Димитър Овчаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Овчаров
български археолог, изкуствовед
Роден
Починал
23 май 2013 г. (82 г.)
Погребан Централни софийски гробища

Образование Исторически факултет (Софийски университет)
Софийски университет
Научна дейност
Област Археология, изкуствознание
Образование Софийски университет
Работил в Окръжен исторически музей във Велико Търново
Окръжен исторически музей в Търговище
Национален военноисторически музей
Археологически институт с музей при БАН

Димитър Савов Овчаров е виден български археолог и изкуствовед. Занимава се със средновековна история, археология, изкуство и култура. Баща на Николай Овчаров, който също е ст.н.с. (доцент) и се занимава със средновековна история и археология. Ръководил на множество обекти на археологически разкопки в страната, преди всичко на старите български столици Преслав и Плиска. Овчаров е най-изявеният противник на идеята за ролята на тракийския етнос в изграждането на старобългарската култура. Той поддържа концепция, че тракийски етнос не съществува, а античните традиции в средновековната българска култура са следствие на индиректна приемственост с населението на балканските провинции на Византия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 28 април 1931 г. в град София, България. През 1956 година завършва висше образование специалност „История“ в Софийския държавен университет, профил „Археология“. От 1956 до 1959 г. работи като уредник в отдел „Възраждане“ в Окръжния исторически музей в град Велико Търново. През 1960 г. става директор на новосъздадения Окръжен исторически музей в град Търговище[1].

Със своята съпруга Мария Овчарова са радетели за професионалното музейно дело и са измежду активните сътрудници на Историческият музей в Търговище, създаден през 1951 г., придобил статут на Окръжен (понастоящем Регионален) исторически музей в Търговище през 1960 г. От 1968 до 1974 г. Овчаров е научен сътрудник във Военноисторическия музей в град София. От 1974 до 2001 г. е старши научен сътрудник в Археологическия институт с музей при БАН. От 1983 до 1993 г. е ръководител на Секцията по средновековна археология там.

Над 20 години е редактор на списание „Археология“, главен редактор е от 1993 до 2001 г. От 2003 г. до кончината си е активен член на редакционния съвет на списание „Паметници Реставрация Музеи“. В периода от 1992 до 1993 г. е директор на Националния археологически институт. Занимава се със средновековна история, археология, изкуство и култура. Преподава обща археология, древнобългарска култура и религия и средновековно изкуство в Софийския университет „Климент Охридски“, Славянски университет, Нов български университет и Националната художествена академия.

От 4 ноември 2011 г. е почетен гражданин на Търговище[2][3].

След дълго боледуване умира на 23 май 2013 г. в София.[4]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Ако оцелее Дон Кихот, ще оцелее и културата, ISBN 978-954-07-2582-6, 2007
  • Български средновековни градове и крепости, 1982
  • Български средновековни рисунки-графити, София 1982
  • Велики Преслав, ISBN 954-579-394-5, 2005
  • Въведение в прабългарската култура, ISBN 954-507-146-Х, 2002
  • Големият царски дворец във Велики Преслав, 1991
  • Източното православие в европейската култура, 1999
  • Кризисна ситуация и художествена култура,2002
  • Кракра Пернишки в битка за България, 2005, ISBN 9549942805
  • Културната интеграция между чехи и българи в Европейската традиция, 2000
  • Науката срещу агресивното невежество, ISBN 978-954-617-139-9, 2012
  • Одухотворената глина, ISBN 954-9308-80-4, 2005
  • Омортаг кана сюбиги от Бога владетел на българите, ISBN 954-9942-36-8,2002
  • Петнадесет съкровища от българските земи, 2003, ISBN 9549308049, ISBN 954-9942-80-5, 005
  • Ранновизантийска култура по българските земи IV — VI век, 2008, ISBN 9789545167935
  • Fünfzehn Schätze aus bulgarischen Ländern, 2003, ISBN 9549308081

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Археология“         Портал „Археология          Портал „България“         Портал „България