Ненково

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ненково
Общи данни
Население 127 (ГРАО, 2017-12-15)*
Землище 27,191 km²
Надм. височина 420 m
Пощ. код 6797
Тел. код ?
МПС код К
ЕКАТТЕ 51442
Администрация
Държава България
Област Кърджали
Община
   кмет
Кърджали
Хасан Азис
(ДПС)

Нѐнково е село в Южна България, община Кърджали, област Кърджали.

География[редактиране | редактиране на кода]

Население по години [1]
1934 г. 825 души
1946 г. 883 души
1956 г. 848 души
1975 г. 364 души
1985 г. 318 души
1994 г. 227 души
2003 г. 145 души
2014 г. 119 души
2018 г. 112 души

Село Ненково се намира в най-източната част на Западните Родопи, прилежащо към границата им[2] с Източните Родопи, на около 17 km северозападно от Кърджали и 18 km север-североизточно от Ардино. Разположено е край десния бряг на река Боровица, в полите на възвишенията западно от реката.

Източно от Ненково, отвъд реката, минава общински път, с който селото е свързано посредством пешеходен висящ мост. При маловодие на река Боровица има брод, през който може да се стигне до селото и с автомобил, а ако автомобилът е с висока проходимост, достъпът през брода е възможен и по друго време. Общинският път води на юг през селата Пъдарци, Дъждовница, Пеньово, Бленика, Зелениково, Енчец и Срединка до град Кърджали, а на север – през или покрай селата Войново, Соколите, Женда и Средска до село Комунига, където прави връзка с второкласния републикански път II-58.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото – тогава с име Мемлилер (Мемелèр) – е в България от 1912 г.[3][4] Преименувано е на Ненково с министерска заповед № 3775, обнародвана на 7 декември 1934 г.[3]

Към 31 декември 1934 г.[5] село Ненково се състои от махалите Слепче (Кьороглулар), Тиквино (Кабаклар), Тремник (Елезлер), Тъмава (Вийсалар) и Чубра (Кая баши).[6]

Във фондовете на Държавния архив Кърджали[7] се съхраняват документи от съответни периоди на/за:

  • Списък на фондове от масив „K“:
– Частно турско училище – с. Ненково (Мемелер), Кърджалийско; фонд 202K; 1937 – 1939;
  • Списък на фондове от масив „С“:
– Народно основно политехническо училище – с. Ненково, Кърджалийско; фонд 178; 1948 – 1985; Промени в наименованието на фондообразувателя:
> Начално училище – с. Ненково, Кърджалийско (1948 – 1952);
> Народно основно политехническо училище – с. Ненково, Кърджалийско (1952 – 1972).

Край близката хижа „Боровица“ има останки от късноантична църква.[8]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Изповядваната в село Ненково религия е ислям.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Село Ненково е център на кметство Ненково[9][10], което обхваща селата Висока и Ненково.

Молитвеният дом в село Ненково е джамия.[11]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

На около 700 m от висящия мост по течението на реката има доскоро ползван, но вече рушащ се римски мост.[12]

Интерес в района представлява пещерата Утробата, находяща се в местността Тангардък кая, на половината път между село Ненково и хижа Боровица. На асфалтовия път точно където започва язовир Кърджали, има табела за пещерата. До пещерата се достига след едночасов пешеходен преход нагоре по склона. Под пещерата има два „свещени“ извора, чиято вода е възможно да не е годна за пиене, затова е препоръчително туристите да си носят вода. В района има и тракийски скални ниши[13].

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Населението на селото е показано според данните в Националния регистър на населените местаСправка за населението на с. Ненково, общ. Кърджали, обл. Кърджали
  2. Енциклопедия „България“, том 5, стр. 798, Издателство на БАН, София, 1986 г.: „По физикогеографски белези Родопите се делят на две неравностойни части – Западни и Източни Родопи. Границата между тях се прокарва по линията от ниската седловина Три камъка, разположена в билните части на граничния рид Гюмюрджински снежник, източния край на долината на река Върбица, западната периферия на Джебелското понижение към устието на река Боровица, седловината Китката, долината на река Каялийка, долината на река Дрещенец, Аврамовата седловина, седловината Юндола, долината на река Яденица.“
  3. а б Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 195.
  4. Като последица от Чаталджанското примирие от 1912 г.
  5. Датата, към която се отнасят резултатите от проведеното Преброяване на населението и жилищния фонд в Царство България на 31 декември 1934 година
  6. По данни от „Списък на населените места в Царството, Преброяване на 31 декември 1934“ – извлечение от текста под линия за Област Стара Загора, околия Ардино
  7. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Кърджали, Списък на фондове
  8. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 147.
  9. Справка за събитията за кметство Ненково
  10. Интегрирана информационна система на държавната администрация, АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР – Кметство Ненково – към май 2019 г.
  11. Национален регистър на храмовете в Република България
  12. Римският мост при с. Ненково
  13. Скални ниши – Ненково