Тихомир (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тихомир.

Тихомир
Общи данни
Население 1106 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 25,124 km²
Надм. височина 557 m
Пощ. код 6898
Тел. код 03673
МПС код К
ЕКАТТЕ 72463
Администрация
Държава България
Област Кърджали
Община
   - кмет
Кирково
Шинаси Сюлейманов
(ДПС)
Кметство
   - кмет
Тихомир
Росица Мюзюрска
(ГЕРБ)
Тихомир в Общомедия

Тихомир е село в Южна България. Намира се в община Кирково, област Кърджали.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Тихомир се намира в планински район. На 60 км южно от гр. Кърджали, на границата с Гърция.

История[редактиране | редактиране на кода]

В близост до с.Тихомир се намират два моста, за които се предполага, че са от времето на римляните – „Римският мост“. До 1934 година селото се нарича Терзи юрен.

Според някои източници селото е заселено към XVI век от преселници от Беломорска Тракия и три семейства от Македония и Арнаутлука.[1] В 1830 година селото има 120 къщи, в 1878 – 180, в 1912 – 210, а в 1920 – 250[2].

Населението на село Тихомир е приблизително 1000 души.

Говорът (диалект) от село Тихомир е родопски, той се приема за един от най-старинните български говори с голямо значение за проучването на историята на българския език.[3]

В селото има четири махали – Горна, Средна, Спретиня и Нова.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

В селото всяка година се провеждат различни празници и събори, свързани с родопската култура.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в спокоен регион, има красива природа, чист планински въздух и добродушни хора, но замърсяването е един от най-големите проблеми на красивото село. Хората в село Тихомир са предимно земеделци, занимаващи се предимно с отглеждането на тютюн. В селото има също и шивашки цех, даващ работа на около 200 човека. В Тихомир има детска градина, начално и основно училище – ОУ „Васил Левски“, горе-долу грижещо се за възпитанието и образоването на децата. Завършена е сградата на средното училище. Голяма част от завършилите ученици продължават образованието си като студенти в различни висши учебни заведения из страната.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кабасанов, Ст. Един старинен български говор, София 1963, с. 5.
  2. Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 306.
  3. Велчева, Боряна и Ърнест Скатън. Към историята на един старинен български говор, в: Българският език през ХХ век, София 2001, с. 244 – 247.