Любино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Любино
Общи данни
Население 56 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 10,823 km²
Надм. височина 768 m
Пощ. код 6796
Тел. код ?
МПС код К
ЕКАТТЕ 44584
Администрация
Държава България
Област Кърджали
Община
   - кмет
Ардино
Ресми Мурад
(ДПС)

Лю̀бино е село в Южна България, община Ардино, област Кърджали.

География[редактиране | редактиране на кода]

Население по години
1934 г.[1] 704 души
1946 г. 667 души
1956 г. 549 души
1975 г. 294 души
1985 г. 242 души
1994 г. 116 души
2003 г. 30 души
2014 г. 46 души
2018 г. 77 души

Село Любино се намира в източната част на Западните Родопи, на около 10 км западно от границата им [2] с Източните Родопи. Разположено е на планинско било и надморската височина в северния край на селото е около 710 м, в югозападния – около 900 м, а в югоизточния – около 680 м.

На около километър на изток от селото и на 300 – 350 м по-ниско от него тече на север река Арда. На около километър и половина отвъд реката и на приблизително същата надморска височина като Любино се намира село Башево.

До селото се достига с кола по пътя от Кърджали към Ардино с отклонение при село Кобиляне вдясно към село Боровица, преминаване покрай село Китница без отклонение, пресичане на река Арда по моста, насочване вляво към Любино на разклонението на пътя, водещ вдясно за село Русалско, пресичане на Давидковска река по моста при Ловния дом [3] и нататък до село Любино – по тесен път със стара асфалтова настилка [4] и опасност от срутване на скална маса. Пътят – стар коларски път, е асфалтиран през 50-те години на 20 век [5] до Любино и продължава на юг към село Латинка и Дяволския мост.

Постройките в селото са изградени с каменна зидария и покрити предимно с каменни плочи. Към края на второто десетилетие на 21 век повечето от тях са изоставени и се рушат.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото – тогава с име Юмерлер – е в България от 1912 г. [6][7] Преименувано е на Любино с министерска заповед № 3775, обнародвана на 7 декември 1934 г. [6]

Към 31 декември 1934 г. [8] село Любино се състои от махалите Вишна (Кочаклар) и Череша (Кара гьозлер). [9]

В Любино притежават къщи няколко семейства от Великобритания, Нидерландия и Португалия. [5][4]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Религията, изповядвана в селото, е ислям.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Населени места

в кметството

село Любино
село Латинка

Село Любино е център на кметство Любино [10] [11], което обхваща населените места, показани в таблицата.

Джамията в селото е построена около 1808 г. от местни майстори и е с приземно помещение под основното молитвено помещение. Джамията е на два етажа, като вторият е предназначен за жените. Изградена е от камък, измазан с хоросан, а предверието е обособено като площадка с арковидни сводове от дялан мрамор, чиято основа по-късно е иззидана като ограда. [5]

Срещу джамията са руините от някогашното медресе, подготвяло духовници с по-нисък ранг – ходжи, имами, което по–късно е било преустроено за духовно училище. Впоследствие това духовно училище е преобразувано в светско българско училище, а в последните години от функционирането си постройката е изпълнявала ролята на читалище. [5][12]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Близко до Ловния дом край пътя към селото се намира Хладилната пещера – сводообразна, едногалерийна пещера с дължина по оста 5 – 6 м и постоянна температура от около 3°С. [13]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. По данни от "Списък на населените места в Царството"; Царство България – Главна дирекция на статистиката; София, Държавна печатница, 1937 за с. Любино (Юмерлер, Омерлер) – област Стара Загора, околия Ардино (Егри-дере), община Ардино
  2. Енциклопедия "България", том 5, стр. 798, Издателство на БАН, София, 1986 г.: „По физикогеографски белези Родопите се делят на две неравностойни части – Западни и Източни Родопи. Границата между тях се прокарва по линията от ниската седловина Три камъка, разположена в билните части на граничния рид Гюмюрджински снежник, източния край на долината на река Върбица, западната периферия на Джебелското понижение към устието на река Боровица, седловината Китката, долината на река Каялийка, долината на река Дрещенец, Аврамовата седловина, седловината Юндола, долината на река Яденица.“
  3. Ловния дом край с. Любино
  4. а б Към края на второто десетилетие на 21 век.
  5. а б в г Ще оживее ли село Любино
  6. а б Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 173.
  7. Като последица от Чаталджанското примирие от 1912 г.
  8. Датата, към която се отнасят резултатите от проведеното Преброяване на населението и жилищния фонд в Царство България на 31 декември 1934 година
  9. По данни от „Списък на населените места в Царството, Преброяване на 31 декември 1934“ – извлечение от текста под линия за Област Стара Загора, околия Ардино
  10. Справка за събитията за кметство Любино – Създаване
  11. Интегрирана информационна система на държавната администрация, АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР – Кметство Любино – към май 2019 г.
  12. Ресми Мурад: Джамията в Любино е безценно наследство, трябва да ценим религиозните и културни ценности
  13. Хладилната пещера

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]