Тихомир (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тихомир.

Тихомир
Общи данни
Население 1 106 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 25,124 km²
Надм. височина 557 m
Пощ. код 6898
Тел. код 03673
МПС код К
ЕКАТТЕ 72463
Администрация
Държава България
Област Кърджали
Община
   - кмет
Кирково
Шинаси Сюлейманов
(ДПС)
Кметство
   - кмет
Тихомир
Росица Мюзюрска
(ГЕРБ)
Тихомир (село) в Общомедия

Тихомир е село в Южна България. Намира се в община Кирково, област Кърджали.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Тихомир се намира в планински район. На 60 км южно от гр. Кърджали, на границата с Гърция.

История[редактиране | редактиране на кода]

В близост до с.Тихомир се намират два моста, за които се предполага, че са от времето на римляните – „Римският мост“. До 1934 година селото се нарича Терзи юрен.

Според някои източници селото е заселено към XVI век от преселници от Беломорска Тракия и три семейства от Македония и Арнаутлука.[1] В 1830 година селото има 120 къщи, в 1878 – 180, в 1912 – 210, а в 1920 – 250[2].

Населението на село Тихомир е приблизително 1000 души.

Говорът (диалект) от село Тихомир е родопски, той се приема за един от най-старинните български говори с голямо значение за проучването на историята на българския език.[3]

В селото има четири махали – Горна, Средна, Спретиня и Нова.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

В селото всяка година се провеждат различни празници и събори, свързани с родопската култура.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в спокоен регион, има красива природа, чист планински въздух и добродушни хора, но замърсяването е един от най-големите проблеми на красивото село. Хората в село Тихомир са предимно земеделци, занимаващи се предимно с отглеждането на тютюн. В селото има също и шивашки цех, даващ работа на около 200 човека. В Тихомир има детска градина, начално и основно училище – ОУ „Васил Левски“, горе-долу грижещо се за възпитанието и образоването на децата. Завършена е сградата на средното училище. Голяма част от завършилите ученици продължават образованието си като студенти в различни висши учебни заведения из страната.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кабасанов, Ст. Един старинен български говор, София 1963, с. 5.
  2. Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 306.
  3. Велчева, Боряна и Ърнест Скатън. Към историята на един старинен български говор, в: Българският език през ХХ век, София 2001, с. 244 – 247.