Кърджали (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Кърджали)
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кърджали.

Кърджали (община)
Map of Kardzhali municipality (Kardzhali Province).png
Общи данни
Област Област Кърджали
Площ 574.742 km²
Население 74 620 души
Адм. център Кърджали
Брой селища 118
Управление
Кмет Хасан Азис
(ДПС)
Общ. съвет 41 съветници
   ДПС (24)
   ГЕРБ (11)
   БСП (4)
   РБ (2)
Географска карта на община Кърджали

Община Кърджали се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Кърджали.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в централната и североизточна част на област Кърджали. С площта си от 574,742 km2 заема 2-ро сред 7-те общините на областта, което съставлява 17,90% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на община Кърджали е ниско планински и хълмист. С изключение на най-северозападният ѝ ъгъл (землището на село Ненково), който попада в пределите на Западните Родопи, цялата останала част на общината се заема полупланинските ридове на Източните Родопи.

В най-северозападната ѝ част се простират крайните югоизточни разклонения на рида Каракулас (Гордюва чука), част от Переликско-Преспански дял на Западните Родопи. Тук южно от село Ненково се издига връх Бездивен (1140 m), най-високата точка на общината.

На север от долината на река Арда се простират части от два източнородопски рида: на запад – източната част на рида Чуката с връх Мастатепе (843 m), северозападно от село Севдалина, а на изток от долината на река Перпере – най-западната част на рида Гората, с връх Хисар (575 m), разположен югозападно от село Бащино.

Райните южно от долината на Арда се заемат от крайните северни разклонения на други два източнородопски рида. На юг от язовир „Кърджали“ и западно от долината на река Върбица са северните части на рида Жълти чал – Синия връх (843 m), разположен югозападно от село Велешани. На юг от язовир „Студен кладенец“ и източно от устието на река Върбица се простират крайните северни склонове на Стръмни рид с максимална височина от 821 m, южно от язовира.

Минималната височина на общината е водното огледало на язовир „Студен кладенец“ – 225 m н.в. (кота преливник).

Води[редактиране | редактиране на кода]

Община Кърджали е изключително богата на водни ресурси. От запад на изток през нея преминава горната част от средното течение на най-голямата родопска река Арда. На територията на общината тя получава четири по-големи притока: леви – Боровица и Перперек; десни – Кьошдере и Върбица. С изключение на река Кьошдере, която почти изцяло протича през общината, останалите три реки протичат през нея само с долните си течения. Река Боровица навлиза в община Кърджали от към община Черноочене, минава през село Ненково, завива на юг и се влива в лявата „опашка“ на язовир „Кърджали“. Река Перперек също навлиза от към община Черноочене при село Три могили и тече на югоизток в широка долина. При село Перперек завива на юг, а след село Сватбаре – на югозапад и се влива от север в язовир „Студен кладенец“. Река Кьошдере води началото си от община Ардино, навлиза в общината северозападно от село Велешани, тече на североизток в дълбока и залесена долина и се влива отляво в река Арда при град Кърджали. Река Върбица протича през общината с най-долното си течение и се влива от юг в язовир „Студен кладенец“ при село Соколско.

На територията на община Кърджали се намират два от най-големите български язовира – „Кърджали“ и „Студен кладенец“. В пределите на общината попадат долната и средната част на язовир „Кърджали“ и средната и горна част на язовир „Студен кладенец“. Преградната стена на язовир „Кърджали“ е най-високата в България и е изградена на около 2 km западно от град Кърджали.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Община Кърджали попада в южнобългарската климатична област и по-точно в източнородопския климатичен район, повлиян от топлото средиземноморско влияние. Зимата е сравнително мека. Минималните температури през зимните месеци са сравнително високи. Лятото е слънчево и горещо, като максималните температури достигат до 40°С. Средната зимна температура е около 0°С, а през лятото – 24°С. Средната годишна температура се движи в границите на 11 – 13°С. Годишната температурна сума е около 4 000 градуса.

През есенно-зимния период под влияние на средиземноморските циклони падат едни от най-големите валежи. Наблюдават се два максимума: зимен – ноември, декември, януари; пролетен – май, юни, юли и един минимум – август, септември. Поради южното положение на общината голяма част от зимните валежи падат във вид на дъжд или дъжд и сняг. През пролетта падат достатъчно количество валежи, които осигуряват добро овлажняване на почвата. От юли започва сравнително ясно очертан безвалежен период, проявен най-добре в края на лятото и в началото на есента, който продължава до октомври. Годишната сума на валежите е около 600 l/m3.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 67 460 100,00
Българи 24 285 36,00
Турци 33 276 49,33
Цигани 1 013 1,50
Други 225 0,33
Не се самоопределят 1 155 1,71
Не отговорили 7 506 11,13

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 118 населени места с общо население 67 460 жители (01.02.11 г.).[2].

Списък на населените места в община Кърджали, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Айрово 617 - Рамиш, Рам кьой, в з-щето на с. Опълченско Люляково 305 3,688 Идризлии
Багра 66 2,400 Бояджи кьой Майсторово 1 2,397 Рюстемлер
Бащино 238 10,185 Хасан бабалар, Бащина Македонци 124 4,965 Къшла арасъ
Бели пласт 367 17,468 Акче кайряк, Бели плаз Мартино 8 - Апазлар, в з-щето на с. Голяма бара
Бленика 190 4,112 Терзи алилер гюллю Миладиново 457 9,281 Деделер
Божак 37 1,871 Делиджилер Мост 697 13,136 Кьопрюлии
Бойно 348 8,131 Исмаилер Мургово 301 7,264 Есмерлии
Болярци 118 6,697 Алем бейлер Мъдрец 125 5,452 Софулар
Брош 170 2,899 Теке менетлер Невестино 116 1,225 Бююк дере, Кадънче
Бяла поляна 110 5,815 Акча алан Ненково 129 27,191 Мемелер
Бялка 28 2,146 Дутлуджа, Белка Опълченско 937 2,667 Хаджи Мехмедлер
Велешани 130 9,677 Тюрк кабаач Орешница 168 9,242 Хасъмлар
Висока 2 - Салтъклар, в з-щето на с. Ненково Островица 285 5,149 Аша ада
Висока поляна 274 8,183 Яйлъджик Охлювец 222 3,964 Сюле кьой
Вишеград 372 1,971 Хисар юстю Панчево 236 4,324 Айваджик
Воловарци 62 5,022 Юкюзчилар Пеньово 177 1,704 Кьоселер
Върбенци 59 2,277 Сюйчук Пепелище 270 2,413 Кюлджилар
Главатарци 11 0,995 Емир оглар, Главатари Перперек 706 6,651 Яшлар
Глухар 922 2,939 Сагърлер, Сарлар Петлино 298 2,246 Хорозлар
Гняздово 54 10,243 Ювалар Повет 101 1,616 Кърлар-Хорозлар
Голяма бара 52 1,533 Бююк дере Прилепци 317 - Салихлер, в з-щето на гр. Кърджали
Горна крепост 241 5,754 Кара алар Пропаст 101 - Ямалъ, в з-щето на с. Сипей
Гъсково 102 2,583 Йорджеклер Пъдарци 78 9,745 Куруджи виран
Добриново 11 3,186 Хамзалар Рани лист 714 13,943 Ашиклари
Долище 77 2,979 Тепе алтъ Резбарци 696 2,823 Отман кьой
Долна крепост 148 6,610 Дере махле Ридово 15 1,056 Ямач кьой
Дъждино 346 3,068 Ямур кьой Рудина 173 7,159 Тепеджик
Дъждовница 136 3,257 Ямурлар Сватбаре 60 1,881 Дююнджилер
Дънгово 18 6,292 Дънгърлар Севдалина 44 0,916 Дели гьозлер, Гявуроолу
Енчец 341 2,089 Макаклар, Салман Седловина 295 7,019 Кючук Ерджели
Жинзифово 367 5,694 Елджилер Сестринско 96 1,732 Хатанлар
Житарник 3 7,273 Хамбараджик Сипей 444 3,144 Дурханлар
Зайчино 32 1,317 Дюлбелер, Зайчина Скалище 266 4,291 Каяджиклар
Звезделина 392 5,415 Кая алтъ Скална глава 128 3,725 Кая баши ямурлар
Звезден 130 3,830 Каба виран, Звездан Скърбино 118 - Азаплар, в з-щето на с. Солище
Звиница 473 7,737 Бояджиклии Снежинка 15 2,221 Кърлъемач
Звъника - 2,006 Ахматлар Соколско 6 - Шахинлар, в з-щето на с. Лисиците
Звънче 40 0,914 Имамлар Соколяне 266 4,188 Дуванджилар
Зелениково 322 4,659 Кадър месчит Солище 279 1,367 Тузлук кьой
Зимзелен 110 2,023 Кърлар -Хорозлар Срединка 218 0,295 Ортаджа кьой (най-малкото з-ще в Б-я)
Зорница - 9,893 Старо място 5 3,800 Кадем ерлер
Иванци 146 2,590 Есафлар, Исаклар Стражевци 43 10,246 Посталар
Илиница 29 1,627 Къртълъ Страхил войвода 104 3,406 Махматча
Калинка 180 1,026 Кеременлер Стремово 192 3,741 Гьоклемезлер дере махле
Калоянци 347 12,674 Кара бахаслъ Стремци 603 9,815 Гьоклемезлер
Каменарци 27 4,589 Каяджи баши Татково 58 1,874 Бобалар ени махле
Кобиляне 278 11,429 Шереметлер Тополчане 5 1,955 Каваклъ бюк
Кокиче 106 3,190 Чепелджа Три могили 315 2,440 Юч тепе
Кокошане 26 6,691 Къзлап Ходжовци 29 3,207 Ходжа кьой
Конево 259 7,309 Кара атлар Царевец 223 4,708 Дурбалъ кьой, Царювец
Костино 256 2,944 Кемиклер Чеганци 19 2,292 Хаджи махле
Крайно село 169 1,136 Ал кая Черешица 276 10,819 Кирезлии
Крин 127 4,497 Ахлатлии Черна скала 126 2,754 Кара кая
Крушевска 129 1,988 Маруфлар Черньовци 91 1,518 Кара Мусалар
Крушка 29 3,608 Хамзалар Чилик 208 2,987 Чиликлер
Кърджали 43880 30,759 Чифлик 371 6,955
Кьосево 141 5,920 Кьоселер Широко поле 756 7,862 Селеменлер
Лисиците 33 10,176 Тилкилер Яребица 7 1,271 Махмуд оглулар
Лъвово 5 3,005 Арслан кьой Ястреб 354 6,711 Чакърлар
ОБЩО 67460 574,742 7 населени места са без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Юглюк на с. Дарец;
  • МЗ № 3225/обн. 21.11.1934 г. – преименува с. Исмаилер на с. Бойно;
– преименува с. Джебил оглар на с. Гледка;
– преименува с. Кьопрюлии на с. Мост;
– преименува с. Яшлар на с. Перперек;
– преименува с. Гьоклемезлер на с. Стремци;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Рамиш (Рам кьой) на с. Айрово;
– преименува с. Бояджи кьой на с. Багра;
– преименува с. Хасан бабалар на с. Бащина;
– преименува с. Акче кайряк (Акча кайряк) на с. Бели плаз;
– преименува м. Дутлуджа на м. Белка;
– преименува м. Терзи алилер гюллю на м. Бленика;
– преименува м. Делиджилер на м. Божак;
– преименува с. Алем Бейлер на с. Болярци;
– преименува м. Теке менетлер на м. Брош;
– преименува с. Акча алан на с. Бяла поляна;
– преименува с. Тюрк кабаач на с. Велешани;
– преименува с. Сархошлар на с. Веселчане;
– преименува м. Салтъклар на м. Висока;
– преименува с. Яйлъджик (Яйледжик) на с. Висока поляна;
– преименува с. Хисар юстю на с. Вишеград;
– преименува с. Юкюзчилар на с. Воловарци;
– преименува м. Сюйчук на м. Върбенци;
– преименува с. Емирлер на с. Генево;
– преименува с. Емир оглар на с. Главатари;
– преименува с. Сагърлер (Сарлар) на с. Глухар;
– преименува с. Ювалар на с. Гняздово;
– преименува м. Бююк дере на м. Голяма бара;
– преименува с. Каралар (Кара алар) на с. Горна крепост;
– преименува с. Йорджеклер на с. Гъсково;
– преименува м. Хамзалар на м. Добриново;
– преименува с. Бююк ерджели на с. Доброволец;
– преименува с. Дойренлар на с. Дойранско;
– преименува с. Тепе алтъ на с. Долище;
– преименува м. Дере махле на м. Долна крепост;
– преименува с. Ямур кьой на с. Дъждино;
– преименува с. Омер оллар (Ямурлар) на с. Дъждовница;
– преименува с. Дънгърлар на с. Дънгово;
– преименува с. Мюселимлер на с. Дъхово;
– преименува м. Макаклар (Салман) на м. Енчец;
– преименува с. Хисар алтъ на с. Желязна врата;
– преименува с. Елджилер (Ялджилер) на с. Жинзифово;
– преименува с. Хамбараджик на с. Житарник;
– преименува м. Дюлбелер на м. Зайчина;
– преименува с. Кая алтъ на с. Звезделина;
– преименува с. Каба виран на с. Звездан;
– преименува с. Бояджиклии (Бояджиклар) на с. Звиница;
– преименува с. Ахматлар на с. Звъника;
– преименува м. Имамлар на м. Звънче;
– преименува м. Кадър месчит на м. Зелениково;
– преименува м. Кърлар (Кърлар-Хорозлар) на м. Зимзелен;
– преименува с. Донгурлар на с. Зорница;
– преименува с. Есафлар (Исаклар) на с. Иванци;
– преименува м. Казалджа хъвтан на м. Игловръх;
– преименува с. Къртълъ на с. Илиница;
– преименува м. Бююк дере на м. Кадънче;
– преименува с. Кеременлер на с. Калинка;
– преименува с. Кара бахаслъ на с. Калоянци;
– преименува с. Каяджи баши на с. Каменарци;
– преименува с. Шереметлер на с. Кобиляне;
– преименува с. Чепелджа на с. Кокиче;
– преименува с. Къзлап на с. Кокошане;
– преименува с. Кара атлар на с. Конево;
– преименува с. Шадарлар на с. Коневод;
– преименува м. Кемиклер на м. Костино;
– преименува м. Ал кая на м. Крайно село;
– преименува с. Ахлатлии (Ахлатлъ) на с. Крин;
– преименува с. Терзи кьой на с. Крояци;
– преименува м. Маруфлар на м. Крушевска;
– преименува м. Хамзалар на м. Крушка;
– преименува с. Кьоселер на с. Кьосево;
– преименува с. Тилкилер на с. Лисиците;
– преименува с. Арслан кьой на с. Лъвово;
– преименува м. Арсланлар на м. Лъвска;
– преименува с. Идризлии (Идиризлии) на с. Люляково;
– преименува с. Рюстемлер на с. Майсторово;
– преименува с. Къшла арасъ на с. Македонци;
– преименува м. Апазлар на м. Мартино;
– преименува с. Деделер на с. Миладиново;
– преименува с. Есмерлии на с. Мургово;
– преименува с. Софулар на с. Мъдрец;
– преименува с. Мемелер на с. Ненково;
– преименува с. Хаджи Мехмедлер (Хаджи Мехмед олар) на с. Опълченско;
– преименува с. Хасъмлар на с. Орешница;
– преименува с. Осман пашалар на с. Османово;
– преименува с. Аша ада на с. Островица;
– преименува с. Сюле кьой (Суля) на с. Охлювец;
– преименува с. Айваджик на с. Панчево;
– преименува м. Кьоселер на м. Пеньово;
– преименува с. Кюлджилар на с. Пепелище;
– преименува с. Хорозлар на с. Петлино;
– преименува с. Хорозлар на с. Петлите;
– преименува с. Чепелджа на с. Планинка;
– преименува м. Кърлър-Хорозлар на м. Повет;
– преименува с. Салихлер на с. Прилепци;
– преименува м. Ямалъ на м. Пропаст;
– преименува с. Куруджи виран на с. Пъдарци;
– преименува с. Ашиклари на с. Рани лист;
– преименува с. Отман кьой на с. Резбарци;
– преименува м. Ямач кьой на м. Ридово;
– преименува с. Тепеджик на с. Рудина;
– преименува с. Дююнджилер на с. Сватбаре;
– преименува м. Дели гьозлер гявуроолу на м. Севдалина;
– преименува с. Кючук Ерджели на с. Седловина;
– преименува с. Хатанлар (Отаклар, Хотаклар) на с. сестринско;
– преименува м. Дурханлар на м. Сипей;
– преименува с. Каяджиклар на с. Скалище;
– преименува с. Кая баши ямурлар (Кая баши) на с. Скална глава;
– преименува с. Азаплар на с. Скърбино;
– преименува м. Кърлъемач на м. Снежинка;
– преименува с. Шахинлар на с. Соколско;
– преименува с. Дуванджилар на с. Соколяне;
– преименува с. Тузлук кьой на с. Солище;
– преименува м. Ортаджа кьой на м. Срединка;
– преименува м. Кадърлар на м. Средна Арда;
– преименува с. Кадем ерлер на с. Старо място;
– преименува с. Посталар на с. Стражевци;
– преименува с. Махматба на с. Страхил войвода;
– преименува м. Гьоклемезлер дере махле на м. Стремово;
– преименува с. Бабалар ени махле на с. Татково;
– преименува м. Шабанлар на м. Тополска;
– преименува с. Каваклъ бюк на с. Тополчане;
– преименува с. Юч тепе на с. Три могили;
– преименува м. Чалджа на м. Трънча;
– преименува м. Ходжа кьой на м. Ходжовци;
– преименува с. Дурбалъ кьой на с. Царювец;
– преименува с. Хаджи махле на с. Чеганци;
– преименува с. Кирезлии на с. Черешица;
– преименува м. Кара кая на м. Черна скала;
– преименува с. Кара Мусалар на с. Черньовци;
– преименува с. Чиликлер на с. Чилик;
– преименува с. Читаклар на с. Читашко;
– преименува с. Селеменлер (Сюрменлер) на с. Широко поле;
– преименува с. Махмуд оглулар на с. Яребица;
– преименува с. Чакърлар на с. Ястреб;
  • МЗ № 1695/обн. 27.09.1937 г. – заличава с. Планинка поради изселване;
  • МЗ № 3078/обн. 23.11.1940 г. – заличава м. Трънча и я присъединява като квартал на с. Чифлик;
  • МЗ № 3079/обн. 23.11.1940 г. – заличава с. Коневод и го присъединява като квартал на с. Гняздово;
  • през 1956 г. – осъвременено е името на с. Бели плаз на с. Бели пласт без административен акт;
  • Указ № 183/обн. 14.05.1957 г. – заличава селата Дарец, Зорница, Крояци и Петлите поради изселване;
– признава н.м. Темска (от бившето с. Зорница) за отделно населено място – с. Зорница;
  • Указ № 369/обн. 28.10.1958 г. – заличава селата Дъхово, Желязна врата, Османово и м. Средна Арда поради изселване;
  • Указ № 187/обн. 24.05.1960 г. – заличава с. Веселчане и го присъединява като квартал на гр. Кърджали;
  • Указ № 463/обн. 02.07.1965 г. – заличава с. Дойранско поради изселване;
  • Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – заличава м. Игловръх поради изселване;
  • Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – преименува с. Бащина на с. Бащино;
– преименува с. Главатари на с. Главатарци;
– преименува с. Звездан на с. Звезден;
– отстранява грешката в името на м. Белка на м. Бялка;
– уточнява името на м. Зайчина на м. Зайчино;
– осъвременява името на с. Царювец на с. Царевец;
  • Указ № 232/обн. 26.03.1968 г. – обединява махалите Костино и Тополска в едно населено място – с. Костино;
– признава махалите Бленика, Енчец, Зимзелен, Костино, Крайно село, Пеньово, Сипей и Черна скала за села;
  • Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава с. Гледка и го присъединява като квартал на гр. Кърджали;
– присъединява част от с. Прилепци като квартал на гр. Кърджали;
  • Указ № 409/обн. 27.03.1981 г. – преименува м. Кадънче на м. Невестино;
  • Указ № 583/обн. 14.04.1981 г. – признава н.м. Горна гледка (от гр. Кърджали) за отделно населено място – с. Горна гледка;
  • Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – заличава с. Генево, м. Лъвска и с. Читашко поради изселване;
– заличава с. Доброволец и го присъединява като квартал на гр. Кърджали;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Перперек и заедно с включените в състава ѝ населени места и я присъединява към община Кърджали;
  • Указ № 250/обн. 22.08.1991 г. – заличава с. Горна гледка и го присъединява като квартал на гр. Кърджали;
  • На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/14.07.1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.

Природни и исторически забележителности, туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Голямото биоразнообразие, уникалните природни забележителности и запазената природна среда, незасегната от негативните влияния на индустриализацията и урбанизацията превръщат еко-туризъм в приоритет за развитие на общината. На територията ѝ има няколко защитени природни обекта – природните забележителности „Каменната сватба“, „Каменните гъби“ край село Бели пласт; „Скалният прозорец“ край село Костино, а също и няколко защитени местности с находища на световно застрашени представители на флората и фауната – „Венерин косъм“, „Юмрук скала“ и „Средна Арда“.

По поречието на река Арда и язовирите „Кърджали“ и „Студен кладенец“ е поставено началото на изграждане на бази за краткотраен отдих и развитие на всички видове водни спортове и съществуват идеални условия за ловен, риболовен и гребен туризъм.

Множество уникални неолитни паметници, крепости и други археологични находки напомнят за богатото културно-историческо минало на този край. В Историческия музей в град Кърджали се съхранява богата колекция от над 30 000 експоната, като част от тях са уникални в световен мащаб. Експозициите на трите отдела „Археология“, „Природа“ и „Етнография“ проследяват историческото развитие на Източните Родопи от VI-то хил. пр.н.е. до наши дни. Най–старите исторически пластове датират от новокаменната епоха и преминават през бронзовата и желязната. Крепостите, скалните ниши и светилищата носят белезите на тракийската, гръцката и римската цивилизации. Средновековните манастирски комплекси, крепости и некрополи говорят за величието на Византия и силата на Първото и Второто българско царство.

Продължаващите археологични експедиции на територията на общината откриват нови страници от историята на този кръстопът на народи и култури. През месец август 2000 г. близо до гр. Кърджали, край средновековната крепост „Перперикон“ археолози под ръководството на ст.н.с. Николай Овчаров откриват тракийски царски дворец със светилища от края на V-IV век пр. н. е., разположен под старата крепост. Това е единственият открит до момента свещен тракийски царски дворец от тази епоха.

Малко са градовете в България, които имат реставриран манастирски комплекс от IX-Х век. Това е манастирският комплекс „Св. Йоан Предтеча“, който днес е действащ.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През територията на общината преминава участък от 40,9 km от трасето на жп линията РусеГорна ОряховицаСтара ЗагораДимитровградПодкова.

През общината преминават частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 112,4 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]