Перперикон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Перперикон
Останки от средновековната катедрала
Останки от средновековната катедрала
Местоположение
Bulgaria Kardzhali Province relief location map.jpg
41.7147° с. ш. 25.4653° и. д.
Перперикон
Местоположение в България Област Кърджали
Страна Флаг на България България
област Кърджали
Археология
Вид Град
Период VI хилядолетие пр.н.е. – XIV век
Епоха Неолит до Средновековие
Перперикон в Общомедия
Балкански полуостров – местоположение на Перперикон (червен четириъгълник) в Източните Родопи и на Делфи (зелено)
Връх Перперек – поглед от долината (2004)
Местоположение на Перперикон
Кулата на Перперикон

Перперѐк, наричан и Перперико̀н (на латински: Perpericon) е ранноисторически, античен и средновековен каменен комплекс в Източните Родопи, състоящ се от голямо мегалитно светилище от преди 8000 години, паметници от античността и средновековна крепост. При траките, Перперек е свещен скален град, столица и крепост с царски дворец. По-късно тук са живели римляни, готи, ромеи и българи. Унищожен е от османските турци в XIV в.[източник? (Поискан преди 39 дни)]

Перперек е обявен за паметник на недвижимото културно наследство от национално значение от 1968 г., както следва: "Област Кърджали.... № 4. 1. Местонахождение – С.Горна крепост; 2. Наименование – Средновековна крепост „Перперек“; 3. Вид – Архитектурно строителен от Античността и Средновековието; 4. Обявен в ДВ бр.67/1968 г.; 5. Актуализация на граници и режими – писмо № 6442 от 07.08.2007 г. /протокол от 12.07.2007 г./" [1]

Разположение[редактиране | редактиране на кода]

Перперек/Перперикон се намира на 15 km североизточно от днешния гр. Кърджали, в долина, дълга 10 km и широка 3 – 4 km (ок. 300 – 370 m над м.р.), през която тече река „Перперек“. Археологическият обект се намира на десния бряг на реката, над село Горна крепост. Площта му е около 12 km²[източник? (Поискан преди 58 дни)]. Мегалитният комплекс, най-големият на Балканския полуостров, има площ от 5 km²[източник? (Поискан преди 58 дни)]. Светилището на траките е разположено на 470 m над морското равнище, на скала, на върха на хълм.

Перперек/Перперикон е един от стоте национални туристически обекта в България.

Наименование[редактиране | редактиране на кода]

Българските траколози категорично отказват да наричат обекта „Перперикон“, защото това е доста по-късното му наименование, дадено на мястото вероятно от римските завоеватели на Тракия[източник? (Поискан преди 62 дни)]. Перперек е древнотракийското название на обекта и според проф. Александър Фол е единственото му възможно название. В една своя лекция-разговор в Астрономическата обсерватория „Юрий Гагарин“ (Стара Загора), проведена на 11 февруари 2004 г., „бащата на тракологията“ изрично подчертава, че „пер“ и „бер“ идват от индоевропейското „пер“, което е „пир“ на хетски език и означава „скала". Според проф. Фол, удвоеното „пер“ при названието Перперек е: „с много мощно значение на един скален връх и светилище“. Перперикон е късното име, което се появява през византийската епоха[източник? (Поискан преди 62 дни)].

Перперек също така е мъжко тракийско име, което се среща у Омир. Проф.Фол напомня в лекцията си, че името на цяла Тракия е Перке, едно от имената, което означава „скалата“, което е запазено в наименования като Перперек, Персенк, Перин (на диалект, днес Пирин), както и Перистер – планината при гр.Битоля (в днешна Северна Македония).[2]

Според интерпретацията на Николай Овчаров късното наименованието на мястото Перперикон е свързано със златните монети перпера, известни и като златица в средновековна България [3].

Откриване[редактиране | редактиране на кода]

Перперек е известен на българската археологическа наука още от 1930-те, когато проф. Иван Велков го описва, и така обектът влиза в научно обръщение.

Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]

Археологическият обект заема скалист връх, разположен югозападно от с. Горна Крепост, наричан от местното население „джин тепеси“ – в превод от турски „Върхът на боговете“. Билото е изградено от зеолитизиран риодацитов пирокластичен поток на Белипласткия комплекс. Характерно за тези скали е, че са по-меки и податливи на климатични условия (изветряне, водна ерозия вследствие на силни дъждове и влага), както и по-лесни за обработка от хората.[4]

Първото археологическо проучване на Перперек е проведено в края на 1960-те и началото на 1970-те години от екип с научен ръководител проф. д-р Стамен Михайлов.

Скалното светилище представлява огромен планински масив, в който всяка педя от скалната повърхност е била обработена от човешка ръка. На самия връх са разположени: басейн със значителни размери за местоположението, а именно – 12 m x 8 m x 6 m, скални тронове, просторни, изсечени в скалата помещения и пейки. Добре се проследява т.нар. „свещен път“, който води към т.нар. „голям храм“, помещение с приблизителни размери – 100 m х10 – 12 m и вкопаване в скалното лоно на планината, вариращо от 3 m до 4,5 m. Вътрешното пространство е проектирано на три нива. В най-източната част на храма е издялана фигура на лъв, стъпил на четирите си крака. Значително количество керамика от късната енеолитна епоха е намерено в района на старите рампи за пръст – факт, показващ, че светилището е основано и функционирало през втората половина на енеолита. В централната част на крепостта е разкрита късноантична християнска църква, еднокорабна с два притвора.[5]

История[редактиране | редактиране на кода]

Перперек е обитаван още в епохата на халколита преди 8000 г. и достига разцвета си през късната античност, когато е градски център в рамките на провинция Тракия на Римската империя.

През късната бронзова и ранната желязна епоха на хълма е изградено светилище. Николай Овчаров настоява, че това е светилището, посветено на бог Дионис на тракийското племе сатри (чийто жречески род били бесите), което е споменавано многократно в древногръцките писмени източници. (Макробий съобщава, че:"Научавам, че в Тракия слънцето и Либер се смята за един и същи бог. Него траките наричат Себадий, както пише Александър Полихистор и на този бог на хълма Зилмисиос е посветен храм във формата на ротонда, чийто покрив в средата е открит")[6][7]. Светилището е търсено от цяло столетие. То, заедно с това на Аполон в Делфи, са двата най-значими оракула в древността. Според древни легенди, в прорицалищата, върху специален олтар са извършвани винено-огнени обреди и според височината на пламъците се съдело за силата на предсказанието.

Николай Овчаров твърди, че светилището на Дионис е на Перперек, като се позовава на находки и древни източници. Еврипид в трагедията си „Хекаба“ (424 пр.н.е.) пише, „учуден, че „ … някои казват, че Дионисий-Оракул се намира в Pangaion (Кушница) планина, докато други казват, че се намира в Хемус (Стара планина).“ Според произведенията на по-късни римски историци обаче Дионисий-Оракулът в Родопите е най-важното светилище. Едно от главните сведения, визиращо родопското светилище на Дионис, е на римския историк Светоний Транквил. В съчинението си „Дванадесетте цезари“ той описва прорицанието, дадено на бащата на първия римски император Октавиан Август, че синът му ще бъде господар на целия свят, като знамението за това били високо лумнали пламъци при принасянето на жертва върху олтара [8]. В същото светилище на Александър Македонски е предречено, че ще завладее познатия свят от Египет до Индия [9]. При „описанието на похода на Ксеркс I срещу елините през 480 г. пр. Хр. Херодот също споменава за прорицалището на Дионис“", което „… се намирало на висок връх в планината. С прорицанията в светилището се занимавали бесите; жрица давала предсказания точно както в Делфийския оракул, няма нищо различно.“

Водещи траколози, сред които е и проф. Валерия Фол, са категорично несъгласни с тази теория на Овчаров. Според проф. Валерия Фол, на Перперек не е Дионисиевото светилище, въпреки че обектът има дълъг живот като светилище, като градски и църковен център. Тя подчертава, че при връх Персенк се намират руините на едно мащабно светилище, покрай което минава древен свещен път и са налице изключително добре запазени много ранни тракийски крепости. Този маршрут според проф. Валерия Фол е бил един от най-активно ползваните в древността пътни артерии в Родопите и по него могат да се пресече цялата планина. Тя подчертава, че именно по протежението на този път под Персенк трябва да се търси голямото светилище на Дионис.

Николай Овчаров изказва хипотезата, според която мястото е било също епископският град, където в ранния V век Никита Ремесиански е покръстил бесите и им е дал създадената от него ''тракийска азбука'' и богослужение на тракийски език.[10] Храмът на древния град е посветен вероятно на тракийския световен бог Загрей. Макробий (400 г.) съобщава за едно светилище с формата на овална зала.

Свещеният хилядолетен град е унищожен от османските турци в 1362 г. и жителите му са отвлечени в робство.[11] След няколко десетилетия мястото напълно запустява. През 1837 година Д-р Ами Буе включва в сборника с маршрути в Европейска Турция, част Тракия, глава XI: "Родопите или Деспото-Даг и техните пътища" кратки данни за Перперекдере[12]. В края на XIX в. Константин Иречек съобщава за средновековната крепост Хиперперакион (Перперикон?), макар лично да не е посещавал местността. Интересен момент в неговото описание е фактът, че сред преобладаващите турски топоними единственият оцелял на турски е хидронимът Перперек-дере, името на реката, оформила красивата долина, над която се издига изсечената в скалите твърдина.

Разкопките на обекта започват през 2000 г. и са съпроводени от много спорни моменти, касаещи археологическото проучване, консервацията, опазването и експонирането на обекта. През 2006 г. екип на „По света и у нас“ открива очевидци, които твърдят, че гробниците са били ограбени през 1990-те години.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Двореца на Перперикон
Двореца на Перперикон
Двореца на Перперикон
Двореца на Перперикон
Двореца на Перперикон
Двореца на Перперикон
Панорама – на Изток
Панорама – на Изток


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. mc.government.bg
  2. Фол, Александър „Самотният пешеходец • Интервюта, изказвания, разговори, отзиви, статии в медиите“, ИК „Гутенберг“, София 2012, ISBN 9789546171306, с.104 – 105
  3. Колектив, Крепостно строителство по българските земи, София 2000
  4. Георгиев, Владимир „Източни Родопи. Геоложки феномени, богове и хора“, АИ „Проф.Марин Дринов“, София 2014 г., ISBN 978-954-322-707-5
  5. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 59.
  6. Macrobius.Saturnalia.I.18.11
  7. Ovcharov Nikolai, Perperikon. A civilization of the rock people. Sofia,2005
  8. Светилището на Дионис на Перперикон“ – Николай Овчаров, Даниела Коджаманова, Милен Камарев, изд. Попгеоргиеви и сие ISBN 954-9750-12-4
  9. Николай Овчаров, Предречено на Перперикон, София 2011
  10. Николай Овчаров, Хроника на свещения град Перперикон, София 2006
  11. Д. Коджаманова, Николай Овчаров, Перперикон и околните твърдини през Средновековието. Крепостното строителство в Източните Родопи. С., 2003
  12. Френски пътеписи за Балканите XIX век (с. 330). Под редакцията на Бистра А.Цветкова - Издателство "Наука и изкуство"

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]