Крумовград (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Крумовград)
Направо към: навигация, търсене
Крумовград (община)
Map of Krumovgrad municipality (Kardzhali Province).png
Герб на Крумовград (община)
Общи данни
Област Област Кърджали
Площ 843.319 km²
Население 18 334 души
Адм. център Крумовград
Брой селища 80
Сайт www.krumovgrad.bg
Управление
Кмет Себихан Мехмед
(ДПС)
Общ. съвет 29 съветници
   ДПС (21)
   ГЕРБ (5)
   БСП (3)
Географска карта на община Крумовград

Община Крумовград се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Кърджали.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в източната и югоизточната част на област Кърджали. С площта си от 843,319 km2 се явява най-голямата сред 7-те общините на областта, което съставлява 26,27% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на община Крумовград е ниско планински и хълмист. Тя се намира изцяло в пределите Източните Родопи. Централните ѝ части са заети от голямото долинно разширение на река Крумовица (десен приток на Арда), където е разположен и общинският център град Крумовград.

На изток, юг и запад от него се простират части от три източнородопски рида. В южната част на община Крумовград и по границата с Република Гърция се намира рида Мъгленик, по билото на който преминава държавната ни граница. На нея, на около 5 km югозападно от село Горни Юруци се издига най-високият връх на рида и общината – Ветрен (1267 m). От главното било на рида на север се спускат къси и тесни странични малки ридове, между които в дълбоки долини протичат реките Крумовица и Бяла река и техните многобройни притоци.

В западната периферия на общината, западно от река Крумовица и северозападно от нейния най-голям приток река Кесебир (Вировица) се простират източните склонове на Стръмни рид, който завършва на север при долината на река Арда под името Бойник планина. Неговата максимална височина е едноименният му връх (960 m), разположен северозападно от село Рибино.

В източната половина на община Крумовград се простира от юг на север тритият източнородопски рид Ирантепе (Ирански рид), който започва в района на село Черничево и завършва на север със стръмни склонове до долината на река Арда. Неговата максимална височина е връх Ирантепе (Иранов връх, 817 m), разположен северно от село Перуника.

В коритото на Арда, на около 8 km източно от село Бряговец се намира най-ниската точка на общината – 153` m н.в.

Води[редактиране | редактиране на кода]

По северната граница на общината, на протежение от около 20 km преминава част от средното течение на река Арда. На нея, северно от село Студен кладенец е изградена преградната стена на язовир „Студен кладенец“, като в пределите на общината остава съвсем малка част от водното огледала на язовира непосредствено над стената.

Основни водни артерии на община Крумовград са река Крумовица и нейният ляв най-голям приток река Кесебир (Вировица), които отводняват над 2/3 от територията ѝ. Река Крумовица извира от рида Мъгленик, на границата с Гърция, южно от село Аврен и тече на север в дълбока и гориста долина. В района на град Крумовград образува голямо долинно разширение, което е заето от обширни обработваеми земи. След село Вранско долината ѝ отново става дълбока, на места каньоновидна между ридовете Ирантепе и Стръмни рид и се влива отляво в Арда източно от село Поточница, където отново образува малко долинно разширение. Нейни основни притоци на територията на общината са реките: леви притоци – Пазар дол (влива се при село Малко Каменяне), Егречка река (при село Малко Каменяне), Кесебир (Вировица, при село Скалак), Елбасандере (Ветрица, при град Крумовград), Кутлуджадере (при село Вранско), Дишкая дере (при село Стари чал); десни притоци – Големия дол (при село Девесилово), Градински дол (Бостандере, при село Малко Каменяне), Бююкдере (при село Рогач), Пандаклъдере (при село Хисар), Душундере (при село Джанка.

Останалата около 1/3 югоизточна част на общината попада в горния водосборен басейн на Бяла река (ляв приток на Луда река, от басейна на Арда). Тя води началото си също от рида Мъгленик, югоизточно от село Черничево, тече на север и малко преди да навлезе в община Ивайловград рядко завива на изток-югоизток. Тя както и нейните многобройни малки притоци протичат в много дълбоки долини със стръмни склонове.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Територията на община Крумовград попада в северната периферия на средиземноморското климатично влияние и се характеризира с преходно-средиземноморски климат. Средната годишна температура е 13,2°С, с максимална температура 37,0°С и минимална температура -16,0°С. Зимите са сравнително меки, като дните със задържане на снежна покривка са 43, а лятото е продължително и горещо. Средната годишна сума на валежите е 52,1 л/м², която е около средните стойности, измерени в метеорологичните станции през 2001 г. Нископланинският релеф, отвореността през долината на река Крумовица на север, позволяват безпрепятственото нахлуване както на средиземноморски, така и на студени континентални въздушни маси, в резултат на това се получава твърде голямо разнообразие на климата.

Почви[редактиране | редактиране на кода]

Най-разпространени са канелените почви и кафявите планински почви, а по поречията на реките има алувиално-ливадни почви. Алувиално-ливадните почви се характеризират със средномощен хумусен слой и добро почвено плодородие. Подходящи са за отглеждане на зеленчуци и овощни култури, фъстъци, технически култури. Канелените и планинските горски почви са водопропускливи, характеризират се с маломощен хумусно-алувиален слой и са подходящи за отглеждането на топлолюбиви интензивни култури като слънчоглед, тютюн, лозя и трайни насаждения. В районите на разпространението им ерозионните процеси са засилени. За развитието на ерозия допринасят и относително голямото вертикално разчленение на релефа и обезлесяването на значителни участъци от горите.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 17 823 100,00
Българи 3 968 22,26
Турци 10 161 57,01
Цигани 36 0,20
Други 97 0,54
Не се самоопределят 223 1,25
Не отговорили 3 338 18,73

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 80 населени места с общо население 17 823 жители (01.02.11 г.).[2].

Списък на населените места в община Крумовград, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Аврен 385 35,229 Луличка 226 12,607 Кадъ кьой
Багрилци 87 26,731 Аладжилар Малка Чинка 177 3,683 Ягбасан сягир
Бараци 199 6,710 Бараклар Малко Каменяне 48 8,915 Ташлъ сютлю дере
Благун 37 6,942 Айвалъ Малък Девесил 357 11,339 Дикили кайряк
Бойник - 17,582 Юрпек Метлика 121 6,272 Мурад пашалар
Бряговец 143 30,791 Гедиклер Морянци 117 10,288 Дениз койлуч
Бук 279 16,403 Алмалъ дере Овчари 142 6,553 Чобан кьой
Вранско 683 5,600 Хаджилар Орех 327 1,000
Голяма Чинка 213 7,568 Якбасан кебер Орешари - 6,760 Козлуджа
Голям Девесил 148 5,734 Дикили Джафер Падало 20 12,645 Конаджик
Голямо Каменяне 1190 15,417 Ташлъ Чилингир Пашинци 1463 8,805 Хюмет пашалар
Горна кула 327 11,034 Баале Бургас Пелин 504 7,880 Кара бейли
Горни Юруци 177 28,650 Горно юруклер Перуника 440 11,175 Демир кьой
Гривка 77 7,834 Коджа Ахмедлар Подрумче 388 4,837 Дермен виран
Гулийка 126 4,300 Невсе сипахлер Полковник Желязово 1001 2,364 Кара Демирлер
Гулия 165 5,786 Невсе ташлъ Поточарка 137 - Ада Ибаилъ, в з-щето на с. Поточница
Девесилица 81 7,346 Дикили халурен Поточница 258 11,319 Ада кьой
Девесилово 267 15,224 Дикили каинлък Раличево 100 - Рахман ходжа, в з-щето на с. Гривка
Джанка 111 14,047 Дере кьой Рибино ,69 12,364 Балък
Доборско 39 9,676 Бакийлер Рогач 386 10,411 Юмер кьой
Долна кула 131 12,399 Зиир Бургас Ручей 39 5,418 Сарп дере
Долни Юруци 129 3,636 Долно юруклер Самовила 172 5,952 Талашман дере
Дъждовник 61 3,313 Ямур баба Сбор - 15,481
Егрек 615 25,728 Синигер 43 11,057 Махмутлар
Едрино 386 1,123 Скалак 10 41 6,240 Пересилер
Звънарка 589 6,570 Юнуз Сладкодум 2 12,690 Гюзел хатип
Зиморница 27 - Сарсаклар, в з-щето на с. Гривка Сливарка 334 3,958 Спахилер, Хаджи кьой, Спахиево
Златолист 92 4,351 Султанлъ, Султанско Стари чал 49 24,428 Чал атик
Калайджиево 8 8,853 Калайджилар Стражец 8 26,337 Чукурите
Каменка 50 1,237 Кайлар Странджево 587 8,238 Махмутлии
Кандилка 165 9,515 Евренлер Студен кладенец 122 3,600 Соук бунар
Качулка 30 28,153 Куранджилар Сърнак 131 6,341 Сърнач
Ковил 54 2,278 Дели ахат Тинтява 27 17,630 Тирфили
Кожухарци 4 5,762 Кюрлю махле Токачка 265 5,645 Токачик
Котлари 70 5,568 Казанджилар Тополка 66 3,269 Каваджик
Красино 67 12,427 Гюзел гани Хисар 13 2,668
Крумовград 5070 5,144 Кошу кавак Храстово 9014 7,337 Кюлджилер
Къклица 90 12,107 Езеденли Чал 46 15,992 Чал джедит
Лещарка 202 13,264 Коджа Мусалар Черничево 346 53,360 Дутлу
Лимец 57 5,996 Кара Шабанлар Чернооки 68 13,433 Карагьозлер
ОБЩО 17823 843,319 3 населени места са без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – признава н.м. Менека за отделно населено място – с. Момчилово;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Гедиклер на с. Бряговец;
– преименува с. Дикили Джафер на с. Голям Девесил;
– преименува с. Горно юруклер на с. Горни Юруци;
– преименува с. Дикили халурен на с. Девесилица;
– преименува с. Дикили каинлък на с. Девесилово;
– преименува с. Долно Юреклер (Долни Юруклер) на с. Долни Юруци;
– преименува с. Кюрлю махле на с. Кожухарци;
– преименува гр. Кошу кавак на гр. Крумовград;
– преименува с. Кара Шабанлар на с. Лимец;
– преименува с. Дикили кайряк на с. Малък Девесил;
– преименува с. Балджа на с. Медовица;
– преименува с. Козлуджа на с. Орешари;
– преименува с. Дутлу на с. Черничево;
– преименува с. Ада кьой на с. Поточница;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Аладжилар на с. Багрилци;
– преименува с. Барклар на с. Бараци;
– преименува с. Айвалъ на с. Благун;
– преименува с. Юрпек на с. Бойник;
– преименува с. Алмалъ дере на с. Бук;
– преименува с. Фузозлар на с. Врана;
– преименува с. Хаджилар на с. Вранско;
– преименува с. Якбасан кебир на с. Голяма Чинка;
– преименува с. Баале Бургас на с. Горна кула;
– преименува с. Коджа Ахмедлер на с. Гривка;
– преименува с. Невсе сипахлер на с. Гулийка;
– преименува с. Невсе ташлъ на с. Гулия;
– преименува с. Дере кьой на с. Джанка;
– преименува с. Бакийлер на с. Доборско;
– преименува с. Зиир Бургас на с. Долна кула;
– преименува с. Ямур баба на с. Дъждовник;
– преименува с. Юнуз на с. Звънарка;
– преименува с. Сарсаклар на с. Зиморница;
– преименува с. Калайджилар на с. Калайджиево;
– преименува с. Кайлар на с. Каменка;
– преименува с. Евренлер на с. Кандилка;
– преименува с. Куранджилар на с. Качулка;
– преименува с. Дели ахат на с. Ковил;
– преименува с. Казанджилар на с. Котлари;
– преименува с. Гюзел гани на с. Красино;
– преименува с. Езеденли на с. Къклица;
– преименува с. Коджа Мусалар на с. Лещарка;
– преименува с. Кадъ кьой на с. Луличка;
– преименува с. Якбасан сягир на с. Малка Чинка;
– преименува с. Ташлъ сютлю дере на с. Малко Каменяне;
– преименува с. Мурад пашалар на с. Метлика;
– преименува с. Ай кулак на с. Мече ухо;
– преименува с. Дениз койлуч на с. Морянци;
– преименува с. Чобан кьой на с. Овчари;
– преименува с. Конаджик на с. Падало;
– преименува с. Хюмет пашалар на с. Пашинци;
– преименува с. Кара бейли на с. Пелин;
– преименува с. Демир кьой на с. Перуника;
– преименува с. Дермен виран на с. Подрумче;
– преименува с. Кара Демирлер на с. Полковник Желязово;
– преименува с. Ада Ибаилъ на с. Поточарка;
– преименува с. Рахман ходжа на с. Раличево;
– преименува с. Балък на с. Рибино;
– преименува с. Юмер кьой на с. Рогач;
– преименува с. Сарп дере на с. Ручей;
– преименува с. Талашман дере на с. Самовила;
– преименува с. Алфатлъ хаджилар на с. Свирец;
– преименува с. Махмутлар на с. Синигер;
– преименува с. Пересилер на с. Скалак;
– преименува с. Дели Ахмедлер на с. Скорец;
– преименува с. Гюзел хатип на с. Сладкодум;
– преименува с. Карлъ на с. Снеготин;
– преименува с. Спахилер (Хаджи кьой) на с. Спахиево;
– преименува с. Чал атик на с. Стари чал;
– преименува с. Махмутлии на с. Странджево;
– преименува с. Соук бунар на с. Студен кладенец;
– преименува с. Султанлъ на с. Султанско;
– преименува с. Сърнач на с. Сърнак;
– преименува с. Тирфили на с. Тинтява;
– преименува с. Токачик на с. Токачка;
– преименува с. Каваджик на с. Тополка;
– преименува с. Кюлджилер на с. Храстово;
– преименува с. Чал джедит на с. Чал;
– преименува с. Карагьозлер на с. Чернооки;
  • в периода 1934 – 1946 г. – заличени са с. Врана и м. Скорец и са присъединени без административен акт към с. Луличка;
  • Указ № 557/обн. 25.11.1951 г. – преименува с. Султанско на с. Златолист;
– преименува с. Спахиево на с. Сливарка;
  • Указ № 356/обн. 07.12.1954 г. – признава н.м. Данаилово (от с. Гулийка) за отделно населено място – м. Данаилово;
  • Указ № 463/обн. 02.07.1965 г. – заличава селата Медовица и Момчилово поради изселване;
  • Указ № 232/обн. 26.03.1968 г. – обединава н.м. Аръклар, Бектошлер, Гани кьой, Хаджиолар, Чифлик и Шереметлер в едно населено място – с. Сбор;
  • Указ № 409/обн. 27.03.1981 г. – преименува с. Чукурите на с. Стражец;
  • Указ № 583/обн. 14.04.1981 г. – отделя кварталите Костино и Ладово от с. Гулия и ги присъединява като квартали на с. Малко Каменяне;
– отделя кв. Разгон от с. Овчари и го присъединява като квартал на гр. Крумовград;
– отделя кв. Чифлик от с. Аврен и го присъединява като квартал на с. Голямо Каменяне;
– признава н.м. Едрино (от с. Полковник Желязово) за отделно населено място – с. Едрино;
  • Указ № 2932/обн. 27.09.1983 г. – преименува община Голямо Каменяне на община Аврен, с общински център с. Аврен;
  • Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – заличава м. Данаилово и селата Мече ухо, Свирец и Снеготин поради изселване;
  • Указ № 3005/обн. 06.10.1987 г. – закрива община Аврен и заедно с включените ѝ в състава населени места я присъединява към община Крумовград;
  • Указ № 172/обн. 03.06.2008 г. – признава н.м. Орех (от с. Звънарка) за отделно населено място – с. Орех.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават изцяло или частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 150,5 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]