Николай Овчаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Николай Овчаров
български археолог
Овчаров при Перперикон
Овчаров при Перперикон

Роден
19 юли 1957 г. (60 г.)
Научна дейност
Област Археология
Образование Софийски университет
Работил в Археологически институт с музей към БАН
Славянски университет
Нов български университет

Николай Димитров Овчаров е български археолог, придобил известност с археологическите разкопки на обекта Перперек, който той прекръства на Перперикон и праисторическия култов комплекс край село Татул в Източните Родопи, Югоизточна България.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Николай Овчаров е роден на 19 юли 1957 г. във Велико Търново, син е на археолога проф. д-р Димитър Овчаров.[2] Завършва история в Софийския държавен университет през 1981 г., във випуска на Георги Първанов, и започва работа в Археологическия институт с музей към БАН. Кандидат на историческите науки (днес равно на образователната и научна степен „доктор“) с дисертация на тема „Образът на човека в българското средновековно изкуство VII-XIV в.“ (1985). Доктор на науките с дисертация на тема „Вардарска Македония през XIV в. и мястото на Охридската област в нея“ (1998). От 1994 г е старши научен сътрудник II-ра степен в Археологическия музей към БАН. Според твърденията му от 2003 г. е дипломиран професор в Международния славянски университет – Москва.[3][4] Бил е преподавател в Славянския университет (1995 – 1999) и в Нов български университет (1999 – 2002).[4]

Освен като учен, Николай Овчаров се изявява и като автор на научнопопулярни текстове за по-широка читателска аудитория. Такава е книгата му „Разказите на българския Индиана Джоунс“, публикувана на 7 декември 2006 г. от в. „Стандарт“.[5]

На 17 май 2011 г. е посочен от Румен Ралчев, Велик приор на българския Приорат на ордена на тамплиерите, като Велик офицер на приората и ръководител на неговия институт по средновековна история.[6]

Спорни моменти[редактиране | редактиране на кода]

Според Овчаров професорската му титла е придобита в Международния славянски университет в Москва (такъв не съществува в руската столица, местоположението на Международен славянски университете е в град Харков. Директорът на Националния археологически институт с музей към БАН, Людмил Вагалински е съобщава за медиите, че научната степен, която Николай Овчаров е удостоверил е доцент). Към 2003 г. Международния славянски университет в Москва не съществува. Още на 5 декември 1994 г. Международният славянски университет и обществената организация Руско земско движение образуват Международен славянски институт, който на следващата година получава лиценз за образователна дейност, а едва на 23 декември 2002 г. му е даден държавен регистрационен номер, но във въпросното учебно заведение не съществува няма исторически факултет.[7]

През 2013 година името на Овчаров за пореден път е забъркано в скандал. Участник в разкопките на обекта Перперек е заловен и осъден за иманярство във връзка с кражба на монети, а срещу Овчаров е започнато раследване.[8]

През 2012 година Николай Овчаров е поканен за разпит в прокуратурата по сигнал на неучредената партия „Политическо обединение за многообразие, автентичност и култура“ (ПОМАК), чийто евентуален лидер е Ефрем Моллов, който е автор на сигнала. Овчаров определя членовете на въпросното обединение като сепаратисти.[9]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Десет перли от короната на България, София: Български бестселър, 2005, 64 с. ISBN 9549308685
  • Разказите на българския Индиана Джоунс, София: Стандарт, 2006, 160 с. ISBN 9549042650
  • Средновековната българска империя, Пловдив: Летера, 2006, 168 с. ISBN 9789545166761
  • Хроника на свещения град Перперикон, София: Български бестселър, 2006, 82 с. ISBN 9549308871
  • Най-кратката история на България, Пловдив: Летера, 2006, 72 с. (също на англ.) ISBN 9545165820
  • Светилището на Орфей при село Татул, Момчилградско, Варна: лавена, 24 с. ISBN 954579481X
  • Образът и подобието. Естетика на образа в българското средновековно изкуство, София: Захарий Стоянов, 2007, 80 с. ISBN 9789540900070
  • Пътешествие из страни на орли и замъци, Пловдив: Хермес, 2012, 184 с. ISBN 9789542610977
  • Търсачът на минало открива света, Пловдив: Хермес, 2013, 312 с. ISBN 9789542612582

Научни монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • Рисунките-графити от „Имарет-джамия“ в Пловдив като извор за историята на Средиземноморието през XV в. София: Издателство на БАН, 1987, 101 с. (Разкопки и проучвания, XVIII).
  • Големият царски дворец във Велики Преслав, I. Преславска патриаршия през Х в. София: Издателство „Агрес“, 1991. (съвместно с Д. Овчаров и Ж. Аладжов).
  • Корабоплаването по българското черноморско крайбрежие XIV–XIX в. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992, 175 с.
  • Средновековен манастир в гр. Кърджали – център на епископията Ахридос XI–XIV в. София: Издателство на БАН, 1992.(с Д. Хаджиева) (=Разкопки и проучвания, XXIV).
  • Ships and shipping in the Black Sea XIV–XIX centuries. Sofia: St. Kliment Ohridski University Press, 1993, 153 p.
  • Проучвания върху Средновековието и по-новата история на Вардарска Македония. Ново след Йордан Иванов. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1994, 165 с.
  • История и археология на Вардарска Македония през XIV в. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1996.
  • Победите на цар Калоян (1197 – 1207 г.). Историческият избор на на България между православие и католицизъм. София: Издателство ТанНакРа, 2000.
  • Перперикон и околните твърдини през Средновековието. Крепостното строителство в Източните Родопи. София: Издателство ТанНакРа, 2003, 112 с. (съвместно с Д. Коджаманова).
  • The Warrior Saints in Old Bulgarian Art. Legends and Reality. Sofia: AGATO Publishers, 2003, 115 p.
  • Perperikon. A civilization of the rock people. Sofia: Borina, 2005, 162 c. (същото на бълг., фр. и нем. език). ISBN 978-9545001406
  • Исторически приноси към старобългарската и старославянската епиграфика и книжовност. София: Академично издателство „Марин Дринов“, 2006, 403 с.
  • Средновековната Българска империя. Пловдив: Издателство „Летера“, 2006, 168 с. + 200 цветни илюстрации, на бълг., англ., немски. и фр. език.
  • Образът и подобието. Естетика на образа в българското средновековно изкуство. София: Издателство „Захарий Зограф“, 2007, 77 с.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]