Община Кирково

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Кирково
Map of Kirkovo municipality (Kardzhali Province).png
Герб на Община Кирково
Общи данни
Област Област Кърджали
Площ 537.87 km²
Население 22 317 души
Адм. център Кирково
Брой селища 73
Сайт www.kirkovo.bg
Управление
Кмет Шинаси Сюлейманов
(ДПС)
Общ. съвет 29 съветници
   ДПС (18)
   ГЕРБ (9)
   Бъдеще за Кирково (2)

Община Кирково се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Кърджали. Общината има 73 населени места с общо население 21 916 жители (01.02.11 г.).

Населени места в община Кирково[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

Община Кирково е създадена на 26.03.1914 год., като Селско общинско управление – Кирково, Гюмюрджинска околия. Многобройните административно-териториални реформи я водят на околийско подчинение към Смолян, Крумовград, Момчилград. След 9.09.1944 год. е преобразувана в Селски общински народен съвет Кирково. При образуването на общината е имало само един кмет - Мехмед Юсеинов. В последствие се назначава бирник за събиране на данъците от населението, с течение на времето се назначава и секретар – писар. През 1956 г. Общината е присъединена към Кърджалийска област, а след 1979 г. съществува като Селищна система Кирково. От 1987 г. Общината обединява трите селищни системи Кирково, Подкова и Бенковски с председател Наско Караджов. През 1990 г. се назначава Временна изпълнителна управа с Председател на Временната управа Иво Младенов. През 1991 г. за кмет е избран Мустафа Емин, а за Председател на ОбС Али Юсеин. С провеждането на местни избори през 1995 год. Мустафа Емин е избран за втори мандат, а председател на ОбС е Фатме Хасан. На изборите през 1999 год. за кмет е избран Валентин Манев с председател на ОбС Назиф Юсеин. От ноември 2003 г. до момента кмет на община Кирково е Шукран Идриз. Тя е 45-46-тия управляващ общината. В изпълнението на правомощията си кметът на Общината се подпомага от трима зам. кметове. Председател на Общинския съвет е Шинаси Сюлейманов. Общинският съвет се състои от 29 общински съветници.

География[редактиране | редактиране на кода]

Община Кирково е разположена върху площ от 538 кв.км. Граничи с общините Крумовград, Златоград, Джебел и Момчилград, като южната граница на общината съвпада с държавната граница с Република Гърция. Общината е съставена от 73 населени места, всички от които са села и махали. Урбанистичната структура включва - общинският център с. Кирково (808 души), 6 големи села – Бенковски, Чорбаджийско, Фотиново, Тихомир, Чакаларово и Дрангово (с население над 1000души), 66 населени места с население под 1000 души. Едно селищата (с. Нане) е обезлюдено. Релефът е равнинно-хълмист до хълмисто-предпланински. В границите на общината попадат северните склонове на източнородопските ридове – Мъгленик и Гюмюрджински Снежник. Средната надморска височина е 523 м., като най-високата точка е връх Вейката - 1463 м. Климатът е преходно–средиземноморски със средната годишна температура между 110С и 13,20С. Зимите са сравнително меки, като дните със задържане на снежна покривка са 43, а лятото е продължително и горещо. Средната годишна сума на валежите е 521 мм, която е около средните стойности, измерени в метеорологичните станции през 2001 г. На територията на община Кирково са открити няколко находища на полезни изкопаеми. При село Яковица има находище на хромови и железни руди, в с. Костурино на хромова руда, залежи от оловно-цинкови руди са открити край селата Шумнатица, Чакаларово и Джерово. В настоящия момент находищата на полезни изкопаеми не се експлоатират. На територията на община Кирково има и находища на нерудни полезни изкопаеми - азбест, кианит, дистен, фелицат, гранити, мрамори и други използвани в строителството. Водните ресурси на община Кирково се формират главно от водите на река Върбица и нейните притоци на територията на общината - реките Дранговска река, Кирковска река и Чорбаджийска река. Общината се намира в район с продължителни летни засушавания, които водят до изчерпване на подпочвените водни запаси. Реките са с непостоянен воден дебит, като след продължителни дъждове и през пролетта водите текат бързо, като някои от тях са с пороен характер и влачат големи количества наносни материали. На територията на общината са изградени 63 водоема предназначени за напояване на земеделските земи. По-значителни от тях са язовирите: Мъгляне (с капацитет 8 млн. м3), Амбарица при с. Кирково (150 хил. м3) и язовира в местността Голяма нива до с. Домище (30 хил. м3).

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Историческото наследство на района дава възможност за развитие на алтернативен туризъм. На територията на общината съществуват множество исторически останки от различни епохи /виж раздел Култура/. Голямото биоразнообразие, уникалните природни забележителности и запазена природна среда, незасегната от негативните влияния на индустриализацията и урбанизацията превръщат екотуризма в един от приоритетите за развитие на общината. На територията на общината се намира връх Вейката - най-южната точка на България. За отправна точка към върха се използва хижа Хвойнова поляна. До нея се стига по 5 километров чакълест път от най-южното българско село - Горно Къпиново /община Кирково/. Хижата е бивша гранична застава, намираща се в Гюмюрджински снежник. Туристическата хижа "Хвойнова поляна" е модернизирана с финансовата подкрепа на проекта "Устойчиво развитие на селските райони" по Програмата за развитие на ООН и на община Кирково. Хижар няма, а ключът трябва да се вземе от кметството в общината. Защитената местност ”Вейката” представлява планински район покрит с мезофилни гори, включващи застрашени естествени хабитати. На югоизток се вижда Комотини /Гюмюрджина/. Тя е само на някакви си 16 км по права линия. От върха може да се види и Бяло море.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

На територията на община Кирково функционират една професионална гимназия, три средни общообразователни училища и пет основни училища.Професионалната гимназия ”В.Левски” с.Кирково успешно подготвя кадри в областта на машиностроенето и леката промишленост.Училището разполага с 3 учебни работилници, 2 компютърни кабинета, 2 кабинета по теоретична подготовка и си сътрудничи успешно с всички производствени предприятия от общината. Сградите на СОУ”Христо Ботев” с.Чорбаджийско, СОУ”Н.Й.Вапцаров” с. Бенковски и СОУ”Отец Паисий”с.Кирково са с подменена дограма по проекти за подпомагане на енергийната ефективност. За възпитанието на децата от 3 до 6 години се грижат 18 целодневни градини. В учебно възпитателните заведения работят общо 465 души, от които 340 учители и 125 друг персонал. През 2007 година е открит “Дневен център за деца и младежи с увреждания” с. Добромирци. Капацитетът на центъра е 24 деца на възраст от 3 до 18 години.Децата в Центъра придобиват нужното образование и специализация.Екипът, предоставящ социални услуги включва следните специалисти – социален работник, рехабилитатор, възпитатели, медицинска сестра и помощно обслужващ персонал.Осигурен е транспорт от общината за децата от район Бенковски.

Читалища в община Кирково[редактиране | редактиране на кода]

“Никола Йонков Вапцаров” с. Кирково – Председател на читалищното настоятелство е Валентина Коджабоюкова “Васил Априлов” с.Чорбаджийско -Председател на читалищното настоятелство е Лиляна Банкова “Възраждане” с.Бенковски - Председател на читалищното настоятелство е Нурхан Салимехмед “Родопска пробуда”с.Тихомир -Председател на читалищното настоятелство е Радост Димитрова “Васил Левски” с.Дрангово - Председател на читалищното настоятелство е Валентина Сапунджиева “Христо Смирненски” с.Чакаларово - Председател на читалищното настоятелство е Райна Йорданова “Пробуда”с.Фотиново - Председател на читалищното настоятелство е Светлана Юсеинова “Христо Ботев” с.Добромирци - Председател на читалищното настоятелство е Евелина Халил “Искра”с.Домище - Председател на читалищното настоятелство е Светла Ангелова “Христо Ботев” с.Завоя - Председател на читалищното настоятелство е Румен Караиванов “Елин Пелин” с.Долно Къпиново - Председател на читалищното настоятелство е Анелия Алчева “Пеньо Пенев”с.Кърчовско - Председател на читалищното настоятелство е Педрие Осман.

Културно-исторически паметници[редактиране | редактиране на кода]

- Тракийска крепост при връх Боатепе и махала Златолист

- Скални тракийски гробници до селата Подкова и Веслец

- Късноантична и средновековна крепост и селище в местността Асара край с. Крилатица

- Античен некропол в същата местност, паметник на културата

- Антично селище със светилище при с. Загоричене

- Скални ниши в с. Растник - местността Манчая кая

- Скални гъби в с. Добромирци

- Римска крепост при с. Остиново и др.

- Средновековно селище - с. Орлица

- Цистов некропол - с.Априлци

- Тракийско селище - с. Домище

- Могилен некропол - с.Домище

- Скално светилище - с. Първица

- Средновековно селище - с.Първица

- Късноримско селище - с.Първица

- Средновековно селище - с.Островец

- Праисторическа селищна могила - с. Подкова

Здравеопазване[редактиране | редактиране на кода]

Здравното обслужване на населението в общината се извършва от общопрактикуващи лекари, заемащи индивидуални практики за първична извънболнична медицинска помощ. На територията на общината няма лечебни заведения за оказване на болнична помощ. Най - близо разположените до община Кирково лечебни заведения за болнична помощ са тези в Момочилгарад, Кърджали и Златоград. Лекарските практики съгласно здравната каса са 21 , от които 11 са заети в селата Кирково, Тихомир,Подкова, Чорбаджийско, Бенковски, Долно Къпиново, Чакаларово, Фотиново. Стоматологичните практики са 10 , от които 8 са заети в селата – Кирково , Бенковски, Тихомир, Фотиново, Чакаларово,Чорбаджийско. В училищата и детските градини са разкрити 17 кабинета, в които се осъществяват дейности по профилактика и промоция на здравето на децата и учениците. Спешната медицинска помощ се осъществява от два филиала на ЦСМП – гр.Кърджали в с.Кирково и с.Чорбаджийско.Към Филиала за спешна медицинска помощ в с.Кирково са разкрити два мобилни екипа, осигуряващи спешната медицинска помощ в район Фотиново и район Бенковски. На територията на общината има 5 аптеки в селата – Чакаларово, Кирково, Фотиново,Бенковски, Чорбаджийско и 2 дрогерии в Кирково и Тихомир,които снабдяват населението с лекарства.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]