Направо към съдържанието

Черноочене (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Черноочене (община)
      
Общи данни
ОбластОбласт Кърджали
Площ328.569 km²
Население7647 души (31 декември 2024)
23,3 души/km²
Адм. центърЧерноочене
Брой селища50
Сайтhttps://chernoochene.com/
Управление
КметАйджан Ахмед
(ДПС; 2023)
Общ. съвет17 съветници
  • ДПС (16)
  • ГЕРБ (1)
Черноочене (община) в Общомедия

Община Черноочене се намира в Южна България, област Кърджали.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в северозападната част на област Кърджали. С площта си от 328,569 km2 заема 6-о, предпоследно място сред 7-те общините на областта, което съставлява 10,23% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси

[редактиране | редактиране на кода]

Релеф

[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на община Черноочене е средно- и ниско планински. Тя се намира на границата между Западните и Източните Родопи. В западната част на общината се простират разклоненията на западнородопския рид Каракулас (Гордюва чука). На около 2 km западно от село Безводно се издига връх Чиляка (1459 m), най-високата точка на рида и общината.

Районите на изток от река Яйлъдере (ляв приток на река Боровица, от басейна на Арда) се заемат от западните части на източнородопския рид Чуката, който обхваща около 2/3 от цялата територия на община Черноочене. Неговата максимална височина връх Кованлъка (871 m) се намира в най-западната му част, на северозапад от село Комунига. Най-северният ъгъл на общината, на изток от седловината Китката се заема от крайните югозападни части на друг източнородопски рид – Мечковец с височина от 867 m, разположена северно от село Ночево.

В най-североизточния ъгъл на общината се намира „опашката“ на язовир „Тракиец“, където е и най-ниската точка на община Черноочене – 252 m н.в.

Води

[редактиране | редактиране на кода]

Основна водна артерия на община Черноочене е река Боровица, която протича през нея със средното си течение в югозападната ѝ част. Влива се в лявата „опашка“ на язовир „Кърджали“, югозападно от село Боровско. Неин основен приток е река Яйлъдере (ляв), по която преминава условната граница между Западните и Източните Родопи. На река Боровица, североизточно от село Безводно е изграден големият язовир „Боровица“ (27 млн. m3), който снабдява с питейна вода град Кърджали и още множество други населени места в региона.

Община Черноочене се явява изворна област на още две по-големи реки. От района на село Черна нива води началото си река Перперек (ляв приток на Арда), която протича на югоизток, преминава през общинския център село Черноочене и напуска общината източно от село Бърза река. В най-северните части на общината, в землището на село Йончово са изворите на Харманлийска река, десен приток на Марица.

Стопанство

[редактиране | редактиране на кода]

Икономиката на община Черноочене се доминира предимно от селскостопанското производство, в което са включени около 60% от трудоспособното население. От векове тютюнопроизводството продължава да формира основния поминък на населението. Една четвърт от всички засети площи в общината са с висококачествени и ароматни ориенталски тютюни. Годишно тук се добиват над 1200 т от родопското злато, което се изнася за най-големите цигарени компании в света. В селскостопанската структура на района през последните години сериозно са застъпени житните и фуражните култури, зеленчукопроизводството и лозарството. Около 36,6% от цялата земеделска земя се стопанисва, а 14,3% (48 649 дка) се обработва.

Промишлеността на територията на Черноочене е представена от машиностроенето и шивашката индустрия. Над десет са шивашките и текстилни фирми, които произвеждат конфекция за международните пазари. От съществуващите около 400 фирми в общината, 80 процента са специализирани в областта на услугите и търговията.

Природните богатства, изградената материално-техническа база и инфраструктура, специализацията на трудовите ресурси дават възможност за привличането на инвестиции в района в областта на тютюнопроизводството и фуражните култури, в производството и преработката на млечни продукти, ферми за отглеждане на билки, гъбарство, в шивашката промишленост, в селския и ловен туризъм.

В района на Черноочене е разположена държавната дивечовъдна база „Женда“. В нея се отглеждат муфлони, глигани, сърни, елени и са създадени отлични условия за развитие на ловния и екотуризъм

На територията на общината функционира поликлиника, здравна служба, фелдшерски здравни пункта, 1 средно училище /СУ „Христо Смирненски“ с. Черноочене/, 3 основни училища, 3 читалища, 9 библиотеки. В село Пчеларово е представена етнографска музейна експозиция.

Население

[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)

[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

ЧисленостДял (в %)
Общо9607100,00
Българи2072,15
Турци888692,50
Цигани–-
Други50,05
Не се самоопределят520,54
Неотговорили4574,76

Населени места

[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 50 населени места с общо население 7775 жители към 7 септември 2021 г.[2]

Списък на населените места в община Черноочене, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2021 г.)		 Площ на землището
km2		 Забележка (старо име) Населено място Население
(2021 г.)		 Площ на землището
km2		 Забележка (старо име)
Бакалите696,385БакаларКомунига98226,665Кушаллар
Безводно3747,474СусузКопитник2-Яйлалъ, в з-щето на с. Комунига
Бели вир3138,067Махсунлар, МаксутларКуцово43,740Топаллар
Беснурка-2,715ПандугузларЛясково5065,668Фъндъджик, Пандаджик, Лесково
Божурци2092,106КенелерМинзухар3668,581Калфалар
Боровско84,021Чам дере, КараманларМурга2516,194
Босилица101,444ОманларНебеска165,099Фелеклер
Бостанци801,160БастанджъларНови пазар179-Йени пазар, в з-щето на с. Каблешково
Бърза река513,516Кузгун дереНовоселище592,537Кушалълар ени махле
Верско371,205ИмамларНочево3712,911Ташлък
Водач2092,400КълаузларПаничково2779,772Чанакчъ
Вождово700,821Емироллар, ВождевоПатица1574,136Юрдеклер, Гьок Виран
Войново72,133Кара чоджукларПетелово2357,276Хорозлар, Петелево
Възел670,661Джингаз махлеПряпорец2901,373Байраклар махле
Габрово54512,777Пчеларово11825,645Кованлък
Даскалово2904,986Молла МусаларРусалина22,317Ходжалар
Драганово1251,907Шабан кьойСвободиново1434,937Даа харман, Свободино
Душка1-Хаджъ Йорук в з-щето на с. НочевоСоколите3817,947Шахинлар
Дядовско3184,947Деде кьойСреднево2172,044Орта махле, Средньово
Железник2122,293Кара ДемирСредска62,920Мурсалар
Женда2616,629Яшлък кьойСтражница1062,155Хюмет кьой
Житница1925,454ХамбарджъларЧерна нива804,437Кара тарла
Йончово10212,497Кирез тарлаЧерноочене3862,059Йенипазар
Каблешково2081,240ШабанларЯбълчени1093,219Алмалък
Каняк1425,697Кара кьой ибиклерЯворово1074,402Баш виран
ОБЩО7775328,5693 населени места без землища

Средната гъстота на населението е 23,8 души/km2 при 59 средно за страната. Относителният дял на трудоспособното население и трудовите ресурси е сравнително постоянен и представлява 53,3% от цялото население.

Административно-териториални промени

[редактиране | редактиране на кода]
Сградата на община Черноочене
  • Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Хорозлар на с. Петелево;
– преименува с. Кованлък на с. Пчеларово;
  • между 1926 и 1934 г. – с. Йени пазар е преименувано на с. Нови пазар без административен акт;
  • МЗ № 3225/обн. 21.09.1934 г. – преименува с. Кушалар (Кушалълар) на с. Комунига;
– преименува с. Йенипазар на с. Черноочене;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Бакалар на с. Бакалите;
– преименува с. Сусуз на с. Безводно;
– преименува с. Махсунлар (Максутлар) на с. Бели вир;
– преименува м. Пандугузлар на м. Беснурка;
– преименува с. Гази оглар (Гази оллар) на с. Богоров дол;
– преименува м. Мъсърлъ на м. Бодровци;
– преименува м. Кенелер на м. Божурци;
– преименува м. Чам дере (Караманлар) на м. Боровско;
– преименува м. Бекираа махлеси на м. Босилек;
– преименува м. Оманлар на м. Босилица;
– преименува м. Бостанджилар на м. Бостанци;
– преименува с. Кузгун дере на с. Бърза река;
– преименува м. Имамлар на м. Верско;
– преименува с. Чубуклу (Кулаозлар) на с. Водач;
– преименува м. Емироллар на м. Вождево;
– преименува м. Кара чоджуклар на м. Войново;
– преименува м. Джингаз махла на м. Възел;
– преименува с. Молла Мусалар на с. Даскалово;
– преименува с. Шабан кьой на с. Драганово;
– преименува с. Деде кьой на с. Дядовско;
– преименува м. Карабашлар на м. Дяконово;
– преименува с. Кара Демир на с. Железник;
– преименува с. Яшлъ кьой на с. Женда;
– преименува с. Хамбарджълар на с. Житница;
– преименува с. Кирез тарла на с. Йончово;
– преименува м. Шабанлар на м. Каблешково;
– преименува с. Хасан кьой на с. Кадънка;
– преименува с. Кара кьой Ибиклер на с. Каняк;
– преименува м. Чилингир махле на м. Ключево;
– преименува м. Яйлалъ на м. Копитник;
– преименува с. Топаллар на с. Куцово;
– преименува с. Фъндъджик (Пандаджик) на с. Лесково;
– преименува с. Калфалар на с. Минзухар;
– преименува м. Фелеклер на м. Небеска;
– преименува с. Кушалълар Йени махле (Йени махле) на с. Новоселище;
– преименува м. Ташлък на м. Ночево;
– преименува м. Чанакчъ на м. Паничково;
– преименува с. Юрдеклер (Йордеклер) на с. Патица;
– преименува м. Мандър агач на м. Повиен;
– преименува м. Иналлар на м. Пошево;
– преименува м. Байраклар махле на м. Пряпорец;
– преименува м. Ходжалар на м. Русалина;
– преименува м. Сабунджилар на м. Сапунаре;
– преименува с. Даг Харманлъсъ/Мюрсемлер (Даа харман) на с. Свободино;
– преименува с. Шахинлер (Шахинлар) на с. Соколите;
– преименува м. Орта махле на м. Средица;
– преименува м. Орта махле на м. Средньово;
– преименува м. Мурсалар на м. Средска;
– преименува с. Хюммет кьой на с. Стражница;
– преименува м. Гурлар на м. Сухино;
– преименува м. Казал махлеси на м. Червенци;
– преименува с. Кара тарла на с. Черна нива;
– преименува м. Алмалии (Алмалък) на м. Ябълчени;
– преименува с. Баш виран на с. Яворово;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на м. Вождево на м. Вождово;
– уточнява името на с. Лесково на с. Лясково;
– уточнява името на с. Петелево на с. Петелово;
– уточнява името на с. Свободино на с. Свободиново;
– осъвременява името на м. Средньово на м. Среднево;
– заличава махалите Бодровци, Босилек, Ключево и Червенци и ги присъединява като квартали на с. Минзухар;
– заличава с. Богоров дол поради изселване и присъединява землището му към с. Женда;
– заличава м. Дяконово поради изселване и присъединява землището ѝ към с. Свободиново;
– заличава с. Кадънка поради изселване и присъединява землището му към с. Безводно;
– заличава махалите Повиен, Средица и Сухино и присъединява землищата им към с. Бели вир;
– заличава м. Пошево и присъединява землището ѝ към с. Комунига;
– заличава м. Сапунаре и присъединява землището ѝ към с. Стражница;
  • На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/14.07.1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села]
  • Реш. МС № 544/обн. 31.07.2015 г. – закрива с. Бедрово поради изселване[3].

Политика

[редактиране | редактиране на кода]

Награди за Община Черноочене

[редактиране | редактиране на кода]
  • Победител в категория „Ефективно управление на проекти“, раздел „малки общини“, в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“. Приз за кмета Айдън Осман за разработване на проекти и печелене на финансиране за подобряване на градската среда.

Природни и исторически забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

В района на село Ночево има добре запазен комплекс от разнородни изсичания и съоръжения, разположен в местността „Пармак кая“ на около 500 м. след първата махала на селото.

Транспорт

[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 49,8 km:

Топографска карта

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Черноочене_(община)&oldid=12440082“.