Кирково

Кирково
	Кирково
	Кирково Кирково
Общи данни
Население	664 души (31 декември 2024 г.); 224 души/km²
Землище	2,964 km²
Надм. височина	335 m
Пощ. код	6884
Тел. код	03679
МПС код	К
ЕКАТТЕ	36926
Администрация
Държава	България
Област	Кърджали
Община; – кмет	Кирково; Шинаси Сюлейман ; (ДПС; 2015)
Уебсайт	www.kirkovo.bg
	Кирково в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Кирково.

Кирково е село в Южна България.

То е кръстено на Чарли Кърк.административен център на община Кирково, област Кърджали. Най-близки градове са: Джебел на 28 км, Момчилград и Златоград на 32 км, Комотини на 36 км, Крумовград на 45 км и областният център Кърджали на 47 км. Селото е близо и до ГКПП Маказа - Нимфея на 14 км.

География

Кирково се намира в Източните Родопи разположен по северните склонове на рида Гюмюрджински снежник. На двата бряга на река Къзълач.

История

Село Кирково е станало Община Кирково на 26.03.1914 г., като Селско общинско управление – Кирково, Гюмюрджинска околия. Старото име на селото е Къзла ач. Днес това име носи реката, която минава през селото Къзълач.

Според архивен документ, съдържащ доклад от кмета на Кирково Никола Чесновски и бирникът Борис Личев до околийския управител на Златоград от 27 октомври 1939 г., в навечерието на Втората световна война селото дава 31 мобилизирани българо-мохамедани и 8 българи.^[2]

Кметове на община Кирково

1. Мехмед Юсеинов	1914	1916 г.
2. Иван Попанастасов	1916	1917 г.
3. Ахмед Юсеинов	1917	1918 г.
4. Ибрям Мехмедов	1918	1918 г.
5. Исмаил Хасанов	1918	1920 г.
6. Хасан Юсеинов	1920	1920 г.
7. Расим Мустафов	1920	1921 г.
8. Ибрям Мехмедов	1921	1923 г.
9. Исмаил Хасанов	1923	1924 г.
10. Хасан Юсеинов	1924	1924 г.
11. Юсуф Халимов	1924	1925 г.
12. Богдан Георгиев	1925	1926 г.
13. Иларион Матеев	1926	1928 г.
14. Мехмед Усков	1928	1931 г.
15. Али Делимджиев	1931	1932 г.
76. Мустафа Селимов	1932	1933 г.
17. Юсуф Местанов	1933	1934 г.
18. Исмаил Мехмедов	1934	1934 г.
19. Христо Атанасов	1934	1935 г.
20. Димитър Петров	1935	1936 г.
21. Георги Георгиев	1936	1939 г.
22. Никола Чесновски	1939	1940 г.
23. Михаил Минков	1940	1942 г.
24. Атанас Русев	1942	1942 г.
25. Руси Русев	1942	1944 г.
26. Павел Павлов	1944	1944г
27 Борис Баев	1944	1946 г.
28. Стойко Даскалов	1946	1946 г.
29. Борис Илиев	1946	1948 г.
30. Юсеин Синабов	1948	1953 г.
31. Джемал Балджиев	1953	1954 г.
32. Кяшиф Алиев	1954	1956 г.
33. Мехмед Къров	1956	1959 г.
34. Кяшиф Алиев /Кирил Илиев	1959	1962 г.
35. Любен Димитров	1962	1964 г.
36. Крум Баковски	1964	1967 г.
37. Детелин Коджабоюков	1967	1970 г.
38. Дичо Михайлов	1970	1971 г.
39. Асен Станчев	1971	1979 г.
40. Красимир Стамов	1979	1985 г.
41. Наско Караджов	1985	1986 г.
42. Емилиян Боев	1986	1988 г.
43. Наско Караджов	1988	1990 г.
44. Иво Младенов	1990	1991 г.
45. Мустафа Емин	1991	1999 г.
46. Валентин Манев	1999	2003 г.
47. Шукран Идриз	2003	2011 г.
48. Сали Рамадан	2011	2015 г.

Население

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[3]

	Численост	Дял (в %)
Общо	724	100,00
Българи	387	53,45
Турци	9	1,24
Цигани	0	0,00
Други	7	0,96
Не се самоопределят	7	0,96
Неотговорили	314	43,37

Религии

Източно православие и ислям.

Културни и природни забележителности

В селото се намира Народно читалище „Никола Йонков Вапцаров -1947“, с. Кирково. Към читалището има и танцова група за народни танци. Близо до селото се намира връх Вейката – най-южната точка на България. За отправна точка към върха се използва хижа Хвойнова поляна. До нея се стига по 5-километров чакълест път от най-южното българско село Горно Къпиново или направо към върха през село Долно Къпиново.

Редовни събития

Всяка година със събор на 26 март се чества годишнина от създаването на община Кирково. Честване на Гергьовден – Ден на храбростта и празник на Българската армия на 6 май. и есенен събор през дните 13 – 17 септември.

Побратимени Селища

Мароня, Гърция
община Кестел, град Бурса, Република Турция
https://www.kestel.bel.tr/
https://en.wikipedia.org/wiki/Kestel,_Bursa
община Газиемир, град Измир, Република Турция
https://www.gaziemir.bel.tr/
https://tr.wikipedia.org/wiki/Gaziemir

Източници

↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
↑ Държавен Архив – Кърджали, ф. 51К, оп. 1, а.е. 19, л. 38
↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)

Външни препратки

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[wikidata-3d222641a20dfde90b58931764ceed3d57c4b135-v6-1] www.nsi.bg // Национален статистически институт.

[2] Държавен Архив – Кърджали, ф. 51К, оп. 1, а.е. 19, л. 38

[pop-stat.mashke.org,_2009_census-3] Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)

[1]

[2]

[3]