Русалско
| Русалско | |
  Русалско  Русалско | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 65 души[1] (15 март 2024 г.) 8,33 души/km² |
| Землище | 7,925 km² |
| Надм. височина | 765 m |
| Пощ. код | 6795 |
| Тел. код | ? |
| МПС код | К |
| ЕКАТТЕ | 63402 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кърджали |
| Община – кмет | Ардино Изет Шабан (ДПС; 2019)[2] |
Руса̀лско е село в Южна България, община Ардино, област Кърджали.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Русалско се намира в най-източната част на Западните Родопи, на около 6 – 7 km на запад от река Боровица, която ги разграничава от Източните Родопи[3][4]. Разположено е по североизточните склонове на родопския рид Каракулас, на около 21 km на запад-северозапад от Кърджали и 13 km на север от Ардино.
| Население по години[5] | |
|---|---|
| 1934 г. | 545 души |
| 1946 г. | 542 души |
| 1956 г. | 464 души |
| 1975 г. | 143 души |
| 1985 г. | 170 души |
| 1992 г. | 88 души |
| 2001 г. | 59 души |
| 2011 г. | 48 души |
| 2019 г. | 49 души [6] |
Надморската височина в центъра на селото е около 776 m, а в границите му варира между 690 и 830 m.
До село Русалско води общински път със стара и – към края на второто десетилетие на 21 век – износена асфалтова настилка от село Сполука, който е продължение на стигащия до Сполука третокласен републикански път III-8653. Непосредствено преди Русалско от общинския път се отклонява вляво, на запад, път без настилка за село Песнопой. При пълноводие река Арда понякога залива моста на третокласния път III-8653 под село Сполука, поради което в близост е построен по-високо над водата друг мост – висящ, открит през 2008 г., по който биха могли да преминават при нужда само леки коли.[7]
Числеността на населението към 1975 г. е намаляла повече от три пъти спрямо 1956 г. За този спад вероятно допринася договорът „За изселването на български граждани от турски произход, чиито близки роднини са се изселили в Турция до 1952 г.“, подписан между България и Турция на 22 март 1968 г.[8].
Много постройки в селото, особено по-старите, са изградени с каменна зидария и покрити с каменни плочи.
История[редактиране | редактиране на кода]
Селото – тогава с име Оташлъ̀̀ – е в България от 1912 г.[9][10] Преименувано е на Русалско с министерска заповед № 3225, обнародвана на 21 септември 1934 г.[9]
Към 31 декември 1934 г.[11] село Русалско се състои от махалите Бъзово (Караач), Бързица (Къшла), Заровец (Терзилер) и Смоларе (Катранджилар).[12]
Село Русалско е било административен център на община Русалско, Ардинска околия, Хасковски окръг от 28 септември 1949 г., когато общината е създадена[13], до 26 декември 1978 г., когато е закрита.[14]
Поминъкът на хората в селото е животновъдство – предимно говедовъдство, и тютюнопроизводство.
Във фондовете на Държавния архив Кърджали[15] се съхраняват документи от съответни периоди на/за:
- Списък на фондове от масив „K“:
- – Частно турско училище – с. Русалско (Оташлъ̀), Кърджалийско; фонд 185K; 1930 – 1944; Промени в наименованието на фондообразувателя:
- > Частно турско училище – с. Оташлъ̀, Кърджалийско (1930 – 1934);
- > Частно турско училище – с. Русалско, Кърджалийско (1934 – 1944);
- Списък на фондове от масив „С“:
- – Народно основно училище „Девети септември“ – с. Русалско, Кърджалийско; фонд 216; 1944 – 1997; Промени в наименованието на фондообразувателя:
- > Народно основно училище (1944 – 1962);
- > Народно основно училище „Девети септември“ (1962 – 1993);
- > Основно училище „Д-р Петър Берон“ (1993 – 1997);
- – Трудово кооперативно земеделско стопанство „Победа“ – с. Русалско, Кърджалийско; фонд 407; 1958 – 1971;
- – Потребителна кооперация „Русалка“ – с. Русалско, Кърджалийско; фонд 413; 1947 – 1997; Промени в наименованието на фондообразувателя:
- > Всестранна кооперация „Русалка“ (1947 – 1952);
- > Селска потребителна кооперация „Русалка“ (1952 – 1958);
- > Потребителна кооперация „Русалка“ (1958 – 1968);
- > Потребителна кооперация „Русалка“ – с. Боровица, Кърджалийско (1968 – 1997);
- – Народно читалище „Просвета“ – с. Русалско, Кърджалийско; фонд 558; (1952 – 1959).
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Религията, изповядвана в селото, е ислям.
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
Село Русалско към 2020 г. е център на кметство Русалско[16][17], което обхваща селата Сполука, Дойранци, Аврамово, Русалско и Песнопой.
Молитвеният дом е стара джамия.[18].
Според медийна информация, „В това село, където някога е имало болница, поща, училище, черква и джамия, е останал само спомен от времето, когато тук е кипял живот. ... Сега само джамията се поддържа, а отдавна черквата се използва за склад на слама.“[19]
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Село Русалско е един от изходните пунктове за изкачване на родопския връх Бездивен, висок 1140 m и отстоящ на около 3 km, за чието пешеходно достигане и изкачване са необходими около 3 часа.[20][19]
Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ www.ardino.bg
- ↑ Енциклопедия „България“, том 5, стр. 798, Издателство на БАН, София, 1986 г.: „По физикогеографски белези Родопите се делят на две неравностойни части – Западни и Източни Родопи. Границата между тях се прокарва по линията от ниската седловина Три камъка, разположена в билните части на граничния рид Гюмюрджински снежник, източния край на долината на река Върбица, западната периферия на Джебелското понижение към устието на река Боровица, седловината Китката, долината на река Каялийка, долината на река Дрещенец, Аврамовата седловина, седловината Юндола, долината на река Яденица.“
- ↑ Границите на планината, архив на оригинала от 18 май 2019, https://web.archive.org/web/20190518075154/http://bg.zonebulgaria.com/planini/rodopi/granici, посетен на 3 май 2019
- ↑ Справка за населението на с. Русалско, общ. Ардино, обл. Кърджали
- ↑ Според текущата демографска статистика за населението към 31.12.2019 г.
- ↑ Река Арда преля над единствения мост за седем села
- ↑ Мила Милева Маева, „Българските турци-преселници в Република Турция“, Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, София, 2006, стр. 26
- ↑ а б Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 234.
- ↑ Като последица от Чаталджанското примирие от 1912 г.
- ↑ Датата, към която се отнасят резултатите от проведеното Преброяване на населението и жилищния фонд в Царство България на 31 декември 1934 година
- ↑ По данни от „Списък на населените места в Царството, Преброяване на 31 декември 1934“ – извлечение от текста под линия за Област Стара Загора, околия Ардино
- ↑ Справка за общ. Русалско, Кърджалийски окръг към 28 септември 1949 г.
- ↑ Справка за общ. Русалско, Кърджалийски окръг към 26 декември 1978 г.
- ↑ Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Кърджали, Списък на фондове
- ↑ Справка за събитията за кметство Русалско – Създаване
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър – кметство Русалско
- ↑ Национален регистър на храмовете в Република България
- ↑ а б Към връх Бездивен, една от многото наблюдателници на траките, архив на оригинала от 18 май 2018, https://web.archive.org/web/20180518020329/http://www.novjivot.info/2018/05/13/%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%85-%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BB/, посетен на 5 март 2021
- ↑ Двудневен маршрут с изкачване на великолепния връх Бездивен в Източните Родопи // Архивиран от оригинала на 2019-05-02. Посетен на 2019-05-02.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||