Перперикон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Перперикон
Останки от средновековната катедрала
Останки от средновековната катедрала
Местоположение
Bulgaria Kardzhali Province relief location map.jpg
41.7147° с. ш. 25.4653° и. д.
'
Страна Флаг на България България
Област Област Кърджали
Археология
Вид Град
Период VI хилядолетие пр.н.е. – XIV век
Епоха Неолит до Средновековие
Перперикон в Общомедия
Балкански полуостров – местоположение на Перперикон (червен четириъгълник) в Източните Родопи и на Делфи (зелено)
Връх Перперек – поглед от долината (2004)
Местоположение на Перперикон

Перперикон или Перперек (на латински: Perpericon; на гръцки: Περπερικον) е археологически комплекс в Източните Родопи, състоящ се от голямо мегалитно светилище от преди 8000 години през каменната ера, паметници от античността и средновековна крепост. При траките, Перперек е свещен скален град, столица и крепост с царски дворец. По-късно тук са живели римляни, готи, византийци и българи. Унищожен е от османските турци в XIV в.

Разположение[редактиране | редактиране на кода]

Перперикон се намира на 15 km североизточно от днешния гр. Кърджали, в долина, дълга 10 km и широка 3 – 4 km (ок. 300 – 370 m над м.р.), през която тече златоносната Перперишка река (Perperischka). Перперикон се намира на десния бряг на реката, над село Горна крепост. Площта му е около 12 km². Мегалитният комплекс, най-големият на Балканския полуостров, има площ от 5 km². Светилището на траките е разположено на 470 m над морското равнище, на скала, на върха на хълм.

Перперикон е един от стоте национални туристически обекта в България.

Наименование[редактиране | редактиране на кода]

Българските траколози категорично отказват да наричат обекта "Перперикон", защото това е доста по-късното му наименование, дадено на мястото вероятно от римските завоеватели на Тракия. Перперек е древнотракийското название на обекта и според проф. Александър Фол е единственото му възможно название. В една своя лекция-разговор в Астрономическата обсерватория "Юрий Гагарин" (Стара Загора), проведена на 11 февруари 2004 г., "бащата на тракологията" изрично подчертава, че "пер" и "бер" идват от индоевропейското "пер", което е "пир" на хетски език и означава „скала". Според проф. Фол, удвоеното "пер" при названието Перперек е с много мощно значение на един скален връх и светилище. Перперикон е късното име, което се появява през византийската епоха.

Перперек също така е мъжко тракийско име, което се среща у Омир. Проф. Фол напомня в лекцията си, че името на цяла Тракия е Перке, едно от имената, което означава "скалата", което е запазено в наименования като Перперек, Персенк, Перин (на диалект, днес Пирин), както и Перистер планина при гр. Битоля (в днешна Република Македония).[1]

Откритие[редактиране | редактиране на кода]

Перперек е известен на българската археологическа наука още от 1930-те, когато проф. Иван Велков го описва, и така обектът влиза в научно обръщение.

Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]

Първото археологическо проучване на Перперек е проведено в края на 1960-те и началото на 1970-те години от екип с научен ръководител Ст. Михайлов. Скалното светилище представлява огромен планински масив, в който всяка педя от скалната повърхност е била изработена от човешка ръка. На самия връх е разположен огромен басейн с размери 12 m x 8 m x 6 m, скални тронове, просторни изсечени в скалата помещения и пейки. Добре се проследява т.нар. "свещен път", който води към т.нар. "голям храм" - помещение с дължина около 100 m, ширина 10-12 m и вкопаване в скалното лоно на планината вариращо от 3 m до 4.5 m. Вътрешното пространство е проектирано на три нива. В най-източната част на храма е издялана фигура на лъв, изправен на четирите си крака. Значително количество керамика от късната Енеолитна епоха е намерено в района на старите рампи за пръст – факт, показващ, че светилището е основано и функционирало през втората половина на Енеолита.

История[редактиране | редактиране на кода]

Перперикон е обитаван от каменната ера преди 8000 г. и достига разцвета си през римската епоха.

През къснобронзовата и ранножелязната епоха мощното развитие на култовите съоръжения на хълма създават грандиозно светилище. Счита се, че това е светилището на бог Дионис на тракийското племе сатри, чийто жречески род били бесите [2]. Светилището е търсено от цяло столетие. То, заедно с това на Аполон в Делфи, са двата най-значими оракула в древността. Според древни легенди, в прорицалищата, върху специален олтар са извършвани винено-огнени обреди и според височината на пламъците се съдело за силата на предсказанието.

Сериозните аргументи, че светилището на Дионис е в Перперикон, включват великолепните находки и древни източници. Еврипид в трагедията си „Хекаба“ (424 пр.н.е.) пише, „учуден, че „ … някои казват, че Дионисий-Оракул се намира в Pangaion (Кушница) планина, докато други казват, че се намира в Хемус (Стара планина).“ Според произведенията на по-късни римски историци обаче Дионисий-Оракулът в Родопите е най-важното светилище. Едно от главните сведения, визиращо родопското светилище на Дионис, е на римския историк Светоний Транквил. В съчинението си „Дванадесетте цезари“ той описва прорицанието, дадено на бащата на първия римски император Октавиан Август, че синът му ще бъде господар на целия свят, като знамението за това били високо лумнали пламъци при принасянето на жертва върху олтара [3]. В същото светилище на Александър Македонски е предречено, че ще завладее познатия свят от Египет до Индия [4]. При „описанието на похода на Ксеркс срещу елините през 480 г. пр. Хр. Херодот също споменава за прорицалището на Дионис“", което „… се намирало на висок връх в планината. С прорицанията в светилището се занимавали бесите; жрица давала предсказания точно както в Делфийския оракул, няма нищо различно.“

Счита се, че това е също епископският град, където в ранния 5-ти век Никита Ремесиански е покръстил бесите и им е дал създадената от него ''тракийска азбука'' и богослужение на тракийски език.[5] Храмът на древния град е посветен вероятно на тракийския-световен бог Загрей. Макробий (400 г. сл.н.е.) съобщава за едно светилище с формата на овална зала.

Свещеният хилядолетен град е унищожен от турците в 1362 г. и жителите му са отвлечени в робство.[6] След няколко десетилетия мястото напълно запустява. В края на XIX в. Константин Иречек съобщава за средновековната крепост Хиперперакион (Перперикон), макар лично да не е посещавал местността. Интересен момент в неговото описание е фактът, че сред преобладаващите турски топоними единственият оцелял нетурски е хидронимът Перперек-дере, името на реката, оформила красивата долина, над която се издига Перперикон.

Разкопките започват през 2000 г. През 2006 г. екип на „По света и у нас“ открива очевидци, които твърдят, че гробниците са били ограбени през 90-те години на XX век.

Име[редактиране | редактиране на кода]

Според Николай Овчаров късното наименованието на мястото Перперикон е свързано със златните монети перпера, известни и като златица в средновековна България [7].

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Панорама – на Изток


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Фол, Александър "Самотният пешеходец • Интервюта, изказвания, разговори, отзиви, статии в медиите", ИК "Гутенберг", София 2012, ISBN: 9789546171306, с.104-105
  2. Ovcharov Nikolai, Perperikon. A civilization of the rock people. Sofia,2005
  3. Светилището на Дионис на Перперикон“ – Николай Овчаров, Даниела Коджаманова, Милен Камарев, изд. Попгеоргиеви и сие ISBN 954-9750-12-4
  4. Николай Овчаров, Предречено на Перперикон, София 2011
  5. Николай Овчаров, Хроника на свещения град Перперикон, София 2006
  6. Д. Коджаманова, Николай Овчаров, Перперикон и околните твърдини през Средновековието. Крепостното строителство в Източните Родопи. С., 2003
  7. Колектив, Крепостно строителство по българските земи, София 2000

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]