Покрован

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Покрован
Общи данни
Население 71 души[1] (15 юни 2020 г.)
2,5 души/km²
Землище 25,843 km²
Надм. височина 375 m
Пощ. код 6575
Тел. код 03667
МПС код Х
ЕКАТТЕ 57145
Администрация
Държава България
Област Хасково
Община
   кмет
Ивайловград
Диана Овчарова
(ГЕРБ)

Покрован е село в Южна България. То се намира в община Ивайловград, област Хасково.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Покрован се намира в планински район.

История[редактиране | редактиране на кода]

2. В своята книга РАЗОРЕНИЕТО НА ТРАКИЙСКИТѢ БЪЛГАРИ ПРѢЗЪ 1913 ГОДИНА[2], академик Любомиръ Милетичъ от (Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница 1918 г.;II фототипно издание, Културно-просветен клуб "Тракия"-София, 1989 г., София) http://macedonia.kroraina.com/bmark/lm_tr/lm_tr_13c.htm е документирал избиването от Османската армия на 45 българи от село Покриван

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Покрован е единственото село в Източните Родопи, в което населението е католици униати. През 1924 г. е постоен храмът „Успение Богородично“.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Традиционен събор на селото е на Голяма Богородица 15 август.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Покрован
Грамота за връчване на войнишкия кръст IV степен на ордена „За храброст“ на Ангел Колев от цар Фердинанд I, 26 септември 1913 г.
2Свидетелство № 6629, подписано от министър Теодоси Даскалов, на Ангел Колев Кастрев от Покрован за награждаването му с медал за участие в Балканските войни, 20 март 1939 г.
  • Ангел Колев Кастрев, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, кюмюрджия, служил в IV рота на XI Сярска дружина от 20 октомври 1912 до 10 август 1913 г., носител на кръст „За храброст“ IV степен [3]
  • Георги Димов (1918 – 1994), български филолог

Други[редактиране | редактиране на кода]

Селото е едно от малкото в този район с изцяло българско население. Тихо, живописно, с красива природа и гостоприемни жители. Има възможност за лов и риболов. Районът е с неразвита инфраструктура.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Милетичъ, академик Любомиръ. РАЗОРЕНИЕТО НА ТРАКИЙСКИТѢ БЪЛГАРИ ПРѢЗЪ 1913 ГОДИНА. София, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница 1918 г., 1915. с. 98-104.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 354.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

РАЗОРЕНИЕТО НА ТРАКИЙСКИТѢ БЪЛГАРИ ПРѢЗЪ 1913 ГОДИНА, академик Любомиръ Милетичъ от (Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница 1918 г.;II фототипно издание, Културно-просветен клуб "Тракия"-София, 1989 г., София) http://macedonia.kroraina.com/bmark/lm_tr/lm_tr_13c.htm