Перперикон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Перперикон
Останки от средновековната катедрала
Останки от средновековната катедрала
Местоположение
Bulgaria Kardzhali Province relief location map.jpg
41.7147° с. ш. 25.4653° и. д.
Перперикон
Местоположение в България Област Кърджали
Страна Флаг на България България
област Кърджали
Археология
Вид Град
Период VI хилядолетие пр.н.е. – XIV век
Епоха Неолит до Средновековие
Перперикон в Общомедия
Балкански полуостров – местоположение на Перперикон (червен четириъгълник) в Източните Родопи и на Делфи (зелено)
Връх Перперек – поглед от долината (2004)
Местоположение на Перперикон
Кулата на Перперикон

Перперѐк, наричан и Перперико̀н, е ранноисторически, античен и средновековен български каменен комплекс в Източните Родопи, състоящ се от голямо мегалитно светилище от VI - V хилядолетие пр. Хр., паметници от античността и средновековна крепост. При траките, Перперек е свещен скален град, столица и крепост с царски дворец. По-късно тук са живели римляни, готи, ромеи и българи.

Перперек е обявен за паметник на недвижимото културно наследство от национално значение от 1968 г., както следва: "Област Кърджали.... № 4. 1. Местонахождение – С.Горна крепост; 2. Наименование – Средновековна крепост „Перперек“; 3. Вид – Архитектурно строителен от Античността и Средновековието; 4. Обявен в ДВ бр.67/1968 г.; 5. Актуализация на граници и режими – писмо № 6442 от 07.08.2007 г. /протокол от 12.07.2007 г./" [1]

Разположение[редактиране | редактиране на кода]

Крепостта - скален град Перперек се намира на 15 km североизточно от днешния град Кърджали. Той заема най-високия връх ( до 735 м[2]) над долината, дълга 10 км и широка 3 – 4 км (ок. 300 – 370 м), през която тече река Перперек, ляв приток на река Арда - язовир "Студен кладенец". Скалният град Перперек, ограден от три страни от реката, се намира на 6 км западно от село Перперек, на 2 км южно от село Горна крепост и на 4 км източно от село Стремци. Площта му е около 12 000 кв.м. Мегалитният комплекс, най-големият на Балканския полуостров, има площ от 5 000 кв.м. Светилището на траките е разположено на 470 м.н.в.[2]

Перперек е един от стоте национални туристически обекта в България.

Наименование[редактиране | редактиране на кода]

Едно от най-ранните споменавания на крепостта Перперек в средновековна хроника е през втората половина на XIII век. Съгласно изследванията на Проф Петър Мутафчиев[3], "...... в патриаршеската грамота от 1339 година под пловдивски митрополит е отбелязана и епископията на И-перперак-ион. Крепост със същото име (Перперак-ион, съкратено от ... И-перперак-ион)" се споменава през средата на XIII век при войната между Михаил II Асен и Теодор II Ласкарис (Георги Акрополит, 108.18, около 1254 г.). Тя се намирала в Родопите и нейното име днес ( януари, 1930 г.) е запазено в названието Перперекдере, което носи един ляв приток на Арда, южно от Хасково. Средновековната крепост се издигала върху една височина, по десния бряг на Перперек ...".

Българските траколози категорично отказват да наричат обекта „Перперикон“, защото това е доста по-късното му наименование. Перперек е автентичното древнотракийското название на обекта и според проф. Александър Фол е единственото му възможно название. В една своя лекция-разговор в Астрономическата обсерватория „Юрий Гагарин“ (Стара Загора), проведена на 11 февруари 2004 г., „бащата на тракологията“ изрично подчертава, че „пер“ и „бер“ идват от индоевропейското „пер“, което е „пир“ на хетски език и означава „скала". Според проф. Фол, удвоеното „пер“ при названието Перперек е: „с много мощно значение на един скален връх и светилище“.

Перперек също така е мъжко тракийско име, което се среща у Омир. Проф.Фол напомня в лекцията си, че името на цяла Тракия е Перке, едно от имената, което означава „скалата“, което е запазено в наименования като Перперек, Персенк, Перин (на диалект, днес Пирин), както и Перистер – планината при гр.Битоля (в днешна Северна Македония).[4]

Според съображенията на Николай Овчаров наименованието на мястото е свързано със златните монети перпера, известни и като златица в средновековна България [5].

Откриване[редактиране | редактиране на кода]

Перперек(Перперакъ), е обект на изследване от българската историческа наука от 1931 година, когато бъдещият Проф. Петър Мутафчиев го включва в студията си "Към църковно историческата география на Пловдивско".[3] Перперек(Перперакъ) е известен на българската археологическа наука от 1932 година, когато бъдещият Проф. Иван Велков го описва, и така обектът влиза в научно обръщение.[6][7]През 1938 година Перперек заедно с други прочути български крепости става част от учебната програма на българските училища.[8] Проф. Васил Златарски включва в общото разглеждане на крепостите в Родопите и Перперек (Перперакий) по известните дотогава средновековни гръцки източници в "История на българската държава", том III (1940, посмъртно).[9]

Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]

В деветтомната История на България – том 3: Втора българска държава[10] авторите на текстовете (Ст.н.с. Борислав Примов, Д-р и.н. Страшимир Лишев, Проф. Петър Петров, Ст.н.с. Соня Георгиева, Доц. Васил Гюзелев, Ст.н.с. Любомир Йончев, Лилия Радкова) и на картите (Ст.н.с. Петър Коледаров), както и 14-членния редакторски колектив с председател Проф. Димитър Косев, изразяват доказания от научната общност в България и извън нейните граници[3] факт както за името Перперек, така и за местоположението на крепостта Перперек.

Скалистият връх, на който е изграден Перперек, е бил наричан от наричан от част от местното население „джин тепеси“ (тур.) – „Върхът на божествата“. Билото е изградено от зеолитизиран риодацитов пирокластичен поток на Белипласткия комплекс. Характерно за тези скали е, че са по-меки и податливи на климатични условия (изветряне, водна ерозия вследствие на силни дъждове и влага), както и по-лесни за обработка от хората.[11]

Първото археологическо проучване на Перперек е проведено в края на 1960-те и началото на 1970-те години от екип на Българската академия на науките с научен ръководител проф. д-р Стамен Михайлов.

Скалното светилище Перперек представлява планински масив, в който всяка педя от скалната повърхност е била обработена от човешка ръка. На самия връх са разположени: басейн със значителни размери за местоположението, а именно – 12 m x 8 m x 6 m, скални тронове, просторни, изсечени в скалата помещения и пейки. Добре се проследява т.нар. „свещен път“, който води към т.нар. „голям храм“, помещение с приблизителни размери – 100 m х10 – 12 m и вкопаване в скалното лоно на планината, вариращо от 3 m до 4,5 m. Вътрешното пространство е проектирано на три нива. В най-източната част на храма е издялана фигура на лъв, стъпил на четирите си крака. Значително количество керамика от късната енеолитна епоха е намерено в района на старите рампи за пръст – факт, показващ, че светилището е основано и функционирало през втората половина на енеолита. В централната част на крепостта е разкрита късноантична християнска църква, еднокорабна с два притвора.[12]

История[редактиране | редактиране на кода]

Перперек е обитаван още в епохата на халколита преди 8000 г. и достига разцвета си през късната античност, когато е урбанизиран център в рамките на провинция Тракия на Римската империя.

През късната бронзова и ранната желязна епоха на хълма е изградено светилище. Един от археолозите, работил по този обект, Николай Овчаров, настоява, че това е светилището, посветено на бог Дионис на тракийското племе сатри (чийто жречески род били бесите), което е споменавано многократно в древногръцките писмени източници. (Макробий съобщава, че:"Научавам, че в Тракия слънцето и Либер се смята за един и същи бог. Него траките наричат Себадий, както пише Александър Полихистор и на този бог на хълма Зилмисиос е посветен храм във формата на ротонда, чийто покрив в средата е открит")[13][14]. Светилището е търсено от цяло столетие. То, заедно с това на Аполон в Делфи, са двата най-значими оракула в древността. Според древни легенди, в прорицалищата, върху специален олтар са извършвани винено-огнени обреди и според височината на пламъците се съдело за силата на предсказанието.

Н. Овчаров твърди, че светилището на Дионис е на Перперек, като се позовава на находки и древни източници. Еврипид в трагедията си „Хекаба“ (424 пр.н.е.) пише, „учуден, че „ … някои казват, че Дионисий-Оракул се намира в Pangaion (Кушница) планина, докато други казват, че се намира в Хемус (Стара планина).“ Според произведенията на по-късни римски историци обаче Дионисий-Оракулът в Родопите е най-важното светилище. Едно от главните сведения, визиращо родопското светилище на Дионис, е на римския историк Светоний Транквил. В съчинението си „Дванадесетте цезари“ той описва прорицанието, дадено на бащата на първия римски император Октавиан Август, че синът му ще бъде господар на целия свят, като знамението за това били високо лумнали пламъци при принасянето на жертва върху олтара [15]. В същото светилище на Александър Македонски е предречено, че ще завладее познатия свят от Египет до Индия [16]. При „описанието на похода на Ксеркс I срещу елините през 480 г. пр. Хр. Херодот също споменава за прорицалището на Дионис“", което „… се намирало на висок връх в планината. С прорицанията в светилището се занимавали бесите; жрица давала предсказания точно както в Делфийския оракул, няма нищо различно.“

Водещи траколози, сред които е и проф. Валерия Фол, са категорично несъгласни с това предположение на Овчаров. Според проф. Валерия Фол, на Перперек не е Дионисиевото светилище, въпреки че обектът има дълъг живот като светилище, като градски и църковен център. Тя подчертава, че при връх Персенк се намират руините на едно мащабно светилище, покрай което минава древен свещен път и са налице изключително добре запазени много ранни тракийски крепости. Този маршрут според проф. Валерия Фол е бил един от най-активно използваните в древността пътни артерии в Родопите и по него може да се пресече цялата планина. Тя подчертава, че тъкмо по трасето на този път под Персенк трябва да се търси голямото светилище на Дионис.

Н. Овчаров изказва мнението, според което това място е било също епископският град, където в ранния V век Никита Ремесиански е покръстил бесите и им е дал създадената от него ''тракийска азбука'' и богослужение на тракийски език.[17] Храмът на древния град е посветен вероятно на тракийския световен бог Загрей. Макробий (400 г.) съобщава за едно светилище с формата на овална зала.

Свещеният хилядолетен град е унищожен от османските турци в 1362 г. и жителите му са отвлечени в робство.[18] След няколко десетилетия мястото напълно запустява. През 1837 година Д-р Ами Буе включва в сборника с маршрути в Европейска Турция, част Тракия, глава XI: "Родопите или Деспото-Даг и техните пътища" кратки данни за Перперекдере[19]. В края на XIX в. Константин Иречек съобщава за средновековната крепост Хиперперакион, макар лично да не е посещавал местността. Интересен момент в неговото описание е фактът, че сред преобладаващите турски топоними единственият оцелял на турски е хидронимът Перперек-дере, името на реката/дерето, оформила красивата долина, над която се издига изсечената в скалите твърдина.

Разкопките на обекта започват през 2000 г. и са съпроводени от много спорни моменти относно недопустимата от научна гледна точка археологична работа и относно преобладаващият подход за надценяването на предполагаемата, но не-доказана печалба, при представянето на резултатите на археологическото проучване, консервацията, опазването и експонирането на обекта.[източник? (Поискан преди 17 дни)]

През 2006 г. екип на „По света и у нас“ открива очевидци, които твърдят, че гробниците са били ограбени през 1990-те години.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Двореца на Перперикон
Двореца на Перперикон
Двореца на Перперикон
Двореца на Перперикон
Двореца на Перперикон
Двореца на Перперикон
Панорама – на Изток
Панорама – на Изток


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. mc.government.bg
  2. а б Балкански, Иван. Източно-родопски крепости (с. 14) - Окръжен исторически музей Кърджали, ДИ "Септември", 1977.
  3. а б в Към църковно-историческата география на Пловдивско. В: Проф. Петър Мутафчиев - избрани произведения, Том II, с.с. 229-230 и др. - Изд. Наука и изкуство, София, 1973.
  4. Фол, Александър „Самотният пешеходец • Интервюта, изказвания, разговори, отзиви, статии в медиите“, ИК „Гутенберг“, София 2012, ISBN 9789546171306, с.104 – 105
  5. Колектив, Крепостно строителство по българските земи, София 2000
  6. Велковъ, Иванъ. Нѣколко крепости и стари селища по Срѣдна Арда. В: Сборникъ в чест на Атанасъ Иширковъ (с.с. 149-156) - Известия на българското географско дружество (ИБГД), I, София, 1933.
  7. Велковъ, Иванъ. Нѣколко крепости, селища и светилища изъ Родопитѣ. В: Известия историческото дружество въ София (ИИД в София), книга XIII (с.с. 180-184), 1933.
  8. Велковъ, Иванъ. Прочути крепости, Четиво по българска история; Г. VII, кн. 2 - Изд. Хр. Г. Дановъ, 1938 (Пловдивъ : Хр. Г. Дановъ), 1938.
  9. Златарски, Проф. Василъ. История на българската държава презъ срѣдните вѣкове – Том III Второ българско царство (България при Асѣневци 1187 – 1280 г.), с.448 (фототипно издание под редакцията на Проф. Димитър Ангелов) – Изд. Наука и изкуство, София,1972.
  10. История на България – том 3: Втора българска държава, с.с.242, 268, 341, 354, 386-387 - карта, 388, 496 - Издателство на Българската академия на науките – София, 1982.
  11. Георгиев, Владимир „Източни Родопи. Геоложки феномени, богове и хора“, АИ „Проф.Марин Дринов“, София 2014 г., ISBN 978-954-322-707-5
  12. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 59.
  13. Macrobius.Saturnalia.I.18.11
  14. Ovcharov Nikolai, Perperikon. A civilization of the rock people. Sofia,2005
  15. Светилището на Дионис на Перперикон“ – Николай Овчаров, Даниела Коджаманова, Милен Камарев, изд. Попгеоргиеви и сие ISBN 954-9750-12-4
  16. Николай Овчаров, Предречено на Перперикон, София 2011
  17. Николай Овчаров, Хроника на свещения град Перперикон, София 2006
  18. Д. Коджаманова, Николай Овчаров, Перперикон и околните твърдини през Средновековието. Крепостното строителство в Източните Родопи. С., 2003
  19. Френски пътеписи за Балканите XIX век (с. 330). Под редакцията на Бистра А.Цветкова - Издателство "Наука и изкуство"

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]