Община Кирково

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Кирково
Map of Kirkovo municipality (Kardzhali Province).png
Герб на Община Кирково
Общи данни
Област Област Кърджали
Площ 537.871 km²
Население 22 317 души
Адм. център Кирково
Брой селища 73
Сайт www.kirkovo.bg
Управление
Кмет Шинаси Сюлейманов
(ДПС)
Общ. съвет 29 съветници
   ДПС (18)
   ГЕРБ (9)
   Бъдеще за Кирково (2)

Община Кирково се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Кърджали.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в южната част на Област Кърджали. С площта си от 537,871 km2 се явява 3-та по големина сред 7-те общините на областта, което съставлява 16,75% от територията на областта. Община Кирково е най-южната община на България (връх Вейката). Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на община Кирково е средно-, ниско планински и хълмист. Тя се намира изцяло в пределите Източните Родопи. В централните части на общината са разположени няколко сравнително големи долиннни разширения по теченията на река Върбица и десният ѝ приток Чорбаджийска река (Къзълач) – в района на селата Бенковски, Кирково и Подкова. В коритото на Върбица, северно от село Брегово се намира най-ниската точка на общината – 265 m н.в.

От всички страни тези обширни долинни разширения са обградени от четири средно- и нископланински рида, части от Източните Родопи. В южната част на община Кирково се простират северните склонове и разклонения на мощния граничен с Гърция рид Гюмюрджински снежник. В него, на границата с Република Гърция се намира връх Вейката (1463 m), най-южната точка на България и най-високата точка на общината. Източно от прохода Маказа, по границата с Гърция се простира най-западната част на рида Мъгленик с максимална височина Върха (952 m), разположен на граничната бразда, югозападно от село Тихомир. Източните части на общината се заемат западните склонове и разклонения на друг източнородопски рид Стръмни рид с посока на простиране от юг на север. Неговата максимална височина е едноименният му връх (960 m), разположен североизточно от село Нане. И накрая, на север и запад от долината на Върбица, в северната част на община Кирково се простират крайните южни и югоизточни части на устренския рид (югоизточно разклонение на рида Жълти дял) със Зли връх (710 m), разположен северно от село Стоманци.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Основна водна артерия на общкина Кирково е река Върбица (десен приток на Арда). Тя навлиза в общината от община Златоград западно от село Пресека. До село Крилатица тече в източна посока, след което завива на север-североизток и северно от село Брегово напуска пределите на общината. По нейното течение в границите на община Кирково има две големи долинни разширения – в райна на селата Бенковски и Подкова, заети от обработваеми земи. Основни притоци на Върбица в пределите на общината са реките: леви – Папаздере (влива се при село Добромирци), Ахряндере (при село Бенковски), Олудере (при Дрянова глава) и Циганско дере (при село Върбен); десни – Дранговска река (при село Дрянова глава), Чорбаджийска река (Къзълач, при село Подкова) и Арпалъшко дере (при село Старейшино). Десният приток на ВърбицаЧорбаджийска река (Къзълач) протича изцяло през общината и в района между селата Горно Къпиново и Кирково образува третото в общината обширно и плодородно долинно разширение.

Най-югоизточните части на община Кирково се отводняват от най-горното течение на река Кесебир (Вировица, ляв приток на Крумовица, от басейна на Арда).

ОбщинаКирково се намира в район с продължителни летни засушавания, които водят до изчерпване на подпочвените водни запаси. Всичките изброени по-горе реки са с непостоянен воден режим, като след продължителни дъждове и през пролетта прииждат, като някои от тях са с пороен характер и влачат големи количества наносни материали. На територията на общината са изградени 63 водоема предназначени за напояване на земеделските земи. По-значителни от тях са язовирите: „Мъгляне“ („Бенковски“, с капацитет 8 млн. m3), „Амбарица“ („Чакаларово“, 150 хил. m3) и язовира в местността Голяма нива до село Домище (30 хил. m3).

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на общината е преходно–средиземноморски със средната годишна температура между 11°С и 13,2°С. Зимите са сравнително меки, като дните със задържане на снежна покривка са 43, а лятото е продължително и горещо. Средната годишна сума на валежите е 521 mm, която е около средните стойности, измерени в метеорологичните станции през 2001 г.

Минерални ресурси[редактиране | редактиране на кода]

На територията на община Кирково са открити няколко находища на полезни изкопаеми. При село Яковица има находище на хромови и железни руди, в с. Костурино – на хромова руда, залежи от оловно-цинкови руди са открити край селата Шумнатица, Чакаларово и Джерово. В настоящия момент находищата на полезни изкопаеми не се експлоатират. На територията на общината има и находища на нерудни полезни изкопаеми – азбест, кианит, дистен, фелицит, гранити, мрамори и други използвани в строителството.

История[редактиране | редактиране на кода]

Община Кирково е създадена на 26.03.1914 г., като Селско общинско управление – Кирково, Гюмюрджинска околия. Многобройните административно-териториални реформи я водят на околийско подчинение към Смолян, Крумовград, Момчилград. След 09.09.1944 г. е преобразувана в Селски общински народен съвет Кирково.

При образуването на общината на 28.09.1949 г. е имало само един кмет – Мехмед Юсеинов. В последствие се назначава бирник за събиране на данъците от населението, с течение на времето се назначава и секретар – писар. През 1956 г. Общината е присъединена към Кърджалийска област, а след 1979 г. съществува като Селищна система Кирково. От 1987 г. Общината обединява трите селищни системи Кирково, Подкова и Бенковски с председател Наско Караджов.

През 1990 г. се назначава Временна изпълнителна управа с Председател на Временната управа Иво Младенов. През 1991 г. за кмет е избран Мустафа Емин, а за Председател на ОбС Али Юсеин. С провеждането на местни избори през 1995 г. Мустафа Емин е избран за втори мандат, а председател на ОбС е Фатме Хасан. На изборите през 1999 г. за кмет е избран Валентин Манев с председател на ОбС Назиф Юсеин.

От ноември 2003 г. до 2011 г. кмет на община Кирково е Шукран Идриз. Тя е 45-46-тия управляващ общината. На изборите през октомври 2011г. за кмет на община Кирково е избран инж.Сали Бекир Рамадан. През октомври 2015 г е избран 48-ят кмет на общината Шинаси Сюлейманов. В изпълнението на правомощията си кметът на Общината се подпомага от трима заместник кметове. Общинският съвет се състои от 29 общински съветници.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 21 916 100,00
Българи 5 808 26,50
Турци 10 138 46,26
Цигани 39 0,18
Други 253 1,15
Не се самоопределят 160 0,73
Не отговорили 5 518 25,18

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 72 населени места с общо население 21 916 жители (01.02.11 г.).[2].

Списък на населените места в Община Кирково, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Априлци 113 1,735 Медевци 47 3,403 Бакаджик
Бенковски 2121 13,912 Кирлик, Кирил Метличина 162 - Генерал Панайотово, в з-щето на с. Кърчовско
Брегово 82 2,475 Метличка 30 6,548 Мухаремоглар
Вълчанка 155 5,796 Могиляне 275 6,494 Юртчулар
Върбен 500 5,854 Айваз Мъглене 59 5,079 Булутлар
Върли дол 5 2,323 Сарп дере Нане - 5,041 Наназлъ даг
Горно Кирково 521 5,102 Орлица 212 13,842 Узун химетлер, Протогерово
Горно Къпиново 294 15,679 Горньо Къпиньово Островец 342 3,001 Ада кьой
Горски извор 670 15,868 Куруджа дере Пловка 83 4,652 Тюрк геве
Гривяк 140 2,435 Кара Ахмедлер Подкова 357 3,712 Налбантлар
Дедец 55 2,421 Деделер Пресека 335 10,715 Чатак
Делвино 185 5,654 Делвелер Първенци 24 1,417 Ходжа кьой
Джерово 335 5,715 Арабаджии Първица 353 5,362 Торфулу
Добромирци 359 3,583 Емирлер Растник 114 2,773 Томашлар
Долно Къпиново 326 16,846 Долно Къпиньово Самодива 284 7,040 Аша Коджа Юмер
Домище 401 7,877 Анлък Самокитка 90 6,423 Сараджа Виран
Дрангово 1104 47,707 Биюк ип дере Светлен 23 5,935 Кабиллер, Кабиле
Дружинци 332 - Ортакчии, Полянци, в з-щето на с. Завоя Секирка 31 2,961 Папарджик, Тагарджиклер
Дрянова глава 58 2,059 Сюлюмезлер Средско 128 4,895 Ортаджи
Дюлица 273 6,046 Айваджик Старейшино 86 5,058 Шехлер
Еровете 101 2,087 Хорозлу, Аразлъ Старово 312 6,225 Коджа Юмер
Завоя 351 4,282 Ени махле Стоманци 229 4,963 Чиликли
Загорски 43 1,745 Кърджалар Стрижба 152 16,084 Къркъм
Здравчец 156 5,713 Небирлер Тихомир 1335 25,124 Терзи юрен
Каялоба 210 7,339 Каслоба Фотиново 850 7,355 Хатиболар
Кирково 724 2,964 Хаджийско 304 3,598 Хаджи махле, Искрил
Китна 214 7,613 ЮНакиплер Царино 1 8,190 Хасъ юрт
Козлево 38 1,262 Марефлер Чавка 20 3,091 Шадилер
Костурино 19 - Далакча, в з-щето на с. Крилатица Чакаларово 1355 24,281 Чакал кьой
Кран 268 4,247 Кран дере Чичево 42 6,020 Кючук Ип дере
Кремен 102 12,656 Чорбаджийско 1964 26,412 Чорбаджилар
Крилатица 173 17,001 Шахпалъ Шипок 9 3,443 Ерекли
Кукуряк 214 6,360 Ерекли Шопци 391 2,816 Емирлер
Кърчовско 178 5,194 Каранджилар Шумнатица 474 19,199 Фъндаджик
Лозенградци 224 14,320 Каракаш Яковица 67 4,454
Малкоч 299 7,906 Малкоч дере Янино 33 2,489 Янаклар
ОБЩО 21916 537,871 3 населени места са без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Указ № 282/обн. 21.05.1927 г. – признава н.м. Къшла дере (от с. Дрангово) за м. Къшла дере;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Сапдере на с. Бързия;
– преименува с. Куруджа дере на с. Горски извор;
– преименува с. Арабаджии на с. Джерово;
– преименува с. Анлък на с. Домище;
– преименува с. Биюк ип дере (Голямо Ип дере) на с. Дрангово;
– преименува с. Ортакчии на с. Дружинци;
– преименува с. Дегермен теке на с. Жерка;
– преименува с. Ени махле на с. Завоя;
– преименува м. Къшла дере на м. Зимица;
– преименува с. Далакча на с. Костурино;
– преименува с. Каракаш на с. Лозенградци;
– преименува с. Узун химетлер на с. Протогерово;
– преименува с. Къркъм на с. Стрижба;
– преименува с. Терзи юрен на с. Тихомир;
– преименува с. Хасъ юрт на с. Царино;
– преименува с. Чакал кьой на с. Чакаларово;
– преименува с. Фъндаджик на с. Шумнатица;
  • МЗ № 3225/обн. 21.09.1934 г. – преименува с. Хатиболар на с. Фотиново;
– преименува с. Чорбаджилар на с. Чорбаджийско;
  • МЗ № 3302/обн. 26.09.1934 г. – преименува с. Емирлер на с. Добромирци;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Фарфарал на с. Веслец;
– преименува с. Сарп дере на с. Върли дол;
– преименува с. Али паша на с. Генерал Панайотово;
– преименува с. Кара Ахмедлер на с. Гривяк;
– преименува с. Деделер на с. Дедец;
– преименува с. Делвелер на с. Делвино;
– преименува с. Сюлюмезлер на с. Дрянова глава;
– преименува с. Айваджик на с. Дюлица;
– преименува с. Едилоглар на с. Едил;
– преименува с. Хорозлу (Аразлъ) на с. Еровете;
– преименува с. Кел оглар на с. Загоричане;
– преименува с. Кърджалар на с. Загорски;
– преименува с. Неберлер на с. Здравчец;
– преименува с. Кабиллер на с. Кабиле;
– преименува с. Накиплер на с. Китна;
– преименува с. Марефлер на с. Козлево;
– преименува с. Кран дере на с. Кран;
– преименува с. Шахпалъ на с. Крилатица;
– преименува с. Ерекли на с. Кукуряк;
– преименува с. Каламджилар (Каранджилар) на с. Кърчовско;
– преименува с. Малкоч дере на с. Малкоч;
– преименува с. Бакаджик на с. Медевци;
– преименува с. Мухаремоглар на с. Метличка;
– преименува с. Юртчулар на с. Могиляне;
– преименува с. Булутлар на с. Мъглене;
– преименува с. Шаинлер на с. Мъженци;
– преименува с. Наназлъ даг (Нарезли дере) на с. Нане;
– преименува с. Ада кьой на с. Островец;
– преименува с. Бояджилар на с. Пеевско;
– преименува с. Гяур дере жоджа на с. Пенковци;
– преименува с. Тюрк геве на с. Пловка;
– преименува с. Налбантлар на с. Подкова;
– преименува с. Чатак на с. Пресека;
– преименува с. Ходжа кьой на с. Първенци;
– преименува с. Торфулу на с. Първица;
– преименува с. Томашлар на с. Растник;
– преименува с. Кол оглар на с. Робино;
– преименува с. Аша Коджа Юмер на с. Самодива;
– преименува с. Сараджа Виран на с. Самокитка;
– преименува с. Папарджик (Тагарджиклер) на с. Секирка;
– преименува с. Ортаджи на с. Средско;
– преименува с. Шехлер на с. Старейшино;
– преименува с. Коджа Юмер на с. Старово;
– преименува с. Чиликли на с. Стоманци;
– преименува с. Каин тепе на с. Трепетлика;
– преименува с. Хаджи махле на с. Хаджийско;
– преименува с. Шадилер на с. Чавка;
– преименува с. Кючук Ип дере (Малко Ип дере) на с. Чичево;
– преименува с. Ерекли на с. Шипок;
– преименува с. Емирлер на с. Шопци;
– преименува с. Къзалар на с. Ягнево;
– преименува с. Янаклар на с. Янино;
  • МЗ № 1957/обн. 16.11.1935 г. – признава н.м. Кирлик (от с. Пеевско) за отделно населено място – с. Кирил;
  • МЗ № 2604/обн. 28.05.1947 г. – преименува с. Кирил на с. Бенковски;
  • МЗ № 5750/обн. 24.09.1947 г. – преименува с. Генерал Панайотово на с. Метличина;
  • Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – заличава м. Зимица поради изселване;
  • Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – преименува с. Бързия на с. Бързея;
– преименува с. Горньо Капиньово на с. Горно Къпиново;
– преименува с. Долно Капиньово на с. Долно Къпиново;
– преименува с. Каслоба на с. Каялоба;
– преименува с. Протогерово на с. Орлица;
– признава н.м. Горно Кирково (от с. Кирково) за отделно населено място – с. Горно Кирково;
  • Указ № 232/обн. 26.03.1968 г. – признава н.м. Яковица за отделно населено място – с. Яковица;
  • Указ № 409/обн. 27.03.1981 г. – преименува с. Айваз на с. Върбен;
– преименува с. Хаджийско на с. Искрил;
– преименува с. Кабиле на с. Светлен;
  • Указ № 583/обн. 14.04.1981 г. – признава н.м. Вълчанка (от с. Царино) за отделно населено място – с. Вълчанка;
– признава н.м. Акча (от с. Чакаларово) за отделно населено място – с. Кремен;
  • Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – признава н.м. Солука (от с. Шумнатица) за отделно населено място – с. Априлци;
– признава н.м. Брегово (от с. Самодива) за отделно населено място – с. Брегово;
– признава н.м. Горно Кирково (от с. Кирково) за отделно населено място – с. Горно Кирково;
– заличава селата Едил и Жерка поради изселване;
– заличава с. Завоя и го присъединява като квартал на с. Дружинци;
– заличава с. Ягнево и го присъединява като квартал на с. Мъженци;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Бенковски и община Подкова и заедно с включените в състава им населени места ги присъединява към община Кирково;
  • Указ № 2081/обн. 10.10.1989 г. – преименува с. Дружинци на с. Полянци;
  • Указ № 250/обн. 22.08.1991 г. – отделя кв. Завоя от с. Дружинци (Полянци) и признава за отделно населено място – с. Завоя;
– възстановява старото име на с. Полянци на с. Дружинци;
– заличава селата Веслец, Мъженци и Пеевско и ги присъединява като квартали на с. Бенковски;
– заличава с. Загоричане и го присъединява като квартал на с. Фотиново;
– заличава селата Пенковци и Трепетлика и ги присъединява като квартали на с. Чорбаджийско;
– заличава с. Робино и го присъединява като квартал на с. Върбен;
  • Указ № 97/обн. 17.05.1994 г. – възстановява старото име на с. Искрил на с. Хаджийско;
  • Реш.МС № 658/обн. ДВ бр.68/04.09.2015 г. – заличава с. Бързея поради изселване.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Историческото наследство на района дава възможност за развитие на алтернативен туризъм. На територията на общината съществуват множество исторически останки от различни епохи /виж раздел Култура/.

Голямото биоразнообразие, уникалните природни забележителности и запазената природна среда, незасегната от негативните влияния на индустриализацията и урбанизацията превръщат екотуризма в един от приоритетите за развитие на общината. На територията на общината се намира връх Вейката – най-южната точка на България. За отправна точка към върха се използва хижа „Хвойнова поляна“. До нея се стига по 5-километров чакълиран път от най-южното българско село – Горно Къпиново. Хижата е бивша гранична застава, намираща се в Гюмюрджински снежник. Туристическата хижа „Хвойнова поляна“ е модернизирана с финансовата подкрепа на проекта „Устойчиво развитие на селските райони“ по Програмата за развитие на ООН и на община Кирково. Хижар няма, а ключът трябва да се вземе от кметството в общината. Защитената местност ”Вейката” представлява планински район покрит с мезофилни гори, включващи застрашени естествени хабитати.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

На територията на община Кирково функционират една професионална гимназия, три средни общообразователни училища и пет основни училища. Професионалната гимназия ”Васил Левски” село Кирково успешно подготвя кадри в областта на машиностроенето и леката промишленост. Училището разполага с 3 учебни работилници, 2 компютърни кабинета, 2 кабинета по теоретична подготовка и си сътрудничи успешно с всички производствени предприятия от общината.

Сградите на СОУ ”Христо Ботев” село Чорбаджийско, СОУ ”Н.Й.Вапцаров” село Бенковски и СОУ ”Отец Паисий” село Кирково са с подменена дограма по проекти за подпомагане на енергийната ефективност. За възпитанието на децата от 3 до 6 години се грижат 18 целодневни градини. В учебно възпитателните заведения работят общо 465 души, от които 340 учители и 125 друг персонал. През 2007 г. е открит „Дневен център за деца и младежи с увреждания“ село Добромирци. Капацитетът на центъра е 24 деца на възраст от 3 до 18 години. Децата в Центъра придобиват нужното образование и специализация. Екипът, предоставящ социални услуги включва следните специалисти – социален работник, рехабилитатор, възпитатели, медицинска сестра и помощно обслужващ персонал. Осигурен е транспорт от общината за децата от район Бенковски.

Читалища в община Кирково[редактиране | редактиране на кода]

„Никола Йонков Вапцаров“ с. Кирково – Председател на читалищното настоятелство е Валентина Коджабоюкова „Васил Априлов“ с.Чорбаджийско – Председател на читалищното настоятелство е Лиляна Банкова „Възраждане“ с.Бенковски – Председател на читалищното настоятелство е Нурхан Салимехмед „Родопска пробуда“ с.Тихомир -Председател на читалищното настоятелство е Радост Димитрова „Васил Левски“ с.Дрангово – Председател на читалищното настоятелство е Валентина Сапунджиева „Христо Смирненски“ с.Чакаларово – Председател на читалищното настоятелство е Райна Йорданова „Пробуда“ с.Фотиново – Председател на читалищното настоятелство е Светлана Юсеинова „Христо Ботев“ с.Добромирци – Председател на читалищното настоятелство е Евелина Халил „Искра“ с.Домище – Председател на читалищното настоятелство е Светла Ангелова „Христо Ботев“ с.Завоя – Председател на читалищното настоятелство е Румен Караиванов „Елин Пелин“ с.Долно Къпиново – Председател на читалищното настоятелство е Анелия Алчева „Пеньо Пенев“ с.Кърчовско – Председател на читалищното настоятелство е Педрие Осман.

Културно-исторически паметници[редактиране | редактиране на кода]

  • Тракийска крепост при връх Боатепе и махала Златолист
  • Скални тракийски гробници до селата Подкова и Веслец
  • Късноантична и средновековна крепост и селище в местността Асара край с. Крилатица
  • Античен некропол в същата местност, паметник на културата
  • Антично селище със светилище при с. Загоричене
  • Скални ниши в с. Растник – местността Манчая кая
  • Скални гъби в с. Добромирци
  • Римска крепост при махала Остиново и др.
  • Средновековно селище – с. Орлица
  • Цистов некропол – с.Априлци
  • Тракийско селище – с. Домище
  • Могилен некропол – с. Домище
  • Скално светилище – с. Първица
  • Средновековно селище – с.Първица
  • Късноримско селище – с. Първица
  • Средновековно селище – с.Островец
  • Праисторическа селищна могила – с. Подкова

Здравеопазване[редактиране | редактиране на кода]

Здравното обслужване на населението в общината се извършва от общопрактикуващи лекари, заемащи индивидуални практики за първична извънболнична медицинска помощ. На територията на общината няма лечебни заведения за оказване на болнична помощ. Най-близо разположените до община Кирково лечебни заведения за болнична помощ са тези в Момочилгарад, Кърджали и Златоград. Лекарските практики съгласно здравната каса са 21, от които 11 са заети в селата Кирково, Тихомир, Подкова, Чорбаджийско, Бенковски, Долно Къпиново, Чакаларово, Фотиново. Стоматологичните практики са 10, от които 8 са заети в селата – Кирково, Бенковски, Тихомир, Фотиново, Чакаларово, Чорбаджийско. В училищата и детските градини са разкрити 17 кабинета, в които се осъществяват дейности по профилактика и промоция на здравето на децата и учениците. Спешната медицинска помощ се осъществява от два филиала на ЦСМП – гр. Кърджали в с. Кирково и с .Чорбаджийско. Към Филиала за спешна медицинска помощ в с. Кирково са разкрити два мобилни екипа, осигуряващи спешната медицинска помощ в район Фотиново и район Бенковски. На територията на общината има 5 аптеки в селата – Чакаларово, Кирково, Фотиново, Бенковски, Чорбаджийско и 2 дрогерии в Кирково и Тихомир, които снабдяват населението с лекарства.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През територията на общината преминава последният участък от 4,7 km от трасето на жп линията РусеГорна ОряховицаСтара ЗагораДимитровградПодкова.

През общината преминават изцяло или частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 84,2 km:

В източната част на община Кирково, през селата Подкова и Чорбаджийско преминава и последният участък от 27,9 km (от km 369,4 до km 397,3) от старото трасе на Републикански път I-5, с което дължината на Републиканската пътна мрежа в общината става 121,1 km.

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ