Дрангово (област Кърджали)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Дрангово.
| Дрангово | |
  Дрангово  Дрангово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 732 души[1] (31 декември 2024 г.) 15,3 души/km² |
| Землище | 47,707 km² |
| Надм. височина | 375 m |
| Пощ. код | 6860 |
| Тел. код | 03677 |
| МПС код | К |
| ЕКАТТЕ | 23577 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кърджали |
| Община – кмет | Кирково Шинаси Сюлейман (ДПС; 2015) |
| Кметство – кмет | Дрангово Радостина Чилингирова (ДПС) |
Дрангово е село в Южна България, в община Кирково, област Кърджали.[2]
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Дрангово се намира в Родопите, в източнородопския масив Гюмюрджински Снежник. Селото е съставна единица от 28 махали, пръснати по родопските ридове и долове. По-големите са Балабанска, Джангеловска, Коларска, Зимица, Сараганска, Рупчуска, Пещерска, Бенковска. Надморското равнище, измерено в центъра на селото, е 400 m.
Селото отстои на 23 km западно от Кирково, на 61 km югоизточно от Кърджали, на 46 km югозападно от Момчилград и на около 302 km югоизточно от столицата София. Село Бенковски се намира на 9 km на север.
Климатът е преходносредиземноморски. От почвите преобладават ранкери, литосоли и лесивирани почви.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Селото се е създало през Средновековието. В турски документи от 1607 година се споменава с името Ипдереси. До 1934 година носи името Бююк Ип дере (Голямото Ип дере),[2] а след това – името на полковник Борис Дрангов.[3]
Населението на селото е насилствено ислямизирано в края на XVIII век. Въпреки това остава с българско национално съзнание, говори на чист български език и запазва българските носии и обичаи.[2]
След Освобождението на България, по Берлинския договор от 1878 г. селото остава в Османската империя. Върнато е в България по Букурещкия мирен договор от 1913 г.[2]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 1104 | 100,00 |
| Българи | 1025 | 92,84 |
| Турци | 9 | 0,81 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 63 | 5,70 |
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]В местността Тулпана се намира тракийско скално светилище, близо до граничната бразда с Гърция. В района има два римски моста. Единият е в центъра на Дрангово и свързва двата бряга на река Дранговска. Другият мост е разположен по горното течение на река Пещерска, приток на Дранговската река.[5]
Други забележителности са пещерите около махала Пещерска и водопада край махала Остренска, когато реката е пълноводна.[6]
В центъра на Дрангово има паметник на Борис Дрангов. Представлява паметна плоча, поставена през април 1972 г.,[7] на която са изписани датите на раждането и смъртта му. През 2023 г. се подема инициатива за обновяването на паметника, като към плочата с датите се прибави и ликът на полковник Дрангов, както и негова мисъл.[3] През февруари 2025 г. членовете на Областната комисия „Военни паметници“ в Кърджали единодушно решават възпоменателната плоча да бъде включена в националния и областния регистър „Военни паметници“.[8]
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Всяка година на 24 май в селото се провежда събор.
Други
[редактиране | редактиране на кода]С постановление на Министерския съвет ОУ „Васил Левски“ с. Дрангово е определено като защитено. В селото има и детска градина.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Валери Ковачев. „Дрангово – следи от миналото“. В. Търново, Фабер, 2018.[9]
- Валери Ковачев. „Дрангово [община Кирково] : назад във времето“. В. Търново, Фабер, 2020.[9]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ а б в г д Голяма енциклопедия България. Т. 5. София, БАН, ИК Труд, 2012. ISBN 978-954-8104-27-2, 978-954-398-140-3. с. 1857.
- ↑ а б Ще се обнови паметникът на полк. Борис Дрангов в селото с негово име // zlatograd.com. 15 май 2023. Посетен на 24 ноември 2025.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Иманяри разрушиха римския мост в Дрангово
- ↑ Цветков, Евтим. Селцата около нас: Обичта и спомените, които сплотяват... // zlatograd.com. 24 февруари 2021. Посетен на 24 ноември 2025.
- ↑ Стоева, Валентина. Паметник от 1927 година е сред най-старите военни монументи в област Кърджали // bta.bg. 5 март 2025.
- ↑ Паметната плоча на полковник Дрангов в Дрангово влиза в национален регистър // haskovo.net. 26 февруари 2025.
- ↑ а б Ковачев, Валери Недялков // plus-legacy.cobiss.net.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Радио и телевизия в Дрангово Архив на оригинала от 2006-05-07 в Wayback Machine.
| |||||