Ивайловград (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Ивайловград)
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Ивайловград.

Ивайловград (община)
Map of Ivaylovgrad municipality (Haskovo Province).png
Общи данни
Област Област Хасково
Площ 814.14 km²
Население 6 414 души
Адм. център Ивайловград
Брой селища 50
Сайт www.ivaylovgrad.bg
Управление
Кмет Диана Овчарова
(ГЕРБ)
Общ. съвет 13 съветници
   ГЕРБ (7)
   БСП, АБВ, ПК „Тракия“ – Ивайловград (4)
   ДПС (2)

Община Ивайловград се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Хасково.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в южната част на област Хасково. С площта си от 814,137 km2 е най-голямата сред 11-те общини на областта, което съставлява 14,71% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е хълмист и ниско планински, като територията ѝ изцяло попада в най-източните и най-ниски части на Източните Родопи.

В централните части на община Ивайловград от северозапад на югоизток с почти цялата си площ се простира рида Сърта. Билото му е широко, заравнено и заето от денудационна равнина, като на запад достига до 800 m и тук, на 2 km югозападно от село Попско се издига най-високата му точка връх Сърта 812,3 м. На изток билото постепенно се понижава до 300 – 350 m, като най-източните му части едва достигат 200 m на гръцка територия. Северните му склонове са по-къси, по-стръмни и дълбоко разчленени от десните притоци на Арда, а южните са по-дълги, широки и полегати, нарязани от плитките долини на левите притоци на Бяла река. Източната му ниска част се разделя на две части – северна и южна от долината на Атеренска река (Армира, десен приток на Арда). Изграден е от гнайси, амфиболити, шисти, мрамори, гранити, андезити, пясъчници и варовици.

Западно от рида Сърта в пределите на общината попадат най-източните части на друг източнородопски рид Ирантепе (Ирански рид). На 1 km северно от село Белополци се намира връх Батаклъка 732,9 m – най-високата точка на рида на територията на община Ивайловград.

В най-южната част на община Ивайловград, по границата с Република Гърция се простират крайните източни ниски части на рида Мъгленик. В него при гранична пирамида № 160 се издига най-високата точка на цялата община – 924,5 m н.в.

В крайната югозападна част на общината, в землищата на селата Горско и Казак, между Бяла река на запад и север и десният ѝ приток река Зърненица на изток са разположени най-северните части на рида Черна планина (Карадаг), северно разклонение на рида Мъгленик. Най-високата му точка в пределите на общината от 608,1 m се намира на 2 km южно от село Горско, на границата с община Крумовград.

Най-ниската точка на община Ивайловград от 52 m н.в. се намира в коритото на Луда река, на границата с Република Гърция.

Води[редактиране | редактиране на кода]

В северната част на общината протича част от долното течение на река Арда. При село Ламбух на нея е изградена преградната стена на големия язовир Ивайловград, като в пределите на общината попада негова „долна“, тясна част заемаща цялото протежение на „удавения“ от водите на язовира Камилдолски пролом на река Арда.

През източната част на общината протича Атеренска река (35 km, на българска територия 20 km, десен приток на Арда) с горното и част от средното си течение. Тя извира на 569 m н.в. от извор-чешма в бившия стопански двор на село Черни рид, в рида Сърта. Тече в източна посока в тясна и плитка долина. След пресичането на шосето Ивайловград – Мандрица долината ѝ се разширява, източно от село Драбишна напуска пределите на България и навлиза в Гърция.

В най-югоизточната част на общината на протежение от 20,2 km, от които 14,7 km по границата с Република Гърция протича част от средното течение на Луда река (десен приток на Марица в Гърция). Нейният най-голям приток е Бяла река (69,6 km). Тя извира под името Коджадере на 660 m н.в. от рида Мъгленик, на 2,2 km южно от село Черничево, община Крумовград. Първите около 15 km тече в северна посока в дълбока и гъсто залесена долина между ридовете Ирантепе на запад и Черна планина на изток. На 3,6 km североизточно от село Тинтява, община Крумовград прави остър завой на югоизток и долината ѝ става асиметрична – със стръмни десни склонове и полегати леви. В района на село Гугутка има малко долинно разширение, след което долината ѝ отново се стеснява и започват красивите меандри на Бяла река със стръмни скалисти брегове. Те са част от едноимената защитена територия с площ от 1532 ха[1]. След село Долно Луково реката завива на североизток, като меандрите ѝ стават по редки и с по-голям радиус. Северно от село Мандрица долината на реката значително се разширява, при село Одринци завива на изток и на 2,7 km източно от селото се влива отляво в Луда река на 52,5 m н.в.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост Дял (в %)
Общо 6 426 100,00
Българи 4 739 73,75
Турци 412 6,41
Цигани 54 0,84
Други 37 0,58
Не се самоопределят 123 1,91
Не отговорили 1 061 16,51

Движение на населението (1934 – 2011)[редактиране | редактиране на кода]

Община Ивайловград
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011
Население 16388 18538 18396 15728 13193 12271 10555 8107 6426
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 51 населени места с общо население от 6 426 жители (към 01.02.2011).[3]

Списък на населените места в община Ивайловград, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Бели дол - 8,258 Дере кьой Конници 89 20,503 Спахалар
Белополци 298 23,340 Акча алан Костилково 5 25,578 Чекердекли
Белополяне 131 15,728 Ак алан Ламбух 26 34,498
Ботурче 8 26,549 Куфалар Ленско 20 7,666 Кетенли
Брусино 3 5,126 Брусаджик Мандрица 52 27,148
Бубино 9 16,132 Юнуз Виран Меден бук 43 40,498 Балджи бук
Бялградец 33 1,806 Акча хисар Нова ливада 20 1,294 Ени чаир
Ветрушка - 6,597 Арфатчи кьой Одринци 6 10,501 Халачли
Вис 3 5,445 Вис кьой Орешино 34 16,184 Козлуджа
Глумово 13 3,029 Солуклар Пашкул 5 7,612 Топузлар
Гнездаре 3 - Юваджилар, в з-щето на с. Гугутка Планинец 53 5,311 Джебилер
Горно Луково 2 12,380 Горно Суванлии Плевун 134 27,190 Пелевун
Горноселци 14 29,783 Горно юбрю ерен Покрован 101 25,843
Горско - 6,477 Дах кьой Попско 47 26,695 Попово
Гугутка 82 25,248 Арнаут кьой Пъстроок 16 6,607 Алагьозлер
Долно Луково 80 18,223 Долно Суванлии Розино 57 12,323 Гюллер кьой
Долноселци 2 9,981 Долно юбрю ерен Сборино - 2,860 Джумая кьой
Драбишна 60 10,103 Свирачи 350 18,505 Зорназан
Железари 39 13,193 Демирджилер Сив кладенец 2 8,632 Гьокче бунар, Висок бунар
Железино 237 22,052 Демирлер Славеево 223 10,400 Гайдахор
Ивайловград 3739 46,117 Орта кьой Соколенци 4 7,195 Дуванджи кьой
Казак 22 17,404 Казаклъ Хухла 33 22,928
Камилски дол 65 45,018 Деве дере Черни рид 29 12,543 Кара тепе
Карловско - 87,172 Карлово Черничино 19 18,913 Чаир
Кобилино 77 25,508 Атерен Чучулига 16 19,504 Аптараман кьой
Кондово 122 3,537 Мюселим ОБЩО 6426 814,137 1 населено място е без землище

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Указ № 21/обн. 29.01.1927 г. – заличава с. Горно Акчасари поради изселване;
  • Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – признава н.м. Хаджи кьой за отделно населено място – с. Брестово;
– признава н.м. Сюргюлю за отделно населено място – с. Влечугово;
– признава н.м. Френк кьой (от с. Вис) за отделно населено място – с. Дъб;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Сачанлъ на с. Бежанци;
– преименува с. Дере кьой на с. Бели дол;
– преименува с. Ак алан на с. Белополяне;
– преименува с. Рахманлар на с. Благовец;
– преименува с. Куфалар на с. Ботурче;
– преименува с. Брусаджик на с. Брусино;
– преименува с. Акча хисар (Долно Акчасар) на с. Бялградец;
– преименува с. Арфатчи кьой на с. Ветрушка;
– преименува с. Вис кьой на с. Вис;
– преименува с. Гьокче бунар на с. Висок бунар;
– преименува с. Есе кьой (Юсе кьой) на с. Високо;
– преименува с. Солуклар на с. Глумово;
– преименува с. Юваджилар на с. Гнездаре;
– преименува с. Горно Суванлии на с. Горно Луково;
– преименува с. Горно юбрю ерен на с. Горноселци;
– преименува с. Дах кьой на с. Горско;
– преименува с. Арнаут кьой на с. Гугутка;
– преименува с. Ашари кьой на с. Десеткари;
– преименува с. Аша кьой на с. Доленци;
– преименува с. Долно Суванлии на с. Долно Луково;
– преименува с. Долно юбрю ерен на с. Долноселци;
– преименува с. Умур Верен (Омарен) на с. Дъждец;
– преименува с. Демирджилер на с. Железари;
– преименува с. Демирлер на с. Железино;
– преименува с. Къзъл чал на с. Жълти чал;
– преименува гр. Орта кьой на гр. Ивайловград;
– преименува с. Казаклъ на с. Казак;
– преименува с. Деве дере на с. Камилски дол;
– преименува с. Карлово на с. Карловско;
– преименува с. Атерен на с. Кобилино;
– преименува с. Мюселим на с. Кондово;
– преименува с. Спахалар на с. Конници;
– преименува с. Чекердекли на с. Костилково;
– преименува с. Армутлу на с. Крушица;
– преименува с. Кетенлик на с. Ленско;
– преименува с. Ятаклар на с. Ложето;
– преименува с. Гюджеклар на с. Малино;
– преименува с. Зорнаджилар на с. Манолово;
– преименува с. Ени чаир (Еничер махле) на с. Нова ливада;
– преименува с. Халачли на с. Одринци;
– преименува с. Козлуджа на с. Орешино;
– преименува с. Топузлар на с. Пашкул;
– преименува с. Джебилер на с. Планинец;
– преименува с. Попово на с. Попско;
– преименува с. Кютюклии на с. Пънево (Пъново);
– преименува с. Алагьозлер на с. Пъстроок;
– преименува с. Асърлъка на с. Рогозово;
– преименува с. Гюллер кьой на с. Розино;
– преименува с. Джумая кьой на с. Сборино;
– преименува с. Зорназан на с. Свирачи;
– преименува с. Гайдахор на с. Славеево;
– преименува с. Дуванджи кьой на с. Соколенци;
– преименува с. Баш юрен на с. Старинско;
– преименува с. Кара клисе на с. Черна черква;
– преименува с. Кара тепе на с. Черни рид;
– преименува с. Чаир на с. Черничино;
– преименува с. Аптараман кьой на с. Чучулига;
– преименува с. Кюлафчилер на с. Шапкарево;
– преименува с. Ала баир на с. Шарен бряг;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Бахарлар на с. Бахарско;
– преименува с. Акча алан на с. Белополци;
– преименува с. Юнуз Виран на с. Бубино;
– преименува с. Балджи бук на с. Меден бук;
– преименува с. Висок бунар на с. Сив кладенец;
  • МЗ № 1695/обн. 27.09.1937 г. – заличава селата Бахарско, Брестово, Високо, Десеткари, Крушица, Манолово, Осман аллар, Шапкарево и Шарен бряг поради изселване;
  • през 1952 г. – заличени са селата Дъждец и Кохчас без административен акт поради изселване;
  • Указ № 463/обн. 02.07.1965 г. – заличава селата Доленци и Рогозово поради изселване;
  • Указ № 232/обн. 26.03.1968 г. – заличава с. Благовец поради изселване;
  • Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава с. Лъджа и го присъединява като квартал на гр. Ивайловград;
  • Указ № 409/обн. 27.03.1981 г. – преименува с. Пелевун (Пеливун) на с. Плевун;
  • Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – заличава селата Бежанци, Влечугово, Дъб, Жълти чал, Ложето, Малино, Пънево (Пъново), Старинско и Черна черква поради изселване;

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават изцяло или частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 147,9 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София 1978, стр. 232
  2. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  3. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ