Момчилград (община)

Момчилград (община) 41.533, 25.417
Общи данни
Област	Област Кърджали
Площ	358.124 km²
Население	15 454 души (31 декември 2024) 43,2 души/km²
Адм. център	Момчилград
Брой селища	49
Сайт	www.momchilgrad.bg
Управление
Кмет	Илкнур Кязим (ДПС; 2019)
Общ. съвет	29 съветници ДПС (22) ГЕРБ (6) За Момчилград (РБ, БНД) (1)

Община Момчилград се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Кърджали.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в централната част на област Кърджали. С площта си от 358,124 km² заема 4-то място сред 7-те общините на областта, което съставлява 11,15% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на север – община Кърджали (14 km);
• на изток – община Крумовград (30 km);
• на юг – община Кирково (36 km);
• на запад – община Джебел (17 km).

Природни ресурси

Релеф

Релефът на община Момчилград е ниско планински и хълмист. Тя се намира изцяло в пределите Източните Родопи. Над 90% от територията ѝ се заема от Стръмни рид, който е посока на простиране от юг на север. Максималната му височина и най-висока точка на общината е едноименният му връх Стръмни рид (960 m), разположен западно от село Ралица. Северните части на рида носят името Бойник планина (връх Свети Илия, 879 m) и завършват до южния бряг на язовир „Студен кладенец“. Тук върху водното огледало на язовира е и най-ниската точка на общината – 225 m н.в. (кота преливник).

Останалите около 10% от територията на общината, в западната ѝ част са заети от широката и плодородна долина на река Върбица, която в района на общинския център град Момчилград образува голямо долинно разширение.

Води

Основна водна артерия на общината е долното течение на река Върбица. Тя навлиза в общината южно от село Птичар, тече на север през западната ѝ периферия, минава западно от град Момчилград и се влива от юг в язовир „Студен кладенец“ северно от село Летовник. Североизточните части на общината се отводняват от река Големица. Тя води началото си от района на село Ауста, тече на север между Стръмни рид на запад и Бойник планина на изток и се влива в язовир „Студен кладенец“ северно от село Момина сълза. В района на село Нановица реката образува малко долинно разширение. Югоизточните части на община Момчилград принадлежат към водосборния басейн на река Крумовица (десен приток на Арда). Те се отводняват от горните течения на левите ѝ притоци реките: Елбасандере (Ветрица) и Кутлуджадере.

Население

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	16 263	100,00
Българи	1518	9,33
Турци	12 049	74,09
Цигани	205	1,26
Други	25	0,15
Не се самоопределят	414	2,55
Неотговорили	2 052	12,62

Населени места

Общината има 49 населени места с общо население 14 353 жители към 7 септември 2021 г.

Списък на населените места в община Момчилград, население и площ на землищата им

Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)	Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)
Ауста	175	6,026		Неофит Бозвелиево	244	8,705	Алфатлъ
Багрянка	341	3,782	Бояджилар	Обичник	13	3,773	Олхамурлу
Балабаново	135	10,628	Балабанлъ	Пазарци	185	6,821	Пазарлар
Биволяне	114	15,014	Мандаджилар	Пиявец	61	5,455	Сюйлум
Врело	114	12,826	Курт кьой	Плешинци	38	4,143	Кел оглар
Върхари	138	4,567	Юзбек, Юзбеци	Постник	162	18,352	Ахат баба
Горско Дюлево	51	14,946	Джебел айвалъ	Прогрес	297	3,124
Груево	591	10,302	Хайранлар	Птичар	259	11,782	Ахатлъ
Гургулица	38	25,766	Арабаджии	Равен	263	11,681	Ени Джумая, Урлар
Девинци	93	-	в з-щето на с. Постник	Ралица	34	4,694	Рахимлъ
Джелепско	190	6,201	Джелеплер	Садовица	37	4,710	Баш кашлъ
Друмче	15	3,585	Гьочилер	Свобода	85	4,848	Шикимлер, Облак
Загорско	135	5,624	Сулумлу	Седефче	150	6,602	Сапханлъ
Звездел	368	7,960	Гьок Виран	Седлари	222	2,366	Семерджилер
Каменец	25	-	Бекташлер, Бекташи, в з-щето на с. Горско Дюлево	Сенце	31	6,077
Карамфил	238	5,782	Кулфалъ	Синделци	287	11,674	Синдели
Конче	184	6,871	Ат алан	Соколино	386	8,446	Атмаджилар
Кос	78	2,929	Дере кьой	Сярци	-	-	Мачиклар, в з-щето на с. Балабаново
Кременец	37	5,967	Чакмаклар, Чакмаци	Татул	67	6,106	Аджиолук
Лале	190	4,964	Кара кьой	Чайка	200	7,665
Летовник	27	9,456	Язла	Чобанка	200	6,657	Едри дере
Манчево	1	4,618	Солук дал	Чомаково	24	6,085	Къшла
Момина сълза	16	6,195	Кус кьой	Чуково	163	12,916	Токмаклъ дере
Момчилград	7195	16,198	Мъстанли	Юнаци	-	-	Аладън, в з-щето на с. Чуково
Нановица	456	5,235	Али бей канагъ	ОБЩО	14353	358,124	4 населени места са без землища

Административно-териториални промени

• МЗ № 3225/обн. 21.09.1934 г. – преименува с. Гьок Виран на с. Звездел;

– преименува гр. Мъстанли на гр. Момчилград;

– преименува м. Али бей канагъ на м. Нановица;

• МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Бояджилар на с. Багрянка;

– преименува с. Балабанлъ на с. Балабаново;

– преименува с. Бекташлер на с. Бекташ;

– преименува с. Мандаджилар на с. Биволяне;

– преименува с. Ташкънлар на с. Врело;

– преименува с. Джебел айвалъ на с. Горско Дюлево;

– преименува с. Хайранлар на с. Груево;

– преименува с. Арабаджии на с. Гургулица;

– преименува с. Джелеплер на с. Джелепско;

– преименува с. Гьочилер на с. Друмче;

– преименува с. Сулумлу на с. Загорско;

– преименува с. Кулфалъ на с. Карамфил;

– преименува с. Емирлер на с. Кнезово;

– преименува с. Ат алан на с. Конче;

– преименува с. Дере кьой на с. Кос;

– преименува с. Кара кьой на с. Лале;

– преименува с. Язла на с. Летовник;

– преименува с. Солук дал на с. Манчево;

– преименува с. Кус кьой на с. Момина сълза;

– преименува с. Алфатлъ на с. Неофит Бозвелиево;

– преименува с. Олхамурлу на с. Обичник;

– преименува с. Пазарлар на с. Пазарци;

– преименува с. Сюйлум на с. Пиявец;

– преименува с. Кел оглар на с. Плешинци;

– преименува с. Ахат баба на с. Постник;

– преименува с. Ахатлъ на с. Птичар;

– преименува с. Ени Джумая (Урлар) на с. Равен;

– преименува с. Рахимлъ на с. Ралица;

– преименува с. Баш кашлъ на с. Садовица;

– преименува с. Сарханлъ на с. Седефче;

– преименува с. Семерджилер на с. Седлари;

– преименува с. Синдеби на с. Синделци;

– преименува с. Атмаджилар на с. Соколино;

– преименува с. Мачиклар на с. Сярци;

– преименува с. Аджиолук на с. Татул;

– преименува с. Чакмаклар на с. Чакмаци;

– преименува с. Едри дере (Едирханлу) на с. Чобанка;

– преименува с. Къшла на с. Чомаково;

– преименува с. Токмаклъ дере на с. Чуково;

– преименува с. Юзбек на с. Юзбеци;

– преименува с. Аладън на с. Юнаци;

• МЗ № 3076/обн. 23.09.1940 г. – заличава с. Кнезово и го присъединява като квартал на с. Каменец;
• Указ № 232/обн. 26.03.1968 г. – признава м. Нановица за с. Нановица;

– признава н.м. Шикимлер (от с. Груево) за отделно населено място – с. Свобода;

– признава н.м. Кара кьой за отделно населено място – с. Чайка;

• Указ № 409/обн. 27.03.1981 г. – преименува с. Юзбеци на с. Върхари;

– преименува с. Бекташи на с. Каменец;

– преименува с. Чакмаци на с. Кременец;

• Указ № 583/обн. 14.04.1981 г. – признава н.м. Сенце (от с. Пиявец) за отделно населено място – с. Сенце;
• Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – признава н.м. Прогрес (от с. Багрянка) за отделно населено място – с. Прогрес;
• Указ № 327/обн. 28.09.1996 г. – признава н.м. Девинци за отделно населено място – с. Девинци.

Природни и исторически забележителности, туризъм

Община Момчилград притежава неповторим и уникален природен потенциал и богата история, които са предпоставка за развитие на разнообразни форми на алтернативен туризъм.

Районът крие красиви водопади, скални проломи и феномени, комплекси с тракийски ниши и светилища, изоставени махали с невероятни къщи сред чудна и тайнствена природа. Атмосферата е загадъчна и величествена, а усещането – божествено. Това е край, който е съхранил спомена за древни цивилизации, култове и традиции, за митични богове и герои, оставили следите си в историческата памет на тази земя.

Наричат я „земя на скалните хора“ – древните траки, които са оставили уникални свидетелства за своето съществуване чрез многобройните паметници на мегалитната култура – светилището при село Татул, тракийските скални ниши при селата Чуково, Чомаково и Равен, скално изсеченото светилище „Харман кая“ при село Биволяне, останките от селищни могили, гробници и крепости. Това обуславя изключителни възможности за развитие на културно-исторически туризъм.

Разнообразието на редки и красиви растения, на птици и животни, както и топлия климат, превръщат региона в завладяващо място с леко загадъчна и екзотична красота и неподправен чар, осигурявайки на туристите незабравими преживявания при посещенията на природния резерват „Боровец“, живописния язовир „Студен кладенец“ и местността „Юмрук кая“, природния феномен „Вкаменената гора“ и връх „Дамбалъ“. Богатството на всичко това пренася посетителите в един друг свят – на спокойствие, хармония и красота, които предлага екотуризма.

Автентичният родопски бит, местните занаяти, запазените стари обичаи и традиции, красивите стари къщи, гостоприемството на местните хора и вкусните ястия разкриват очарованието на селския туризъм.

Не на последно място за любителите на ловния и риболовен туризъм има добри условия в региона. Река Върбица е богата на черна мряна, скобар и речен кефал, а във водите на язовир „Студен кладенец“ се срещат сомове с огромни размери. В еленовото стопанство, на площ от около 1000 декара живеят стотици благородни елени, елени лопатари, както и много други представители на фауната.

Транспорт

През територията на общината преминава участък от 19,8 km от трасето на жп линията Русе – Горна Оряховица – Стара Загора – Димитровград – Подкова.

През общината преминават изцяло или частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 76,1 km:

• участък от 16,6 km от Републикански път I-5 (от km 350,7 до km 367,3);
• началният участък от 23,4 km от Републикански път II-59 (от km 0 до km 23,4);
• целият участък от 28 km от Републикански път III-5901;
• началният участък от 8,1 km от Републикански път III-5902 (от km 0 до km 8,1).

В западната част на община Момчилград, през общинския център град Момчилград преминава и участък от 18,7 km (от km 350,7 до km 369,4) от старото трасе на Републикански път I-5, с което дължината на Републиканската пътна мрежа в общината става 94,8 km.

Топографска карта

• Лист от карта K-35-87. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-88. Мащаб: 1 : 100 000.

Външни препратки

• Официален сайт на община Момчилград

Източници

• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.