Покрован

Покрован
	Покрован
	Покрован Покрован
Общи данни
Население	53 души (31 декември 2025 г.); 2,05 души/km²
Землище	25,843 km²
Надм. височина	375 m
Пощ. код	6575
Тел. код	03667
МПС код	Х
ЕКАТТЕ	57145
Администрация
Държава	България
Област	Хасково
Община; – кмет	Ивайловград; Диана Овчарова ; (ГЕРБ; 2011)

Покрован е село в Южна България. То се намира в община Ивайловград, област Хасково.

География

Село Покрован се намира в планински район.

История

2. В своята книга За да се запознаем с историята на тези будни хора, както и причините, отвели ги в лоното на Католическата църква, трябва да проследим историческите събития, довели до възникването и развитието на униатското движение в България през средата на ХІХ век. В пределите на Османската империя църковната зависимост на българите била под опеката на гръцката духовна власт. При тези условия група възрожденски дейци, начело с Драган Цанков, стигнали до идеята за църковна независимост и отделяне от юрисдикцията на Цариградската патриаршия, а към онзи момент единствената възможност за това била уния с Рим.

е документирал избиването от Османската армия на 45 българи от село Покриван

Религии

Освен службите в католическата църква „Успение Богороднично”, в Покрован почти няма обществен живот. Затова от тринадесет години там работи Дневен център за възрастни хора „Свети Василий”, поддържан от „Каритас София”. Наскоро той беше изцяло обновен и обзаведен. В Центъра работят един готвач и двама асистенти, които ежедневно приготвят храна за местните възрастни жители, като на трудно подвижните възрастни хора доставят храната директно в техните домове. Центърът предлага занимания за покрованци – гледане на телевизия, игри и различни активности, баня и уютна камина. Оказва се, че той е една от малките радости в живота на хората там.

Редовни събития

Традиционен събор на селото е на Голяма Богородица 15 август.

Личности

Родени в Покрован

Ангел Колев Кастрев, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, кюмюрджия, служил в IV рота на XI Сярска дружина от 20 октомври 1912 до 10 август 1913 г., носител на кръст „За храброст“ IV степен ^[2]
Георги Димов (1918 – 1994), български филолог

Други

Селото е едно от малкото в този район с изцяло българско население. Тихо, живописно, с красива природа и гостоприемни жители. Има възможност за лов и риболов. Районът е с неразвита инфраструктура.

Външни препратки

Галерия със снимки от Покрован

Бележки

↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 354.

Източници

РАЗОРЕНИЕТО НА ТРАКИЙСКИТѢ БЪЛГАРИ ПРѢЗЪ 1913 ГОДИНА, академик Любомиръ Милетичъ от (Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница 1918 г.;II фототипно издание, Културно-просветен клуб „Тракия“-София, 1989 г., София) http://macedonia.kroraina.com/bmark/lm_tr/lm_tr_13c.htm

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[wikidata-3d222641a20dfde90b58931764ceed3d57c4b135-v6-1] www.nsi.bg // Национален статистически институт.

[2] Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 354.

[1]

[2]