Направо към съдържанието

Звънарка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
За село Звънарка в Област Кърджали вижте Звънарка (село).
Звънарка
♂ Звънарка
Звънарка
♀ Звънарка
Звънарка
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
клон:Целурозаври (Coelurosauria)
клон:Neocoelurosauria
клон:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):Авиали (Avialae)
клас:Птици (Aves)
разред:Гъскоподобни (Anseriformes)
семейство:Патицови (Anatidae)
род:Звънарки (Bucephala)
вид:Звънарка (B. clangula)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Звънарка в Общомедия
[ редактиране ]

Звънарката (Bucephala clangula), е сравнително дребна птица от семейство Патицови (Anatidae), разред Гъскоподобни (Anseriformes). Тежи между 0,4 и 1,4 кг, дължина на тялото 45-50 cm, размах на крилете 75 cm. Имат силно изразен полов диморфизъм, като мъжките са с голяма черна глава със зелен отбясък, жълти очи, бяло петно до юздичката и бели гърди. Женските имат кафюва глава и сиво тяло. Младите тямат ярко жълто око.[2][3]

Bucephala clangula

Разпространена е в Европа (включително България), Азия и Северна Америка. Прелетна птица, зимата прекарва около Средиземно море, южна Азия и по бреговете на Тихия и Атлантическия океан. Придържа се в близост до сладководни басейни, езера и големи реки.

Начин на живот и хранене

[редактиране | редактиране на кода]

Приема предимно животинска храна, дребни безгръбначни. Когато се храни се гмурка на дълбочина около 4 m.

Гнезди в цепнатини и дупки и хралупи на стари дървета, в гористи местности с блатна растителност.[3] Снася 4-14 яйца, които мъти само женската в продължение на 30 дни. При недостиг на места за гнездене понякога две женски снасят в едно гнездо. Годишно отглежда едно люпило.

Допълнителни сведения

[редактиране | редактиране на кода]

Защитен вид на територията на България, срещащ се най-вече през зимата. През 2024 г. за първи път е доказано гнезденето на звънарки в България, на територията на остров Персин.[3]

  1. Bucephala clangula (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. BirdLife International. Bucephala clangula // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2013.2. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 26 ноември 2013. (на английски)
  3. а б в БДЗП. Обикновени звънарки гнездят за първи път в България // 2024-06-13. Посетен на 2024-07-07. (на български)