Николай Овчаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Николай Овчаров
български археолог
Овчаров при Перперикон
Овчаров при Перперикон

Роден
19 юли 1957 г. (61 г.)
Научна дейност
Област Археология
Образование Софийски университет
Работил в Археологически институт с музей към БАН
Славянски университет
Нов български университет

Николай Димитров Овчаров е български археолог, придобил известност с археологическите разкопки на обекта Перперикон и праисторическия култов комплекс край село Татул в Източните Родопи, Югоизточна България.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Николай Овчаров е роден на 19 юли 1957 г. във Велико Търново, син е на археолога проф. д-р Димитър Овчаров.[2] Завършва история в Софийския държавен университет през 1981 г., във випуска на Георги Първанов, и започва работа в Археологическия институт с музей към БАН. Кандидат на историческите науки (днес равно на образователната и научна степен „доктор“) с дисертация на тема „Образът на човека в българското средновековно изкуство VII-XIV в.“ (1985). Доктор на науките с дисертация на тема „Вардарска Македония през XIV в. и мястото на Охридската област в нея“ (1998). От 1994 г. е старши научен сътрудник II-ра степен в Археологическия музей към БАН. Според твърденията му от 2003 г. е дипломиран професор в Международния славянски университет – Москва.[3][4] Бил е преподавател в Славянския университет (1995 – 1999) и в Нов български университет (1999 – 2002).[4]

Освен като учен, Николай Овчаров се изявява и като автор на научнопопулярни текстове за по-широка читателска аудитория. Такава е книгата му „Разказите на българския Индиана Джоунс“, публикувана на 7 декември 2006 г. от в. „Стандарт“.[5]

На 17 май 2011 г. е посочен от Румен Ралчев, Велик приор на българския Приорат на ордена на тамплиерите, като Велик офицер на приората и ръководител на неговия институт по средновековна история.[6]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Почетен гражданин на гр. Кърджали (2000 г.), на Златоград (2017 г.)[7], на Търговище (2018)[8], и на София (2018)[9]. Избран за „Достоен българин на 2005 г.” в класацията на в-к „24 часа[10]. Кавалер на орден „Св.св. Кирил и Методий” с огърлие за изключителни заслуги в областта на културата, 2010 г[11]. Също така носител на най-високото отличие на Министерството на културата – „Златен век” с огърлие (2017)[12].

Спорни моменти[редактиране | редактиране на кода]

Според Овчаров професорската му титла е придобита в Международния славянски университет в Москва (такъв не съществува в руската столица, местоположението на Международен славянски университете е в град Харков. Директорът на Националния археологически институт с музей към БАН, Людмил Вагалински е съобщава за медиите, че научната степен, която Николай Овчаров е удостоверил е доцент). Към 2003 г. Международния славянски университет в Москва не съществува. Още на 5 декември 1994 г. Международният славянски университет и обществената организация Руско земско движение образуват Международен славянски институт, който на следващата година получава лиценз за образователна дейност, а едва на 23 декември 2002 г. му е даден държавен регистрационен номер, но във въпросното учебно заведение не съществува няма исторически факултет.[13]

През 2013 година името на Овчаров за пореден път е забъркано в скандал. Участник в разкопките на обекта Перперек е заловен и осъден за иманярство във връзка с кражба на монети, а срещу Овчаров е започнато раследване.[14]

През 2012 година Николай Овчаров е поканен за разпит в прокуратурата по сигнал на неучредената партия „Политическо обединение за многообразие, автентичност и култура“ (ПОМАК), чийто евентуален лидер е Ефрем Моллов, който е автор на сигнала. Овчаров определя членовете на въпросното обединение като сепаратисти.[15]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • · Десет перли от короната на България, София: Български бестселър, 2005, 64 с. ISBN 9549308685
  • Разказите на българския Индиана Джоунс, София: Стандарт, 2006, 160 с. ISBN 9549042650
  • Средновековната българска империя, Пловдив: Летера, 2006, 168 с. ISBN 9789545166761
  • Хроника на свещения град Перперикон, София: Български бестселър, 2006, 82 с. ISBN 9549308871
  • Най-кратката история на България, Пловдив: Летера, 2006, 72 с. (също на англ.) ISBN 9545165820
  • Светилището на Орфей при село Татул, Момчилградско, Варна: лавена, 24 с. ISBN 954579481X
  •  Образът и подобието. Естетика на образа в българското средновековно изкуство, София: Захарий Стоянов, 2007, 80 с. ISBN 9789540900070
  • Откритията на българския Индиана Джоунс. Изчезнали градове, забравени храмове, древни писмености, потънали кораби, София: Захарий Стоянов, 2008, 160 с. ISBN 9789540901855
  • Археологически пътувания из Македония, Варна: Славена  2009, 93 с. ISBN 9789545797910
  • Шифърът на Перперикон, София: Стандарт 2009, 64 с.
  • Един археолог пътешества по света, София: Сиела, 2010, 355 с. ISBN 978-954-28-0785-8
  • Българската епопея на виното. История на виното по българските земи, София: Стандарт, 2011, 65 с.ISBN 9789549457064
  • Предречено на Перперикон, София: Стандарт, 2011, 63 с. ISBN 9789542934035
  • Орфей – оракулът от Татул, София: Стандарт 2011, 64 с. ISBN 9789542934059
  • Царственият Търновград, София: Стандарт, 2011, 64 с. ISBN 9789542934110
  • Велики Преслав – столицата на Българската империя, София: Стандарт, 2011, 65 с. ISBN 9789542934141
  • Пътешествие из страни на орли и замъци, Пловдив: Хермес, 2012, 184 с. ISBN 9789542610977
  • Търсачът на минало открива света, Пловдив: Хермес, 2013, 312 с. ISBN 9789542612582
  • В Африка сред лъвове и сенки на предците, Пловдив: Хермес 2014, 160 с. ISBN 9789542613770
  • От Камчатка започва Русия, Пловдив: Хермес 2015, 159 с. ISBN 9789542615132
  • Археолог. От „Осанна!” до „Разпни Го!” Пловдив: Жанет 45 2015, 319 с. ISBN 978 619 186 175 0
  • Слънцето залязва над Ангкор. Едно пътешествие из тайнствения Индокитай, София: Хермес 2017, 191 с. ISBN 9789542616948
  • Кипър. Островът на Афродита, София: Хермес 2018, 159 с. ISBN 9789542618065

Научни монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • Рисунките-графити от „Имарет-джамия“ в Пловдив като извор за историята на Средиземноморието през XV в. София: Издателство на БАН, 1987, 101 с. (Разкопки и проучвания, XVIII).
  • Големият царски дворец във Велики Преслав, I. Преславска патриаршия през Х в. София: Издателство „Агрес“, 1991. (съвместно с Д. Овчаров и Ж. Аладжов).
  • Корабоплаването по българското черноморско крайбрежие XIV–XIX в. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992, 175 с.
  • Средновековен манастир в гр. Кърджали – център на епископията Ахридос XI–XIV в. София: Издателство на БАН, 1992.(с Д. Хаджиева) (=Разкопки и проучвания, XXIV).
  • Ships and shipping in the Black Sea XIV–XIX centuries. Sofia: St. Kliment Ohridski University Press, 1993, 153 p.
  • Проучвания върху Средновековието и по-новата история на Вардарска Македония. Ново след Йордан Иванов. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1994, 165 с.
  • История и археология на Вардарска Македония през XIV в. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1996.
  • Победите на цар Калоян (1197 – 1207 г.). Историческият избор на на България между православие и католицизъм. София: Издателство ТанНакРа, 2000.
  • Перперикон и околните твърдини през Средновековието. Крепостното строителство в Източните Родопи. София: Издателство ТанНакРа, 2003, 112 с. (съвместно с Д. Коджаманова).
  • The Warrior Saints in Old Bulgarian Art. Legends and Reality. Sofia: AGATO Publishers, 2003, 115 p.
  • Perperikon. A civilization of the rock people. Sofia: Borina, 2005, 162 c. (същото на бълг., фр. и нем. език). ISBN 978-9545001406
  • Исторически приноси към старобългарската и старославянската епиграфика и книжовност. София: Академично издателство „Марин Дринов“, 2006, 403 с.
  • Средновековната Българска империя. Пловдив: Издателство „Летера“, 2006, 168 с. + 200 цветни илюстрации, на бълг., англ., немски. и фр. език.
  • Образът и подобието. Естетика на образа в българското средновековно изкуство. София: Издателство „Захарий Зограф“, 2007, 77 с.
  • Некрополът на късносредновековното селище Галица край с. Нисово, Русенско. Варна: Славена 2010, (с Елена Василева)
  • Цар Иван Шишман – предател или светец, София: Стандарт 2010, 62 с.
  • Цар Иван Шишман. Защитникът на Отечеството, София: Захарий Стоянов 2016, 157 с.
  • Цар Калоян. Пълководецът, София: Захарий Стоянов 2017, 198 с.
  • Цар Иван Александър Асен. Миротворецът, София: Фабер 2017, 136 с.
  • Цар Константин Тих Асен. Злочестият цар, София: Фабер 2017, 140 с.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Galina Stefanova. New Civilization Discovered in Perperikon. // ruralbulgaria.com. Посетен на 23 април 2013.
  2. ((bg))  Проф. Николай Овчаров: Да спреш иманярството е все едно да спреш хашиша в Азия. Абсурд!. // e-vestnik.bg. Посетен на 23 април 2013.
  3. ((bg))  В „Авторът и неговата публика“: проф. Николай Овчаров. // БНР. Посетен на 23 април 2013.
  4. а б ((bg))  „Един археолог пътешества по света“ от Николай Овчаров. // svetlosenki.com. Посетен на 23 април 2013.
  5. ((bg))  Индиана Джоунс превърна археологията в приказка. // в-к Стандарт. 07 декември 2006. Посетен на 23 април 2013.
  6. ((bg))  БГ тамплиери вдигат замък в София. // frognews.bg. Посетен на 23 април 2013.
  7. Решение #Ж 637. // Община Златоград. 24 октомври 2017. Посетен на 10 октомври 2018.
  8. Протокол № 33 от проведена сесия на Общински съвет Търговище. // Община Търговище. 22 февруари 2018. Посетен на 10 октомври 2018.
  9. Решение № 625 на Столичния общински съвет. // Столичен общински съвет. 13 септември 2018. Посетен на 10 октомври 2018.
  10. 423-ма достойни българи награди "24 часа" за 12 години. // 24 часа. 10 май 2015. Посетен на 10 октомври 2018.
  11. Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“
  12. "Златен век с огърлие" за Николай Овчаров. // Стандарт. 19 май 2017. Посетен на 10 октомври 2018.
  13. - Професор ли е Николай Овчаров? публикация на cross.bg
  14. Атакуват проф. Н. Овчаров заради иманяр и НИМ – публикация на frognews.bg от 27.12.2013
  15. vesti.bg – Проф. Николай Овчаров на разпит в Кърджали, публикация от 16 декември 2013 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]