Покрован
| Покрован | |
|---|---|
  Покрован  Покрован | |
| Общи данни | |
| Население | 69 души[1] (15 септември 2022 г.) 2,69 души/km² |
| Землище | 25,843 km² |
| Надм. височина | 375 m |
| Пощ. код | 6575 |
| Тел. код | 03667 |
| МПС код | Х |
| ЕКАТТЕ | 57145 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Хасково |
| Община – кмет | Ивайловград Диана Овчарова (ГЕРБ) |
Покрован е село в Южна България. То се намира в община Ивайловград, област Хасково.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Покрован се намира в планински район.
История[редактиране | редактиране на кода]
2. В своята книга РАЗОРЕНИЕТО НА ТРАКИЙСКИТѢ БЪЛГАРИ ПРѢЗЪ 1913 ГОДИНА[2], академик Любомиръ Милетичъ от (Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница 1918 г.;II фототипно издание, Културно-просветен клуб „Тракия“-София, 1989 г., София) http://macedonia.kroraina.com/bmark/lm_tr/lm_tr_13c.htm е документирал избиването от Османската армия на 45 българи от село Покриван
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Покрован е единственото село в Източните Родопи, в което населението е католици униати. През 1924 г. е построен храмът „Успение Богородично“.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Традиционен събор на селото е на Голяма Богородица 15 август.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Покрован
- Ангел Колев Кастрев, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, кюмюрджия, служил в IV рота на XI Сярска дружина от 20 октомври 1912 до 10 август 1913 г., носител на кръст „За храброст“ IV степен [3]
- Георги Димов (1918 – 1994), български филолог
Други[редактиране | редактиране на кода]
Селото е едно от малкото в този район с изцяло българско население. Тихо, живописно, с красива природа и гостоприемни жители. Има възможност за лов и риболов. Районът е с неразвита инфраструктура.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Милетичъ, академик Любомиръ. РАЗОРЕНИЕТО НА ТРАКИЙСКИТѢ БЪЛГАРИ ПРѢЗЪ 1913 ГОДИНА. София, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница 1918 г., 1915. с. 98-104.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 354.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
РАЗОРЕНИЕТО НА ТРАКИЙСКИТѢ БЪЛГАРИ ПРѢЗЪ 1913 ГОДИНА, академик Любомиръ Милетичъ от (Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница 1918 г.;II фототипно издание, Културно-просветен клуб „Тракия“-София, 1989 г., София) http://macedonia.kroraina.com/bmark/lm_tr/lm_tr_13c.htm
| ||||||||