Дойранци (област Кърджали)
Тази статия е за селото в област Кърджали. За другото българско село с това име вижте Дойранци (област Шумен).
| Дойранци | |
  Дойранци  Дойранци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 3 души[1] (31 декември 2024 г.) 0,288 души/km² |
| Землище | 10,426 km² |
| Надм. височина | 779 m |
| Пощ. код | 6799 |
| Тел. код | 05367 |
| МПС код | К |
| ЕКАТТЕ | 21806 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кърджали |
| Община – кмет | Ардино Изет Шабан (ДПС; 2019)[2] |
До̀йранци е село в Южна България, община Ардино, област Кърджали.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Дойранци се намира в най-източната част на Западните Родопи, на около 2 км западно от границата им[3] с Източните Родопи, на около 16 km северозападно от Кърджали и 15 km север-североизточно от Ардино.
На около километър северозападно от Дойранци се намира връх Бездивен (1139,9 m), на около 3 km север-североизточно – село Ненково, на около 2 km източно тече река Боровица, на около 3 km южно река Арда се влива в язовир Кърджали, село Аврамово се намира на около 3 km югозападно, а село Русалско (кметство) – на около 5 km западно. Дойранци е разположено на надморска височина около 730 m по билото на дълго и тясно разклонение в най-източната част на рида Каракулас, спускащо се на североизток до река Боровица – на около 1,6 km южно от крайречното село Ненково – откъдето започва пътеката, която води до Дойранци.
Етническият състав на населението на село Дойранци по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:[4]
| Етнически групи | Численост | Дял (в %) |
| Общо | 2 | 100 |
| Българи | ... | ... |
| Турци | ... | ... |
| Цигани | ... | ... |
| Други | ... | ... |
| Не се самоопределят | ... | ... |
| Не отговорили | 0 | 0 |
Числеността на населението на село Дойранци по данните от преброяванията от 1934 г. насам се променя както следва:[5]
|  |
История
[редактиране | редактиране на кода]След Руско-турската война (1877 – 1878), по Берлинския договор 1878 г. селото – тогава с име Дойранлар – остава в Османската империя, а след Балканската война и Чаталджанското примирие от 1912 г. то е в България. Преименувано е на Дойранци с министерска заповед № 3775, обнародвана на 7 декември 1934 г.[6][7]
В Списъка на населените места в Царство България от преброяването на населението на 31 декември 1934 г. населеното място фигурира като село Дойранци (Дойранлар, Неболар) с 442 жители, в община Русалско, околия Ардино (Егри дере), област Стара Загора, състоящо се от махалите: Желязковци (Демир оглар), Подградец (Хасар алтъ̀̀), Рибари (Балъкчилар) и Саево (Хорозлар).[8]
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Изповядваната в село Дойранци религия е ислям.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Молитвеният дом в село Дойранци е джамия.[9]
Други
[редактиране | редактиране на кода]На името на село Дойранци (и на името на другото село Дойранци – в област Шумен) са наименувани възвишения, издигащи се до 3560 m (връх Тък) в Антарктика.[10] Вижте и ((en)) Doyran Heights.
Източници и бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ www.ardino.bg
- ↑ Енциклопедия „България“, том 5, стр. 798, Издателство на БАН, София, 1986 г.: „По физикогеографски белези Родопите се делят на две неравностойни части – Западни и Източни Родопи. Границата между тях се прокарва по линията от ниската седловина Три камъка, разположена в билните части на граничния рид Гюмюрджински снежник, източния край на долината на река Върбица, западната периферия на Джебелското понижение към устието на река Боровица, седловината Китката, долината на река Каялийка, долината на река Дрещенец, Аврамовата седловина, седловината Юндола, долината на река Яденица.“
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 27 януари 2026. (на английски)
- ↑ Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Дойранци, общ. Ардино, обл. Кърджали. Справка към 27.01.2026.
- ↑ Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 100.
- ↑ Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. ДОЙРАНЦИ (Дойранлар) (Справка към 25.01.2026.)
- ↑ По данни от „Списък на населените места в Царството. Преброяване на 31 декември 1934. София. Държавна печатница. 1939“. Стр. 66 (48). Област Стара Загора, околия Ардино, община Русалско, Дойранци (Дойранлар, Неболар), бел. 7 под линия.
- ↑ Национален регистър на храмовете в Република България
- ↑ Bulgarian Antarctic Gazetteer Doyran Heights (Дойрански възвишения). Дата на одобрение: 16 февруари 2011.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-075. Актуалност 1970-те – 1980-те години. Пояснение: Името „Дойранци“ не е оформено като надпис на населено място, а като на местност, изтеглено в посока северозапад – югоизток с начало на около километър югоизточно от връх Бездивен и край при язовира.
- Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-075-3. Актуалност 1981 г. Издание 1985 г.
| ||||||||
