям радиус. Северно от село Мандрица долината на реката значително се разширява, при село Одринци завива на изток и на 2,7 km източно от селото се влива отляво в Луда река на 52,5 m н.в.

Население

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	6426	100,00
Българи	4739	73,75
Турци	412	6,41
Цигани	54	0,84
Други	37	0,58
Не се самоопределят	123	1,91
Неотговорили	1061	16,51

Движение на населението (1934 – 2021)

Община Ивайловград
Година	1934	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2011	2021
Население	16388	18538	18396	15728	13193	12271	10555	8107	6426	5161
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места

Общината има 51 населени места с общо население от 5161 жители към 7 септември 2021 г.

Списък на населените места в община Ивайловград, население и площ на землищата им

Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)	Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)
Бели дол	1	8,258	Дере кьой	Конници	86	20,503	Спахалар
Белополци	295	23,340	Акча алан	Костилково	1	25,578	Чекердекли
Белополяне	96	15,728	Ак алан	Ламбух	14	34,498
Ботурче	3	26,549	Куфалар	Ленско	10	7,666	Кетенли
Брусино	2	5,126	Брусаджик	Мандрица	34	27,148
Бубино	7	16,132	Юнуз Виран	Меден бук	37	40,498	Балджи бук
Бялградец	33	1,806	Акча хисар	Нова ливада	7	1,294	Ени чаир
Ветрушка	-	6,597	Арфатчи кьой	Одринци	1	10,501	Халачли
Вис	12	5,445	Вис кьой	Орешино	19	16,184	Козлуджа
Глумово	10	3,029	Солуклар	Пашкул	4	7,612	Топузлар
Гнездаре	-	-	Юваджилар, в з-щето на с. Гугутка	Планинец	51	5,311	Джебилер
Горно Луково	2	12,380	Горно Суванлии	Плевун	113	27,190	Пелевун
Горноселци	6	29,783	Горно юбрю ерен	Покрован	62	25,843
Горско	-	6,477	Дах кьой	Попско	35	26,695	Попово
Гугутка	76	25,248	Арнаут кьой	Пъстроок	36	6,607	Алагьозлер
Долно Луково	45	18,223	Долно Суванлии	Розино	38	12,323	Гюллер кьой
Долноселци	1	9,981	Долно юбрю ерен	Сборино	-	2,860	Джумая кьой
Драбишна	54	10,103		Свирачи	255	18,505	Зорназан
Железари	20	13,193	Демирджилер	Сив кладенец	4	8,632	Гьокче бунар, Висок бунар
Железино	242	22,052	Демирлер	Славеево	175	10,400	Гайдахор
Ивайловград	2980	46,117	Орта кьой	Соколенци	8	7,195	Дуванджи кьой
Казак	11	17,404	Казаклъ	Хухла	30	22,928
Камилски дол	41	45,018	Деве дере	Черни рид	28	12,543	Кара тепе
Карловско	-	87,172	Карлово	Черничино	11	18,913	Чаир
Кобилино	73	25,508	Атерен	Чучулига	13	19,504	Аптараман кьой
Кондово	79	3,537	Мюселим	ОБЩО	5161	814,137	1 населено място е без землище

Административно-териториални промени

• Указ № 21/обн. 29 януари 1927 г. – заличава с. Горно Акчасари поради изселване;
• Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – признава н.м. Хаджи кьой за отделно населено място – с. Брестово;

– признава н.м. Сюргюлю за отделно населено място – с. Влечугово;

– признава н.м. Френк кьой (от с. Вис) за отделно населено място – с. Дъб;

• МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Сачанлъ на с. Бежанци;

– преименува с. Дере кьой на с. Бели дол;

– преименува с. Ак алан на с. Белополяне;

– преименува с. Рахманлар на с. Благовец;

– преименува с. Куфалар на с. Ботурче;

– преименува с. Брусаджик на с. Брусино;

– преименува с. Акча хисар (Долно Акчасар) на с. Бялградец;

– преименува с. Арфатчи кьой на с. Ветрушка;

– преименува с. Вис кьой на с. Вис;

– преименува с. Гьокче бунар на с. Висок бунар;

– преименува с. Есе кьой (Юсе кьой) на с. Високо;

– преименува с. Солуклар на с. Глумово;

– преименува с. Юваджилар на с. Гнездаре;

– преименува с. Горно Суванлии на с. Горно Луково;

– преименува с. Горно юбрю ерен на с. Горноселци;

– преименува с. Дах кьой на с. Горско;

– преименува с. Арнаут кьой на с. Гугутка;

– преименува с. Ашари кьой на с. Десеткари;

– преименува с. Аша кьой на с. Доленци;

– преименува с. Долно Суванлии на с. Долно Луково;

– преименува с. Долно юбрю ерен на с. Долноселци;

– преименува с. Умур Верен (Омарен) на с. Дъждец;

– преименува с. Демирджилер на с. Железари;

– преименува с. Демирлер на с. Железино;

– преименува с. Къзъл чал на с. Жълти чал;

– преименува гр. Орта кьой на гр. Ивайловград;

– преименува с. Казаклъ на с. Казак;

– преименува с. Деве дере на с. Камилски дол;

– преименува с. Карлово на с. Карловско;

– преименува с. Атерен на с. Кобилино;

– преименува с. Мюселим на с. Кондово;

– преименува с. Спахалар на с. Конници;

– преименува с. Чекердекли на с. Костилково;

– преименува с. Армутлу на с. Крушица;

– преименува с. Кетенлик на с. Ленско;

– преименува с. Ятаклар на с. Ложето;

– преименува с. Гюджеклар на с. Малино;

– преименува с. Зорнаджилар на с. Манолово;

– преименува с. Ени чаир (Еничер махле) на с. Нова ливада;

– преименува с. Халачли на с. Одринци;

– преименува с. Козлуджа на с. Орешино;

– преименува с. Топузлар на с. Пашкул;

– преименува с. Джебилер на с. Планинец;

– преименува с. Попово на с. Попско;

– преименува с. Кютюклии на с. Пънево (Пъново);

– преименува с. Алагьозлер на с. Пъстроок;

– преименува с. Асърлъка на с. Рогозово;

– преименува с. Гюллер кьой на с. Розино;

– преименува с. Джумая кьой на с. Сборино;

– преименува с. Зорназан на с. Свирачи;

– преименува с. Гайдахор на с. Славеево;

– преименува с. Дуванджи кьой на с. Соколенци;

– преименува с. Баш юрен на с. Старинско;

– преименува с. Кара клисе на с. Черна черква;

– преименува с. Кара тепе на с. Черни рид;

– преименува с. Чаир на с. Черничино;

– преименува с. Аптараман кьой на с. Чучулига;

– преименува с. Кюлафчилер на с. Шапкарево;

– преименува с. Ала баир на с. Шарен бряг;

• МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Бахарлар на с. Бахарско;

– преименува с. Акча алан на с. Белополци;

– преименува с. Юнуз Виран на с. Бубино;

– преименува с. Балджи бук на с. Меден бук;

– преименува с. Висок бунар на с. Сив кладенец;

• МЗ № 1695/обн. 27.09.1937 г. – заличава селата Бахарско, Брестово, Високо, Десеткари, Крушица, Манолово, Осман аллар, Шапкарево и Шарен бряг поради изселване;
• през 1952 г. – заличени са селата Дъждец и Кохчас без административен акт поради изселване;
• Указ № 463/обн. 02.07.1965 г. – заличава селата Доленци и Рогозово поради изселване;
• Указ № 232/обн. 26.03.1968 г. – заличава с. Благовец поради изселване;
• Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава с. Лъджа и го присъединява като квартал на гр. Ивайловград;
• Указ № 409/обн. 27.03.1981 г. – преименува с. Пелевун (Пеливун) на с. Плевун;
• Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – заличава селата Бежанци, Влечугово, Дъб, Жълти чал, Ложето, Малино, Пънево (Пъново), Старинско и Черна черква поради изселване;

Политика

Награди за Община Ивайловград

• Победител в категория „Иновации, наука и образование“, раздел „малки общини“, в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“. Приз за кмета Диана Овчарова за усилията за внедряване на иновации в образованието на децата.

Транспорт

През общината преминават изцяло или частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 147,9 km:

• последният участък от 46 km от Републикански път II-59 (от km 48,2 до km 94,2);
• началният участък от 3,4 km от Републикански път III-593 (от km 0 до km 3,4);
• началният участък от 24,2 km от Републикански път III-597 (от km 0 до km 24,2);
• целият участък от 21,3 km от Републикански път III-598;
• началният участък от 22,3 km от Републикански път III-5906 (от km 0 до km 22,3);
• целият участък от 30,7 km от Републикански път III-5908.

Топографска карта

• Лист от карта K-35-88. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-89. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-100. Мащаб: 1 : 100 000.

Външни препратки

• Галерия със снимки от община Ивайловград
• Официален сайт на община Ивайловград

Източници

• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.