Русалско

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Русалско
Общи данни
Население 62 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 7,925 km²
Надм. височина 765 m
Пощ. код 6795
Тел. код ?
МПС код К
ЕКАТТЕ 63402
Администрация
Държава България
Област Кърджали
Община
   - кмет
Ардино
Ресми Мурад
(ДПС)

Руса̀лско е село в Южна България, община Ардино, област Кърджали.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Русалско се намира в най-източната част на Западните Родопи, на около 6 – 7 км на запад от река Боровица, която ги разграничава от Източните Родопи [1] [2]. Разположено е върху планински терен на около 21 км на запад-северозапад от Кърджали и 13 км на север от Ардино.

Население по години
1934 г.[3] 546 души
1946 г. 542 души
1956 г. 464 души
1975 г. 143 души
1985 г. 170 души
1994 г. 82 души
2003 г. 69 души
2014 г. 53 души
2018 г. 52 души

Надморската височина в центъра на селото е около 776 м.

До село Русалско води планински път със стара и – към края на второто десетилетие на 20 век – износена асфалтова настилка, който преодолява около 425 м разлика между надморските височини при моста на река Арда и в центъра на селото. На около 2 км след моста има пътно отклонение вляво за село Любино, по-нататък пътят минава през село Сполука, а непосредствено преди Русалско от него се отклонява вляво, на запад, път без настилка за село Песнопой. При пълноводие река Арда понякога залива моста, поради което в близост е построен по-високо над водата друг мост – висящ, открит през 2008 г., по който биха могли да преминават при нужда само леки коли. [4]

Числеността на населението към 1975 г. е намаляла повече от три пъти спрямо 1956 г. За този спад вероятно допринася договорът „За изселването на български граждани от турски произход, чиито близки роднини са се изселили в Турция до 1952 г.“, подписан между България и Турция на 22 март 1968 г.[5].

Много постройки в селото, особено по-старите, са изградени с каменна зидария и покрити с каменни плочи.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото – тогава с име Оташлъ̀ – е в България от 1912 г. [6][7] Преименувано е на Русалско с министерска заповед № 3225, обнародвана на 21 септември 1934 г. [6]

Към 31 декември 1934 г. [8] село Русалско се състои от махалите Бъзово (Караач), Бързица (Къшла), Заровец (Терзилер) и Смоларе (Катранджилар). [9]

Село Русалско е било административен център на община Русалско, Ардинска околия, Хасковски окръг от 28 септември 1949 г., когато общината е създадена [10], до 26 декември 1978 г., когато е закрита .[11]

Поминъкът на хората в селото е животновъдство – предимно говедовъдство, и тютюнопроизводство.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Религията, изповядвана в селото, е ислям.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Населени места

в кметството

село Сполука
село Дойранци
село Аврамово
село Русалско
село Песнопой

Село Русалско е център на кметство Русалско [12] [13], което обхваща населените места, показани в таблицата.

Молитвеният дом е стара джамия. [14].

Според медийна информация, „В това село, където някога е имало болница, поща, училище, черква и джамия, е останал само спомен от времето, когато тук е кипял живот. ... Сега само джамията се поддържа, а отдавна черквата се използва за склад на слама.“ [15]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Село Русалско е един от изходните пунктове за изкачване на родопския връх Бездивен, висок 1140 м и отстоящ на около 3 км, за чието пешеходно достигане и изкачване са необходими около 3 часа. [16] [15]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия "България", том 5, стр. 798, Издателство на БАН, София, 1986 г.: „По физикогеографски белези Родопите се делят на две неравностойни части – Западни и Източни Родопи. Границата между тях се прокарва по линията от ниската седловина Три камъка, разположена в билните части на граничния рид Гюмюрджински снежник, източния край на долината на река Върбица, западната периферия на Джебелското понижение към устието на река Боровица, седловината Китката, долината на река Каялийка, долината на река Дрещенец, Аврамовата седловина, седловината Юндола, долината на река Яденица.“
  2. Границите на планината
  3. По данни от "Списък на населените места в Царството"; Царство България – Главна дирекция на статистиката; София, Държавна печатница, 1937 за с. Русалско (Оташлъ̀) – област Стара Загора, околия Ардино (Егри-дере), община Русалско
  4. Река Арда преля над единствения мост за седем села
  5. Мила Милева Маева, „Българските турци-преселници в Република Турция“, Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, София, 2006, стр. 26
  6. а б Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 234.
  7. Като последица от Чаталджанското примирие от 1912 г.
  8. Датата, към която се отнасят резултатите от проведеното Преброяване на населението и жилищния фонд в Царство България на 31 декември 1934 година
  9. По данни от „Списък на населените места в Царството, Преброяване на 31 декември 1934“ – извлечение от текста под линия за Област Стара Загора, околия Ардино
  10. Справка за общ. Русалско, Кърджалийски окръг към 28 септември 1949 г.
  11. Справка за общ. Русалско, Кърджалийски окръг към 26 декември 1978 г.
  12. Справка за събитията за кметство Русалско – Създаване
  13. Интегрирана информационна система на държавната администрация, АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР – Кметство Русалско – към май 2019 г.
  14. Национален регистър на храмовете в Република България
  15. а б Към връх Бездивен, една от многото наблюдателници на траките
  16. Двудневен маршрут с изкачване на великолепния връх Бездивен в Източните Родопи

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]