Община Ардино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Ардино
Map of Ardino municipality (Kardzhali Province).png
Герб на Община Ардино
Общи данни
Област Област Кърджали
Площ 338.858 km²
Население 13 377 души
Адм. център Ардино
Брой селища 53
Сайт www.ardino.bg
Управление
Кмет Ресми Мурад
(ДПС)
Общ. съвет 29 съветници
   ДПС (23)
   ГЕРБ (6)

Община Ардино се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Кърджали.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в западната част на Област Кърджали. С площта си от 338,848 km2 заема 5-то сред 7-те общините на областта, което съставлява 10,55% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на община Ардино е средно- и ниско планински. Тя се намира на границата между Западните и Източните Родопи. Около 90% от територията ѝ, на югоизток и юг от долината на река Арда се заема от източнородопският рид Жълти дял със своя първенец връх Алада (1240,5 m), разположен югозападно от село Теменуга, на границата с община Неделино.

В останалата част на общината, на северозапад и север от долината на Арда се простират крайните югоизточни разклонения на три планински рида, които са части от Переликско-Преспански дял на Западните Родопи. Районът на север от долината на Арда и левият ѝ приток Давидковска река се заема от югоизточните части на рида Каракулас (Гордюва чука). Тук северозападно от село Русалско се издига най-високата точка на общината – връх Ариягидик Дорсу (1301 m). Южно от долината на Давидковска река и западно от Арда в землищата на селата Любино и Латинка се простират крайните източни части на друг западнородопски рид (част от Переликско-Преспанския дял) с връх Лочката (1205 m), разположен на запад от село Латинка, на границата с община Баните. И накрая, на северозапад от Арда, землищата на селата Мусево, Стояново и Паспал се заемат от крайните източни части на още един западнородопски рид (той също е част от Переликско-Преспанския дял) с максимална височина връх Градище (1027 m), разположен северно от село Стояново.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Община Ардино е изключително богата на водни ресурси. От югозапад на североизток, а след село Китница – на изток, частично по границата с община Баните преминава долната част от горното течение на най-голямата родопска река Арда. На територията на общината тя получава пет по-големи притока: леви – Давидковска река, Яйлидере и Боровица; десни – Оваджик и Ардинска река. След село Китница долината на Арда се заема от една от „опашките“ на големия язовир „Кърджали“. Устието на река Боровица също е „удавено“ от втората „опашка“ на язовира. Тук на брега на язовира се намира и най-ниската точка на общината – около 317 m н.в. Югоизточните части на община Ардино се отводняват от горните течения на реките Джебелска и Дива (леви притоци на Върбица) и техните многобройни малки притоци и дерета.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Територията на общината се характеризира с континентално-средиземноморски климат, модифициран от особеностите на планинския релеф. Той се отличава с мека и влажна зима и горещо и сухо лято. Зимният максимум на валежите се свързва с активността на средиземноморските циклони през студеното полугодие. През зимата нерядко от север и североизток нахлуват по-студени въздушни маси, причиняващи резки, но краткотрайни застудявания. Поради силно разчленения релеф, стойностите на климатичните елементи варират в широки граници в зависимост най-вече от надморската височина и изложението на склоновете. В по-ниските места средногодишната температура на въздуха е около 11ºС, а в по-високите – около и под 8ºС. Средномесечната температура през януари е положителна 1ºС, а през юли – 23ºС. Годишното количество на валежите е около 900 mm. Най-големи са валежите през зимата 270 mm, а най-малки – през лятото 190 mm. През преходните сезони (пролет и есен) валежите са между 210 и 220 mm. Годишната температурна сума за периода с активна вегетация е средно около 3 500°, което благоприятства отглеждането на среднотоплолюбиви и топлолюбиви земеделски култури. Дефицитът в баланса на атмосферното овлажнение през активния вегетационен период налага прилагането на изкуствено напояване.

Поземлен фонд[редактиране | редактиране на кода]

С най-голяма площ в общинаАрдино са горските територии, заемащи 179,7 хил. дка (53,0% от площта на общината), земеделски територии – 136,9 хил. дка (40,4%), населени места и другите урбанизирани територии – 5,0 хил. дка (1,5%), водни течения и воднит площи – 7,5 хил. дка (2,2%), територии за добив на полезни изкопаеми и депа за отпадъци – 7,5 хил. дка (2,2%), територии за транспорт и инфраструктура – 2,0 хил. дка (0,6%).

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 11 572 100,00
Българи 2 488 21,50
Турци 6 585 56,90
Цигани - -
Други 66 0,57
Не се самоопределят 113 0,98
Не отговорили 2 320 20,05

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 52 населени места с общо население 11 572 жители (01.02.2011).[2].

Списък на населените места в Община Ардино, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Аврамово 3 6,197 Ибрахимлер Мак 1 5,642 Мак мъл
Ардино 3493 15,328 Егри дере, Хаджи кьой Млечино 313 5,423 Сют кееси
Ахрянско 43 6,839 Ахрян ерджек Мусево 49 4,309
Башево 131 4,647 Падина 982 10,411 Мак мулар, Мук мулу
Бистроглед 37 2,602 Мехмед кьой Паспал 27 2,501
Богатино 110 2,258 Песнопой 12 24,464 Ашиклар
Боровица 249 12,667 Чам дере Правдолюб 178 4,436 Джелилер
Брезен 213 7,210 Халач дере, Халач Рибарци 29 1,997 Османлар, Османци
Бял извор 1646 19,928 Ак бунар Родопско 41 3,014 Коджа алилер
Главник 93 1,795 Русалско 48 7,925 Оташлъ
Голобрад 134 3,547 Кьосе Хасанлар Светулка 168 7,624 Чандър
Горно Прахово 475 8,191 Тоз баля Седларци 94 1,837
Гърбище 163 14,494 Сърт кьой Синчец 58 8,602 Дура бейлер
Дедино 57 0,969 Сполука 22 3,400 Оладжак
Дойранци 2 10,426 Дойранлар Срънско 77 5,897 Джеми джедит атик
Долно Прахово 124 2,223 Тоз езир Стар Читак 19 1,505 Читак атик
Дядовци 90 6,025 Деделер Стояново 24 5,974
Еньовче 155 2,015 Сухово 103 2,899 Сусус бурун
Жълтуша 982 6,452 Саръ къс Теменуга 15 7,217 Менекше
Искра 52 1,884 Търна 39 2,458
Китница 88 11,586 Ятаджик Търносливка 123 7,929 Тюрк ереджек
Кроячево 78 5,183 Терзи кьой Хромица 47 3,251
Латинка 9 10,652 Тюрк юрпек Червена скала 68 2,195
Левци 44 2,112 Чернигово 68 1,384
Ленище 83 13,487 Алфатар Чубрика 189 5,782 Факръ бунар
Любино 24 10,823 Юмерлер Ябълковец 200 11,232 Елмалъ кебир
ОБЩО 11572 338,848 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Чигак джедит (Читак йени) на с. Голям читак;
– преименува с. Хюсемлер на с. Диамандово;
– преименува с. Саръ къс на с. Жълтуша;
– преименува с. Алика на с. Иглика;
– преименува с. Тюрк юрпек на с. Латинка;
– преименува м. Мак Мулар (Мук мулу) на м. Падина;
  • МЗ № 3225/обн. 21.09.1934 г. – преименува с. Егри дере (Хаджи кьой) на с. Ардино;
– преименува с. Ак бунар на с. Бял извор;
– преименува с. Тоз езир на с. Долно Прахово;
– преименува с. Оташлъ на с. Русалско;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Ибрахимлер на с. Аврамово;
– преименува с. Ахрян ерджек на с. Ахрянско;
– преименува с. Мехмед кьой на с. Бистроглед;
– преименува с. Кьосе Хасанлар на с. Голобрад;
– преименува с. Тоз баля на с. горно Прахово;
– преименува с. Сърт кьой на с. Гърбище;
– преименува с. Дойранлар на с. Дойранци;
– преименува с. Деделер на с. Дядовци;
– преименува с. Ятаджик на с. Китница;
– преименува с. Терзи кьой на с. Кроячево;
– преименува с. Егри буджак на с. Кътино;
– преименува с. Алфатар на с. Ленище;
– преименува с. Юмерлер на с. Любино;
– преименува с. Мак мъл на с. Мак;
– преименува с. Сют кееси на с. Млечино;
– преименува с. Голям читак на с. Нов читак;
– преименува с. Османлар на с. Османци;
– преименува с. Ашиклар на с. Песнопой;
– преименува с. Джелелер на с. Правдолюб;
– преименува с. Коджа алилер на с. Родопско;
– преименува с. Чандър на с. Светулка;
– преименува с. Дура бейлер на с. Синчец;
– преименува с. Оладжак на с. Сполука;
– преименува м. Джами джедит атик на м. Срънско;
– преименува с. Читак атик на с. Стар Читак;
– преименува с. Сусус бурун на с. Сухово;
– преименува с. Тюрк ереджек на с. Търносливка;
– преименува с. Хаджиоглулар на с. Хаджиевци;
– преименува с. Халач дере на с. Халач;
– преименува с. Факръ бунар на с. Чубрика;
– преименува с. Елмалъ кебир на с. Ябълковец;
  • МЗ № 1014/обн. 11.05.1942 г. – признава махалите Мусево, Падина, Паспал и Срънско за села;
  • Указ № 38/обн. 02.02.1960 г. – признава с. Ардино за гр. Ардино;
  • Указ № 516/обн.22.03.1961 г. – признава н.м. Чам дере за с. Чам дере;
  • Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – заличава с. Нов читак поради изселване;
  • Указ № 232/обн. 23.03.1968 г. – признава н.м. Башево и Баковица за отделно населено място – с. Башево;
– признава н.м. Еньовче (от с. Жълтуша) за отделно населено място – с. Еньовче;
– признава н.м. Хромица (от с. Млечино) за отделно населено място – с. Хромица;
– обединява н.м. Чернигово и Търна и ги признава за отделно населено място – с. Чернигово;
  • Указ № 409/обн. 27.03.1981 г. – преименува с. Чам дере на с. Боровица;
– преименува с. Халач на с. Брезен;
– преименува м. Османци на м. Рибарци;
– преименува с. Менекше на с. Теменуга;
  • Указ № 583/обн. 14.04.1981 г. – обединява н.м. Байчева река, Жеден и Звегор (от с. Падина) и ги признава за отделно населено място – с. Байчево;
– признава н.м. Седларци (от с. Жълтуша) за отделно населено място – с. Седларци;
  • Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – признава н.м. Богатино (от с. Млечино) за отделно населено място – с. Богатино;
– признава н.м. Главник (от с. Жълтуша) за отделно населено място – с. Главник;
– признава н.м. Дедино (от с. Долно Прахово) за отделно населено място – с. Дедино;
– признава н.м. Искра (от с. Млечино) за отделно населено място – Искра;
– признава н.м. Левци (от с. Млечино) за отделно населено място – с. Левци;
– признава н.м. Търна (от с. Чернигово) за отделно населено място – с. Търна;
– признава н.м. Червена скала (от с. Млечино) за отделно населено място – с. Червена скала;
– заличава с. Иглика и го присъединява като квартал на с. Стояново;
– заличава с. Кътино и го присъединява като квартал на с. Боровица;
– заличава с. Хаджиевци и го присъединява като квартал на с. Китница;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Бял извор и община Млечино и заедно с прилежащите им населени места ги присъединява към община Ардино;
  • На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/14.07.1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села;
  • Реш.МС № 397/обн. 07.07.2000 г. – заличава с. Байчево и го присъединява като квартал на с. Падина;
  • Реш.МС № 133/обн. 23.02.2002 г. – заличава с. Диамандово и го присъединява като квартал на с. Бял извор.

Природни и исторически забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Дяволският мост на река Арда. Построен е върху живописен тесен пролом на реката през Османския период, северозападно от село Дядовци;
  • Тракийското светилище „Орловите скали“ на около 2 km от град Ардино. На високите скали има издълбани 97 скални ниши с размери 32-45-50. Дълбочината им е 8 – 12 см. Предполага се, че в тях са поставяни оброчни плочи или глинени съдове, свързани с култа към умрелите;
  • Природната забележителност „Хладилника“, разположена в близост до устието на Давидковска река в Арда. Представлява хладилна пещера, която може да се използва за естествен хладилник. През топлите месеци лъха студен въздух. В района на “Хладилника" е построена малка уютна хижа с 12 места собственост на Държавното лесничейство;
  • Тракийската крепост „Калето“, обявено за природна забележителност със Заповед № 550/07.05.2003 г. на Министъра на околната среда и водите с площ от 0,5 ха. Намира се на около 500 m от тракийското светилище „Орловите скали“. Крепостта е изцяло разрушена;
  • Средновековната крепост „Кривус“. Тя е разположена на 3 km западно от село Башево. Построена е на изключително стръмен рид, заобиколен от трите страни от река Арда. Южната половина на крепостта е заета от цитадела-замък. Снабдявала се е с вода от реката посредством подземен тунел.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 73,8 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ