Людмил Вагалински

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Людмил Вагалински
Людмил Фердинандов Вагалински
български археолог

Роден

Националност Флаг на България България
Образование Софийски университет
Професия археолог
Научна дейност
Образование СУ „Св. Климент Охридски“
Работил в Национален археологически институт с музей при БАН (НАИМ)

Доц. д-р Людмил Фердинандов Вагалински е български археолог, създател и главен редактор на списанието за археология Archaeologia Bulgarica. Съвместно с журналистката Ирина Вагалинска и с археоложката Сирма Александрова основава и първата по рода си медийна платформа със същото име. В продължение на два мандата е директор на Националния археологически институт с музей при БАН (2010 – 2018 г.). Доц. д-р Вагалински е представител на българските археолози в Европейския археологически съвет, ръководи мащабни международни проект, има множество приносни публикации в своята област.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Людмил Вагалински е роден на 8 ноември 1958 г. в София. През 1985 г. завършва история със специализация по археология в СУ „Св. Климент Охридски“, а през 1987 г. става редовен докторант на Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ). Защитава докторска дисертация на тема „Спортни състезания и гладиаторски игри в римска Тракия (І-ІV век)“ и през 1989 г. става научен сътрудник в секция „Антична археология“ на същия институт. През 90-те Вагалински специализира при проф. д-р Ф. Бирбрауер в Мюнхен и при проф. В. Менгин в Берлин, започва да води курсове по археология в Софийския университет (1989 – 1990 г.) и в Нов български университет (1992 – 2005 г.). През 2003 – 2007 г. ръководи секция „Антична археология“ в НАИМ, а през 2008 г. става зам.-директор на института. От 2010 г. е директор на НАИМ и в продължение на два мандата отстоява интересите на гилдията и високите стандарти в археологията. Докато е в ръководния екип институтът получава висока международна оценка при одита на Европейската научна фондация и Европейската федерация на академиите на науките и изкуствата (2009 г.), по-късно потвърдена и на национално ниво. Според класацията на Министерството на науката и образованието (2017 г.) най-елитна наука в хуманитаристиката в България се прави в НАИМ.

Доц. Вагалински е избиран за председател на междуведомствения Теренен съвет към министъра на културата, участвал е в оценителни комисии на МРРБ по културно-историческото наследство; бил е рецензент за Фонд научни изследвания, за комисиите Фулбрайт и за Немската служба за академичен обмен. Член е на Международната научна съвещателна комисия на Австрийския археологически институт и на Международната Братиславска група – консултант на ЮНЕСКО за границите на Римската империя. Участва в научната комисия TIR-FOR на Union Académique Internationale (UAI), а през 2004 г. е поканен в международния екип на ЮНЕСКО, проверил опазването, проучването и експонирането на културно-историческото наследство на Република Македония. През 2014 г. той е избран за заместник-председател на Националния организационен комитет за почитане 1000 г. от смъртта на цар Самуил (2014). Представител е на българските археолози в Европейския археологически съвет. Има много награди, сред които и „Златен грифон“ с огърлие и грамота от Министерство на културата за цялостен принос в археологическата наука.

Въпреки натоварената си програма доц. д-р Вагалински намира време да бъде научен ръководител на магистри и докторанти от СУ „Св. Климент Охридски“, НБУ, ВТУ и НАИМ.

Разкопки, проучвания и международни проекти[редактиране | редактиране на кода]

От 2007 г. доц. д-р Вагалински ръководи разкопките на античния град Хераклея Синтика край с. Рупите в община Петрич, а от 2003 – на римската колония Деултум край с. Дебелт, община Средец. Проучвал е римския легионерски лагер Нове край Свищов, както и късноримския кастел Трансмариска (Тутракан). През 2011 г. доц. Вагалински е начело на теренното археологическо проучване във връзка с изграждане на газопровода „Набуко" на територията на България, ръководи и теренното археологическо издирване, свързано с изграждане на газопровода „Южен поток" през 2014 г. През 1992 –2002 г. той е начело на българския екип в българо-немски проект за изследването на късноримския кастел Ятрус край с. Кривина, Русенско. В периода 2012 – 2014 г. е ръководител от българска страна на международния проект „Разширяване на Дунавския лимес – Световно наследство на ЮНЕСКО по Долния Дунав“, а през 2013 – 2016 г. – на проекта Advanced Research Infrastructure for Archaeological Dataset Networking in Europe (ARIADNE) с участието на 25 организации от 24 европейски страни. Председател е на организационния комитет, провел XXII Световен Лимес конгрес през 2012 г. в Русе.

В периода 2015 – 2017 г. доц. д-р Вагалински е ръководител от българска страна на най-мащабния морски проект в света – Black Sea M.A.P. (Black Sea Maritime Archaeology Project), по който са изследвани и картирани над 1200 кв. км площ от българската акватория на Черно море и са проучени 61 корабокрушения от всички исторически епохи.

През 2018 – 2020 е ръководител на проект по договор между НАИМ-БАН и Университета в Тюбинген „Еберхард Карл“ на тема „Стратегическата позиция на най-южния речен участък на р. Дунав от ранножелязната епоха до края на римския лимес. Интензивно издирване за изследване на селища и укрепления в местността Таш баир, землище на с. Новград“.

Участие в редколегии[редактиране | редактиране на кода]

От 2004 г. доц. д-р Вагалински е главен редактор на поредицата „Дисертации“ на НАИМ и зам.-главен редактор на „Известия на Археологическия институт“. Още през 1997 г. създава научното списание Archaeologia Bulgarica, единственото българско периодично издание за хуманитаристика, класирано в ERIH plus и в Scopus. В стремежа си да популяризира достиженията на науката и извън тесните професионални среди, през май 2018 г. той става съучредител на медийната платформа Archaeologia Bulgarica ̶ сайт за новини и видеорепортажи на три езика плюс фейсбук страница и YouTube канал.

Избрана научна библиография[редактиране | редактиране на кода]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Burnished Pottery from om the First Century to the Beginning of the Seventh Century AD from the Region South of the Lower Danube (Bulgaria). Sofia 2002.
  • Blood and entertainments. Sports and Gladiatorial Games in Hellenistic and Roman Thrace. Sofia 2009.

Статии[редактиране | редактиране на кода]

  • A Late Roman Golden Necklace Found in Heraclea Sintica, SW Bulgaria. In: Klenina, E. (ed.). Sacrum et Profanum . Volume in honor of A.B. Bernacki (= Novae. Studies and Materials VI). Poznan, University Press 2018, 103 – 111.
  • Chronology of Late Antique Fortifications of Deultum (archaeological data). ̶ In: Vagalinski, L. / Raycheva, M. / Sharankov, N. / Boteva, D. (eds.). Proceedings of the First International Roman and Late Antique Conference „Cities, Territories and Identities“, Plovdiv, 3rd ̶ 7th October, 2016 (= Bulletin of the National archaeological institute with museum, XLIV). Sofia, 2018, 85 – 94.
  • A rare type of early Byzantine eagle-head buckles. In: Valchev, I. (ed.). Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis, Supplementum VI, 2018, Stephanos archaeologicos ad 80 annum professoris Ludmili Getov. Sofia, 2018, 515 – 518.
  • Heraclea Sintica (current archaeological chronology). ‒ Acta Musei Tiberiopolitani 2, 2018, 89 – 95.
  • Making Choices in Archaeological Heritage Management. The Case of Bulgaria. In: Degraeve, A. (ed.). Proceedings of the International Conference, Athens, Greece, 9 – 11 март, 2017). EAC Occasional Paper No. 13. Namur/Belgium 2018.
  • Excavations and Conservations of Roman Cities under Modern Urban Centers in Bulgaria. In: Lee, Joe Hwan / Choi, Gyun Mi / Ku, Ji Hye / Hristova, Rositsa (eds.). International Symposium „East and West in Ancient Eurasia“, 12.04.2017, Kyungpook National University, Daegu, South Korea, 2017, 89 – 100.
  • Probleme der Chronologie des spätantiken Kastells Iatrus an der unteren Donau. In: Schwarcz, A. / Soustal, P. / Tcholakova, A. (Hg.). Der Donaulimes in Spätantike und im Frühmittelalter (= Miscellanea Bulgarica 22). Wien, 2016, 217 – 233.
  • Recent Archaeological Data about Heraclea Sintica. – In: Vagalinski, L. / Nankov, E. (eds.). Heraclea Sintica: from Hellenistic polis to Roman civitas (4th c. BC-6th c. AD). International conference, Petrich, 19 – 21.09.2013 (= Papers of the American Research Center in Sofia 2). Sofia, 2015, 86 – 125.
  • The Problem of Destruction by Warfare in Late Antiquity: Archaeological Evidence from the Danube Limes. – In: Vagalinski, L. / Sharankov, N. / Torbatov, S. (eds.). The Lower Danube Roman Limes (1st – 6th c. AD). Sofia, 2012, 311 – 326.
  • A New Late La Téne Pottery Kiln with a Bread Oven on the Lower Danube (Northern Bulgaria). – In: Guštin, M. / Jevtič, M. (eds.). The Eastern Celts. The Communities between the Alps and the Black Sea. Koper / Beograd, 2011, 219 – 226.
  • Late Antique Barbarian Wheelmade Pottery South of the Lower Danube”. – In: Bemmann, J./ Hegewisch, M. / Meyer, M. / Schmauder, M. (Hrsg.). Drehscheibentoepferei im Barbaricum. Technologietransfer und Professionalisierung eines Handwerks am Rande des roemischen Reichs. Akten der Internationalen Tagung in Bonn vom 11. 14. Juni 2009 (= Bonner Beiträge zur Vor– und Frühgeschichtlichen Archäologie Band 13). Bonn, 2011, 485 – 489.
  • Light Industry in Roman Thrace: the Case of Lime Production. – In: Haynes, Ian P. (ed.). Early Roman Thrace. New Evidence from Bulgaria. (= Journal of Roman Archaeology, Supplementary Series 82). Portsmouth, Rhode island 2011. 40 – 58.
  • Eine seltene gleicharmige Bügelknopffibel aus Nordostbulgarien. – In: Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis Suppl. V. Stephanos Archaeologicos in honorem Professoris Stephcae Angelova. Sofia, 2010, 405 – 408.
  • Vagalinski, L. / Cholakov, I. D. / Chukalev, K. Archaeological Field Activities in Bulgaria: seasons 2006 – 2007. Statistical Analysis. – Journal of the Serbian Archaeological Society (Belgrade) 24, 2008, 109 – 122.
  • Barbarian Presence at Colonia Flavia Pacis Deultensium (SE BG). – In: Niezabitowska-Wiśniewska, B./Juścinski, M./Łuczkiewicz, P./Sadowski, S. (eds.). THE TURBULENT EPOCH. New materials from the Late Roman Period and the Migration Period. Vol. I. (= Monumenta Studia Gothica v. V.). Lublin, 2008, 345 – 353.
  • Celtic Pottery in Northern Bulgaria. In: Vagalinski, L. (ed.). The Lower Danube in Antiquity (VI C BC – VI C AD). International archaeological conference, Tutrakan 6.-7.10.2005. Sofia, 2007, 73 – 82.
  • Vagalinski, L. / Petkov, E. New Data on Fortifications of Late Antiquity Transmarisca (Tutrakan). – In: Vasić, M. (ed.). Felix Romuliana. 50 years of archaeological excavations. Papers from the international conference, Zaječar, 27th-29th October 2003. Belgrade, 2006, 105 – 109.
  • Late Antiquity Burnished Pottery and Barbarian Presence South of the Lower Danube (Bulgaria). – In: Mirković, M. (Hrsg.). Römische Städte und Festungen an der Donau. Akten der regionalen Konferenz. Belgrad, 16.-19. Oktober 2003. Belgrad, 2005, 249 – 253.
  • New Epigraphical Data on Auxilia in Moesia inferior during 1st C AD. – Novensia (Warsaw) 15, 2004, 39 – 45.
  • Ne varietatem timeamus – ueber die Chronologie des spaetantiken Kastells Iatrus an der unteren Donau (Objekt XLIV). – Archaeologia Bulgarica 7, 2003, 2, 43 – 82.
  • Kuleff, I., M. Junk, L. Vagalinski. Archaeometric Investigation of Eagle-Head Buckles from Bulgaria. – Historical Metallurgy 36, 2002, 2, 77 – 83.
  • Vagalinski, L. / Atanassov, G. / Dimitrov, D. (2000). Eagle-Head Buckles from Bulgaria (6th-7th C). – Archaeologia Bulgarica IV, 2002, 3, 78 – 91.
  • Arenas of Roman Thrace. – In: Slokoska, L. et al. (eds.). The Roman and Late Roman City. The International Conference (Veliko Turnovo 26 – 30 юли 2000). Sofia, 2002, 279 – 289.
  • Die Ephebie in den westlichen Schwarzmeerstädten (3. Jh. v. Chr. – 3. Jh. n. Chr.). In: Wendel, M. (Hrsg.). Karasura. Untersuchungen zur Geschichte und Kultur des alten Thrakien 1: 15 Jahre Ausgrabungen in Karasura (= Schriften des Zentrums für Archaeologie und Kulturgeschichte des Schwarzmeerraumes Bd. 1). Weissbach, 2001, 247 – 255.
  • Die spätroemische Nordfestungsmauer von Transmarisca. – In: von Bülow, G., Milčeva, A. (Hrsg.). Acta der internazionalen Konferenz „Der römische Limes an der unteren Donau von Diokletian bis Heraklios“ (Svištov-BG, September 1998). Sofia, 1999, 229 – 236.
  • Spätroemische und völkerwanderungszeitliche Drehscheibenkeramik mit eingeglätteter Verzierung südlich der unteren Donau (Bulgarien). In: Gomolka-Fuchs, Gudrun (Hrsg.). Die Sîntana de Mureş-Černjachov-Kultur. Akten des Internationalen Kolloquiums in Caputh vom 20. bis 24. Oktober 1995. Bonn, 1999, 155 – 178.
  • Ein römischer Marmorkopf eines Athleten aus Almus (Lom) an der unteren Donau im nordwestlichen Bulgarien. – Nikephoros. Zeitschrift für Sport und Kultur im Altertum (Graz) XII, 1999, 227 – 229.
  • Ein neuer spaetantiker Segmenthelm aus Voivoda, Schumen Gebiet (Nordostbulgarien). – Archaeologia Bulgarica II, 1998, 1, 96 – 106.

On the Upper Chronological Limit of the Votive Reliefs of the Thracian Horseman. – Archaeologia Bulgarica I, 1997, 2, 46 – 50.

  • Roman Bronze Strigils and Rings for Them from Thrace (1st-3rd c. AD). – In: Acta of the 12th International Congress on Ancient Bronzes at Nijmegen, The Netherlands, June 1992. 1995, 435 – 443.
  • Zur Frage der ethnischen Herkunft der späten Strahlenfibeln (Finger– oder Bügelfibeln) aus dem Donau-Karpaten Becken (M. 6. – 7. Jh.). – Zeitschrift für Archäologie 28, 1994, 2, 261 – 305.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Археология“         Портал „Археология          Портал „България“         Портал „България