Крумовград (община)
| Община Крумовград | |
 | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Област | Кърджали |
| Площ | 843.319 km² |
| Население | 18 334 души |
| Адм. център | Крумовград |
| Брой селища | 80 |
| Сайт | krumovgrad.bg |
| Управление | |
| Кмет | Себихан Мехмед (ДПС; 2003) |
| Общ. съвет | 29 съветници |
.png) | |
| Община Крумовград в Общомедия | |
Община Крумовград се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Кърджали.
География
[редактиране | редактиране на кода]Географско положение, граници, големина
[редактиране | редактиране на кода]Общината е разположена в източната и югоизточната част на област Кърджали. С площта си от 843,319 km2 е най-голямата сред 7-те общините на областта, т.е. 26,27% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на югозапад – община Кирково;
- на запад – община Момчилград;
- на северозапад – община Кърджали;
- на север – община Стамболово, област Хасково;
- на североизток – община Маджарово, област Хасково;
- на изток – община Ивайловград, област Хасково;
- на юг – Република Гърция.
Природни ресурси
[редактиране | редактиране на кода]Релеф
[редактиране | редактиране на кода]Релефът на община Крумовград е ниско планински и хълмист. Тя се намира изцяло в пределите Източните Родопи. Централните ѝ части са заети от голямото долинно разширение на река Крумовица (десен приток на Арда), където е разположен и общинският център град Крумовград.
На изток, юг и запад от него се простират части от три източнородопски рида. В южната част на община Крумовград и по границата с Република Гърция се намира рида Мъгленик, по билото на който преминава държавната ни граница. На нея, на около 5 km югозападно от село Горни Юруци се издига най-високият връх на рида и общината – Ветрен (1267 m). От главното било на рида на север се спускат къси и тесни странични малки ридове, между които в дълбоки долини протичат реките Крумовица и Бяла река и техните многобройни притоци.
В западната периферия на общината, западно от река Крумовица и северозападно от нейния най-голям приток река Кесебир (Вировица) се простират източните склонове на Стръмни рид, който завършва на север при долината на река Арда под името Бойник планина. Неговата максимална височина е едноименният му връх (960 m), разположен северозападно от село Рибино.
В източната половина на община Крумовград се простира от юг на север тритият източнородопски рид Ирантепе (Ирански рид), който започва в района на село Черничево и завършва на север със стръмни склонове до долината на река Арда. Неговата максимална височина е връх Ирантепе (Иранов връх, 817 m), разположен северно от село Перуника.
В коритото на Арда, на около 8 km източно от село Бряговец се намира най-ниската точка на общината – 153` m н.в.
Води
[редактиране | редактиране на кода]По северната граница на общината, на протежение от около 20 km преминава част от средното течение на река Арда. На нея, северно от село Студен кладенец е изградена преградната стена на язовир „Студен кладенец“, като в пределите на общината остава съвсем малка част от водното огледала на язовира непосредствено над стената.
Основни водни артерии на община Крумовград са река Крумовица и нейният ляв най-голям приток река Кесебир (Вировица), които отводняват над 2/3 от територията ѝ. Река Крумовица извира от рида Мъгленик, на границата с Гърция, южно от село Аврен и тече на север в дълбока и гориста долина. В района на град Крумовград образува голямо долинно разширение, което е заето от обширни обработваеми земи. След село Вранско долината ѝ отново става дълбока, на места каньоновидна между ридовете Ирантепе и Стръмни рид и се влива отляво в Арда източно от село Поточница, където отново образува малко долинно разширение. Нейни основни притоци на територията на общината са реките: леви притоци – Пазар дол (влива се при село Малко Каменяне), Егречка река (при село Малко Каменяне), Кесебир (Вировица, при село Скалак), Елбасандере (Ветрица, при град Крумовград), Кутлуджадере (при село Вранско), Дишкая дере (при село Стари чал); десни притоци – Големия дол (при село Девесилово), Градински дол (Бостандере, при село Малко Каменяне), Бююкдере (при село Рогач), Пандаклъдере (при село Хисар), Душундере (при село Джанка.
Останалата около 1/3 югоизточна част на общината попада в горния водосборен басейн на Бяла река (ляв приток на Луда река, от басейна на Арда). Тя води началото си също от рида Мъгленик, югоизточно от село Черничево, тече на север и малко преди да навлезе в община Ивайловград рядко завива на изток-югоизток. Тя както и нейните многобройни малки притоци протичат в много дълбоки долини със стръмни склонове.
Климат
[редактиране | редактиране на кода]Територията на община Крумовград попада в северната периферия на средиземноморското климатично влияние и се характеризира с преходно-средиземноморски климат. Средната годишна температура е 13,2 °C, с максимална температура 37,0 °C и минимална температура -16,0 °C. Зимите са сравнително меки, като дните със задържане на снежна покривка са 43, а лятото е продължително и горещо. Средната годишна сума на валежите е 52,1 л/м², която е около средните стойности, измерени в метеорологичните станции през 2001 г. Нископланинският релеф, отвореността през долината на река Крумовица на север, позволяват безпрепятственото нахлуване както на средиземноморски, така и на студени континентални въздушни маси, в резултат на това се получава твърде голямо разнообразие на климата.
Почви
[редактиране | редактиране на кода]Най-разпространени са канелените почви и кафявите планински почви, а по поречията на реките има алувиално-ливадни почви. Алувиално-ливадните почви се характеризират със средномощен хумусен слой и добро почвено плодородие. Подходящи са за отглеждане на зеленчуци и овощни култури, фъстъци, технически култури. Канелените и планинските горски почви са водопропускливи, характеризират се с маломощен хумусно-алувиален слой и са подходящи за отглеждането на топлолюбиви интензивни култури като слънчоглед, тютюн, лозя и трайни насаждения. В районите на разпространението им ерозионните процеси са засилени. За развитието на ерозия допринасят и относително голямото вертикално разчленение на релефа и обезлесяването на значителни участъци от горите.
Населени места
[редактиране | редактиране на кода]Общината има 80 населени места с общо население 16 909 жители към 7 септември 2021 г.[1]
| Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Аврен | 276 | 35,229 | Луличка | 178 | 12,607 | Кадъ кьой | |
| Багрилци | 74 | 26,731 | Аладжилар | Малка Чинка | 95 | 3,683 | Ягбасан сягир |
| Бараци | 204 | 6,710 | Бараклар | Малко Каменяне | 66 | 8,915 | Ташлъ сютлю дере |
| Благун | 26 | 6,942 | Айвалъ | Малък Девесил | 198 | 11,339 | Дикили кайряк |
| Бойник | 4 | 17,582 | Юрпек | Метлика | 102 | 6,272 | Мурад пашалар |
| Бряговец | 158 | 30,791 | Гедиклер | Морянци | 145 | 10,288 | Дениз койлуч |
| Бук | 197 | 16,403 | Алмалъ дере | Овчари | 152 | 6,553 | Чобан кьой |
| Вранско | 648 | 5,600 | Хаджилар | Орех | 343 | 1,000 | |
| Голяма Чинка | 194 | 7,568 | Якбасан кебер | Орешари | – | 6,760 | Козлуджа |
| Голям Девесил | 77 | 5,734 | Дикили Джафер | Падало | 7 | 12,645 | Конаджик |
| Голямо Каменяне | 199 | 15,417 | Ташлъ Чилингир | Пашинци | 379 | 8,805 | Хюмет пашалар |
| Горна кула | 316 | 11,034 | Баале Бургас | Пелин | 589 | 7,880 | Кара бейли |
| Горни Юруци | 58 | 28,650 | Горно юруклер | Перуника | 29 | 11,175 | Демир кьой |
| Гривка | 85 | 7,834 | Коджа Ахмедлар | Подрумче | 431 | 4,837 | Дермен виран |
| Гулийка | 145 | 4,300 | Невсе сипахлер | Полковник Желязово | 651 | 2,364 | Кара Демирлер |
| Гулия | 60 | 5,786 | Невсе ташлъ | Поточарка | 214 | - | Ада Ибаилъ, в з-щето на с. Поточница |
| Девесилица | 45 | 7,346 | Дикили халурен | Поточница | 230 | 11,319 | Ада кьой |
| Девесилово | 157 | 15,224 | Дикили каинлък | Раличево | 73 | - | Рахман ходжа, в з-щето на с. Гривка |
| Джанка | 118 | 14,047 | Дере кьой | Рибино | 49 | 12,364 | Балък |
| Доборско | 48 | 9,676 | Бакийлер | Рогач | 321 | 10,411 | Юмер кьой |
| Долна кула | 114 | 12,399 | Зиир Бургас | Ручей | 27 | 5,418 | Сарп дере |
| Долни Юруци | 16 | 3,636 | Долно юруклер | Самовила | 57 | 5,952 | Талашман дере |
| Дъждовник | 59 | 3,313 | Ямур баба | Сбор | – | 15,481 | |
| Егрек | 402 | 25,728 | Синигер | 45 | 11,057 | Махмутлар | |
| Едрино | 296 | 1,123 | Скалак | 67 | 6,240 | Пересилер | |
| Звънарка | 598 | 6,570 | Юнуз | Сладкодум | 2 | 12,690 | Гюзел хатип |
| Зиморница | 16 | - | Сарсаклар, в з-щето на с. Гривка | Сливарка | 398 | 3,958 | Спахилер, Хаджи кьой, Спахиево |
| Златолист | 77 | 4,351 | Султанлъ, Султанско | Стари чал | 38 | 24,428 | Чал атик |
| Калайджиево | 7 | 8,853 | Калайджилар | Стражец | 8 | 26,337 | Чукурите |
| Каменка | 44 | 1,237 | Кайлар | Странджево | 741 | 8,238 | Махмутлии |
| Кандилка | 208 | 9,515 | Евренлер | Студен кладенец | 125 | 3,600 | Соук бунар |
| Качулка | 23 | 28,153 | Куранджилар | Сърнак | 111 | 6,341 | Сърнач |
| Ковил | 48 | 2,278 | Дели ахат | Тинтява | 27 | 17,630 | Тирфили |
| Кожухарци | 1 | 5,762 | Кюрлю махле | Токачка | 217 | 5,645 | Токачик |
| Котлари | 100 | 5,568 | Казанджилар | Тополка | 46 | 3,269 | Каваджик |
| Красино | 47 | 12,427 | Гюзел гани | Хисар | 7 | 2,668 | |
| Крумовград | 4962 | 5,144 | Кошу кавак | Храстово | 43 | 7,337 | Кюлджилер |
| Къклица | 68 | 12,107 | Езеденли | Чал | 28 | 15,992 | Чал джедит |
| Лещарка | 166 | 13,264 | Коджа Мусалар | Черничево | 225 | 53,360 | Дутлу |
| Лимец | 43 | 5,996 | Кара Шабанлар | Чернооки | 61 | 13,433 | Карагьозлер |
| ОБЩО | 16909 | 843,319 | 3 населени места са без землища |
Административно-териториални промени
[редактиране | редактиране на кода]- Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – признава н.м. Менека за отделно населено място – с. Момчилово;
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Гедиклер на с. Бряговец;
- – преименува с. Дикили Джафер на с. Голям Девесил;
- – преименува с. Горно юруклер на с. Горни Юруци;
- – преименува с. Дикили халурен на с. Девесилица;
- – преименува с. Дикили каинлък на с. Девесилово;
- – преименува с. Долно Юреклер (Долни Юруклер) на с. Долни Юруци;
- – преименува с. Кюрлю махле на с. Кожухарци;
- – преименува гр. Кошу кавак на гр. Крумовград;
- – преименува с. Кара Шабанлар на с. Лимец;
- – преименува с. Дикили кайряк на с. Малък Девесил;
- – преименува с. Балджа на с. Медовица;
- – преименува с. Козлуджа на с. Орешари;
- – преименува с. Дутлу на с. Черничево;
- МЗ № 3225/обн. 21.09.1934 г. – преименува с. Ташлъ чилингир на с. Голямо Каменяне;
- – преименува с. Ада кьой на с. Поточница;
- МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Аладжилар на с. Багрилци;
- – преименува с. Барклар на с. Бараци;
- – преименува с. Айвалъ на с. Благун;
- – преименува с. Юрпек на с. Бойник;
- – преименува с. Алмалъ дере на с. Бук;
- – преименува с. Фузозлар на с. Врана;
- – преименува с. Хаджилар на с. Вранско;
- – преименува с. Якбасан кебир на с. Голяма Чинка;
- – преименува с. Баале Бургас на с. Горна кула;
- – преименува с. Коджа Ахмедлер на с. Гривка;
- – преименува с. Невсе сипахлер на с. Гулийка;
- – преименува с. Невсе ташлъ на с. Гулия;
- – преименува с. Дере кьой на с. Джанка;
- – преименува с. Бакийлер на с. Доборско;
- – преименува с. Зиир Бургас на с. Долна кула;
- – преименува с. Ямур баба на с. Дъждовник;
- – преименува с. Юнуз на с. Звънарка;
- – преименува с. Сарсаклар на с. Зиморница;
- – преименува с. Калайджилар на с. Калайджиево;
- – преименува с. Кайлар на с. Каменка;
- – преименува с. Евренлер на с. Кандилка;
- – преименува с. Куранджилар на с. Качулка;
- – преименува с. Дели ахат на с. Ковил;
- – преименува с. Казанджилар на с. Котлари;
- – преименува с. Гюзел гани на с. Красино;
- – преименува с. Езеденли на с. Къклица;
- – преименува с. Коджа Мусалар на с. Лещарка;
- – преименува с. Кадъ кьой на с. Луличка;
- – преименува с. Якбасан сягир на с. Малка Чинка;
- – преименува с. Ташлъ сютлю дере на с. Малко Каменяне;
- – преименува с. Мурад пашалар на с. Метлика;
- – преименува с. Ай кулак на с. Мече ухо;
- – преименува с. Дениз койлуч на с. Морянци;
- – преименува с. Чобан кьой на с. Овчари;
- – преименува с. Конаджик на с. Падало;
- – преименува с. Хюмет пашалар на с. Пашинци;
- – преименува с. Кара бейли на с. Пелин;
- – преименува с. Демир кьой на с. Перуника;
- – преименува с. Дермен виран на с. Подрумче;
- – преименува с. Кара Демирлер на с. Полковник Желязово;
- – преименува с. Ада Ибаилъ на с. Поточарка;
- – преименува с. Рахман ходжа на с. Раличево;
- – преименува с. Балък на с. Рибино;
- – преименува с. Юмер кьой на с. Рогач;
- – преименува с. Сарп дере на с. Ручей;
- – преименува с. Талашман дере на с. Самовила;
- – преименува с. Алфатлъ хаджилар на с. Свирец;
- – преименува с. Махмутлар на с. Синигер;
- – преименува с. Пересилер на с. Скалак;
- – преименува с. Дели Ахмедлер на с. Скорец;
- – преименува с. Гюзел хатип на с. Сладкодум;
- – преименува с. Карлъ на с. Снеготин;
- – преименува с. Спахилер (Хаджи кьой) на с. Спахиево;
- – преименува с. Чал атик на с. Стари чал;
- – преименува с. Махмутлии на с. Странджево;
- – преименува с. Соук бунар на с. Студен кладенец;
- – преименува с. Султанлъ на с. Султанско;
- – преименува с. Сърнач на с. Сърнак;
- – преименува с. Тирфили на с. Тинтява;
- – преименува с. Токачик на с. Токачка;
- – преименува с. Каваджик на с. Тополка;
- – преименува с. Кюлджилер на с. Храстово;
- – преименува с. Чал джедит на с. Чал;
- – преименува с. Карагьозлер на с. Чернооки;
- в периода 1934 – 1946 г. – заличени са с. Врана и м. Скорец и са присъединени без административен акт към с. Луличка;
- Указ № 557/обн. 25.11.1951 г. – преименува с. Султанско на с. Златолист;
- – преименува с. Спахиево на с. Сливарка;
- Указ № 356/обн. 07.12.1954 г. – признава н.м. Данаилово (от с. Гулийка) за отделно населено място – м. Данаилово;
- Указ № 463/обн. 02.07.1965 г. – заличава селата Медовица и Момчилово поради изселване;
- Указ № 232/обн. 26.03.1968 г. – обединава н.м. Аръклар, Бектошлер, Гани кьой, Хаджиолар, Чифлик и Шереметлер в едно населено място – с. Сбор;
- Указ № 409/обн. 27.03.1981 г. – преименува с. Чукурите на с. Стражец;
- Указ № 583/обн. 14.04.1981 г. – отделя кварталите Костино и Ладово от с. Гулия и ги присъединява като квартали на с. Малко Каменяне;
- – отделя кв. Разгон от с. Овчари и го присъединява като квартал на гр. Крумовград;
- – отделя кв. Чифлик от с. Аврен и го присъединява като квартал на с. Голямо Каменяне;
- – признава н.м. Едрино (от с. Полковник Желязово) за отделно населено място – с. Едрино;
- Указ № 2932/обн. 27.09.1983 г. – преименува община Голямо Каменяне на община Аврен, с общински център с. Аврен;
- Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – заличава м. Данаилово и селата Мече ухо, Свирец и Снеготин поради изселване;
- Указ № 3005/обн. 06.10.1987 г. – закрива община Аврен и заедно с включените ѝ в състава населени места я присъединява към община Крумовград;
- Указ № 172/обн. 03.06.2008 г. – признава н.м. Орех (от с. Звънарка) за отделно населено място – с. Орех.
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]През общината преминават изцяло или частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 150,5 km:
- участък от 24,8 km от Републикански път II-59 (от km 23,4 до km 48,2);
- последният участък от 23 km от Републикански път III-509 (от km 13,7 до km 36,7);
- началният участък от 25,8 km от Републикански път III-591 (от km 0 до km 25,8);
- участък от 15,1 km от Републикански път III-593 (от km 3,4 до km 18,5);
- последният участък от 7,3 km от Републикански път III-5902 (от km 8,1 до km 15,4)
- целият участък от 25,7 km от Републикански път III-5904;
- последният участък от 28,9 km от Републикански път III-5906 (от km 22,3 до km 51,1).
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по азбучен ред):[2]
| Населено място |
Численост | Населено място |
Дял (в %) | |||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили |
Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили | ||
| Общо | 17823 | 3968 | 10161 | 36 | 97 | 223 | 3338 | 100,00 | 22,26 | 57,01 | 0,20 | 0,54 | 1,25 | 18,73 |
| Аврен | 385 | 166 | 0 | 0 | 11 | 12 | 196 | Аврен | 43,11 | 0,00 | 0,00 | 2,85 | 3,11 | 50,90 |
| Багрилци | 87 | 0 | 86 | 0 | Багрилци | 0,00 | 98,85 | 0,00 | ||||||
| Бараци | 199 | 56 | 0 | 139 | Бараци | 28,14 | 0,00 | 69,84 | ||||||
| Благун | 37 | 0 | 36 | 0 | 0 | Благун | 0,00 | 97,29 | 0,00 | 0,00 | ||||
| Бойник | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Бойник | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Бряговец | 143 | 23 | 119 | 0 | 0 | Бряговец | 16,08 | 83,21 | 0,00 | 0,00 | ||||
| Бук | 279 | 0 | 277 | 0 | 0 | Бук | 0,00 | 99,28 | 0,00 | 0,00 | ||||
| Вранско | 683 | 19 | 598 | 0 | 64 | Вранско | 2,78 | 87,55 | 0,00 | 9,37 | ||||
| Голям Девесил | 148 | 46 | 0 | 0 | 3 | 0 | 99 | Голям Девесил | 31,08 | 0,00 | 0,00 | 2,02 | 0,00 | 66,89 |
| Голяма Чинка | 213 | 209 | 0 | 2 | Голяма Чинка | 98,12 | 0,00 | 0,93 | ||||||
| Голямо Каменяне | 190 | 4 | 161 | 0 | 24 | Голямо Каменяне | 2,10 | 84,73 | 0,00 | 12,63 | ||||
| Горна кула | 327 | 316 | 0 | 0 | 8 | Горна кула | 96,63 | 0,00 | 0,00 | 2,44 | ||||
| Горни Юруци | 77 | 26 | 0 | 0 | 49 | Горни Юруци | 33,76 | 0,00 | 0,00 | 63,63 | ||||
| Гривка | 77 | 0 | 76 | 0 | 0 | Гривка | 0,00 | 98,70 | 0,00 | 0,00 | ||||
| Гулийка | 126 | 5 | 92 | 0 | 12 | 15 | 2 | Гулийка | 3,96 | 73,01 | 0,00 | 9,52 | 11,90 | 1,58 |
| Гулия | 65 | 0 | 65 | 0 | 0 | 0 | 0 | Гулия | 0,00 | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Девесилица | 81 | 9 | 0 | 0 | 0 | 0 | 72 | Девесилица | 11,11 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 88,88 |
| Девесилово | 267 | 262 | 0 | 0 | 0 | 0 | 5 | Девесилово | 98,12 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 1,87 |
| Джанка | 111 | 108 | 0 | 0 | 0 | Джанка | 97,29 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | ||||
| Доборско | 39 | 0 | 39 | 0 | 0 | 0 | 0 | Доборско | 0,00 | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Долна кула | 131 | 120 | 0 | 10 | Долна кула | 91,60 | 0,00 | 7,63 | ||||||
| Долни Юруци | 29 | 13 | 0 | 0 | 0 | 0 | 16 | Долни Юруци | 44,82 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 55,17 |
| Дъждовник | 61 | 0 | 60 | 0 | 0 | 0 | 1 | Дъждовник | 0,00 | 98,36 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 1,63 |
| Егрек | 615 | 367 | 10 | 0 | 15 | 16 | 207 | Егрек | 59,67 | 1,62 | 0,00 | 2,43 | 2,60 | 33,65 |
| Едрино | 278 | 24 | 78 | 0 | 175 | Едрино | 8,63 | 28,05 | 0,00 | 62,94 | ||||
| Звънарка | 589 | 487 | 0 | 100 | Звънарка | 82,68 | 0,00 | 16,97 | ||||||
| Зиморница | 27 | 0 | 27 | 0 | 0 | 0 | 0 | Зиморница | 0,00 | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Златолист | 92 | 91 | 0 | 0 | Златолист | 98,91 | 0,00 | 0,00 | ||||||
| Калайджиево | 8 | 0 | Калайджиево | 0,00 | ||||||||||
| Каменка | 50 | 0 | 5 | 0 | 0 | 0 | 45 | Каменка | 0,00 | 10,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 90,00 |
| Кандилка | 165 | 163 | 0 | 0 | Кандилка | 98,78 | 0,00 | 0,00 | ||||||
| Качулка | 30 | 0 | 18 | 0 | 0 | 0 | 12 | Качулка | 0,00 | 60,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 40,00 |
| Ковил | 54 | 0 | 46 | 0 | 0 | 0 | 8 | Ковил | 0,00 | 85,18 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 14,81 |
| Кожухарци | 4 | 0 | 4 | 0 | 0 | 0 | 0 | Кожухарци | 0,00 | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Котлари | 70 | 68 | 0 | Котлари | 97,14 | 0,00 | ||||||||
| Красино | 67 | 0 | 67 | 0 | 0 | 0 | 0 | Красино | 0,00 | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Къклица | 90 | 88 | 0 | 0 | Къклица | 97,77 | 0,00 | 0,00 | ||||||
| Крумовград | 5070 | 2483 | 961 | 3 | 30 | 82 | 1511 | Крумовград | 48,97 | 18,95 | 0,05 | 0,59 | 1,61 | 29,80 |
| Лещарка | 202 | 0 | 202 | 0 | 0 | 0 | 0 | Лещарка | 0,00 | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Лимец | 57 | 8 | 0 | 0 | 48 | Лимец | 14,03 | 0,00 | 0,00 | 84,21 | ||||
| Луличка | 226 | 204 | 0 | 0 | 21 | Луличка | 90,26 | 0,00 | 0,00 | 9,29 | ||||
| Малка Чинка | 77 | 75 | 0 | 0 | Малка Чинка | 97,40 | 0,00 | 0,00 | ||||||
| Малко Каменяне | 48 | 13 | 30 | 0 | 0 | 0 | 5 | Малко Каменяне | 27,08 | 62,50 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 10,41 |
| Малък Девесил | 357 | 25 | 0 | 0 | 330 | Малък Девесил | 7,00 | 0,00 | 0,00 | 92,43 | ||||
| Метлика | 121 | 0 | 121 | 0 | 0 | 0 | 0 | Метлика | 0,00 | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Морянци | 117 | 0 | 116 | 0 | 0 | 0 | 1 | Морянци | 0,00 | 99,14 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,85 |
| Овчари | 142 | 141 | 0 | 0 | Овчари | 99,29 | 0,00 | 0,00 | ||||||
| Орех | 327 | 319 | 0 | 0 | 2 | Орех | 97,55 | 0,00 | 0,00 | 0,61 | ||||
| Орешари | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Орешари | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Падало | 20 | 0 | 20 | 0 | 0 | 0 | 0 | Падало | 0,00 | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Пашинци | 463 | 452 | 0 | 0 | 6 | Пашинци | 97,62 | 0,00 | 0,00 | 1,29 | ||||
| Пелин | 504 | 0 | 504 | 0 | 0 | 0 | 0 | Пелин | 0,00 | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Перуника | 40 | 0 | 40 | 0 | 0 | 0 | 0 | Перуника | 0,00 | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Подрумче | 388 | 0 | 386 | 0 | Подрумче | 0,00 | 99,48 | 0,00 | ||||||
| Полковник Желязово | 601 | 93 | 306 | 0 | 23 | 56 | 123 | Полковник Желязово | 15,47 | 50,91 | 0,00 | 3,82 | 9,31 | 20,46 |
| Поточарка | 137 | 8 | 83 | 13 | 0 | 0 | 33 | Поточарка | 5,83 | 60,58 | 9,48 | 0,00 | 0,00 | 24,08 |
| Поточница | 258 | 0 | 258 | 0 | 0 | 0 | 0 | Поточница | 0,00 | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Раличево | 100 | 0 | 100 | 0 | 0 | 0 | 0 | Раличево | 0,00 | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Рибино | 69 | 0 | 69 | 0 | 0 | 0 | 0 | Рибино | 0,00 | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Рогач | 291 | 4 | 285 | 0 | 0 | Рогач | 1,37 | 97,23 | 0,00 | 0,00 | ||||
| Ручей | 39 | 0 | 39 | 0 | 0 | 0 | 0 | Ручей | 0,00 | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Самовила | 72 | 70 | 0 | 0 | Самовила | 97,22 | 0,00 | 0,00 | ||||||
| Сбор | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Сбор | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Синигер | 43 | 0 | 43 | 0 | 0 | 0 | 0 | Синигер | 0,00 | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Скалак | 41 | 0 | 41 | 0 | 0 | 0 | 0 | Скалак | 0,00 | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Сладкодум | 2 | 0 | Сладкодум | 0,00 | ||||||||||
| Сливарка | 334 | 0 | 332 | 0 | 0 | Сливарка | 0,00 | 99,40 | 0,00 | 0,00 | ||||
| Стари чал | 49 | 48 | 0 | 0 | Стари чал | 97,95 | 0,00 | 0,00 | ||||||
| Стражец | 8 | 7 | 0 | 0 | Стражец | 87,50 | 0,00 | 0,00 | ||||||
| Странджево | 587 | 18 | 554 | 0 | 11 | Странджево | 3,06 | 94,37 | 0,00 | 1,87 | ||||
| Студен кладенец | 122 | 3 | 118 | 0 | 0 | Студен кладенец | 2,45 | 96,72 | 0,00 | 0,00 | ||||
| Сърнак | 131 | 6 | 121 | 0 | 0 | 0 | 4 | Сърнак | 4,58 | 92,36 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 3,05 |
| Тинтява | 27 | 0 | 27 | 0 | 0 | 0 | 0 | Тинтява | 0,00 | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Токачка | 265 | 263 | 0 | 0 | Токачка | 99,24 | 0,00 | 0,00 | ||||||
| Тополка | 66 | 0 | 66 | 0 | 0 | 0 | 0 | Тополка | 0,00 | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Хисар | 13 | 0 | 13 | 0 | 0 | 0 | 0 | Хисар | 0,00 | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Храстово | 55 | 0 | 55 | 0 | 0 | 0 | 0 | Храстово | 0,00 | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Чал | 46 | 27 | 19 | 0 | Чал | 58,69 | 41,30 | 0,00 | ||||||
| Черничево | 346 | 308 | 27 | 0 | 0 | 5 | 6 | Черничево | 89,01 | 7,80 | 0,00 | 0,00 | 1,44 | 1,73 |
| Чернооки | 68 | 6 | 61 | 0 | 0 | 0 | 1 | Чернооки | 8,82 | 89,70 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 1,47 |
Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-35-88. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-100. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 3 декември 2021. (на английски)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно община Крумовград- ((bg)) Официален сайт
- Информация за община Крумовград Архив на оригинала от 2012-05-24 в Wayback Machine.
- Новини и информация от Крумовград и региона
| ||||||||||
